№ 820
гр. С. 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110119093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване спрямо ответника И. А. Г., ЕГН **********, че дължи на ищеца
сумата от 1 556, 44 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 21.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 229, 61 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 30.06.2022 г.,
сумата от 52, 40 лв. главница за дялово разпределение от м.06.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 21.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,
68 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г., за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2022
г. по ч.гр.д. № 39339/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ..., находящ се в гр.
С. р-н „Л.“, ж.к. „Л.“, бл. .., вх. Б, ет ап Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли съда да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземанията. Оспорва да има облигационна връзка
между страните. Оспорва количеството потребена енергия. Твърди, че не са
представени доказателства относно изправността на отоплителните уреди. Претендира
разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Т. С.“ ЕООД, което изразява
становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 39339/2022 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца следните суми: 1 556, 44 лв. главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 229, 61 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата от 52, 40 лв. главница за дялово разпределение от
м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 21.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 10, 68 лв. - мораторна лихва за забава за периода
от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414
ГПК последният е подал възражение, поради което в изпълнение на дадени от съда
указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот (л. 25-27) от 30.01.2015 г. се установява, че ответника И. А. Г. е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С. р-н „Л.“,
ж.к. „Л.“, бл. .., вх. Б, ет ап
Представена е и молба за открИ.е на индивидуална партида за топлоснабдения
имот от ответника И. А. Г..
По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост
с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Т. С."
2
ЕООД да извършва дялово разпределение.
Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Тодорова по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата е отчитала
уредите за дялово разпределение в имота. По време на отчетите са поълнени
документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отетите са коректно
отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в имота е имало две монтирани
отоплителни тела и съответно са монтирани два топлоразделителя. В имота има
монтирани два водомера, по които се отчита разхода за топла вода. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа ТЕ за подгряване на топла вода, ТЕ отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за отопление. ТЕ за общи части н се начислява. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като
изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
отопление и за топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
2372,51 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция,
който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория.
От изготвеното заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
всестранно изготвено се установява, че дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период са в размер на 1556,44 лева и 52,40 лева за дялово разпределение за
процесния период.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
3
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот (л. 25-27) от 30.01.2015 г. се установява, че ответника И. А. Г. е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С. р-н „Л.“,
ж.к. „Л.“, бл. .., вх. Б, ет ап Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период
ответникът е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По
изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между
него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие,
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество
са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
4
на което за ищеца „Т. С.“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия. Този извод не се променя от обстоятелството, че
по делото не е представен договор, тъй като това се установява от неоспорената и
приета по делото СТЕ, видно от която е че дяловото разпределение е извършвано
именно от „Т. С.“ ЕООД за фирма за дялово разпределение.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
имота на ищеца, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление,
ТЕ за сграда инсталация и ТЕ за топла вода) за процесния имот е в размер на 2372,51
лева. С оглед принципа за диспозитивно начало искът следва да бъде уважен в рамките
на предявения размер, който е по-малък от този посочен от вещото лице.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
5
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата от 1556,44 лева. Доказан се явява и искът за главница за дялово
разпределение в размер на 52,40 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
6
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 14.05.2019 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.07.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на
вземането за главница за периода 01.05.2018 г. – 13.05.2019 г. вкл., изчислено от съда
по реда на чл. 162 ГПК в размер от 518,81 лева следва да се счита погасено по давност.
Искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за периода 14.05.2019 г.
30.04.2021 г. за сумата от 1037,63 лева.
Искът за заплащане на суми за услугата дялово разпределение не е погасен по
давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за
лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия. Изчислена по реда
чл. 162 ГПК върху уважения размер на главницата възлиза на 153,07 лева до който
размер искът следва да бъде уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
7
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 36,98 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 58,47 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 36,98 лева
– платена държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 250
лева – депозит за ССчЕ и юрискунсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 686,98 лева –
разноски в исковото производство.
Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение пред
заповедния съд в размер на 350 лева, а пред исковия съд в размер на 400 лева, съгласно
представени договори за правна защита и съдействие. Съобразно отхвърлената част от
исковата претенцията в полза на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на
114,70 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 131,09 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. С. ул. „Я.“ № ... срещу И. А. Г., ЕГН **********,
с адрес в гр. С. гр. С. жк. „Л.“ бл. .., вх. Б, ет ап., обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: 1037,63 лева
главница за топлинна енергия за периода от 14.05.2019 г. 30.04.2021 г. за топлоснабден
на имот с аб. № ..., находящ се в гр. С. р-н „Л.“, ж.к. „Л.“, бл. .., вх. Б, ет ап ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от
153,07 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 30.06.2022 г. и сумата от 52,
40 лв. главница за дялово разпределение от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 21.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2022
г. по ч.гр.д. № 39339/2022 г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ искът за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1037,63 лева до пълния
предявен размер от 1556,44 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 13.05.2019 г., искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 153,07 лева до
пълния предявен размер от 229,61 лева и искът за сумата от 10, 68 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
30.06.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С. гр. С. жк. „Л.“ бл. .., вх. Б,
ет ап., да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С.
ул. „Я.“ № ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 114,70 лева,
представляваща сторени съдебни разноски за адв. възнаграждение в заповедното
производство и сумата в размер на 686,98 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул.
„Я.” № на основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА И. А. Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. С. гр. С. жк. „Л.“ бл. .., вх. Б, ет ап. сумата в размер на 58,47 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в
размер на 131,09 лева, представляваща сторени съдебни разноски за адв.
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД – „Т. С.“ ЕООД.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10