Р Е Ш Е Н И Е
град София, 11.03.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8089 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №67157 от 17.03.2019г.,
постановено по гр.дело №21928/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, е
признато за незаконно и е отменено на правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението
на Г. Я.К., извършено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, със заповед
№6/15.03.2018г. на ръководителя Л.Г.П., един от управителите на „Б.Л.Г.“ ООД; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г. Я.К. на заеманата до уволнението длъжност
"шофьор лекотоварен автомобил", заемана
при ответното дружество „Б.Л.Г.“ ООД; осъден е на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ „Б.Л.Г.“ ООД да заплати на Г. Я.К. сумата от 3721.78 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение
за периода от 15.03.2018г. до 15.09.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.03.2018г. до окончателното й изплащане; осъден е „Б.Л.Г.“ ООД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на Г. Я.К. сумата от 490.00 лв., разноски по делото; както и е осъден „Б.Л.Г.“
ООД на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 389.61 лв., представляваща държавна такса върху уважените
искове и депозит за вещо лице.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - „Б.Л.Г.“ ООД, чрез адв.М.М., с която се обжалва изцяло
решение №67157 от 17.03.2019г., постановено по гр.дело №21928/2018г. по описа
на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, като са инвокирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се,
че първостепенният съд не се е произнесъл по направено възражение за
недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес за ищеца. Поддържа
се, че работодателят е упражнил правото, дадено му в чл.344, ал.2 от КТ като е
издал последваща заповед №7/15.03.2018г., с която е отменил обжалваната заповед
№6/15.03.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради допусната фактическа грешка в основанието на заповедта, а
именно вместо чл.325, ал.1, т.1 от КТ да се счита чл.71, ал.1 от КТ, след което
е издадена нова заповед №8/15.03.2018г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на правилното основание – чл.71, ал.1 от КТ. Излага се,
че от събраните гласни доказателства се установява по категоричен начин, че
ищецът е бил уведомен за издадените последващи заповед №7/15.03.2018г. и
заповед №8/15.03.2018г., които са издадени преди подаване на исковата молба в
съда – 30.03.2018г., поради което предявения иск за признаване за незаконно и
за отмяна на правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на уволнението на Г. Я.К., извършено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, със заповед
№6/15.03.2018г., се
явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Алтернативно излага доводи за неоснователност на предявените искове като
твърди, че първоинстанционният съд не е преценил в съвкупност всички събрани по
делото доказателства, поради което е обосновал неправилен извод за
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с
оспорената в съдебното производство заповед №6/15.03.2018г. Твърди се, че действителната воля на работодателя е
била да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.71,
ал.1 от КТ, което се установява от издадената последваща заповед
№8/15.03.2018г.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили като
недопустимо обжалваното съдебно решение и да прекрати производството по делото,
алтернативно да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - Г. Я.К., не депозира писмен отговор, чрез
процесуален представител адв.Д.Н., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е
законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото
доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
правилно съдът е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с
оспорената в настоящото производство заповед №6/15.03.2018г., в която е посочено, че трудовото правоотношение се
прекратява на основание чл.325, т.1 от КТ, без работодателят
да е ангажирал доказателства, че са спазени законоустановените предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на посоченото в заповедта
правно основание. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По
същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените
във въззивното производство разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени
са от Г. Я.К. срещу „Б.Л.Г.“ ООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК. В тази връзка в мотивите
на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
По делото не е спорно и от
събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от безсрочно
трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между тях трудов
договор №6/01.11.2017г., в който се съдържа клауза със срок за изпитание от 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който въззиваемият - ищец Г. Я.К. е бил назначен на длъжност "шофьор
лекотоварен автомобил" при
ответното дружество „Б.Л.Г.“ ООД.
С оспорената в настоящото производство заповед №6/15.03.2018г. на управителя на „Б.Л.Г.“ ООД на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено, считано от 15.03.2018г. трудовото
правоотношение на въззиваемият - ищец Г. Я.К., изпълнявал длъжността "шофьор
лекотоварен автомобил", като конкретни причини за прекратяване на трудовия договор са посочени
подадена от служителя молба, одобрена от работодателя. Издадената заповед е
връчена на служителя на 15.03.2018г., обстоятелството, което не е спорно по
делото.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявените при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
На първо
място следва да разгледа релевираното от въззивника възражение за недопустимост
на предявените искове, което съдът счита за неоснователно. В приложимия
материален закон – КТ, не е налице законова възможност работодателят след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца сам да издаде последваща
заповед, с която да поправи допусната
фактическа грешка в основанието на издадената заповед, с която е прекратил трудовото
правоотношение на работника, което в случая е сторено от въззивника-ответник в
качеството му на работодател на ищеца. В конкретния случай работодателят е издал
заповед №7/15.03.2018г., с която е отменена обжалваната заповед №6/15.03.2018г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради допусната фактическа грешка в основанието на заповедта, а
именно вместо чл.325, ал.1, т.1 от КТ да се счита чл.71, ал.1 от КТ, след което
е издадена нова заповед №8/15.03.2018г., с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на правилното основание – чл.71, ал.1 от КТ. Единствено
в разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ е предвидена възможност за работодателя по
свой почин да отмени заповедта за уволнение, но за да е валидно осъществено
това действие е необходимо да бъдат спазени определени предвидени в закона
изисквания. На първо място отмяната може да се извърши само с писмен акт, който
за да произведе желаната правна промяна трябва да се връчи на уволненото лице.
Съдържанието на акта също е от значение. Той трябва да изразява по несъмнен
начин волята на работодателя за отмяна на уволнението, а не за друго правно
действие – в случая за поправка на основанието за уволнение. На последно място
отмяната на уволнението по инициатива на работодателя следва да бъде извършено
до определен момент – преди предявяването на иска на работника или служителя
пред съда. В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства
се установява, че след издаване на обжалваната заповед работодателят е издал
заповед №7/15.03.2018г., от съдържанието на която е видно, че волята му не е в
смисъл да отмени заповедта за уволнение и да възстанови служителя на заеманата
от него длъжност преди уволнението, а конкретно издадената заповед имплицитно
обективира воля на работодателя, която се отнася до извършване на друго правно
действие – поправка на допусната фактическа грешка в основанието на уволнителната
заповед, а именно вместо чл.325, ал.1, т.1 от КТ да се счита чл.71, ал.1 от КТ.
Това е действителната воля на работодателя, която недвусмислено се потвърждава
и от издадена последваща заповед №8/15.03.2018г., с която прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл.71, ал.1 от КТ. След като от
доказателства по делото се установява, че волята на работодателят не е за
отмяна на оспорената заповед за уволнение, а
цели извършване на друго правно действие – поправка на допусната
фактическа грешка в основанието на уволнителната заповед, то съдът счита, че не
е налице хипотезата на чл.344, ал.2 от КТ, на която се позовава въззивника-ответник.
Издадените от работодателя след обжалваната заповед други заповеди не могат да
породят целените с тях правни последици доколкото се явяват издадени след като
трудовото правоотношение между страните е прекратено. С оглед изложените
аргументи въззивният съд счита, че за ищеца е налице правен интерес от
обжалване на оспорената в настоящото производство заповед №6/15.03.2018г. на управителя на „Б.Л.Г.“ ООД, с която на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено, считано от 15.03.2018г.
трудовото му правоотношение и образуваното исково производство се явява
допустимо.
По основателността
на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ въззивният съд
изцяло препраща към изложените от първостепенния съд мотиви в обжалваното
решение, които счита за правилни и законосъобразни, обосновани при правилна
преценка на събраните доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на
закона. В случая от анализа на събраните доказателства се установява, че с
обжалваната заповед за уволнение №6/15.03.2018г.
на управителя на „Б.Л.Г.“
ООД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на посоченото в заповедта
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ поради
молба на служителя, одобрена от работодателя. В случая при доказателствена тежест на
работодателя не са ангажирани доказателства, че е осъществен фактическия състав
на нормата на чл.325, т.1 от КТ, т.е. че осъщественото прекратява на трудовото
правоотношение на ищеца на основание постигнато взаимно съгласие на страните. Това
налага единственият правилен извод за незаконност на извършеното уволнение.
Предвид горните
аргументи въззивният съд намира за правилно становището, изразено в обжалваното
съдебно решение, че уволнението е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено. Уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ обуславя и основателността на предявения акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ,
така постановеното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно. Във
въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност
на съдебното решение в тази част и доколкото въззивният съд се произнася само
по доводите изложени в жалбата, при липса на такива препраща към мотивите на
първостепенния съд на основание чл.272 от ГПК.
Поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с
което са уважени предявените при условията на обективно съединяване иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора в
настоящото производство основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените разноски. На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник следва
да заплати на въззиваемия-ищец сторените от него във въззивното производство разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 490.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №67157 от 17.03.2019г., постановено по гр.дело №21928/2018г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав.
ОСЪЖДА „Б.Л.Г.“
ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес н управление:***, офис 25; да заплати
на Г. Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 490.00
лв. /четиристотин и деветдесет лева/, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./