№ 13918
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110154193 по описа за 2024 година
Производство е образувано по предявен от С. Н. С.,
ЕГН: **********, с адрес: ********************, срещу
****************, ЕИК: ************, с адрес:
*********************************************, иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че С. Н. С. не
дължи на **************** сумите по изпълнителен лист
от 30.11.2010г. и заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр. д. №
55252/2010г. на СРС, както следва: 8 949,24 лв. –
представляваща главница по договор за кредит от 2007г.,
2578,12 лв., представляваща лихва за периода от
16.05.2010г. до 11.11.2010г.
Ищецът навежда твърдения, че по силата на
1
изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 418 ГПК, издадени на 30.11.2010г.
по ч.гр. д. № 55252/2010г. на СРС е осъден солидарно с
М.К.С. да заплати на **************** процесните суми.
Сочи, че през 2020г. между **************** и
**************** бил сключен договор за цесия, по силата
на който кредитната институция прехвърлила на ответното
дружество вземанията си срещу ищеца. Поддържа, че на
13.05.2024г. срещу него било образувано изп. д. №
2024***0401658 по описа на ЧСИ С.Я.. Счита, че от
издаването на изпълнителния лист до образуването на
изпълнителното производство за паричното притезание е
изтекла 5-годишна погасителна давност. Моли за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който се излага становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът твърди, че е придобил
процесното вземане по силата на договор за цесия от
21.10.2020г., сключен с
„**************************.Оспорва фактическите
твърдения на ищеца да е настъпила погасителна давност.
Релевира възражение, че правната възможност на ищеца да
се позове на факти, настъпили до влизането на заповедта за
изпълнение в сила, е преклудирана. Поддържа, че за
периода на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., давностният срок е
спрял да тече. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
2
Претендира разноски. Възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение с аргументи, че е
прекомерно.
В съдебно заседание ищецът С. Н. С., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
164145/12.05.2025г., процесуалният му представител
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът ****************,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след издаването на заповедта
3
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 55252/2010г. по описа
на СРС, 41-ви състав, при висящо изпълнително
производство, поради и което исковите претенции с правно
основание чл. 439 от ГПК са допустими. Следва да се
посочи, че ищецът претендира установяване погасяване по
давност на задълженията след издаване на изпълнителния
лист на 30.11.2010г., поради което неснователни са доводите
на ответника, че правната възможност на ищеца да се
позове на факти, настъпили до влизането на заповедта за
изпълнение в сила, е преклудирана. По делото не са налице
доказателства за образуване на исково поризводството по
чл. 422 от ГПК, а и самият ответник с отговора на исковата
молба сочи, че ищецът не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК. На основание
чл. 417, ал.5 от ГПК в редакцията на нормата с бр. 13 от
2010г., в сила от 06.02.2010г., действаща към релевантния
момент заповедта за изпълнение се връчва на длъжника от
съдебния изпълнител. От връчването тече срок за
предявяване на възражението по чл. 414 от ГПК, като
твърдението на ответника, че такова не е предявено се
осуетява, доколкото не се установи в производството
ответникът да е образувал изпълнително производството
след издаване на изпълнителния лист на 30.11.2010г. След
като тази възможност е осуетена и от тази дата е изтекъл
срок от близо 14 години, следва да се приеме, че е допустимо
ищецът да се позове на изтекла давност, считано след
датата на издаване на изпълнителния лист и на
4
изпълнителното основание /заповедта за незабавно
изпълнение/, тоест да твърди настъпване на факти и
обстоятелства /новонастъпили такива/ след издаване на
изпълното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Изпълнителен лист от 30.11.2010г. е издаден по ч.гр.д.
№ 55252/2010г. по описа на СРС, 41-ви състав срещу ищеца
и трето за спора лице - М.К.С. при условията на солидарна
отговорност и в полза на кредитора ****************, за
сумата в размер на 8949,24 лева, представляваща главница
по договор за предоставяне на кредит от 29.05.2007г., ведно
със законната лихва, считано от 12.11.2010г. до окончателно
изплащане на вземането, за сумата от 2578,12 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
16.05.2010г. до 11.11.2010г. и за сумата в размер на 230,52
лева за разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
****************, на което дружество вземането е
прехвърлено с договор за покупко-продажба на вземания от
21.10.2020г. едва с молба с вх. № 37563/13.05.2024г. е
образувано изп.д. № 1658/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег.
№ ***, с район на действие, районна на СГС. С
разпореждане от 13.05.2024г. делото е образувано, като с
разпореждането е наложен запор върху ППС, собственост
на ищеца, като по делото са налице и доказателства, че на
21.08.2024г. е насрочен опис и оценка на движими собствени
5
на ищеца вещи.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, в частност приетото по делото изп.д. №
1658/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., като извежда следните
правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
6
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност, предвид конкретиката на вземането
по материалноправното правоотношение /договор за
кредит/.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
7
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнително дело № 1658/2024г. е
образувано не при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. не
е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД между страните, а тълкуването дадено с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. Следователно
давността се прекъсва не с образуване на делото, а с
предприемане на конкретно изпълнително действие, от
категорията да прекъсне давността. Доколкото по делото
няма данни заповедта за изпълнение да е връчена на
ищеца, като длъжник и той да е подал възражение срещу
заповедта, да е образувано исково производството по чл. 422
от ГПК, съдът приема, че давността е започнала да тече от
издаването на изпълнителния лист и от датата на издаване
на заповедта за изпълнение – 30.10.2010г., като от тази дата
до датата на образуване на изпълнителото дело и налагане
на запор върху лично МПС на ищеца – 13.05.2024г. е
изтекъл погасителния срок и вземането е погасено по
давност, като в тази връзка абсолютно неотносими са
възраженията на ответника, че за периода на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., давностният срок е спрял да тече. Давността е
изтекла много преди обявяване на извънредното
8
положение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищеца е заплатил държавна такса в размер на 462,00 лева,
като претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1450,00 лева, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.5
от досието по делото. Ответникът е релевирал възражение
за прекомерност с отговора на исковата молба. Това
възражение съдът намира за неоснователно. Съобразно
цената на иска и извършената работа, съдът намира, че
възражението е съобразено с минималните размери по чл. 7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа и че не са налице предпоставки за
намаляване на възнаграждението, съобразно най-новата
практика на СЕС, а именно посоченото от ответника дело
С-438/2022г. и за формиране на извод, че и минималното
съгласно наредбата възнаграждение е неоправдано високо и
несправедливо присъдено като несъответстващо на
извършената от процесуалния представител работа. Или на
ищеца следва да му бъдат присъдени общо разноски в
размер на 1912,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от С. Н. С., ЕГН ********** срещу
****************, ЕИК ************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК че С.
Н. С. не дължи на ****************, сумата в размер на 8
949,24 лв. – представляваща главница по договор за кредит
от 29.05.2007г. и сумата в размер на 2578,12 лв.,
представляваща лихва за периода от 16.05.2010г. до
11.11.2010г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 30.11.2010г. и изпълнителен лист от
30.11.2010г. по ч.гр.д. № 55252/2010г. по описа на СРС, 41-ви
състав и въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1658/2024г. по описа на
ЧСИ С.Б. Я., с рег. № *** в КЧСИ, с район на дейстиве,
районна на СГС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК ************ ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. С., ЕГН **********, сумата в размер на
1912,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11