Решение по дело №17706/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262184
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330117706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  262184                               06.08.2021  година                           град Пловдив

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17706 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* против А.Р.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 4, чл. 7 и сл. ЗПК /отм./.

 

Ищецът твърди, че на 31.10.2006 г. предоставил кредит в размер на 15 000 лева на В. К. Д. и с. й Р. А. Д. по договор за кредит за текущо потребление, платим ведно с договорна лихва и такси.

На *** В. Д. починала. Ответникът като наследник по закон – направил отказ от наследство на наследодателя си /б. Р. Д./, който бил вписан в особената книга на ПРС по ч.гр.д. № 1206/2019 г. Банката образувала производство по чл. 51 ЗН по ч.гр.д. № 15440/2017 г. на ПРС, в което ответникът като единствен наследник по закон на кредитополучателя В. Д. /м./ изрично направил волеизявление за приемане на наследството, като съвкупност от права и задължения.

Въпреки уведомяване на ответника за наличие на непогасени задължения по договора за кредит, изискуеми на краен падеж – 31.10.2014 г., същите не били платени.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7518/16.08.2019 г. по ч.гр.д. № 13509/2019 г. на ПРС за следните дължими суми по договора: 11 340,72 лева – главница; 16 898,66 лева – договорна лихва за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 6919,13 лева – обезщетение за забава за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 390,20 лева – такси; 120 лева – разход при изискуем кредит /дължим по чл.9.2 ОУ/, ведно със законната лихва от 15.08.2019 г. до погасяването. В срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил правен интерес от предявяване на настоящите претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноските в двете производства.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Признава, че договорът е сключен с родителите му, а след смъртта на майка си е приел наследството, оставено от нея и направил отказ от това на баща си. Въвежда възражение, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем във връзка с предходното производство по ч.гр.д. № 18254/2011 г. на ПРС, при което повторното му обявяване за такъв било недопустимо. Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност от образуване на предходното зап. производство до иницииране на процесното през 2019 г.

Оспорва уведомление за предсрочна изискуемост от 14.12.2017 г. да е доведено до знанието му, като нямал близка, леля или сродница с имена Х. М., която да живее на адреса му, освен това пратката била адресирана до лице с различни имена. Възразява вземането да е било обявено за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението, съответно да е възникнало на предявеното основание и в търсения размер. В уведомлението не били посочени кои конкретни задължения по вид, размер и падеж банката счита, че не са изпълнени, за да обяви предсрочна изискуемост. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделни обстоятелствата, че: на 31.10.2006 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 15 000 лева между ищеца и В. К. Д. и Р. А. Д. - кредитополучатели; че ответникът е техен син; че същият е приел наследството на м. си В. Д. и е направил отказ от това на б. си Р. Д. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261113/23.09.2020 г. - л. 95-96/.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Сключването на договора не е спорно, според заключението на ССЕ са налице и неплатени суми. Съдът приема исковете за неоснователни, поради доказано възражение на ответника за погасяване на всички вземания по давност. По делото не е спорно и се установява с категоричност, че за неплатените вземания по този договор спрямо кредитополучателите е било образувано предходно зап. производство по ч.гр.д. № 18254/2011 г. на ПРС /л.239 и сл./. В него кредиторът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията /предвид годината на обр. на зап. пр. 2011 г. и крайния падеж по договора – 2014 г./.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на настъпването й играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем /ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, през 2011 г. банката се е възползвала от правото си да направи кредита предсрочно изискуем, предвид неизпълнението на задълженията за плащане на суми по договора, като длъжните – Р. А. Д. и ищецът /уст., че заповедта е издадена срещу В. Д. – макар същата да е била починала/ са уведомени за предсрочната изискуемост, предвид получените от тях заповед и ИЛ в хода на изп. дело, респ. подадените възражения и чж против заповедта. Поради това и доколкото банката веднъж е избрала да се позове на предсрочната изискуемост, като по този начин едностранно е променила падежа на договора, като променен от кредитора факт по правоотношението, следва да бъде съобразен в настоящото производство. Така, считано от 2011 г. до предявяване на претенциите през 2019 г. /подаване на заявлението, с което ИМ се счита предявена по фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК, а давността прекъсната – чл. 116, б. „б“ ЗЗД/, всички вземания са погасени по давност – главното с пет, а останалите с тригодишна такава. Кредиторът не може след като веднъж е избрал и променил падежа на правоотношението, да се ползва от настъпването на предходно уговорения краен такъв, за да черпи изгодни за себе си последици и да парира възможността длъжникът да се защитава с възражението за давност.

С оглед горното и доколкото вземанията са погасени по давност, всички искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни /дори при различно становище – всички акцесорни са погасени за периода преди 15.08.2016 г., като дог. лихва не е дължима изцяло с оглед давността и факта, че такава не може да се начислява след настъпване на падежа през 2014 г. – арг. т.2 на ТР 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

 

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 2000 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС, като следва да се присъдят и разноските в зап. пр. – 600 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно и основателно – при минимум от 1600,06 лева, съгл. НМРАВ, съдът приема, че предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з., ангажиране на док. и пр., справедливото и адекватно по размер възлиза на 1800 лева. Възнаграждението за зап. пр. не подлежи на редуциране, т.к. е под предвидения минимум.

Така мотивиран, съдът              

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* против А.Р.Д., ЕГН **********, искове за установяване дължимостта на следните суми: 11 340,72 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2006 г.; 16 898,66 лева – договорна лихва за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 6919,13 лева – обезщетение за забава за периода 30.05.2009 г. – 14.08.2019 г.; 390,20 лева – такси; 120 лева – разход при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2019 г. до погасяването, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7518/16.08.2019 г. по ч.гр.д. № 13509/2019 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19 да плати на А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ – разноски за настоящото производство и 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 13509/2019 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ