О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260732
18.03.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Илиев в.ч.гр.дело №600 по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Панайот
Волов" № 29, ет. 3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк. Й. М., срещу разпореждане
от 20.01.2021г. по ч.гр.д. №42/2021г. по описа на на Районен съд- Асеновград, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника
А.З.И., ЕГН **********, в частта му за сумата от 251,44 лв.-
възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/ и сумата
от 18 лв.- разходи
за извънсъдебно събиране
на задължението по договор за
паричен заем №3646354 от 30.09.2019г.,
сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, задълженията по който
са били заплатени от поръчител „Файненшъл
България“ ЕООД, който е прехвърлил вземането
си с договор за
цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на
чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е
бил сезиран от "Агенция за контрол на просрочените задължения" ЕООД
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
А.З.И., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от
договор за паричен заем №3646354 от 30.09.2019г.,
сключен между длъжника и
„Изи асет мениджмънт“ АД,
задълженията по който са
били заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД
по силата на сключен
с длъжника договор за предоставяне на
поръчителство от 30.09.2019г.,
който е прехвърлил
вземанията си на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД с рамков договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020г.
За да откаже издаване
на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания
за възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ и разходи
за извънсъдебно събиране
на задълженията, първоинстанционният съд е приел, че
в тази му част искането за
издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправни клаузи в договора
за паричен заем и
договора за предоставяне
на поръчителство тази му част искането противоречи
на закона и добрите нрави.
Така постановеното
разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 и т.3
от ГПК не може да
се издаде заповед
за изпълнение, ако искането
е в противоречие със закона
или с добрите нрави или
ако се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с
потребител, или е
налице обоснована вероятност за това.
По
отношение на претенцията
за заплащане на
възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 30.09.2019г.
настоящият състав на съда намира следното:
От приложените по делото
писмени доказателства се
установява, че съгласно договора за заем
заемателят се е задължил
в тридневен срок от
сключването му да предостави
обезпечение на заемодателя, като
едно от предвидените в договора обезпечения
е одобрено от заемодателя дружество-
поръчител. В изпълнение на
това задължение по договора за заем
между длъжникът и
„Файненшъл България“ ЕООД
е бил сключен
договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който „Файненшъл България“
ЕООД е поело задължението
да сключи договор за поръчителство с „Изи асет
мениджмънт“ АД,
а длъжникът да
му заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се
заплаща на „Изи асет мениджмънт“ АД, който е овластен
да го приеме, заедно с погасителните вноски по договора, като
размерът на същото не е бил
взет предвид при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от
ДР на ЗПК "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Независимо че възнаграждението
по договора за предоставяне
на поръчителство се дължи на друго
лице, различно от кредитодателя, разходите за заплащането му са пряко свързани с договора
за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл.19, ал.1
от ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на
ГПР. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по
просрочени задължения, а
съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК
е създадена за защита на
икономическите интереси на
потребителя като по- слабата
страна в правоотношението при
сключване на договор за потребителски кредит
и целта на
същите е да не
допуснат той да
заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение. В случая
настоящият състав на съда намира,
че при сключването на договора за потребителски кредит
чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, което
е свързано с допълнителни разходи
за потребителя за заплащането му, е
направен опит за
заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Според настоящия състав на съда уговореното в
договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение за
поръчителя в действителност съставлява
допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на
сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/,
уговорено в противоречие с
принципите на
справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като кредиторът „Изи
асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала
на поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД. Предвид горното
претендираното вземане за възнаграждение по договор
за поръчителство е в противоречие със
закона и подаденото
заявление за издаване на
заповед за изпълнение за същото
следва да се
отхвърли.
По
отношение на претенцията за
разходи за извънсъдебно събиране
на задълженията настоящият състав
на съда намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК кредиторът
не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване
и управление на кредита,
а съгласно разпоредбата
на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗПК
когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита
кредиторът има право само
на обезщетение за
забава, което не може да надвишава размера
на законната лихва. В случая
заявителят претендира издаване
на заповед за изпълнение за
разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване
на задължението, за които действия,
доколкото са такива по управление
на кредита и са свързани
с допусната от потребителя
забава, от негова страна не се
дължат каквито и
да са плащания
на кредитора, различни от
обезщетението за забава в
размер на законната лихва.
Ето защо в тази му част
искането за издаване
на заповед за изпълнение е
в противоречие със закона
и следва да
се отхвърли.
По така
изложените съображения настоящият въззивен състав намира,
че обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
На разположение на кредитора остава възможността
по чл.415, ал.3 от ГПК да
предяви осъдителен иск срещу длъжника за
вземанията, за които е отхвърлено заявлението.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съдът
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
от 20.01.2021г. по ч.гр.д. №42/2021г. по описа на на Районен съд-
Асеновград, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3,
представлявано от И.Ц.К. и
Я.Б.Я., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу А.З.И., ЕГН **********,
за следните
вземания, произтичащи от
договор за паричен заем №3646354 от 30.09.2019г.,
сключен между длъжника и
„Изи асет мениджмънт“ АД,
задълженията по който са
били заплатени от „Файненшъл
България“ ЕООД по силата
на сключен с длъжника
договор за предоставяне на поръчителство
от 30.09.2019г., който е прехвърлил вземанията
си на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с рамков договор за покупко- продажба на вземания
/цесия/ от 02.03.2020г.- сумата от 251,44 лв.-
възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ и
сумата от 18 лв.-
разходи за извънсъдебно
събиране на задължението.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: