№ 3731
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100507369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.05.2022 г., гр.д. 66741/19 г., СРС, 64 с-в признава за
установено реда на чл.422 ГПК, че П. С. П. дължи на „Софийска вода“ АД на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
409,84 лева - цена за доставени В и К услуги за периода от 12.07.2017 г. до
12.04.2019 г. за имот на адрес: гр. София, ул. „*******, вх*******, ведно със
законна лихва от 20.06.2019 г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 31,78 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.08.2017
г. до 12.04.2019 г., отхвърля иска за цена за доставени В и К услуги за
разликата до пълния предявен размер от 596,49 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
за разликата до пълния предявен размер от 46,24 лева, като осъжда
ответницата да плати на ищеца сумата от 92,55 лева – разноски за исково
производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА на Адвокатско съдружие „Б.Л.“
1
сумата от 93,47 лева – адвокатско възнаграждение за исково производство и
на адв. К..И.Б. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 18,69 лева – адв.
възнаграждение за заповедното производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях П. С. П.. Поддържа оплаквания, че не е
потребител на ВиК услуги и не е обвързана от облигационно правоотношение
с ответника, с когото няма сключен договор. Не се доказва количество и цена
на предоставени услуги. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Софийска вода” АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
доводи.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата П. С. П. е потребител на ВиК услуги
се установява чрез притежаваното от нея право на собственост върху
2
водоснабдения обект. В тази насока е извлечението от Имотен регистър на
Служба по вписвания, където в индивидуалната й партида е вписана
придобивна сделка за имота - договор за продажба от 02.07.2015 г. Същият
договор, ответницата цитира в заявлението си до ответника с искане да
промени партидата на нейно име. Именно в качеството си на собственик, в
споразумителен протокол № СВ 6300000012893/31.08.2018 г., ответницата
извънсъдебно признава, че дължи на ищеца 718.13 лв. през периода
16.07.2017 г. – 31.08.2018 г. , от които изплаща 215 лв., а остатъкът от 503,13
лв. заявява, че ще изплати на месечни вноски до 31.08.2019 г.
След като ответницата е титуляр на абсолютното (както в случая) или
на ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения имот, тя е
потребител на предоставени от ищеца „Софийска вода” ЕАД услуги, по
силата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
УРПППВКС.
В съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на редовния отчет от
общия и индивидуален водомер и в съответствие с цените, утвърдени от
КЕВР за доставените услуги през спорния период, са определени размерите
на дължимите главница и лихви, за които са уважени исковете.
При липса на доказателства ответницата да изпълнява основното си
договорно задължение по чл.198о, ал.1 от Закона за водите и чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на услугите, предоставени от ВиК оператора, какъвто
е ищецът, основателни са исковете за признаване дължимост на главното и
акцесорно вземане до обжалваните размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.05.2022 г., гр.д. 66741/19 г., СРС, 64 с-
в в частта, с която се признава за установено реда на чл.422 ГПК, че П. С. П.
дължи на „Софийска вода“ АД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2,
т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 409,84 лева - цена за доставени В и К
услуги за периода от 12.07.2017 г. до 12.04.2019 г. за имот на адрес: гр.
София, ул. „*******, вх*******, ведно със законна лихва от 20.06.2019г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и сумата от 31,78 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 12.08.2017 г. до 12.04.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4