Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 18.06.2013 година, постановено по гр. дело № 4577 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, предявеният от "Т."-Е., гр. В. Т. против "К."-О.,гр. В. Т., иск, с който се търси присъждане на сумата от 1 750,50 лв., обезщетение за имуществени вреди от неточно изпълнение на изпращача по договор за превоз: неточно попълване на товарителница ЧМР, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответница разноски. Решението е обжалвано от "Т."-Е., гр. В. Т. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо предявения иск с присъждане на разноски за две инстанции. Излага доводи за погрешна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. По делото била установена причината, поради която превозът се е забавил и наложил допълнителни разходи - неточно попълване на товарителницата по превозния договор. Вместо това съдът основал решението си на извод, че не е доказана конкретната причина, поради която автомобилът е върнат от границата със Сърбия. Погрешно бил приложен текстът на чл. 11, т.2, изречение второ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Текстът визирал отговорността на изпращача за вреди от неправилно попълване на документи, съпътствуващи автомобила. Правилното тълкуване на нормата водело до извод, че допълнителните по превоза разходи ответникът следвало да заплати на плоскостта на неизпълнение на договорните му задължения. Ответникът по жалбата - "К."-О.,гр. В. Т. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 11, т.2, изречение второ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Ищцовата страна - "Т."-Е., гр. В. Т. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество на 06.07.2012 година сключили договор, по силата на който ищецът, в качеството на превозвач, поел задължение да превози стоки на ответника по шосе от гр. В.Т. до Генуа, Италия. Поради неправилно посочване на доставната дестинация в товарителницата за превоза, автомобилът бил върнат на сръбската граница. Наложило се връщане в гр. В.Т., поправка на товарителницата и последващо пътуване до крайния пункт. С твърдение връщането до гр. В.Т. да е причинило допълнителни разходи за превозвача по причина, за която ответникът отговаря, по реда на настоящото производство се търси признаването им в размер на сумата от 1 750,50 лв. с присъждане на разноски по делото. Ответната страна - "К."-О.,гр. В. Т. - оспорва иска с възражения, че граничните власти не са оторизирани да контролират маршрута и крайната дестинация на товара. Причина за връщането на автомобила на българската територия било обстоятелството, че превозвачът не разполагал с разрешение за преминаване през Република Сърбия, издадено от Министерството на транспорта на чуждата държава. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са сключили договор за превоз с посочените в исковата молба параметри. Няма спор по въпроса, че автомобилът, с който е извършен превоза, първоначално не е допуснат на територията на Сърбия, че е върнат в страната и по тази причина са направени разходи на търсената стойност. Не се спори и последващото извършване на превоза. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за недоказаност на предявения иск. Доказаните по делото договор за превоз със страни ищецът - превозвач, и ответникът - изпращач по чл. 4 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и разходите на ищеца за допълнителен пробег от границата със Сърбия и обратно, по издаване на документи за транзитен превоз, командировки, винетки, за командировки и глоба за претоварване на ос, са недостатъчни за уважаване на иска. Голословно и неустановено е ищцовото твърдение некоректно попълване на товарителницата да е причина за тези допълнителни връзки. Според чл. 82 от ЗЗД, за да се репарират вреди от неизпълнение на договорно задължение, нужно е те да са пряка и непосредствена последица от неправомерно поведение на изпращача и да са предвидими към момента на пораждане на задължението. Причинната връзка между вреди и неизпълнение не се предполага от закона, а подлежи на доказване по общите правила. Точно конкретната причина, поради която камионът не е допуснат първоначално на сръбска територия, по делото е недоказан. Това влече отхвърляне на иска вцялост на посоченото основание. Точно затова и доводите на ищеца, развити в жалбата и в хода на устните състезания, не могат да бъдат съобразени и интерпретирани като основателни. Конвенцията в чл. 11, т. 2, изречение второ регламентира единствено основанието на отговорността на изпращача. За останалите елементи, даващи основание да се ангажира гражданската отговорност на ответника - причинна връзка между вреди и неизпълнение, самия факт на погрешно съставена документация, възможност вредите от неизпълнението да се преодолеят, ако превозвачът беше положил грижата, сочена в нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД - конвенцията не съдържа нарочни правила. Затова за уважаване на предявения иск меродавни са нормите на общия закон - ЗЗД, приложими субсидиарно за неуредените от конвенцията случаи. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 320 лв. следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 18.06.2013 година, постановено по гр. дело № 4577 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година. Осъжда "Т."-Е., гр. В. Т. да заплати на "К."-О.,гр. В. Т. сумата от 320/триста и двадесет лева/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |