Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 323
гр. Перник, 22.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 381/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от М.И.М., ЕГН ********** ***
против Заповед № рег. № 1158з-11/19.05.2020 г., издадена от началник на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 17, ал. 13, т. 3
от Наредба № І-157/01.10.2002 г., във вр. с чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, вр. с § 16 от ПЗР на ЗДвП е отказано издаването на българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство по заявление вх. №
2075/23.04.2020 г.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на оспорения отказ. Сочи се, че са налице всички изискуеми предпоставки за
издаването на заявеното свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Твърди се, че жалбоподателят притежава основно образование, придобито
през учебната 1992/1993 г. по реда на Закона за народната просвета/отменен/,
поради което за него е приложима разпоредбата на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП и следва да получи СУМПС по реда, предвиден
преди влизане в сила на ЗИДЗДвП /ДВ бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г. /. Излагат се подробни аргументи за неправилно
приложение на материалния закон от административния орган, довело до издаване
на незаконосъобразен административен акт. Искането към съда е същият да бъде
отменен. Заявена е претенция за
присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. И. поддържа жалбата. Моли съда по изложените в нея и в
съдебно заседание аргументи да отмени оспорения административен акт и да
присъди направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът – началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.,
оспорва жалбата. Счита оспорения отказ за законосъобразен и излага аргументи в
подкрепа на становището си. Искането към съда е да отхвърли подадената жалба.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Административното производство е започнало по подадено до
сектор ПП при ОДМВР – Перник, в съответствие с чл. 33, ал. 1 от ПИБЛД,
заявление вх. № 2075/23.04.2020 г. за издаване на документ за самоличност на
български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство,
поради придобита правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Към заявлението са приложени изискуемите писмени доказателства съгласно с чл.
13, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от Наредба № 1-157/ 01.10.2002 г. на МВР. С
тях се удостоверява, че жалбоподателят отговаря на изискванията, предвидени в
чл. 151, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗДвП, за
издаване на СУМПС - след проведено обучение и положен изпит по реда на Наредба
№ 31/26.07.1999 г. е придобил правоспособност за управление на МПС от категория
В, за което е съставен протокол № 215/13.03.2020 г. на ОДМВР Перник/справка за
нарушител/; притежава съответната физическа годност, удостоверена в „Карта за
медицински преглед“ по чл. 5, ал. 3 от същата наредба/удостоверение амб. №
2057/10.03.2020 г., издадено от **** ЕООД/; навършил е минимално изискуемата
възраст – 18 г., посочена в чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗДвП; завършил е курс по
първа долекарска помощ при ПТП /удостоверение серия А, № 1108532, издадено от
БЧК/; декларирал е, че обичайното му пребиваване е в Република България и че не
притежава друго валидно СУМПС, издадено от държава член на Европейския съюз. За
установяване наличието на изискването по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП за минимална
образователна степен е представил свидетелство за основно образование серия ****,
рег. № ****.2019 г., издадено от директора на Основно училище **** – с. С.,
общ. М., в което е отразено, че през учебната 1992/1993 година е завършил
основно образование в дневна форма на обучение и са нанесени годишните оценки
по изучаваните учебни предмети по раздели от училищния учебен план в VІІ клас.
При тези данни ответният административен орган на
основание чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредба № 157/01.10.2002 г. и чл. 151, ал. 2
от ЗДвП, във вр. с § 16 от ПЗР на
ЗДвП е отказал да издаде на заявителя СУМПС, като е приел, че представеното
свидетелство за основно образование не установява, че той отговаря на
изискването на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с § 16 от ПЗР на ЗДвП за завършено основно образование. Отказът е
обективиран в оспорения административен акт.
В хода на съдебното производство страните не са ангажирали
доказателства. Те не спорят по отношение на релевнтните факти. Основното
оплакване на жалбоподателя е за материална незаконосъобразност на
административния акт, поради неправилно приложение на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП,
във вр. с § 16 от ПЗР на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Оспореният отказ е издаден от материално и териториално
компетентентия орган, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи /ПИБЛД/ – началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник. Отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК -
обективиран е в писмена форма, посочен е издателят му, изложени са фактите, на
които се основава конкретното разпореждане, както и правната норма, която ги
субсимира, ясно и конкретно е изразена волята на административния орган,
посочен е редът за обжалване, датиран и подписан е. При издаването му са
спазени общите и специалните административно производствени правила, регламентирани
в ЗБДС, ЗДвП, ПИБЛС и Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
От изложеното следва, че не са налице основания по чл. 146,
т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяната на оспорения отказ и следва да се извърши
преценка за съответствието му с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, в редакцията от ДВ бр. 77
от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., действаща към момента на постановяването
му, една от кумулативните предпоставки за издаване на СУМПС е заявителят да е
завършил Х-ти клас. § 16 от ПЗР на
ЗИДЗДвП/бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ предвижда лицата, които са
завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета /обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г., отм., бр. 79 от 2015 г.;
доп., бр. 80 от 2015 г./ до влизането в сила на този закон, да получават
свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред.
Видно от представеното свидетелство за завършено основно образование серия ****,
рег. № ****.2019 г., издадено от директора на Основно училище **** – с. С.,
общ. М., жалбоподателят е завършил основно образование през учебната 1992/1993
г., към който момент е действащ Закон за народната просвета/обн. ДВ бр. 86/1991
г., отменен отм., бр. 79 от
13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., доп., бр. 80 от 16.10.2015 г., в сила от
16.10.2015 г./, затова той попада в цитираното изключение на § 16 от ПЗР на ЗИДЗДвП. „Досегашен ред“ по смисъла на
посочената норма се явява разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП в редакцията и
от ДВ бр. бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г., според която едно от
условията за издаване на СУМПС е завършено основно образование. Разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от Закона за народната просвета /ЗНП - обнародван в ДВ бр. 86 от
1991 г., отм. ДВ бр. 79/2015 г./ предвижда, че основното образование се
осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и
прогимназиален - от V до VIII клас включително.
Съгласно § 7 от ПЗР на
ЗНП/ДВ бр. 86 от 1991 г., отм. ДВ бр. 79/2015 г./ учениците, постъпили до
влизането на този закон в сила в средните професионално-технически училища,
техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и гимназиалния
курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват обучението
си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им. От
обстоятелството, че жалбоподателят е завършил основното си образование през
1992/1993 г. следва, че той е постъпил гимназиалния курс на общообразователното
училище поне две години по-рано, или през учебната 1990/1991 г. Към този момент
са действали разпоредбите на Закона за народната просвета /обн. ДВ бр. бр. 218 от
17.09.1948 г., попр., бр. 223 от
23.09.1948 г., бр. 235 от
7.10.1948 г., доп, бр. 100 от
28.04.1950 г., в сила от 28.04.1950 г., изм. и доп., бр. 207 от
1.09.1950 г., в сила от 1.09.1950 г., бр. 271 от
17.11.1950 г., бр. 104 от
28.12.1951 г., частично отменен, бр. 90 от 9.09.1954 г., отм., бр. 86 от
18.10.1991 г./ и на Указ № 330 за народната просвета /обн., Изв., бр. 90 от 1954 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 33 от
1965 г. и бр. 68 от 1988 г./.
С
чл. 25, б. А от Указ № 330 за народната просвета /обн., Изв., бр. 90 от
9.11.1954 г., изм., бр. 33 от 27.04.1965 г., отм., бр. 86 от 18.10.1991 г./ е
отменен Закона за народната просвета, обнародван в ДВ, бр. 218 от 1948 г., с всичките му
изменения и допълнения с изключение на текстовете, уреждащи въпросите на
професионалното образование, които остават в сила до издаването на закон, указ
или постановление на Министерския съвет за професионалното образование, като
посочените в тях задължения на Министерството на културата, науката и
просветата се поемат от Министерството на културата и министерствата и
ведомствата, към които има техникуми. Затова през учебната 1990/1991 г. редът
за получаване на общо образование се урежда с Указ № 330 за народната просвета.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от него общото образование се получава в
общообразователните училища. Те биват: начални /от I до IV клас/, основни /от I
до VII клас/ и средни (от I до ХI клас/. При нужда могат да се откриват и
прогимназии /от V до VII клас/ и гимназии /от VII до ХI клас/. Следователно, за
да придобие основно образование през учебната 1992/1993 г. на основание § 7 от ПЗР на ЗНП/ДВ бр. 86 от 1991 г., отм. ДВ бр. 79/2015
г./, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Указ № 330 за народната просвета, жалбоподателят
е следвало да има завършен VІІ клас. Това е и обстоятелството, което се
установява от приобщеното към административната преписка свидетелство за
основно образование серия ****, рег. № ****.2019 г., издадено от директора на
Основно училище **** – с. С., общ. М.. С него е удостоверено, че през учебната
1992/1993 година М.И.М. е завършил VІІ клас в дневна форма на обучение и е
придобил основно образование. Следователно той отговаря на изискването на чл.
151, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с § 16 от ПЗР на
ЗИДЗДвП за завършено основно образование и не съществува пречката, посочена в
оспорения отказ за издаване на заявеното свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Като е приел друго, административният орган е приложил
неправилно закона. Затова на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2
от АПК постановеният от него отказ за издаване на СУМПС следва да бъде отменен,
а административната преписка – изпратена за спазване на дадените в настоящото
решение указания по прилагането на закона.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. В представения списък по чл. 80 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК е поискано присъждане и на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е представляван от адвокат, за което са представени пълномощно
27.05.2020 г. и пълномощно за преупълномощаване от 23.06.2020 г., но не са
ангажирани доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Затова не
следва да му се присъждат заявените разноски за адвокатски хонорар в размер на
300 лв.
|
|
|
|
|
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №
рег. № 1158з-11/19.05.2020 г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 17, ал. 13, т. 3 от Наредба №
І-157/01.10.2002 г., във вр. с чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, вр. с § 16 от ПЗР на ЗДвП е отказано на М.И.М., ЕГН ********** *** да му бъде
издадено българско свидетелство за
управление на моторно превозно средство по заявление вх. № 2075/23.04.2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган - Началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
– Перник за предприемане на действия при спазване на дадените в мотивната част
на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Перник на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на М.И.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща направени
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/