Р Е Ш Е Н И Е
№:593 04.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
VІІ-ми състав
На деветнадесети април две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2783 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на по чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.76а, ал.4 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД, (съкр. „УМБАЛ Дева Мария“ЕООД),
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Възраждане №
13, представлявано от управителя Х. Кръстев Я., против Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание на основание чл.76а, ал.3
от ЗЗО с № 02/РД-25-7503/24.08.2021г.,
издадена от заместник на директора на Районната здравноосигурителна каса
(РЗОК)-Бургас, в частта й по т.1, с която лечебното заведение е поканено да
възстанови неоснователно получена сума в размер на 554,40 лева и в частта й по
т.3, с която лечебното заведение е поканено да възстанови неоснователно
получена сума в размер на 1034,00 лева.
Дружеството-жалбоподател счита, че индивидуалният
административен акт в оспорената му част е издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. По отношение на т.1 заявява, че
пациентката е постъпила в лечебното заведение с данни за рискова бременност и признаци
на фетална хипоксия (б.а. кислородна
недостатъчност на плода). В случая не е налице една хоспитализация, а две.
Потвърждава, че от периодът на изписването до втората хоспитализация е
изключително кратък – по-малко от 25 минути, но се касае за динамична промяна в
състоянието, което може да се предизвика от много фактори. За частта по т.3 намира,
че не са били установени нарушения в качеството и обема на извършените
медико-диагностични дейности, нито в първото, нито във второто лечебно
заведение. Счита също, че липсата на извършена проверка в първото заведение,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не може да се
направи преценка дали е налице осъществения състав на предвидената в закона
хипотеза. Позовава се на цитирана практика на Върховния административен съд
(ВАС). Счита също, че на практика е възможно да възникнат множество случаи при
които да възникне потребност от повторна хоспитализация, при която лечебното
заведение не може да откаже оказването на съответната медицинска помощ. Жалбоподателят иска отмяна на поканата в
оспорените й части и претендира разноски. Пред съда дружеството-жалбоподател не
изпраща представител. По негово искане съдът допусна извършването на
съдебно-медицинска експертиза. „УМБАЛ Дева Мария“ЕООД представя писмено
становище чрез пълномощника адвокат Е.К. ***, в което поддържа както жалбата,
така и претенцията за присъждане на сторените разноски.
Ответникът по жалбата, директор на
РЗОК-Бургас, се представлява пред съда от юрисконсулт Е. Й., която оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Пледира за оставяне на жалбата
без уважение. Представя писмена защита в която сочи по отношение т.1 от
оспорената покана, че в двете епикризи на пациентката се установяват несъответствия.
Налице са данни за започнало раждане още по време на първата клинична пътека и
вместо да се отчитат две клинични пътеки, е следвало раждането на продължи по
време на първата хоспитализация и да се отчете само по клинична пътека №5.2
„Раждане“. Не са били налице и данни за фетална хипоксия, поради което не е
имало причина родилката да бъде приемана и изписвана по клинична пътека №1
“Стационарни грижи при бременност повишен риск“. За частта по
т.3 заявява, че от извършените проверки в лечебните заведения по двете
хоспитализации е установено изпълнение изискванията на диагностично-лечебния
алгоритъм на клиничната пътека и в двата случая. Счита, че нормата на чл.357,
ал.1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския
лекарски съюз за 2020-2022г. (съкр. НРД за
медицинските дейности за 2020-2022г., обн., ДВ, бр.7 от 24.01.2020г., в сила от
1.01.2020г.) е
непрецизна, поради което в случаите когато липсват нарушения и при двете
хоспитализации е логично да се свали втората по време от тях. От съда се иска
да отхвърли жалба и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 20.02.2020г. в гр.Бургас, между НЗОК,
представлявана от директора на РЗОК-Бургас, като възложител и „УМБАЛ Дева
Мария“ЕООД, като изпълнител, е сключен договор № 020903/20.02.2020г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни
процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК (л.71-99).
Със заповед № РД-25-237/11.02.2021г., изменена със
заповед № РД-25-750/21.05.2020г (л.31 и 32 от делото), директорът на РЗОК-Бургас
е наредил да бъде извършена проверка на дружеството-жалбоподател по изпълнение
на индивидуален договор № 020903/20.02.2020г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. Определен е първоначалният срок на проверката до 21.05.2021г.,
удължен до 16.07.2021г., като по вид и обхват е определена като тематична, с
поставени пет конкретни задачи. Също така са определени и лицата които да
извършат проверката, като е посочено, че за резултатите от нея следва да бъде
съставен и връчен констативен протокол. Изменението на заповедта касае удължаване
срока на проверката.
Във връзка с така постановената заповед, определените
контрольори са извършили указаната проверка, като резултатите от същата са
обективирани в няколко протокола, един от които е протокол № 623/08.07.2021г.
Видно от същия, при извършената проверка в „УМБАЛ Дева Мария“ЕООД, релевантните
за настоящия правен спор констатации са:
По т.1. е установено ЗОЛ (б.а. здравно-осигурено
лице) с ЕГН-**********,
хоспитализирано в лечебното заведение както следва:
- от 08 до 11.02.2021г.
по клинична пътека №1 “Стационарни грижи при бременност повишен риск“, с ИЗ (б.а. история за заболяването) №1211, с окончателна диагноза:
Медицински грижи при признаци за фетална хипоксия.
- от 11 до 16.02.2021г,
по клинична пътека №5.2 „Раждане“, с ИЗ №1333, с окончателна диагноза: Спешно
цезарево сечение.
Видно от медицинската документация на ИЗ №1211,
пациентката хоспитализирана с УЗД (ултразвукова
диагностика) и NSТ (запис на сърдечните тонове на плода) данни за
фетална хипоксия. Била изписана на 11.02.2021г. в 08.10 часа в добро общо
състояние, афебрилна, матка спокойна, без генитално кървене, със запазена
бременност. Същия ден в 08.32 часа е постъпила отново с ИЗ №1333 за спешно
цезарево сечение поради данни за хипоксия на плода, изявена родилна дейност и
болка в областта на оперативния цикатрикс (белег).
Касае се за една хоспитализация от 08-16.02.2021г.,
отчетена по две клинични пътеки. Посочено е, че НЗОК заплаща за периода на
хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно
лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.
Прието е, че на основание чл.350 от НРД за
медицинските дейности 2020-2022г. ИЗ № 1211 по КП № 1 е заплатено неоснователно
на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД. На основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО е съставен
протокол за неоснователно получена сума (ПНПС) № 624/08.07.2021г. (л.26). Неоснователно
платената сума представлява заплатената хоспитализация на пациента с ИЗ № 1211
по КП № 1 на стойност 554,40 лева / и
следва да бъде възстановена.
По т.3. е установено ЗОЛ с ЕГН-**********,
хоспитализирано по клинична пътека № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания
на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна
възраст“ както следва:
- в „МБАЛ Лайф
хоспитал“ЕООД от 05 до 08.02.2021г, с ИЗ №585, с окончателна диагноза: Остър
холецистит. ИЗ №585 е проверено в „МБАЛ Лайф хоспитал“ ЕООД - протокол № 650.
- в „УМБАЛ
Дева Мария“ЕООД от 21 до 24.02.2021г. с ИЗ №1701, с окончателна диагноза:
Холециститис акута.
Посочено е, че когато в срок до 30 дни от
дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата клинична
пътека в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от
случаите след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека е
предвидено друго.
На основание чл.357, ал.1 от НРД за медицинските
дейности 2020-2022г., ИЗ №1701 по КП № 74.1 е заплатено неоснователно на „УМБАЛ
Дева Мария“ЕООД. Неоснователно платената сума представлява заплатената хоспитализация
на пациента с ИЗ №1701 по КП №74.1 на стойност 1034,00 лева и следва да бъде
възстановена.
Протоколът е връчен на 16.07.2021г., като е посочено,
че писмени възражения против констатациите могат да се направят в 7-дневен срок
от датата на получаване.
Срещу него дружеството е подало възражение вх.№29-02-1028/20.07.2021г.
до директора на РЗОК-Бургас (л.22). В него са направени същите възражения които
сега се правят и в жалбата, поставила началото на настоящото съдебно
производство.
Във връзка с възражението е изготвено писмено
становище от началник-отдел ДИОКМДПА в РЗОК-Бургас (л.20), в което не са
направени различни изводи от тези на контролния екип. Такива няма и в
изготвения доклад за проверката на контрольорите до директора на РЗОК-Бургас
(л.11).
Независимо от възражението на
дружеството-жалбоподател, заместник-директорът на РЗОК-Бургас, по заместване
съгласно заповед № РД-09-44/22.07.2021г. (л.70 и 125) на директора, е
постановил оспорената в настоящото производство писмена покана за възстановяване
на суми, получени без правно основание на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО с №
02/РД-25-7503/24.08.2021г.
В мотивите на поканата, органът е преповторил
обективираните в протокол № 623/08.07.2021г. и ПНПС № 624/08.07.2021г. факти,
като е посочил, че размерът на неоснователно получените суми е 554,40 лева по
т.1 и 1034,00 лева по т.3, които изпълнителят е длъжен да възстанови. Посочено
е, че в срока по чл.76а, ал.2 от ЗЗО е постъпило писмено възражение срещу протокол
№ 623/08.07.2021г. Изпратена е била покана до БЛС за представяне на членове в
срока по чл.75, ал.6 от ЗЗО, но такива са били представени, поради което
арбитраж не се състоял. С оглед на това и на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО,
директорът на РЗОК-Бургас е приканил изпълнителя „УМБАЛ Дева Мария“ЕООД да
възстанови доброволно в 14-дневен срок от получаване на поканата неоснователно
получените суми. Посочено е, че при неизпълнение сумите ще бъдат прихванати от
следващото плащане по сключения договор.
Така постановената покана е редовно връчена на „УМБАЛ
Дева Мария“ЕООД по пощата на 23.11.2021г. (л.69), а жалбата срещу нея е
подадена на 06.12.2021г., съгласно входящия индекс.
По искане на жалбоподателя съдът допусна по
делото извършване на съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Г.Г., със
специалност акушерство и гинекология. Същият отговори на двата поставени
въпроси по отношение случая по т.1 от процесната покана. По първия въпрос
вещото лице заявява, че диагностично-лечебният алгоритъм на клинична пътека №1
за пациентката е завършен, което е видно от историята на заболяването (вж. ИЗ №1211 на л.34). Д-р Г. сочи също, че е възможно при родилка в рискова бременност
състоянието да прогресира за кратък период от време – в случая 25 минути, след
дехоспитализацията по първата клинична пътека и да се наложи втора
хоспитализация. Това се случва, когато е започнало раждане, както е описано –
изявена родилна дейност, болки в зоната на предходния цикатрикс и най-важното –
СПОМ (спонтанно пукнат окоплоден мехур). В съдебно заседание вещото лице
заявява, че не е отчел факта, че околоплодния мехур е бил пукнат в 3.15 часа
още по време на първата хоспитализация, а по втората хоспитализация пациентката
е била приета в 8.32 часа. Д-р Г. посочва също, че в случая не са били налице
данни са хипоксия още при първата хоспитализация, документацията не е била
водена правилно и според нея няма данни за хипоксия.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, въз
основа на приетите за установени факти, счита следното относно допустимостта и
основателността на предявената жалба:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от
търговско дружество, което е адресат на издадения срещу него индивидуален
административен акт. Налице са и останалите предпоставки за редовност и
допустимост на съдебното оспорване.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен
административен орган и при спазване на
предвидените процесуални правила. Съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗО контролът по
изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ
се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК,
определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него
длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. В случая между дружеството-жалбоподател
„УМБАЛ-Бургас“АД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ и
това не е спорно между страните. Проверката е извършена от компетентни
длъжностни лица – контрольори от РЗОК-Бургас, в изпълнение на чл.72, ал.2 от ЗЗО. Спазено е и изискването на чл.76а, ал.2 от ЗЗО за съставяне на ПНПС, срещу
който на жалбоподателя е предоставена възможност за подаване на възражение. В
чл.76а, ал.3 от ЗЗО е указано, че след изтичане на срока за възражение по ал.2,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за
възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на
изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.
Настоящата писмена покана е издадена по заместване от
зам.директора на РЗОК-Бургас. Съгласно тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по
дело № ТР-4/2002г. на ВАС, при разглеждане на въпросите относно компетентността
на органа – издател на акта, следва да се прави разграничение между сходните
институти на административното и гражданското право, като делегиране на
правомощия, заместване и упълномощаване. Процесната писмена покана е издадена
при упражняване на правомощия при заместване, а не делегиране, недопустимо
съобразно нормата на чл.76а ЗЗО. Заместването се извършва в случаите, когато
лицето титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, за определения период, заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. По силата на чл.41 от Правилника за устройството и дейността
на НЗОК, заемащият длъжността заместник-директор замества директора при отсъствие.
В случая заместването е реализирано въз основа на нормативно разрешаване и при
наличие на нарочен акт за оправомощаване – заповед № РД-09-44/22.07.2021г. на
директора, поради което е налице компетентност на издателя на акта от името на
титуляра – заместник директор на РЗОК-Бургас. В същия смисъл е практиката на
ВАС в решение № 8644 от 26.06.2018г. по адм. дело № 1787/2017г. и решение №
8386 от 05.06.2019г. по адм. дело № 10937/2018г.
Оспореният индивидуален административен акт е и
материално-законосъобразен по отношение констатирания случай на неоснователно
платени суми по т.1 – за лечението на ЗОЛ с ЕГН-**********. Разпоредбата на
чл.350 от НРД за медицинските дейности
2020-2022г., на която се позовава контролиращият екип, предвижда, че НЗОК
заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за
комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и
усложнения. В нормата е заложен принципът за комплексно лечение на пациентите,
когато същите са хоспитализирани с основно и придружаващо заболяване, както и
ако настъпят усложнения по време на хоспитализацията. В този смисъл, в периода
на хоспитализиране, болничните заведения са длъжни да предоставят комплексна
болнична медицинска помощ като лечение, което третира основното заболяване,
придружаващи заболявания и усложнения. Този модел на комплексно лечение се
реализира, като за основното заболяване лечебното заведение прилага и спазва
клиничната пътека, а за придружаващото заболяване и/или усложненията се вземат
медицински мерки според конкретното придружаващо заболяване и усложнения.
В конкретния случай са констатирани отклонения от този
нормативно заложен модел, което се установява от представените медицински
документи и отговорите дадени от вещото лице д-р Г.Г. в съдебно заседание.
В епикризата към ИЗ №1211 (л.61) в графа „Статус при
изписването“ е посочено, че при дехоспитализацията пациентката е била в „добро общо състояние,
афебрилна, матка спокойна. В епикризата към ИЗ №1333 обаче, в графа „Обективно
състояние“ е посочено, че ОПМ (околоплоден мехур) е пукнат в 03,15 часа на
11.02.2021г., т.е. още по време на първата хоспитализация.
Както заявява вещото лице д-р Г. в заключението си, самото
спукване на околоплодния мехур е основния признак, че пациентката е започнала
да ражда, защото това е най-изявения признак на родилна дейност. Съгласно
правилата на клинична пътека №5.2 „Раждане“, при спукване на мехур и изтичане
на околоплодната течност се извършва утразвуков преглед и се проследяват
детските сърдечни тонове, назначават се кръвни изследвания, взима се влагалищен
секрет, урина и се проследява телесната температура на родилката. Според
представената по случая медицинска документация обаче, при всичко гореизброено
и при всички рискове, които крие спукването на околоплодния мехур, лечебното
заведение е преценило да дехоспитализира пациентката и да я изпрати за домашно
лечение.
В случая се касае за започнало раждане още по време на
първата хоспитализация и вместо да се отчитат две клинични пътеки е следвало
лечението/раждането да продължи по време на първата хоспитализация и да се
отчете само по КП №5.2 „Раждане“. Освен това вещото лице
д-р Г. уточни в съдебно заседание, че изобщо няма данни за хипоксия на плода.
Това обаче е окончателната диагноза „Медицински грижи за майката при признаци
за фетална хипоксия“, поставена при дехоспитализацията на родилката по КП №1
„Стационарни грижи при бременност с повишен риск“. След като не е имало
признаци за хипоксия, не е имало и причина родилката да бъде приета и изписана
по тази клинична пътека.
При втората хоспитализация отново като придружаващи
заболявания е посочено „хипоксия на плода“, при липсата на такива признаци. Това
потвърждава извода, че лечебното заведение не е извършило комплексно лечение на
основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения, съгласно чл.350 от
НРД за медицинските дейности за 2020г.- 2022г., както правилно и
законосъобразно е приел административният орган в процесната покана, което
налага отхвърляне на жалбата в тази й част.
По отношение случая по т.3, за да издаде поканата,
административният орган се е позовал на нормата на чл.357, ал.1 от НРД за
медицински дейности за 2020-2022г., съгласно която когато в срок до 30 дни от
дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в
същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП
след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В нея обаче не
са посочени критериите, въз основа на които да се определи кое от двете лечения
следва да бъде заплатено, като се ограничава до изискването преценката за
заплащането да бъде направена след проверка и на двете. Това налага тълкуването
волята на законодателя посредством относимите законови норми – чл.80 от
Закона за здравето (ЗЗ), регламентиращ качеството на медицинската
помощ, чл.81 от ЗЗ, съдържащ принципите, при които следва да се
осъществява правото на достъп до медицинска помощ, нормата на чл.46 от ЗЗО,
която постановява, че изискванията към изпълнителите на отделните видове
медицинска помощ по чл.45 от същия закон се определят в НРД и в
договорите между РЗОК и изпълнителите. Текстът на ал.2 на същата разпоредба
указва, че качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК,
трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика.
Съответно съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента.
С оглед цитираните норми, за да бъде заплатен само
един от случаите по клинична пътека е необходимо да бъде извършена проверка и
на двете болнични заведения, с оглед установяване първо дали действително са
налице две хоспитализации в рамките на 30 дни на едно лице, по една и съща
клинична пътека и второ дали са налице нарушения на медицинските дейности по
КП. Тази проверка е наложителна, тъй като хипотетично по отношение на първата
група обстоятелства би могло да се установи примерно, че същите фактически не
са налице, а е допусната техническа грешка при изготвянето на документацията,
което би имало за последствие неприложение на разпоредбата на чл.357, ал.1 от
НРД за медицински дейности за 2020-2022г. Проверката на втората група
обстоятелства също се налага, с оглед установяването в кое от болничните
заведенията не са спазени изискванията на съответната клинична пътека при
осъществяване на предвидените дейности от болничната медицинска помощ, тоест
при коя от двете хоспитализации неоснователно са получени сумите по КП, за да
се извърши плащане само в случая, при който тези изисквания са съобразени.
Заплащането на кое от двете лечения проведени по една клинична пътека не е
предоставено на преценката по целесъобразност на административния орган и той
не действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което не може да
въведе еднолично критериите въз основа на които да се извърши тази преценка.
В случая, макар да е извършена проверка и на двете
лечебни заведения, като самият административен орган в хода на делото признава,
че от тези проверки е установено изпълнение изискванията на
диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и по двете хоспитализации,
органът не е изложил никакви мотиви в оспорения акт защо приема, че са налице
неоснователно получени суми именно от дружеството-жалбоподател, а не от лечебното
заведение извършило първата хоспитализация. В издадената покана не са посочени
констатирани нарушения от страна на „УМБАЛ-Бургас“АД на изискванията на
алгоритмите на съответната КП и не става ясно защо второто лечебно заведение
следва да възстанови тези суми, а не първото. Действително, предвидено е от
страна на НЗОК да се заплати само една от двете хоспитализации, но на кое точно
от лечебните заведение следва да бъде установено посредством извършване на
задълбочена проверка на причините довели до повторната хоспитализация и
наличието на евентуални нарушения при извършване на двете лечения по една и
съща клинична пътека. Разпореждането да се възстанови сумата от второто
болнично заведение, без извършване на такава проверка е произволно и не се
базира на никакви обективни критерии.
Не може да бъде възприето и становището, че след като
се заплаща само един от случаите по КП, то втората по ред хоспитализация се
явява дублирана и е логично тя да бъде свалена, тъй като ако смисъла на
цитираните разпоредби е да не се плаща дублираната хоспитализация, то те не
биха изисквали да се извършва проверка. Ако се подходи по този формален начин,
би възникнал въпроса защо административният орган не е поискал възстановяване
на сумите по КП от първото болнично заведение, след като се е наложила повторна
хоспитализация на лицето, въпреки указаната му болнична помощ. По този начин се
стига до една субективна преценка от страна на административния орган, от кое
от двете болнични заведения да се иска възстановяване на заплатената КП, което
е недопустимо.
След като в извършените проверки и на двете лечебни
заведения, не е изяснено поради какви причини се е наложила втората
хоспитализация, административният орган е допуснал и нарушение на чл.35 от АПК,
тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това
процесуално нарушение е съществено, тъй като ако бяха изяснени
всички относими за случая факти и обстоятелства, административният орган би
могъл да не издаде процесния административен акт. В този смисъл е и практиката
на ВАС, видно от решение № 3317 от 7.04.2022г. по адм. д. № 10908/2021г., решение
№ 6212 от 25.05.2021г. по адм. д. № 2548/2021г., решение № 4590/16.04.2020г. по
адм.д.№ 384/2020г., решение № 14336/ 21.11.2018г. по адм.д.№ 11269/2017г.,
решение № 13162/30.10.2018г. по адм.д.№ 9826/2017г., решение №
8949/02.07.2018г. по адм.д. № 3087/2018г., решение № 7332/04.06.2018г. по
адм.д.№ 13926/2017г., решение № 6929/28.05.2018г. по адм.д.№ 4789/2017г.,
решение № 6603/21.05.2018г. по адм.д.№ 10629/2017г., решение №
4194/02.04.2018г. по адм.д.№ 4167/2016 г., решение № 13239/ 02.11.2017г. по
адм.д. № 8428/2016г., решение № 12701/24.10.2017г. по адм.д. № 5557/2016г.,
решение № 2817/08.03.2017г. по адм.д. № 3052/2016г. и др.
С оглед на изложеното, обжалваната писмена покана в
частта й по т.3 е незаконосъобразна, като издадена при съществени процесуални
нарушения и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, следва да бъде
отменена в тази й част.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от двете страни. По отношение на жалбоподателя, съдът приема извършените такива
в размер на заплатената държавна такса от 50 лева. Доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение не са представени, а заплатеният депозит за
експертизата в размер на 400 лева не следва да бъде приеман, тъй като
експертизата касаеше единствено частта от оспорената покана, която е
законосъобразна и жалбата срещу нея е неоснователна. При това положение и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, на
жалбоподателя се дължи като разноски сумата от 33,33 лева, съразмерно на
уважения материален интерес от 2/3. По искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, след като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
РЗОК-Бургас следва да се присъди сумата от 33,33 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на определения пълен размер от 100 лева, във връзка
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, с отхвърления материален интерес от 1/3.
Воден от изложените съображения и в резултат на
извършената съдебна проверка по чл.168 от АПК, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмена покана
за възстановяване на суми, получени без правно основание на основание чл.76а,
ал.3 от ЗЗО с №
02/РД-25-7503/24.08.2021г., издадена от
заместник на директора на РЗОК-Бургас, в частта й по т.3, с която „Университетска многопрофилна болница
за активно лечение Дева Мария“ЕООД, ЕИК-*********, е поканена да възстанови сума
в размер на 1034,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД, ЕИК-*********, против
Писмена покана
за възстановяване на суми, получени без правно
основание на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО с № 02/РД-25-7503/24.08.2021г., издадена от заместник на директора на РЗОК-Бургас, в частта й по т.1, с която е поканена
да възстанови сума в размер на 554,40 лева.
ОСЪЖДА Районна
здравноосигурителна каса - Бургас, да заплати на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД, ЕИК-*********, сумата от 33,33 лева,
за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД, ЕИК-*********,
да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33,33 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: