РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря М. В. Крушева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900621 по описа за 2021 година
Производство по чл.422 от ГПК.
Предявен е иск от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37
против В. Б. Ц., ЕГН ********** от ****** и И. Х. Ц., ЕГН ********** от гр.
П., ******** по който се моли да се признае за установено по отношение на
ответниците, че същите, в режим на солидарност, дължат на ищеца сумата от
39 528,01 лв., представляващи главница по сключения договор за кредит; 33
913,79 лв., представляващи договорна лихва за периода 28.06.2012 г. –
19.08.2020 г., 4834,95 лв., представляващи наказателна лихва за периода
22.09.2017 г. – 12.03.2020 г.; 177,90 лв. – представляващи непогасена
договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.; 791,21 лв.,
представляващи наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 19.08.2020 г.; 2
533,51 лв., представляващи разсрочени лихви, дължими на основание Анекс
№ 3 от 27.12.2011 г.; 76,86 лв., представляващи законна лихва, начислена за
периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита 20.08.2020 г. –
26.08.2020 г.; 48 лв., представляващи разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, както и законната лихва върху главницата от деня
на подаване на заявлението – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че с ответниците са сключили договор за кредит №
06КР-АА-3094 от 21.10.2006 г., по силата на който на ответниците са
предоставени сумата от 42 600 лв. Кредитът е усвоен изцяло като са
постъпвали погашения по главницата и лихвите за период, посочен в исковата
молба. В последствие кредитополучателите са изпаднали в забава по
отношение на 98 вноски по главница, както и са просрочили 94 вноски по
лихва, посочени в исковата молба. Поради това, на ответниците са изпратени
покани за доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит с
предоставен 7-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй
1
като кредитополучателите не са платили просрочените задължения по
договора, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано
от 20.08.2020 г. По повод на обстоятелството, че са съществували дължими
непогасени вземания на банката, ищецът е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано ЧГД №
20205330110978 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г. и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като ответниците са
подали възражение в срока против издадената Заповед за изпълнение, е
инициирана настоящата защита. Претендира разноски.
Ответниците изцяло оспорват исковата молба по подробни
съображения, изложени в отговорите на исковата молба и допълнителната
искова молба. Навеждат твърдения за нищожност на договора, за наличие на
неравноправни клаузи, както и възражения за погасяване по давност на
вземанията. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът констатира, че обективно и субективно съединените искове с
правно основание чл. 422 от ГПК са процесуално допустими, предявени в
срока по чл. 415 от ГПК, във връзка с постъпили от ответниците възражения
по чл. 414 ГПК срещу издадената по частно гражданско дело №
20205330110978/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, заповед за
изпълнение. С Определение № 775/26.08.2021 г., постановено по реда на чл.
419 от ГПК е отменено частично разпореждането за незабавно изпълнение на
заповедта и обезсилен изпълнителния лист в тази част. Относно
допустимостта на така заявените претенции съдът намира за необходимо да
уточни, предвид наведените възражения за недопустимост на процеса, че в
случаите на редовно предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, какъвто е
настоящият, последващо обезсилване на издадения въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист, като последица
от отмяната на разпореждането в производството по реда на чл. 419 от ГПК,
не обуславя отпадане на правния интерес от водене на такъв иск, доколкото
не засяга самата заповед за изпълнение, която ще подлежи на принудително
изпълнение с влизането й в сила, което зависи от изхода на настоящото
производство.
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че по ч.г.д
№ 20205330110978/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив за посочените
в исковата молба суми въз основа на документ е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Установи се, че е сключен договор
за банков кредит № 06КР-АА-3094 от 21.10.2006 г. между страните,
обезпечен с договорна ипотека, изменен с Анекс № 1/03.06.2008 г., Анекс №
2/18.08.2010 г., Анекс № 3/27.12.2011 г. и Анекс № 4/30.01.2012 г. Въз основа
на договора банката е предоставила на кредитополучателите В. Б. Ц. и И. Х.
Ц. кредит в размер на 42 600 лв., усвоен на 31.10.2006 г. със срок за
погасяване – 28.10.2029 г. на равни месечни вноски с падеж на 28-мо число на
съответния месец, при размер на възнаградителна лихва, определен в чл. 9
като основен лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора,
увеличен с надбавка от 3.72 пункта. Уговорено е, че лихвения процент е
променлив, предвид промяната на основния лихвен процент на БНБ, като
съгласно чл. 9.2 точния размер на лихвата се изчислява за всеки лихвен
период на падежа на съответното лихвено плащане, а съгласно чл. 2 б. „г“
лихвеният период е всеки месец от срока на действие на договора, през който
се начислява лихвата. Съгласно чл.9.3 при промяна на основния лихвен
процент, определян от УС на БНБ, договореният лихвен процент се променя
съответно, считано от датата на промяна, без да е необходимо предоговаряне.
В договора е предвидена още клауза за неустойка в размер на договорения
2
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта при просрочие на
плащания по договора. Предвидено е също, че банката има право да обяви
кредитът за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателите в случай, че не извършат което и да е плащане по
договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо. Предвидени са и клаузи за такси и комисионни на банката в
раздел VI. Със сключените към договора анекси се предоговаря размера на
възнаградителната лихва, начинът на определянето й, съответно се променя и
начинът на погасяване на дълга.
При така установените факти, следва, че между страните е възникнала
валидна облигационна връзка по договор за банков кредит. Договорът е
сключен като банков кредит, обезпечен с ипотека, поради което спрямо него
приложение намират разпоредбите на ЗКИ (ДВ, бр. 59 от 2016 г.). Съдът
намира, че договорът, отговаря на изискванията на чл. 58 от ЗКИ, тъй като
има постигнато съгласие по основните елементи от договора, поради което
възражението за нищожност на договора по чл. 26, ал.1 предл. първо и трето
ЗЗД е неоснователно, но следва да се обсъдят и наведените възражения за
наличието на неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.
Несъмнено кредитополучателите имат качеството на потребители на
финансови услуги, съгласно § 13 от ДР на ЗЗП(ДВ бр.59 от 21.07.2006),
поради което за тях се прилага особена защита на закона за защита на
потребители в редакцията към датата на сключване на договора. Съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗЗП в договор, сключен с потребител, неравноправни
са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Наведени са възражения за неравноправност на чл. 9.1, 9.3, 9.4 от
договора и клаузите от Анекс № 2 за определяне и едностранна промяна на
възнаградителната лихва на осн. чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП., на клаузите –
т.5 от Анекс № 1, чл. 11, чл. 10 за наличие на анатоцизъм, на т. 2 от Анекс №
3 за определяне на комисионна за предоговаряне.
По отношение на възраженията, касаещи уговорката за
възнаградителната лихва по кредита, съдът намира, че представлява
индивидуална уговорка между съконтрагентите, лихвата е уговорена като
променлива, по ясен и разбираем начин, разписан е начинът на формирането
й (основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора +
фиксирана надбавка от 3.72 % ), по което е постигнато съгласие между
страните, не е нарушен принципът на добросъвестност, поради което клаузата
на чл.9.1 не е наравноправна, респ. възражението е неоснователно.
Наведените възражения за наличие на уговорки, съдържащи право банката да
променя едностранно посочения лихвен процент, не се споделят от настоящия
състав. На първо място следва да се отбележи, че е прието в практиката, че по
отношение на договорите за банков кредит е приложимо изключението,
визирано в чл. 144, ал. 3 т.1 от ЗЗП, доколкото изменението на цената на
услугата /каквато представлява договорната лихва за предоставения кредит/
се дължи на външни обективни причини, които не зависят от волята и
действията на доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. За
приложимостта на това изключение следва клаузите, които при това следва да
бъдат сключени индивидуално, свързани с изменението на цената /лихвата/,
3
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, да са изрично
уговорени обстоятелствата, които допускат изменение на лихвата, тези
обстоятелства да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора,
методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно, описана в договора,
съгласно чл.144, ал. 4 от ЗЗП, и при настъпването на тези обстоятелства да е
възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва. В настоящия случай, действително е посочено, че лихвата може да се
променя едностранно от банката, ако ОЛП на БНБ се промени, а това
обстоятелство не зависи от волята на банката, а от обективния пазарен индекс
и действието на БНБ като държавен регулатор. Договорът съдържа методът
на изчисляване на съответния лихвен процент съгласно т.9.2 във връзка с т.2
б. „г“, клаузите са индивудуално уговорени с подписването на договора,
поради което може да се приеме, че е приложимо правилото на чл. 144, ал.3,
т.1 от ЗЗП. В подкрепа на казаното е и установеното от допълнителната
ССчЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира, че в процесния период
лихвения процент на БНБ не само се е увеличавал, но е спадал и то дори под
първоначално уговорения размер /таблица 7/.
Уговорките в анекс № 2, с които се променя начинът на изчисляване на
лихвата, не са нижощни, като противоречащи на чл. 143, т.3, т. 10 и т. 12 от
ЗЗП. Посочените клаузи от ответниците са изрично и индивидуално
уговорени, като е посочен точния размер на компонентите, формиращи
възнаградителната лихва (БЛП в размер на 8.7907 % и надбавка от 3 %), по
който е постигнато съгласие за промяна с подписването на анекса. От
приетата първоначална ССчЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда,
се установи, че така уговорения лихвен процент за периода от анекс № 2 до
20.08.2020 не е променян. Ето защо и в този ред на мисли дори да се изпълва
формално понятието на т.10, то не се касае за неравноправна клауза.
Доколкото клаузите на чл. 9.4 и чл. 10 от договора, не рефлектират на
предмета на спора и не се установи едностранна промяна на уговорената
фиксирана надбавка и наличие на анатоцизъм, т.е оспорените клаузи не са
намерели приложение между страните, е ирелевантно дали са неравноправни.
Казаното важи и за оспорената клауза на т.2 от Анекс № 3, предвид
установеното в ССчЕ, че посочената комисионна е начислена еднократно.
Дори и да се приеме, че същите са неравноправни, то това не води до промяна
на извода на съда, че договорът поражда валидно облигационно
правоотношение при действие на основните уговорките, и без прилагането на
посочените клаузи.
На следващо място, ответниците са въвели възражение за нищожност
на уговорките чл. 11 от договора и т.5 от Анекс № 1, тъй като била уговорена
недопустимо висока наказателна надбавка от 20 пункта. По своята правна
същност посочената уговорка представлява неустойка, която следва да се
съобрази дали противоречи на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ВКС нищожна поради накърняване
на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и
обстоятелства за всеки конкретен случай, при съобразяване на примерно
посочени критерии като размера на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи -поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Не е нищожна неустойка само заради
това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, ако преценката
4
за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност не може да се
направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на
неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора,
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави a
priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако към момента на
сключване на договора не са налице обстоятелства, от които да може да се
направи извод, че единствената цел, заради която е договорена е извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. В
конкретния случай няма данни по делото обосноваващи теза, че единствената
цел, заради която е договорена неустойката е извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Видно от изготвените
ССчЕ начисляваната неустойка върху просрочената главница не е
необосновано висока. Предвид изложеното, съдът намира, че възраженията на
ответниците са неоснователни.
При така установеното, настоящия състав намира, че договорът за
банков кредит поражда действие между страните по уговореното в договора
за размер на лихва, вноска, падеж и срок в договора за банков кредит от
сключването му до подписването на Анекс № 2. След подписването на Анекс
№ 2 между страните следва да се прилагат договореностите в този анекс.
По делото е установено от назначените първоначална и допълнителна
ССЕ, които съдът приема като обективни и безпристрастни, че очевидно за
част от процесния период ответниците не са били изправна страна, тъй като
се установява, че са останали непогасени суми за главница, лихви и разноски
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Установи се, че забавени плащания са налице и преди заявената
дата от ищеца като първо просрочие. С оглед на предвиденото в чл. 29 от
договора, право на банката да обяви кредитът за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите в случай, че не
извършат което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо, същата е изпратила
съобщения за връчване чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на
действие ОС – Пловдив до В. Ц. и до И. Ц., че ще счита кредита за
предсрочно изискуем при неизпълнение на просрочените задължения в 7-
дневен срок. От приетите доказателства е видно, че са залепени уведомления
по реда на чл. 47 от ГПК на 13.06.2020 г., тъй като ответниците не са били
намерени при осъществени три посещения на адреса в рамките на един месец.
Съдебният изпълнител е удостоверил, че при спазване на процедурата на чл.
47, ал 1 от ГПК адресатите или техни представители не са открити на
установения постоянен/настоящ адрес. Установил е, че не работят по трудово
правоотношение, удостоверил е, че в законовия срок не се явило лице за
получане на книжата. В частта относно удостоверените от ЧСИ
обстоятелства, поканата е официален свидетелстващ документ с обвързваща
съда и страните материална доказателствена сила – че удостоверените факти
са верни. Ответниците не са възразили по отношение на начинът на обявяване
на предсрочната изискуемост. С оглед на изложеното, съдът намира, че
процедурата е спазена, поради което към 29.06.2020 г. длъжниците се считат
за надлежно уведомени. Тъй като предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й /в този смисъл т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС/, съдът приема, че в настоящия случай несъмнено е настъпил фактът
на неплащането на която и да е вноска по кредита, предвид установено от
ССчЕ, както и че е обявена предсрочната изискуемост на
кредитополучателите, поради което вземането на банката е възникнало на
предявеното основание към 20.08.2020 г.
Съгласно приетото допълнително заключение, което съдът приема и
5
кредитира, вещото лице е извършило изчисляване на начисленията и
погасяванията по дълга по първоначалния договор при ГЛП, определен с
договора (променлив ОЛП на БНБ + надбавка) до Анекс № 2 и след него по
уговорените в Анекс № 2 параметри и е установило, че към 20.08.2020 г.
непогасени задължения възлизат на: 4 641,04 лв. наказателна лихва върху
просрочена главница, начислена от 28.07.2010 г. до 20.08.2020 г. 37 373,50 лв.
лихва върху редовна главница, начислена от 28.09.2011 г. до 20.08.2020 г.,
просрочена главница – 9602,16 лв. и предсрочно изискуема главница към
20.08.2020 г. в размер на - 29 474,66 лв.
Ответниците са възразили за изтекла погасителна давност за вземанията
по главница, считано от 28.06.2012 г. до 28.08.2015 г., а за вземанията за
лихви за периода 28.10.2012 г. до 28.08.2017 г., които съдът следва да
разгледа. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността следва да се изчислява от
датата на изискуемостта на съответната просрочена погасителна вноска.
Съдът намира възраженията за частично основателни за вземанията за
главница от 28.06.2012 г. до 28.07.2015 г. като погасени по давност на
основание чл. 110 ЗЗД в размер на 3024,03 лв., а за вземанията за лихва за
периода от 28.10.2012 г. до 28.07.2017 г. като погасени по давност на осн. чл.
111 б. „в“ от ЗЗД в размер на 21 024,01 лв. (изчислен съобразно приложение
№ 4 от допълнителната ССчЕ). Възражението на ответника И. Ц., че цялото
вземане е погасено по давност по отношение на нея, тъй като не е разписала
анекс № 1 към договора е неоснователно. Видно от последващите
споразумения, Ц. е предоговаряла отношенията с банката, разписала е Анекс
№ 2, 3 и 4, като не е възразила за автентичността им, поради което не може да
се приеме, че вземанията са погасени по давност. Сключването на договор, с
който се изменя основното съдържание на вземането, има за своя последица и
прекъсване на досегашната давност, защото съгласявайки се с новите
условия, длъжникът признава, че старите са съществували.
При това положение и с оглед на така приетите доказателства съдът
приема, че предявените искове се установиха и следва да се уважат в
следните размери: за вземания за главница общо в размер на 36 053,79 лв. от
които 29 474,66 лв. – предсрочно изискуема главница, 6579,13 лв. –
падежирала непогасена по давност главница към 20.08.2020 г., като за
разликата до пълния размер от 39 528,01 лв се отхвърлят като неоснователни;
за вземания за лихви в размер на 15 443,29 лв. като за разликата до пълния
претендиран размер от 33 913,79 лв. и 2533,51 лв. – разсрочени лихви, се
отхвърлят; за вземания за наказателната лихва общо в размер на 4 641.04 лв.,
от които 791,21 лв. за периода 14.05.2020 г. -19.08.2020 г., 3849,83 лв. за
периода 22.09.2017 г.-12.03.2020 г., като до пълния размер от 4834,95 лв. за
периода 22.09.2017 г. – 12.03.2020 г. и изцяло за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г. в размер на 177.90 лв. се отхвърлят като неоснователни; 48 лв. –
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост.
Законната лихва в периода 20.08.2020-26.08.2020 г. върху установената
предсрочно изискуема главница от 29 474,66 лв. възлиза на 57,31 лева, до
който размер претенцията ще се уважи.
При този изход от спора страните следва да понесат направените
деловодни разноски по съразмерност. Ето защо следва да се заплатят от
ответника по съразмерност извършените разноски в заповедното и
настоящото производство от ищеца в общ размер на 2975,07 лв., от който
1227.87 лв. за заповедното производство, съобразно уважената част от
иска.От своя страна банката следва да заплати съразмерно на отхвърлената
част от исковете сумата от 1493,27 лв., направени деловодни разноски, от
които 557,40 лв. – разноски и 935,87 лв., определено адвокатско
възнагражение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 36 от Закона за
6
адвокатурата, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (преди изм. от
04.11.2022 г.) за минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК в отношенията
между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831 094 393, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 и В. Б. Ц., ЕГН
********** от ****** и И. Х. Ц., ЕГН ********** от гр. П., ******** че
ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, има вземане против ответниците
В. Б. Ц., ЕГН ********** и И. Х. Ц., при условията на пасивна солидарност в
размер на 36 053,79 лв. от които 29 474.66 лв. – предсрочно изискуема
главница и 6579.13 лв. – падежирала главница към 20.08.2020 г., 15 443,29
лв. – договорна лихва за периода 28.08.2017 г. – 19.08.2020 г., дължима на
основание т. 2 от Анекс № 2/18.08.2010 г., 4 641.04 лв. – наказателна лихва, от
които 791,21 лв. за периода 14.05.2020 г. - 19.08.2020 г., 3849,83 лв. за
периода 22.09.2017 г.-12.03.2020 г., 48 лв. – разноски за връчване на покани
за предсрочна изискуемост, 57,31 лв. – законна лихва върху установената
предсрочно изискуема главница от 29 474,66 лв. в периода 20.08.2020 -
26.08.2020 г., ведно със законната лихва върху предсрочно изискуема
главница от 29 474,66 лв. от датата на подаване на заялението – 27.08.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до пълния размер от
39 528,01 лв. за главница за претендирания период; за разликата до пълния
размер от 33 913,79 лв. за договорна лихва като погасен по давност за
периода 28.10.2012 г. до 28.07.2017 г. и в цялост за 2533,51 лв. – разсрочени
лихви; за разликата до пълния размер от 4834,95 лв. наказателна лихва за
периода 22.09.2017 г. – 12.03.2020 г. и изцяло за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г. в размер на 177,90 лв.; за разликата до пълния размер от 76,86
лв. за законна лихва за периода 20.08.2020 – 26.08.2020 г. като неоснователни;
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН ********** от ****** и И. Х. Ц., ЕГН
********** от гр. П., ******** да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК 831 094 393, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 2975,07 лв. разноски, от които
1227,87 лв. за заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК 831 094
393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №
37 да заплати на В. Б. Ц., ЕГН ********** от ****** и И. Х. Ц., ЕГН
********** от гр. П., ******* сумата от 557,40 лева деловодни разноски в
настоящия процес, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК 831 094
393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №
37 да заплати на адв.М. С., с Л№ **********, АК – Хасково, със съдебен
адрес: ******, сумата от 935,87 лв., определено адвокатско възнагражение на
основание чл. 38 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата,
7
съразмерно на отхвърлена част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив:_______________________
8