О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2130 27.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1772 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1384 от 22.06.2020г.
по гр.д.№562/20г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да
заплати на С.М.А., ЕГН ********** ***, сумата от 1500,75 лв., представляваща
нетния размер на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 202,49
часа, за периода от 23.08.2017г. до 28.01.2020г., получени в резултат на преизчисление
с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане. ОДМВР
– Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 360 лв.- разноски, а в полза
на БРС сумата от 60,03 лв.- държавна такса и 190 лв.- възнаграждение за вещо
лице.
Решението е обявено на страните
на 22.06.2020г., в посочения в с.з. срок.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№24638/1.08.2020 г. по описа на РС- Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас
чрез юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изложени са фактите по делото,
които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положения от
ищеца нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време
между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането
е в съответствие със Заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадена от министъра на
вътрешните работи. Счита за необоснован и в противоречие с материалния закон
извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен нощен труд на
ищеца и положения от него. Неправилно съдът приел, че е налице празнота в
специалната нормативна уредба, касаеща служителите от МВР, както и че същата
следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, с
аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
регулирани с КТ. Въззивникът счита, че не е налице празнота в нормативната
уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща друг ред за отчитането
и заплащането на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР. Страните били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано
в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В закона липсвала
препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително НСОРЗ.
Развити са съображения. Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд не били съобразени с
целта на коефициента- да определи така възнаграждението на работника, че за
положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа
труд, като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ. Като е приел обратното, районният съд постановил незаконосъобразно решение.
Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не са ангажирани доказателства. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия,
подаден чрез адв.К.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият
счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да
бъде потвърдено. Преповторени
са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава
претенцията си. Не ангажира доказателства. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен адвокат, с общо пълномощно за всички инстанции.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.08.2020г. от 10.20ч., за когато на страните са
изпратени призовки.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.