№ 1756
гр. С., 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110150996 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице ФИРМА документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и
искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде
оставено без уважение, доколкото от няма категорични данни, че исканите
документи се намират в държане на ищеца. Без уважение следва да бъдат
оставени и исканията на ответника по чл. 183 ГПК, тъй като не са налице
данни за поведение на ищеца във връзка с чл. 161 ГПК по непредставяне на
документи в оригинал с цел препятстване установяването на релевантни по
делото факти. Отделно от това относно заявеното искане на ответника по чл.
183 ГПК във връзка с оспорването на подписа, положен за наследодателя му в
протокол от ОС на ЕС от 26.08.2002г., същото следва да бъде оставено без
уважение и доколкото редът за оспорване на протокол от проведено общо
1
събрание на етажните собственици е по ЗУЕС и се осъществява в рамките на
предвидените в този закон срокове.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач ФИРМА, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и
в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 21.02.2023г. от 10:00 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на ответника.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – ФИРМА с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач ФИРМА в
срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори, при депозит в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице ФИРМА, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ
за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ,
2
както и искането на ответника по чл. 190 ГПК и по чл. 183 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу К. А. А. за заплащане на сумите, както следва: сумата
от 4 796,78 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр. С., ул. „Ц. С.“ № ...,
вх...., ет..., аб. № ...., за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.05.2022г./ до
плащането, сумата от 583,49 лв. – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 16.05.2022г., сумата от 60,77
лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
месец 05.2019г. до месец 04.2021г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението /31.05.2022г./ до плащането, както и сумата от 11,28
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода 01.07.2019г. – 16.05.2022г. След постъпило възражение по реда на чл.
414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. А. А. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че не били
ангажирани доказателства за реално доставяне и потребление на топлинната
енергия. Средствата за търговско измерване не са преминали през нормативно
3
определената проверка, поради което е налице неточно измерване. Поддържа,
че е нарушено общностното право. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4