гр.Русе, 2.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 8.05 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№314 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А.Е.П. *** е подал жалба против наказателно постановление № 18-4569-000552/ 21.01.2019г., издадено от началника на РУП- Две могили при ОД на МВР-гр.Русе, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.а от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.в от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушенията и иска отмяната на постановлението.
Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Въззивникът не бил правоспособен да управлява МПС. Въпреки това в
ранните часове на 27.10.2018г., той управлявал лек автомобил с рег.№Р0872ВК по
републикански път II- 52, в участъка му, свързващ с.Пиргово и с.Мечка,
обл.Русе. При км.7+ 900 той загубил управление върху пътното превозно средство
и го блъснал с предната му част в крайпътно дърво. Веднага след това направил
опит да се отдалечи от местопроизшествието с автомобила, но тъй като превозното
средство било сериозно повредено, следствие на удара в дървото, П. успял само
да го върне на платното за движение. За да намали възможността да бъде разкрит,
като причинител на произшествието, жалбоподателят свалил регистрационните
табели на автомобила, задействал аварийните му светлини и тръгнал да търси
помощ. В това време през процесното място на пътя преминали свидетелите Р., К.
и Х. с
автомобил, управляван от последния. Свид.Р. работел разследващ полицай в ОД на
МВР- Русе и в това време бил в отпуск. Той забелязал авариралото МПС,
управлявано преди това от П., и решил да установи обстоятелствата по
произшествието с цел помощ на пострадали от него. Свид.Х. спрял автомобила си, Р.
уведомил за случилото се на тел.112 колегите си, и докато той и сподвижниците
му оглеждали мястото на катастрофата, там с автомобил, управляван от свид.Р.Д.,
се явил жалбоподателя. Пред свидетелите Р. и К.П. заявил, че той е управлявал
автомобила при произшествието и че леко се е наранил с волана му в гърдите.
Свид.Р. казал на П., че е подал съобщение за катастрофата на тел.112 и поискал
документите му, като се представил със служебната си полицейска карта. П.
изразил недоволството си от факта на уведомление на полицията, отказал да се
легитимира и провел няколко телефонни разговора, в което споделил на адресата
им, че е махнал табелите на автомобила си. След това жалбоподателят взел
документи от авариралия автомобил и със свид.Р.Д. се върнали в автомобила му и
решили да напуснат мястото на представените събития. Свид.Р. застанал пред
автомобила на свид.Р.Д. и предотвратил това. Тогава на мястото пристигнал екип
на РУП- Две могили, в който и свид.М.Д., който започнал проверка по изясняване
на случая. Свидетелите Р., К. и Х. продължили пътуването си, а малко по- късно
на мястото на произшествието се явил свид.Е.П., който заявил на полицаите, че
той е управлявал автомобила с рег.№Р0872ВК по време на катастрофата.
Тази фактическа обстановка се доказва събраните по делото доказателства и доказателствени средства. При изграждането й съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Д. и Е.П.. На първо място обсъжданото доказателствено средство се опровергава от показанията на свидетелите Р., К. и Х., които напълно еднозначно и непротиворечиво излагат възприятията си по главните факти на доказване, възприети от тях пряко и непосредствено, сред които са и заявеното авторство от жалбоподателя на произшествието. Тези свидетели са напълно непредубедени в изхода на делото, нямат абсолютно никакви отношения с наказаното лице, което е гаранция за достоверността на показанията им. В противовес на това качество на последно обсъдените доказателствени средства са показанията на свидетелите Р.Д. и Е.П.- първия близък приятел, а втория баща на жалбоподателя, което значително ги компрометира и тази близка тяхна връзка с наказания ги е водела при формиране на съдържанието на показанията им с цел предотвратяване на наказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.5 във връзка с чл.123, ал.1, т.З, б.а от ЗДвП, тъй като на 27.10.2018г. по републикански път II- 52, км.7+ 900, като участник в ПТП, при което има само имуществени вреди, не оказал съдействие за установяването им, като с това нарушил задълженията си на участник в ПТП. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал причинените от него вреди, съзнавал задължението си да окаже съдействие за установяване на тези вреди, но въпреки това не се съобразил с него, като предвиждал общественоопасните последици от поведението си и искал настъпването им. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано. Предвид изложеното наказателното постановление в тази му част следва да се потвърди.
Досежно нарушението по чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.в от ЗДвП:
В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закони. На първо място ал.1, т.З на чл.123 от ЗДвП съдържа три хипотези на задължително поведение, като „наличие на разногласия” не е елемент на никое от дадените в коментираната разпоредба задължения, което нарушава правото на защита на лицето, за когото няма яснота кое от задълженията си не е изпълнил, за да носи административно наказателна отговорност. Използваната от административно наказващия орган конструкция „наличие на разногласия” с много условности и при недопустима в наказателното право аналогия може да се приеме като липса на съгласие между участниците в произшествието по обстоятелствата относно него. Несъгласието представлява несъвпадане на позициите на две и ли повече лица по отношение на някакъв факт от действителността и то ще е налице, когато те са осъществили някакъв контакт помежду си, но не са успели да се договорят. При дадените във фактическата обстановака събития има един участник в произшествието, без опонент, с когото да преговаря и да постига съгласие. Поради изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно в тази му част и следва да се отмени.
Водим от горното, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-4569-000552/ 21.01.2019г., издадено от началника на РУП- Две могили при ОД на МВР- гр.Русе в частта му, с която на А.Е.П. *** на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.а от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 18-4569-000552/
21.01.2019гиздадено от началника на РУП- Две могили при ОД на МВР- гр.Русе в частта му, с която на А.Е.П. *** на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.в от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: