Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 7293 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 65577 от 14.03.2019 г., постановено по
гр. д. № 50666/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 164-ти състав, е уважил
предявения от „Т.П.“ ЕООД срещу „Б.Е.Е.“ ООД иск с правно основание чл. 7, § 1,
б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети (Регламент (ЕО) № 261/2004) във вр. с чл. 99 ЗЗД, като е осъдил
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 650 евро, ведно със законната
лихва за забава, считано от 01.08.2018 г. до окончателното ѝ погасяване,
представляваща част от обезщетение на двадесет и шестима пътници за закъснение
с повече от три часа на полет № BGH2006
от
30.05.2018 г. с направление Анталия-София, възлизащо в общ размер на сумата от
6 500 евро, прехвърлено на ищеца по силата на договори за цесия, сключени
с всеки от двадесет и шестимата пътници. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 500 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от „Б.Е.Е.“
ООД, в която се излагат подробни съображения срещу правилността на обжалваното
решение. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че по делото не се установява закъснението да се дължи на извънредно
обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, изключващо
отговорността на превозвача. На следващо място жалбоподателят се противопоставя
на възприетите в обжалваното решение съображения за прехвърлимост на процесните
вземания за заплащане на обезщетение за закъснял полет, като счита, че персоналният
им характер изключва възможността същите да бъдат прехвърляни. На последно място счита, че дори и гражданската
му отговорност по отношение на пътниците да бъде обоснована, доколкото
прехвърленето на вземанията не му е било съобщено от тях, същото не е произвело
действие по отношение на него. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът
да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от „Т.П.“ ЕООД,
като в него излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Противопоставя
се на изложените във въззивната жалба твърдения, че забавянето на полета да се
дължи на извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът е бил
надлежно уведомен за прехвърлянето на процесните вземания, с което е обосновал
отговорността му по отношение на цедента. Моли съдът да остави въззивната жалба
без уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд,
след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната
инстанция да се произнесе по същество на спора.
Първоинстанционното производство е образувано по
предявен от „Т.П.“ ЕООД срещу „Б.Е.Е.“ ООД иск с правно основание чл. 7, § 1,
б. „а“ Регламент
(ЕО) № 261/2004 във вр. с чл. 99 ЗЗД за
присъждане на обезщетение в размер на сумата от 650 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.08.2018 г. до
окончателното ѝ погасяване, представляваща част от обезщетение на
двадесет и шестима пътници за закъснение с повече от три часа на полет №
BGH2006 от 30.05.2018 г. с направление от летище Анталия до летище София,
възлизащо в общ размер на сумата от 6 500 евро, прехвърлено на ищеца по силата
на договори за цесия, сключени с всеки от пътници.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 във вр. с чл. 99 ЗЗД се обуславя от наличието
на облигационни отношения между ответното дружество и всеки от двадесет и
шестимата пътници, праводатели на ищеца, по договори за въздушен превоз на
пътник, по силата на които превозвачът се е задължил на 30.05.2018 г. да
изпълни полет № BGH2006 по направление летище Анталия – летище София, допуснато закъснение на полета
с повече от три часа от предвиденото разписание. При наличието на горните
обстоятелства, обуславащи отговорността на ответното дружество-превозвач по
отношение на всеки от пътниците на закъснелия полет, ищецът следва да установи,
че така породилите се вземания за заплащане на обезщетение за закъснял полет са
му прехвърлени по договори за цесия, сключени с всеки от пътниците, както и че последните
са съобщили на превозвача за настъпилото правоприемство.
По делото не е спорно, а и от ангажираните от ищеца
писмени доказателства – превозни документи и договор за организирано туристическо
пътуване № W ********** към заявка №
31919 – се установява, че туроператор „К.Т.“ ООД е организирал туристическо
пътуване по направление София – Анталия – София в периода от 11.04.2018 г. до
04.07.2018 г., като полетите е следвало да бъдат извършени от ответното
дружество„Б.Е.Е.“ ООД с часове на излитане и кацане от летище
София за летище Анталия 09:30 – 11:10 часа с полет № BGH2005, съответно по обратното
направление – от летище Анталия за летище София – с полет № BGH2006 и часове на излитане и
казане, съответно 12:00 – 13:40 часа. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че всяко от двадесет и шестте лица, с които ищецът
свързва качеството си на кредитор по претендираните в настоящото производство
вземания за заплащане на обезщетение, е пътувало на полет № BGH2006 с направление летище
Анталия – летище София, съответно е било страна по договор за превоз на пътник
на процесния полет, сключен с ответното дружество-въздушен превозвач.
В нормата на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ са дефинирани хипотезите на закъснение на полетите
за целите на регламента, а именно – когато опериращ въздушен
превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето
за излитане по разписание 1) за два или повече часа при полети до 1500
километра, 2) за три или повече часа при всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500
километра или 3) за четири часа или повече при всички полети, непосочени по –
горе.
С решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г.
Съдът на ЕС се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент (ЕО) №
261/2004. С решението си съдът е дал задължително тълкуване по отношение на
приложимия към спора Регламент (ЕО) № 261/2004, като е приел, че чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента следва да се прилагат в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, с глед на което разполагат
с
правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, респективно, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание.
С определение от 13.11.2018 г. първоинстанционният
съд е отделил като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване по
делото, че процесният полет № BGH2006
с направление летище Анталия – летище София, определен за кацане по разписание
на 30.05.2018 г. от 13:40 часа, в деня на полета се е приземил на летище София
в 16:52 часа, като е закъснял с 3 часа и 12 минути. Като безспорно е отделено
също така обстоятелството, че редовни пътници на борда на самолета са били
всички двадесет и шестимата души, впоследствие сключили с ищеца договори за
цесия с предмет вземания за обезщетения, произтичащи от закъснението на
процесния полет.
Доколкото
по делото не е спорно, че процесният полет № BGH2006 с направление летище Анталия
– летище София е закъснял с повече от три часа, съдът намира, че за всеки от двадесет и шестимата пътници е възникнало право на обезщетение по чл.
7, § 1. от Регламент (ЕО) № 261/2004, чийто размер е поставен в зависимост от местонахождението на първоначалния и крайния
пункт за пристигане и разстоянието между тях, като за всички полети на
територията на Европейския
съюз до 1500 км., е предвидено обезщетение във фиксиран
размер на сумата от 250 евро. Правилно
първоинстанционният съд не е обсъдил по същество възражението на ответника, че
закъснението на полета се дължало на промяна на слота за излитане от 12:08 часа
на 12:29 часа, съставляващо според превозвача изключващо отговорността му извънредно
обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото твърдения в тази насока са заявени едва
в хода по същество, след срока за отговор на исковата молба, с чието изтичане
се преклудира правото на ответника да прави възражения срещу иска. С оглед
настъпилата на основание чл. 133 ГПК с изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК процесуална преклузия, изложените във въззивната жалба съображенията за
неправилност на първоинстанционното решение, основаващи се на твърдения за наличието
на извънредно обстоятелство по смисъла
на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, не следва да бъдат обсъждани от въззивната
инстанция.
От приложените като писмени доказателства по делото
договори за цесия, сключени в периода от 04.06.2018 г. до 11.06.2018 г., се
установява че всеки от двадесет и шестимата пътници на полет № BGH2006 с направление летище
Анталия – летище София е прехвърлил вземането си за обезщетение за допуснатото
закъснение на полета в размер на сумата от 250 евро в полза на ищцовото
дружество – „Т.П.“ ЕООД. Настощият състав не споделя изложените във въззивната
жалба съображения за непрехвърлимост на процесните вземания за заплащане на
обезщетение за закъснял полет, доколкото в случая не е налице особеност,
обуславяща изключение от възприетия в чл. 99, ал. 1 ЗЗД принцип за обща
прехвърлимост на вземанията – не е налице законова забрана за прехвърлянето им,
нито – доколкото става въпрос за парични вземания – се касае за хипотеза, при
която прехвърлянето противоречи на естеството на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В този смисъл настоящата съдебна инстанция
намира за основателно възражението на
жалбоподателя, че същият не е уведомен надлежно за прехвърлянето на
процесните вземания, с оглед на което настъпването на следващата се от
извършеното прехвърляне промяна на титуляря на вземанията не е произвело
действие по отношение на него. От страна на ищеца не се твърди, съответно и по
делото не се установява до приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция превозвачът да е бил уведомен за настъпилото прехвърляне от нито един
от двадесет и шестимата пътници на полет № BGH2006, разпоредили се с правото си да получат обезщетение за допуснатото от
превозвача закъснение на полета в полза на ищеца. Не се твърди също така и съобщението
на „Т.П.“
ЕООД за настъпилото прехвърляне,
адресирано до „Б.Е.Е.“ ООД и
получено от него на 12.06.2018 г., да е отправено от името на двадесет и
шестимата пътници, съответно последните да са учредили в полза на цесионера представителна
власт да уведоми длъжника за прехвърлянето. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
изискване длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето именно от предишния
кредитор има за цел да предпази длъжника от опасността да изпълни по отношение
на ненадлежен кредитор, което налага цитираната разпоредба да се тълкува стриктно.
Единствено съобщението, извършено от предишния кредитор, е в състояние да
създаде за длъжника достатъчна сигурност, че предприетото по отношение на
лицето, посочено му като легитимирано да получи дължимата престация, изпълнение
би го освободило от задължението, доколкото при наличието на обстоятелства,
препятстващи осъществяването на прехвърлянето, се прилага правилото на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното съдът намира, че цесията не е произвела действие
по отношение на ответното дружество, с оглед на което предявеният от „Т.П.“
ЕООД иск за присъждане на претендираната
в производството част дължимото обезщетение за закъснял полет следва да бъде
отхвърлен.
При
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора разноски се следват единствено на въззиваемата страна. „Б.Е.Е.“
ООД, която претендира разноски за юрисконсулт за производството пред
първоинстанционния и въззивния съд, които на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя в размер на сумата от по 100лв. за всяка от двете инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 65577 от 14.03.2019 г. на Софийският
районен съд, II ГО, 164-ти състав, постановено по гр. д. № 50666/2018 г., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, във вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата
от 650 евро, представляваща част от обезщетение за закъснение с повече от три
часа на полет № BGH2006 от 30.05.2018 г. с направление Анталия-София, възлизащо
в общ размер на сумата от 6 500 евро.
ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК сумата от 200лв.–
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.