Р Е
Ш Е Н
И Е № 260039
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 14.12.2020г.
ДОБИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на тринадесети
ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА......................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№1
от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.И.И. ЕГН ********** и К.Ц.И.
ЕГН ********** ***,
чрез адв.Р.М. ,САК,с адрес за призоваване и съобщения-гр.София,ул.“***“№1,ет.4
против ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. ,с цена на иска общо
60 000 лв.-главница ,по 30 000 лв.за всеки от ищците,представляващи
неимуществени вреди,претърпени болки и страдания от смъртта на тяхната внучка ***при
ПТП от 03.11.2018г.,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е допустима. В срок от ответното дружество е подаден
писмен отговор.
В срок от ищците по делото е
постъпила допълнителна искова молба.
От ответника по делото е постъпил
допълнителен отговор на исковата молба.
В исковата молба се излага
следното:
На 30.11.2018г.по път ІІ-29,на
около 500м.преди с.Стефан Караджа,в посока гр.Добрич,водачът ***,с л.а.
марка“Мазда“,модел „Премаци“,с рег.№***,движейки се с несъобразена,превишена
скорост е нарушила правилата за двожение
по пътищата и е предизвикала ПТП,в резултат на което е причинена смъртта на
пътничката в лекия автомобил ***И. .
За произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№24001876 от
06.11.2018г.Образувано е ДП №333/2018г.по описа на Второ РПУ гр.Добрич.
Починалата е внучка на ищците по
делото,които изключително тежко преживяват нейната загуба.
*** И. е израснала в присъствието
на баба си и дядо си,които помагали за
нейното отглеждане като малка.Те имали изградена силна връзка помежду
си,обичали се,подкрепяли се и живеели в разбирателство.С. и К. изключително
тежко преживяват загубата на своята внучка,починала по такъв внезапен и нелеп
начин.Те я възприемали и се отнасяли към нея като към родна дъщеря.
Ритъмът на живота на ищците сега е
подчинен на скръбта от голямата загуба.Често плачат за нея,станали са мрачни и
затворени,трудно влизат в контакт с хора,извън семейството.Двамата са
емоционално съкрушени и не могат да приемат все още загубата на любимата си
внучка.
С.И. е вглъбен в себе си,не се
усмихва и е умислен.
К.И. също е потънала в скръб .Тя е
изцяло променена.Не излиза от къщи,още оплаква починалото дете и се разстройва
постоянно,спомняйки си за своята внучка.
Навсякъде ищците са поставили
техни снимки с детето.Не се събират семейно и когато семейството се събира
,вече нищо не е както преди.
Тази болка никога няма да
отшуми,тъй като за човешкия живот няма еквивалент.Моралните страдания на ищците
ще ги съпътстват през целия им живот.
Виновният водач е управлявал л.а.
марка“Мазда“,модел „Премаци“,с рег.№***,който
е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,сключена
с ответното дружество-Полица №BG /30/
117003037533,с валидност от 17.11.2017г.до 16.11.2018г.
Отправена е претенция към
застрахователя,на основание чл.380 от КЗ за възмездяване на причинените неимуществени
вреди на ищците на 08.04.2019г.,видно от молба вх.№1151/08.04.2019г.
Към настоящия момент ,въпреки че е
изтекъл законоустановения срок,застрахователят не е определил и изплатил
застрахователни обезщетения,което поражда правния интерес на ищците да заведат
настоящото дело.
На основание чл.429 ал.3 от КЗ и обстоятелството,че застрахователят
е уведомен на 08.04.2019г.,от тази дата се дължи и лихва за забава върху
главницата до окончателното й изплащане.
В срок от ответника по делото е
постъпил отговор,в който се оспорва основателността на предявения иск.
Счита се ,че претенциите са
необосновано завишени по размер и не съответстват от една страна на практиката
на съдилищата по аналогични казуси,а от друга –на реално претърпените от ищците
болки и страдания.
Прави се възражение за
съпричиняване от страна на загиналата на настъпилия вредоносен резултат,изразяващ
се в непоставянето на предпазен обезопасителен колан,независимо,че автомобилът
е фабрично оборудван с такъв и на разсейване с приказки на водача на
автомобила.
Не без значение е и
обстоятелството,че ищците са от разширения кръг лица,които имат право на
обезщетение при доказана изключително
близка емоционална връзка приживе,довела до изключителни болки и страдания от
смъртта на *** И..Размерът на обезщетението е лимитиран до сумата от
5000лв.,поради което претенцията над тази сума е неоснователна.
Твърди се ,че водачът на л.а. марка“Мазда“,модел „Премаци“,с рег.№***не
носи отговорност за настъпване на ПТП.Не са претърпени и описаните в исковата
молба болки и страдания на ищците от загубата на внучката им.Твърди се,че приживе между тях не са съществували близки
емоционални връзки и отношения,поради което смъртта на пострадалата не е предизвикала отрицателни
преживявания,болки и страдания у ищците.Размерът на предявените искове в
значителна степен надвишава реално
понесените от ищците болки и страдания.Те не са съобразени и с приноса на
загиналата за настъпването на произшествието.
Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение ,свързано с автомобила,който е шофирала
водачката по време на местопроизшествието.Този факт следва да се признае за
безспорно установен по делото.
Оспорва се вината на ***,поради
това,че няма доказателства за механизма на автопроизшествието-скица,протокол за
оглед и фотоалбум.Няма категорично произнасяне на компетентен орган относно
вината на причинилата автопроизшествието.Оспорва се механизма на ПТП,както и
всички твърдения в исковата молба за претърпени от ищците тежки,пожизнени и
трайни последици от смъртта й.Оспорва се размера на иска,както и началната дата
,от която се претендира лихва за забава.Лихви биха могли да се претендират от
момента,в който застрахователят е отказал изплащане на обезщетения-01.05.2019г.
В срок от ищеца по делото е
постъпила допълнителна искова молба.
Възразява са срещу основателността
на направените от ответника в отговора оспорвания на основателността на
предявения иск,с мотиви ,подробно изложени в допълнителната искова молба.Твърди
се,че факта на съпричиняване е голословен и недоказан.
В подаден допълнителен отговор се
поддържат всички становища ,изразени от ответника в отговора и се оспорват
възраженията по доказателствата,направени в допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищецът
поддържа подадената искова молба и допълнителната искова молба,а ответникът
поддържа становището си ,изложено в отговора и допълнителния отговор.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства,свидетелски показания и
заключения на съдебно-медицинската и автотехническа експертиза ,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като
доказателство НОХД №381/2019г.по описа на Добрички окръжен съд,с постановена на
20.12.2019г.Присъда №14 ,с която Д.Р. ***,родена на 16.03.199г. е призната за
виновна в това,че на 03.11.2018г.,на път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа
,свързващ гр.Г.Тошево и гр.Добрич,на 700м.преди с.Стефан Караджа ,общ.Добричка,при
управление на л.а.“Мазда“ с КТ№***,нарушила правилата за движение по
пътищата-чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП,като по непредпазливост е причинила
смъртта на ***И. ЕГН **********,поради което й е наложено наказание –лишаване
от свобода за срок о две години,както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от четири години,като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за
срок от три години.
С Решение №71 от 20.07.2020г.по
ВНОХД №34/2020г.по описа на Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в
частта й относно квалификацията на деянието-по чл.20 ал.1 от ЗДвП,по който
текст подсъдимата е оправдана и е потвърдена присъдата в останалата й част.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК съдът следва да възприеме задължителната сила на присъдата относно това
дали е извършено деянието,относно неговата противоправност и виновността на
дееца.В този смисъл са доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-деяние,противоправност
на деянието и вина на дееца,причинил вредите,подлежащи на репарация.Всички
оспорвания в отговора на исковата молба досежно тези обстоятелства са
неоснователни.
При катастрофата е починала
внучката на ищците *** И..Родствената връзка на ищците се установява от
представените по делото като доказателства-Удостоверение за наследници на *** И.
изх.№4172/06.12.2018г.,от което е видно,че *** И. е дъщеря на ***И. и
удостоверение за родствени връзки изх.№809/08.02.2019г. на С.И.И.,чиято съпруга
е К.Ц.И. ,а дъщеря е майката на починалата ***И..Следователно безспорно
установено от доказателствата по делото е ,че починалата е внучка на ищците.
По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза,от заключението на която се установява,че *** И.
е получила коремна травма-разкъсване на черния дроб и слезката,разкъсване на
тънки и дебели черва,пикочен мехур и мускули в долната трета на корема и други
увреждания,които са причинили смъртта й.Те са резултат от удар в тъп твърд
предмет с голяма маса и сила.Налице е пряка причинно следствена връзка между
получените увреждания и смъртта на пострадалата.
Предвид вида на уврежданията
,които говорят за получена травма в купето на автомобила,може да се заключи ,че
пострадалата не е била с поставен предпазен обезпасителен колан.При удара
тялото й е политнало рязко напред и нагоре,а получените увреждания най-вероятно
са от удар в арматурното табло на автомобила.Ако пострадалата би била с
поставен предпазен колан ,непосредствено преди удара в крайпътното дърво,вещото
лице приема,че смъртния изход не би настъпил,макар отново да би се стигнало до
телени увреждания.
Следователно липсата на поставен
предпазен колан е допринесла за смъртта на починалата *** И..
Според изслушаната САТЕ мястото на
катастрофата е на около 400м. след Т-образното кръстовище за с.Цареец и на
около 700 м.преди с.Стефан Караджа.Пътната настилка в района е била
асфалтова,суха,запазена без неравности и повреди по нея ,прав участък от пътя.Лекият автомобил „Мазда Премаци“ се е движел в посока от гр.Г.Тошево към
гр.Добрич,със скорост преди произшествието около 116 км.ч.Видимостта е била
добра,водачът е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП,ако не бе
допуснал загуба на контрол върху управлението на автомобила.Произшествието е
настъпило през тъмната част от денонощието,при ясно врече и добра
метеорологична видимост,като наближавайки мястото на произшествието водачът
загубва контрол върху управлението на автомобила си ,той се отклонява в
дясно,започва да напуска платното за движение и да преминава върху десния
затревен банкет,след което се удря в крайпътно дърво.Към момента на ПТП по
пътното платно не са се движели други превозни средства.Автомобилът е бил
оборудван с предпазни колани,които намаляват риска от нараняване на пътниците в
горната част на тялото.Описаното действие на предпазния колан ограничава
придвижването на тялото на водача и пътуващите в автомобила напред,наляво,надясно
и нагоре.Лекият автомобил е бил оборудван и с предпазни въздушни възглавници за
водача и пътника до него.Те би следвало да предпазят водача и пътника отдясно
от удар в арматурното табло и предното стъкло.От свидетелските показания на
делото вещото лице стига до извода,че в резултат на настъпилото ПТП водачката
на лекия автомобил и пътуващата на дясната седалка в автомобила *** И. са
изпаднали от купето на автомобила,като са намерени от свидетелите във
водоотводнителната канавка,намираща се върху десния банкет.
За отношенията между ищците и
тяхната внучка са разпитани св.***,без родство и св.***,брат на ищцата К..
Свидетелските показания на
св.Стоянова са в смисъл,че още от раждането си *** била отглеждана и порастена
от баба си и дядо си.Майката на *** била по майчинство,но изобщо не е живяла с
бащата на пострадалата.Когато се родила бабата и дядото били щастливи .Когато
майката тръгнала на работа ,тя водела внучката при родителите си с количката и така детето
пораснало на село.Когато тръгнала на училище *** ходела при баба си и дядо си
всяка събота и неделя ,както и през ваканциите,тъй като учела в гр.Добрич.
Когато научили за катастрофата бабата и дядото много плакали.Били много
отпаднали,голяма тревога имали.Все още страдат.Ищцата гледа снимките на
починалата си внучка и плаче.
Детето било много привързано към
ищците.Те й помагали в училище,давали й пари.Майката има втори брак,от който
също има дете-внуче на ищците.Свидетелката показва,че С. и К. почти като
родители отглеждали детето и много й помагали.
Според св.Драганов *** е първата
внучка на ищците.Родена е при тях в с.Житница.Живеела предимно при майка си ,но
повече лятно време била при баба си.При тях била от самото си раждане-живеели
заедно на село.
Бабата много я обичала.Дядото
също,но мъжете са по-сдържани.Мило и драго давали за детето.Майката,заедно с
родителите си живеели на село.Бащата на *** се дезинтерсирал изцяло от детето
си,свидетелят не знае кога е научил ,че има дете.Вместо това за детето помагал
финансово и с грижи дядото,а бабата с грижи и помощ при отглеждането.
След катастрофата „било ужас“ по
думите на свидетеля.Ищците сякаш не били на себе си.Баба й се държала за
главата и казвала-до вчера това младо и здраво,приказливо момиче е пред теб и в
един момент да стане нещо….Още страдат за внучката си,ходят на гробища.Като се
спомене за внучка й ,бабата започва веднага да плаче.Самата *** била обичлива и
весела,много обичала ищците,чувствата им бил много силни.
Съгласно ТР №1 /2016г.на ОСГНТК на
ВКС,извън кръга на преките родственици на пострадалия,по изключение право на
обезщетение има и всяко друго лице ,което е създало дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания ,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Според вътрешното убеждение на
съда,в конкретния случай между ищците –баба и дядо на починалата и починалата
им внучка се установява силна особено близка емоционална връзка,надхвърляща
обичайната връзка на обич и привързаност,характерна за този вид отношения,която
е справедливо да бъде обезщетена.Това е така именно защото детето е отраснало
без баща,родният й баща не се е интересувал от нея ,не е полагал грижи,не е
давал издръжка и в този смисъл е бил „заместен „ от грижите и любовта на
ищците.Привързаността им е била толкова силна,че смъртта на внучката е породила
у тях извънмерни болки и страдания,за които е справедливо да се признае право
на обезщетение,като изключение от
разрешението ,залегнало в Постановление №4/1961 г. и №5/1969г.на
ВС.Бабата и дядото са обичали внучка си не само,защото самата тя е била
жизнерадостно и обичливо дете,а и защото са жалели житейската й участ,да
израства без баща ,оставена само на грижите на майка си,която е била на работа,имала
е втори брак и друго дете от него и не е имала време да се занимава
изключително с нея.Макар свидетелите по делото да не използват тези изрази,то
от показанията им преценени в тяхната съвкупност следва да се извлече именно
този извод.В този смисъл връзката е станала изключително дълбока и
силна,съответно силна и дълбока е била и скръбта от загубата на детето.
По отношение на установения в
пар.96 ПЗР на КЗ лимити на обезщетение на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ,следва
да се има предвид,че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС,тъй като въвежда предел на застрахователната
сума.Въвеждането на предел на застрахователното обезщетение в националния
закон,който е под уредения минимален
размер на застрахователната сума в Директива 2009/103/ЕО,означава по същество
ревизиране на минималния размер на отговорността на застрахователите ,съобразно
общностното право,тъй като при настъпване на застрахователно събитие не може да
се прецени действителния обхват на търпимите вреди в случаите,в които
надхвърлят сумата от 5 000 лв.,в разрив с принципа за справедливо
обезщетяване на пострадалите,в съответствие с които са определени установените
в директивата лимити.Така Решение на СЕС от 24.10.2013г.по дело С-277/12,с
което съдът на основание чл.633 от ГПК е длъжен да се съобрази,като не приложи
националната правна уредба,противоречаща на общностното право.При противоречие
на норма от националното законодателство с разпоредба на общонстното
право,последното се ползва с приоритет и се прилага от съда,съобразно
компетентността му.
Съобразявайки младата възраст на починалата,в
началото на своя жизнен път,отношенията на силна обич и привързаност създадени
между ищците и внучката им,включително привързаността на всеки от тях поотделно
към детето,израсло в дома им,съдът намира,че справедливият размер на
обезщетението за всеки от ищците е в размер на 20 000 лв.
Доказа се несъмнено,че е налице
съпричиняване от страна на починалата ,поради непоставен предпазен
обезопасителен колан.Не се доказа ,тя да е разсейвала водачката на автомобила с
разговори помежду им,тъй като няма свидетел в автомобила,който да установи или
опровергае този факт.Установено е,че при поставен предпазен колан не би
настъпил леталния изход от претърпените травми,тъй като те не биха били толкова
сериозни.Обективно с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на
собственото си увреждане и за съжаление за смъртта си.
Съпричиняването съдът определя в
размер на 30 %.След приспадане на сумата от 6 000 лв.-размер на установено
съпричиняване от обезщетението ,на двамата ищци по делото се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди –претърпени вследствие на ПТП болки и
страдания в размер на по 14 000 лв.за
всеки ищец.
Искът е основателен и доказан до така посочения размер ,а в частта до
предявения размер от по 30 000 лв.за всеки от ищците следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Отговорността на ответника е на
основание разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ.Установиха се елементите на
деликтната отговорност на причинителя на вредата-противоправно деяние,вина на
дееца,претърпени вреди ,които са в причинно следствена връзка с настъпилото
увреждане,както и допълнителните кумулативно предвидени предпоставки за
обезщетяване на ищците-създадена особено дълбока и трайна връзка между тях и
починалата,която обосновава извънредно силни болки и страдания от смъртта
й,надхвърлящи нормалните за обичайната житейска връзка между баба и дядо и
тяхната внучка.
Претенцията по чл.380 от КЗ е
отправена на 08.04.2019г.На 30.04.2019г. е отказано от ответното дружество
изплащане на застрахователно обезщетение,поради липса на яснота относно
механизма на ПТП и вината на застрахования в дружеството водач.В преписката не
се съдържат данни за естеството на личните взаимоотношения между молителите и
тяхната внучща.
Съгласно разпоредбата на чл.429
ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования,за които той отговоря пред увреденото лице се дължат от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430
ал.1т.2 или от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице,която дата е най-ранна.Датата на уведомяване на застрахователя за
предявяването на претенцията е 08.04.2019г.,от когато се дължат лихви за забава
върху претендираното обезщетение.
Съобразно на уважената част от
иска на ищеца се дължат сторените по делото съдебно деловодни
разноски.Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците
следва да се определи за всеки от
тях,съобразно разпоредбата на чл.38 във вр.с чл.36 от ЗА,съобразно минимума по
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а именно по 667,33
лв.-за защитата на всеки от двамата ищци,съобразно на уважената част от иска.Дължат
се сторените разноски за изготвяне на експертизи,които за ищеца са в общ размер
на 350 лв.,а съобразно уважената част от иска-общо 163 лв.или по 81,50
лв.разноски за всеки от ищците.
Съобразно на отхвърлената част от
иска ответникът също има право на разноски.Общият размер на разноските на
ответника,съгласно представения списък на разноски е в размер на 1 180
лв.,а съобразно на отхвърлената част от иска се дължи сумата от 637,20 лв.
Ответното дружество следва да
заплати по сметка на ДОС държавна такса в размер на сумата от 1 120лв.
Водим от гореизложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг живот и
здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. да заплати на С.И.И.
ЕГН ********** *** сумата от 14 000лв./четиринадесет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,вследствие на смъртта на
внучката му *** И. Димитрова,починала при ПТП на 03.11.2018г.,ведно със законна
лихва считано от 08.04.2019г.до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 14 000 лв.до
предявения размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг живот и
здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. да заплати на К.Ц.И.
ЕГН ********** *** сумата от 14 000лв./четиринадесет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,вследствие
на смъртта на внучката й *** И. Димитрова,починала при ПТП на
03.11.2018г.,ведно със законна лихва считано от 08.04.2019г.до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над
14 000 лв.до предявения размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг живот и
здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. да заплати на адв.Р.И.М.
,САК ,с адрес *** сумата от 667,33 лв./шестстотин шестдесет и седем лева и
тридесет и три ст./-адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
възнаграждение за процесуално представителство на С.И.И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг живот и
здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. да заплати на адв.Р.И.М.
,САК ,с адрес *** сумата от 667,33 лв./шестстотин шестдесет и седем лева и
тридесет и три ст./-адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
възнаграждение за процесуално представителство на К.Ц.И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг живот и
здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р
Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. да заплати на С.И.И.
ЕГН ********** сумата от 81,50лв./осемдесет и един лев и петдесет ст./-разноски
по делото и на К.Ц.И. ЕГН ********** сумата от 81,50лв./осемдесет и един лев и
петдесет ст./-разноски по делото.
ОСЪЖДА С.И.И. ЕГН ********** и К.Ц.И.
ЕГН ********** *** да заплатят на
ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на
управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано от
изпълнителните директори ***И. ,поравно сумата от 637,20лв./шестстотин тридесет
и седем лева и двадесет стотинки/-сторени от ответното дружество съдебно
деловодни разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪДЖА ЗАД“ДаллБогг живот и
здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.
“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. да заплати
на Добрички окръжен съд сумата от 1 120 лв./хиляда сто и двадесет
лева/дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: