Решение по дело №256/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 74

гр. Видин,13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

шестнадесети март

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

256

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР във вр. с чл.19,ал.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на Д.П.Д. *** против Заповед №1-4492/19.10.2022г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.194,ал.1,т.4 и чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл. 203,ал.1,т.7 и т.13, чл.204,т.3 и чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.  

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи се, че при издаването й са допуснати процесуални нарушения. Сочи, че част от процедурата е поведена докато е бил в болнични , в какъвто е бил по време на връчване на обобщената справка, с което е нарушено правото му на защита. Сочи се , че не е обсъдена и подадената от самия него молба за освобождаването му от длъжност поради влошеното му здравословно състояние. По същество оспорва заповедта относно изложените в нея обстоятелства. Сочи се , че не отговарят на действителността дадените сведения от Ради „Черния“, като счита , че спрямо същия е приложен натиск . Сочи се , че няма уточнена конкретна бройка на телефоните , няма записи при налични камери навсякъде ,  както и че лишените от свобода се проверяват физически по няколко пъти на ден, поради което при внасяне на забранени вещи следва поне трима колеги да участват в схемата за внасяне на забранени вещи. Сочи , че познава лицето Тихомир Тошков , но след като разбрал , че е брат на Ради прекратил взаимоотношенията си. По отношение на преводите към лицето М.П.сочи , че от дълго време не живее с нея , но същата е извършвала продажби през интернет, като  е получавала парите за продажби по „Изипей“. Оспорват се и всички други констатации на дисциплинарно-наказващия орган. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №1-4492/19.10.2022г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на жалбоподателя Д. на основание чл.194,ал.1,т.4 и чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл. 203,ал.1,т.7 и т.13 и чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

С оглед постъпила докладна записка № 267/14.01.2022г. на М.Д.К.-инспектор вътрешна сигурност в затвора в гр.Враца, за постъпила информация от различни източници за служител в НОС в затвора-мл. инспектор Д.П.Д. , който срещу заплащане  внася на лишените от свобода неразрешени вещи и предмети-мобилни телефони, със Заповед № 1-332/26.01.2022г. Главният директор на ГДИН е образувал дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Д.П.Д.-надзирател II-ра степен в затвора в гр.Враца,  и е назначил дисциплинарно-разследващ орган. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство жалбоподателят е запознат , като е депозирал и писмено възражение вх.№ 916/27.01.2022г.

Видно от кадрова справка, жалбоподателят е изпълнявал длъжността надзирател II-ра степен в затвора в гр.Враца от 02.05.2018г. ,  впоследствие в затвора в гр.София , последно преназначен отново в затвора в гр.Враца , считано от 01.03.2021г. , до момента на визираното нарушение и налагането на процесното наказание.

Установено е от дисциплинарно-разследващия орган, че жалбоподателят срещу заплащане и облаги внасял на лишените от свобода , изтърпяващи наказанието в затвора гр.Враца, I-ва категория , неразрешени вещи и предмети-мобилни телефони, като парите за извършените услуги са превеждани по Изипей лично на жалбоподателя Д. или на жената , с която същият живеел на семейни начала.

В проведеното дисциплинарно производство са снети сведения , дадени от лицата Р.Ц.Т., Л.Г.В., М.Г.Г., М.В.К., Б.М.Р., Н.В.П., Т.Ц.Т., М.М.Р., които са подробно обсъдени от дисциплинарно-разследващия орган и същият е възприел установените от тях обстоятелства.

Установено е от дадените от лицата сведения , че след като през пролетта на 2021г. мл. инспектор Д. се връща на работа в затвора в гр.Враца същият е влязъл в контакт с лишения от свобода Василев и се разбрали мл.инспектор Д. да внася мобилни телефони срещу заплащане. Уговорили се и със свид.Р.Т.по прякор „Ради Черния“ , като телефоните следвало да се оставят в тоалетната в коридора на медицинския център на затвора , а Ради да си ги взема от там. Парите следвало да се предават на Д. навън , а същият да внася телефоните , когато може. След едно , две дежурства Д. внесъл първите телефони. Телефоните били изнасяни „на карето“ от л.св. М.Г., по прякор „Вожда“, чистач в Медицинския център.

От сведенията на М.К., Б.Р.и Н.П.е установено , че през лятото на 2021г. те пряко/М.К./ или чрез техни близки /К.В./ са превеждали пари на жената , с която жалбоподателят съжителствал. 

От предоставените данни от системата за разплащания Изипей дисциплинарно-разследващият орган е установил, че сведенията им съответстват на регистрираните в системата плащания , поради което следва да бъдат възприети като достоверни. Подробно са описани от дисциплинарно-наказващия орган извършените плащания по дати, стойност и лица, които са направили плащанията в полза на жалбоподателя Д. и М.П.. Изискана е справка от Община Видин, от която е установено, че действително с лицето Марияна Петрова, което свидетелите сочат, жалбоподателят Д. е с еднакъв постоянен и настоящ адрес. От отразените свиждания е установено, че действително са проведени свиждания на лишените от свобода с близките им, които впоследствие са извършили паричните преводи на Петкова . Направен е оглед и на предоставените файлове със записи от трето лице-Тихомир Тодоров, като е установено съдържането им, обективирано в протокол от извършения преглед.

Горните обстоятелства се установяват и от съда от сведенията на Любомир Василев, Мирослав Горанов, Радослав Тошков, между които няма противоречие, като изложените от тях обстоятелства са изцяло възприети и от дисциплинарно-разследващия орган, а впоследствие и дисциплинарно-наказващия. Съпоставката между сведенията на горните лица, на М.К., Б.Р.и Н.П.М.К., с получените данни за извършени плащания чрез „Изипей“ сочи на достоверност на изнесените от лицата данни. Сведенията са снети при спазване на разпоредбата на чл.44 от АПК, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни. По отношение на предоставените видеозаписи и снимки дисциплинарно разследващият орган не е установил автентичността им, поради което същите следва да бъдат ценени като доказателство относно обстоятелството, че такива са предоставени от третото лице-Тихомир Тошков, но не и относно съдържанието им.

Прието е от дисциплинарно-разследващия орган въз основа на горните обсотятелства и извършените плащания , че са налице безспорни данни за нерегламентирани взаимоотношения между мл.инспектор Д. и близки и роднини на лишените от свобода.

Резултатите от проведеното производство са обективирани в обобщена справка рег.№ 1413/17.03.2022г. Въз основа на всички събрани доказателства в административното производство е направен извод за доказаност на деянията на жалбоподателя, като е прието, че жалбоподателят е осъществил нерегламентирани контакти както с лишените от свобода, така и с техните близки с цел лично облагодетелстване, с което е нарушил чл.15,чл.17,чл.22, чл.29, чл.43, чл.47, чл.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието. Прието е, че извършеното от мл. инспектор Д.П.Д. е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 - „ превишаване на власт и използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица “ и т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

С оглед продължителен отпуск на жалбоподателя поради временна нетрудоспособност по неколкократно издавани болнични листове с обобщената справка жалбоподателят е запознат на 19.09.2022г., вкл. и с правото си да депозира писмени обяснения. Преди връчването на обобщената справка дисциплинарно-разследващият орган е установил, че на лицето не са издадени болнични листове за временна нетрудоспособност . Издаден е такъв на 20.09.2022г. за отпуск от 08.08.2022г. до 26.09.2022г., който впоследствие е анулиран. На 15.11.2022г. е издаден друг болничен лист за същия период, вкл. и за времето, когато жалбоподателят е запознат с резултатите от разследването.

В указания на жалбоподателя срок не са депозирани писмени обяснения или възражения . Комисията е изготвила становище до дисциплинарно-наказващият орган, рег. № 15918/28.09.2022г., като му е предоставила материалите от проведеното дисциплинарно производство.

До жалбоподателя от дисциплинарно-наказващия орган е отправена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 10920/06.10.2022г., която е връчена на жалбоподателя на 10.10.2022г. На 11.10.2022г. същият е депозирал писмени обяснения, като е оспорил изнесените действия и факти в поканата като неистински, но не е посочил нови факти или доказателства или дал конкретни обяснения по случая.

Въз основа на материалите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно-наказващият орган-ответникът по делото, издал оспорената заповед, с която като е възприел установените от дисциплинарно-разследващия орган обстоятелства и направени от същия изводи е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, считано от датата на връчване на заповедта.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства.

Свид.Владимир Д.-брат на жалблоподателя, установява, че през 2001г. брат му е договорил с лице на име Тишо, Тихомир, да му продаде гуми за 1800-2000 лв, но не може да установи повече подробности.

Свид. М.К. изцяло потвърждава изнесените обстоятелства в изготвената от него докладна записка . Същите се потвърждават и от показанията на свид.К.С.. И двамата свидетели дават подробни показания за проверките, през които минават лишението от свобода и служителите, като от показанията им се установява, че при минаването им на метал детектора на служителите не винаги се е извършвала проверка, тъй като се приемало, че звукът е от тока на колан или часовник, като същите към онзи момент не са се сваляли при проверката. Свидетелят К. установява, че мерките за контрол не са се спазвали, като контролът е бил занижен . Свид.С. установява, че през метал детектора лишените от свобода минават само на излизане навън и на връщане, а ако напускат корпуса в посока администрация им се извършва и физическа проверка, като там има постови, който носи отговорност дали е пропуснал някой с метал или не. Същият установява, че през пост №2, който е за навън, се минава и за лечебницата, но за лечебницата не се минава за контрол през метал-детектора /обяснено е в с.з. , че там се разделят посоките на движение/.

Показанията на свид.К. и свид.Стойков потвърждават установената от дисциплинарно-наказващия орган фактическа обстановка. Установява се, че мерките за контрол не са се спазвали, както и че за лечебницата, от където са се внасяли телефоните, не се е извършвал контрол върху лишените от свобода. Показанията на свид.Владимир Д. не са конкретни и не установяват обстоятелства, опровергаващи установените по-горе.защитната теза на жалбоподателя , че плащанията са за продадените гуми не могат да бъдат възприети , тъй като плащания са извършвани от различни лица.   

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Главен директор ГД“ИН“ за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбата е подадена от адресат на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, с оглед разпоредбата на чл.13,ал.1,т.4 от ЗИНЗС. 

Същата е издадена в предписаната от закона форма, при наличието на визираните в нея фактически и правни основания и е мотивирана. При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203,ал.1,т.7 и т.13 от ЗМВР, съобразно които разпоредби се налага дисциплинарно наказание "уволнение" за използване на служебното положение за лично облагодетелстване/т.7/ и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата/т.13/, които законът определя като тежки нарушения на служебната дисциплина. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят в качеството си на служител на ГДИН през пролетта и лятото на 2021г. е влязъл в нерегламентирани контакти с лишени от свобода и техни близки за оказване на съдействие за внасяне на мобилни телефони в затвора в гр.Враца, получил е и заплащане от близките на лишените от свобода във връзка с оказваното съдействие. За тези обстоятелства по делото са събрани непротиворечиви доказателства- сведенията на лицата, както и справката от Изипей с получени плащания с конкретни дати и суми от близките на лишените от свобода. В конкретният случай съвкупната преценка на доказателствата, приобщени към дисциплинарното производство и събрани в съдебно производство, безспорно установяват извършване на вмененото в заповедта дисциплинарно нарушение от служителя чрез използване на служебното му положение, а именно чрез изпълняваната от него длъжност да съдейства за поучаване на мобилни телефони от лишените от свобода с цел получаване на облага, дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР "използване на служебното положение за лична облага", както и поведение на служителя, което е в нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, съставомерно по чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР. Тези нерегламентирани взаимоотношения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, са безспорно доказани. Относно другите деяния-получаване на облага от другия брат на Тошков, искане за съдействие за прекарване на бежанци , за осигуряване на жилище и др. нито са събрани достатъчно доказателства, нито деянията са конкретизирани по време и начин на извършване, поради което не може да се приеме, че такива въобще са вменени на жалбоподателя. По отношение на тези деяния съдът намира, че липсва въобще вменено такова дисциплинарно обвинение. Горното обаче не обосновава извод за липса въобще на извършено нарушение, с оглед изложеното по-горе предвид другите вменени и доказани деяния на жабоподателя относно осъществените контакти във връзка с осигуряване на мобилни телефони за лишените от свобода, които деяния са изяснени по време , място и начин на извършване.

Дисциплинарно-наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на служителя като използване на служебното положение за получаване на лична облага по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в ГДИН по т. 15, т. 17, т. 22, т. 29, т. 43 и т.47 и т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието по смисъла на чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Поведението на лицето обосновава действия, уронващи престижа на службата. Морално - етични норми на поведение в обществото отричат такова като извършеното от жалбоподателя и носят негативен отзвук в обществото, още повече от служител в Министерство на правосъдието. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията и личен пример/чл.17 от Кодекса/, опазване доброто име на институцията/чл.15 от Кодекса/, забрана за злоупотреба със служебно положение/чл.22 от Кодекса/ , забрана за упражняване на несъвместими дейности с неговите задължения/чл.29 от кодекса във вр. с чл.203,ал.1,т.7 от ЗМВР/, забрана за участие в корупционни прояви /чл.50 от Кодекса/ . За прецизност следва да бъде посочено , че нарушение на чл.47 от Кодекса не е налице , доколкото касае изпълнение/неизпълнение на задължения по служба.

Нарушението на етичните правила е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно е приел и дисциплинарно-наказващия орган. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР като тежко с оглед несъвместимостта му в случая с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието .

Предвид гореизложеното заповедта, с която на жалбоподателя е наложен дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна . Заповедта съдържа фактически и правни основания и необходимото съгласно чл.210,ал.1 от ЗМВР съдържание относно приетите за установени съобразно изложеното по-горе деяния, които сами по себе си обосновават налагането на процесното наказание.

При издаването на административния акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съобразно разпоредбата на чл.206,ал.4 от ЗМВР наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, но същият не е посочил такива.

Неоснователно е оплакването за ограничаване на правото на защита на жалбоподателя с оглед обстоятелството, че по време на връчване на обобщената справка същият е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Действително, след връчване на обобощената справка е издаден болничен лист, съобразно който към момента на запознаване на жалбоподателя с резултатите от проведеното разследване, обективирани в обобщената справка, същият е бил във временна нетрудоспособност, но видно от отбелязването върху справката същият се е запознал със нея, както и с правото си даде обяснения . Не се установява невъзможност на жалбоподателя предвид здравословното му състояние да организира защитата си, за което сочат и наличните справки за регистрирани влизания и излизания на жалбоподателя през ГКПП Връшка чука. Видно от разпоредбата на чл.205,ал.3 от ЗМВР същият е имал възможност както да участва в производството самостоятелно, така и възможността да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител или от адвокат, от която възможност не се е възползвал. Императивно е задължението на дисциплинарно-наказващият орган по чл.206,ал.1 от ЗМВР – да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по делото е, че на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения, като същият е депозирал писмено възражение в указания срок, изразяващо несъгласие с резултатите от дисциплинарното производство. Липсва отбелязване за запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с постъпилото възражение, като същото не е обсъдено и в оспорената заповед, но горното не представлява нарушение на административно- производствените правила, тъй като депозираното обяснение по своето съдържание не представлява нито обяснение по случая, нито със същото се сочат доказателства, поради което и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице. Към момента на връчването на поканата и депозирането на възражението жалбоподателят не е в законоустановен отпуск, поради което е могъл да организира защитата си.

Предвид горното развитите доводи за ограничаване на правото му на защита са изцяло неоснователни.

Неоснователно е и оплакването за опорочаване на производството с оглед липсата на произнасяне на дисциплинарния орган по подадената от него молба за освобождаване на основание чл.226,ал.1,т.3 от ЗМВР. Съобразно утвърдени от Министъра на правосъдието Правила за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в ГД „ИН“ и ГД“Охрана“ при министъра на правосъдието ,утвърдени със Заповед № ЛС-04-377/27.07.2921г. /достъпни на сайта на ГД“Охрана“/ служебното правоотношение на основание чл.226,ал.1,т.3 от ЗМВР се прекратява при наличие на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, с което се установява непригодност на служителя да изпълнява задълженията си по заеманата длъжност. В случая не е налице такова решение, а съобразно чл. 226,ал.7 от ЗМВР по желание на служителя /чл.226,ал.1,т.4 от ЗМВР/ служебното правоотношение не може да бъде прекратено при образувано дисциплинарно производство, а молбата е подадена именно след образуване на дисциплинарното производство.

Не могат да бъдат споделени и доводите за недоказаност на посочените по-горе деяния, тъй като няма уточнена конкретна бройка на телефоните, няма записи при налични камери навсякъде, както и предвид физическите проверки на лишените от свобода по няколко пъти на ден и поради недостоверност на показанията на сведенията на Ради „Черния“, , които счита , че са дадени под натиск или стимулиране . Действително не е установена конкретната дейност на територията на затвора, но не такова е вмененото нарушение на жалбоподателя . Вменени са нарушенията, за които са събрани безспорни доказателства, а именно недопустими взаимоотношения между жалбоподателя с лишените от свобода и техните близки във връзка с извършените уговорки за внасяне на телефони и получени от жалбоподателя плащания за това. За това деяние, прието за установено от съда, сочат  доказателствата в тяхната съвкупност, които съответстват едно спрямо друго и водят до извод за достоверност на дадените сведения във връзка с осъществените взаимоотношения между жалбоподателя с лишените от свобода и техните близки за доставянето на мобилни телефони в затвора в гр.Враца, в каквито жалбоподателят е влязъл през пролетта и лятото на 2021г. В тази връзка са категорично данните от извършените плащания през този период от близките на лишените от свобода в полза на жалбоподателя лично и чрез жената, с която съжителствал . Съдът не е взел предвид само и единствено показанията на свид.Р.Ч., към показанията на когото следва действително да се подходи критично , но същите съответстват относно приетите за установени обстоятелства на всички п други доказателства , събрани в дисциплинарното и впоследствие и в съдебното производство, което сочи на тяхната достоверност относно приетите за установени обстоятелства. По отношение на другите деяния не е прието и от съда съобразно изложеното по-горе нито тяхното извършване, нито, че е налице яснота на обвинението от дисциплинарно-наказващия орган.

Не може да бъде споделено и възражението, че сумите са получени от М.П.за извършени от нея продажби по интернет, тъй като безспорно се установява , че сумите са наредени именно от близки на лишени от свобода, дали сведения за извършени такива преводи. От друга страна от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства за извършвана дейност от Петкова-продажба чрез интернет, а в тежест на жалбоподателя е било да докаже обстоятелствата, на които основана своите възражения, като доказателствената тежест за това изрично е указана на същия в определението за насрочване.

Предвид гореизложеното оспорваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, изискването за форма на административния акт, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.1 от АПК Съдът

                      РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Д.П.Д. *** против Заповед №1-4492/19.10.2022г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.194,ал.1,т.4 и чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл. 203,ал.1,т.7 и т.13, чл.204,т.3 и чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в ГД“ИН“, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.П.Д. *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр.София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                  Съдия: