Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262184 06.08.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17706 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* против А.Р.Д., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 4, чл. 7 и сл. ЗПК
/отм./.
Ищецът твърди, че на 31.10.2006
г. предоставил кредит в размер на 15 000 лева на В. К. Д. и с. й Р. А. Д.
по договор за кредит за текущо потребление, платим ведно с договорна лихва и
такси.
На *** В. Д. починала.
Ответникът като наследник по закон – направил отказ от наследство на
наследодателя си /б. Р. Д./, който бил вписан в особената книга на ПРС по
ч.гр.д. № 1206/2019 г. Банката образувала производство по чл. 51 ЗН по ч.гр.д.
№ 15440/2017 г. на ПРС, в което ответникът като единствен наследник по закон на
кредитополучателя В. Д. /м./ изрично направил волеизявление за приемане на
наследството, като съвкупност от права и задължения.
Въпреки уведомяване на ответника
за наличие на непогасени задължения по договора за кредит, изискуеми на краен
падеж – 31.10.2014 г., същите не били платени.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 7518/16.08.2019 г. по ч.гр.д. № 13509/2019 г. на
ПРС за следните дължими суми по договора: 11 340,72
лева – главница; 16 898,66 лева
– договорна лихва за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 6919,13 лева – обезщетение за забава за
периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 390,20
лева – такси; 120 лева – разход
при изискуем кредит /дължим по чл.9.2 ОУ/, ведно със законната лихва от
15.08.2019 г. до погасяването. В срок постъпило възражение за недължимост, при
което се породил правен интерес от предявяване на настоящите претенции в срока
по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноските в двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Признава, че договорът е
сключен с родителите му, а след смъртта на майка си е приел наследството,
оставено от нея и направил отказ от това на баща си. Въвежда възражение, че
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем във връзка с предходното производство
по ч.гр.д. № 18254/2011 г. на ПРС, при което повторното му обявяване за такъв
било недопустимо. Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност
от образуване на предходното зап. производство до иницииране на процесното през
2019 г.
Оспорва уведомление за предсрочна изискуемост
от 14.12.2017 г. да е доведено до знанието му, като нямал близка, леля или
сродница с имена Х. М., която да живее на адреса му, освен това пратката била
адресирана до лице с различни имена. Възразява вземането да е било обявено за
предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението, съответно да е възникнало
на предявеното основание и в търсения размер. В уведомлението не били посочени
кои конкретни задължения по вид, размер и падеж банката счита, че не са
изпълнени, за да обяви предсрочна изискуемост. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК
и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделни обстоятелствата, че: на 31.10.2006 г. бил сключен договор за кредит за
текущо потребление за сумата от 15 000 лева между ищеца и В. К. Д. и Р. А.
Д. - кредитополучатели; че ответникът е техен син; че същият е приел
наследството на м. си В. Д. и е направил отказ от това на б. си Р. Д. /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 261113/23.09.2020 г. - л. 95-96/.
Съдът приема тези факти за доказани,
включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени
доказателства.
Сключването на договора не е спорно, според
заключението на ССЕ са налице и неплатени суми. Съдът приема исковете за
неоснователни, поради доказано възражение на ответника за погасяване на всички
вземания по давност. По делото не е спорно и се установява с категоричност, че
за неплатените вземания по този договор спрямо кредитополучателите е било
образувано предходно зап. производство по ч.гр.д. № 18254/2011 г. на ПРС /л.239
и сл./. В него кредиторът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията /предвид годината на обр. на зап. пр. 2011 г. и крайния падеж по
договора – 2014 г./.
Предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД
настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на настъпването й
играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем /ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/. В случая, през 2011 г. банката се е възползвала от правото си
да направи кредита предсрочно изискуем, предвид неизпълнението на задълженията
за плащане на суми по договора, като длъжните – Р. А. Д. и ищецът /уст., че
заповедта е издадена срещу В. Д. – макар същата да е била починала/ са
уведомени за предсрочната изискуемост, предвид получените от тях заповед и ИЛ в
хода на изп. дело, респ. подадените възражения и чж против заповедта. Поради
това и доколкото банката веднъж е избрала да се позове на предсрочната
изискуемост, като по този начин едностранно е променила падежа на договора,
като променен от кредитора факт по правоотношението, следва да бъде съобразен в
настоящото производство. Така, считано от 2011 г. до предявяване на претенциите
през 2019 г. /подаване на заявлението, с което ИМ се счита предявена по фикция
на чл. 422, ал. 1 ГПК, а давността прекъсната – чл. 116, б. „б“ ЗЗД/, всички
вземания са погасени по давност – главното с пет, а останалите с тригодишна
такава. Кредиторът не може след като веднъж е избрал и променил падежа на
правоотношението, да се ползва от настъпването на предходно уговорения краен
такъв, за да черпи изгодни за себе си последици и да парира възможността
длъжникът да се защитава с възражението за давност.
С оглед горното и доколкото вземанията са
погасени по давност, всички искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни /дори при различно становище – всички акцесорни са погасени за
периода преди 15.08.2016 г., като дог. лихва не е дължима изцяло с оглед давността
и факта, че такава не може да се начислява след настъпване на падежа през 2014
г. – арг. т.2 на ТР 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане,
представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 2000 лева – адв. възн.,
съгл. ДПЗС, като следва да се присъдят и разноските в зап. пр. – 600 лева –
адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно и
основателно – при минимум от 1600,06 лева, съгл. НМРАВ, съдът приема, че
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з.,
ангажиране на док. и пр., справедливото и адекватно по размер възлиза на 1800
лева. Възнаграждението за зап. пр. не подлежи на редуциране, т.к. е под
предвидения минимум.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Банка ДСК“ АД,
ЕИК ********* против А.Р.Д., ЕГН **********, искове за установяване дължимостта
на следните суми: 11 340,72 лева
– главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2006 г.; 16 898,66 лева – договорна лихва
за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 6919,13
лева – обезщетение за забава за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 390,20 лева – такси; 120 лева – разход при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2019 г. до погасяването, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
7518/16.08.2019 г. по ч.гр.д. № 13509/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска”
№ 19 да плати на А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ –
разноски за настоящото производство и 600
лева /шестстотин лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
13509/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ