№ 49810
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110163038 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
338954/24.10.2024 г. от М. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С*,
чрез адв. И. Н. И. от САК, с адрес: община Столична, гр. С*, п.к. 1142, тел. *
срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ПРБ), гр. София, бул.
Витоша № 2,с която са предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с
който се иска ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
бъде осъден да заплати на ищеца М. С. С. сумите:
1. 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, главница представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от
датата на привличането му като обвиняем 26.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането
2. 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба (24.10.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането
3. 1995,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки/и,
представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева за периода от датата
на последната направена вноска по втория договор за лизинг -
15.05.2022г. до 24.10.2024 г. в размер на законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
които вреди са получени в резултат, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем, в периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по досъдебно
производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр.
21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр.
1
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на хора,
каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било
прекратено, както и че е бил задържан за 72 часа за довеждането му пред
съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.
В исковата молба се твърди, че с постановление от 26.06.2021 г. по
досъдебно производство № 3383 ЗМК -638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР,
пр. пр. № 21394/21 г. по описа на СРП, ищецът привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 281, ал. 2. тр. 1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1
НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече
от едно лице и чрез МПС). Сочи, че на 26.06.2021 г. е взета мярка -
'Задържане за 72 часа" от органите на досъдебното производство.
Излага обстоятелства, че като веществени доказателства по ДП били
иззети от него телефон Samsung S6, модел 2018г. и SIM карта към него и
автомобил марка "Ф*", модел „*“, с рег. № *. Автомобилът е лизингов,
собственост на лизингодателя - "*" АД, ЕИК: *. Датата на изземване била
25.06.2021 г.
Твърди се, че на 14.12.2022 г. Софийска районна прокуратура
прекратила изцяло воденото срещу него наказателно производство (ДП). За
времето от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., бил с повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора, каналджийство – на повече
от едно лице и чрез МПС) и едновременно с това, считано от 26.06.2021 г. бях
задържан с мярка за неотклонение -"Задържане за 72 часа".
По иска за неимуществени вреди
Твърди, че следствие от воденето срещу него ДП претърпял
неимуществени вреди за ОБЩО ДНИ 537, обхващащ периода от 26.06.2021 г.
до 14.12.2022 г. Твърди, че вредите е получил от това, че ДП срещу него било
прекратено, а имал качеството обвиняем и му била взета мярка за
неотклонение от 72 часа.
Като причинени вреди посочва: силен, непрекъснат стрес, страдания и
депресивни състояния. Всеки изминал ден изпитвал все повече и повече
притеснения, че може да стане грешка и да бъда осъден несправедливо. Това
се отразило на здравословното му състояние, така и на социалните му
контакти. Имал много нощи на безсъние, не спял спокойно. За периода от
26.06.2021 г. до 01.09.2021 г. бил изцяло безработен, и не могъл да
упражнявам правото си на труд, за да бъде полезен на себе си, на обществото
и на семейството му. Бял под постоянен стрес за това дали няма да бъда
осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти. По време на
досъдебното производство, мислите му били насочени най-вече към това,
какво ще се случи със семейството му, ако въпреки невинността му бъда
осъден напълно несправедливо. Живеел в непрестанни притеснения за
близките си и за собствената си личност. Загубил вяра във всички и във
2
всичко. Много пъти убеждавал приятелите си и роднините си, че е жертва на
несправедливост и че е невинен, въпреки че бил привлечен като обвиняем по
посоченото производство. Бил под постоянен стрес за това дали няма да бъде
осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти. Приятелите му
се отдръпнали от него, жена му също била резервирана, докато не било
прекратено производството и не му вярвала в началото че е невинен. Това се
отразило и на общуването с дъщеря му
По иска за имуществените вреди
По отношение на колата, твърди, че има договор за финансов лизинг на
МПС № ФОП-050/07/01/2020 като лизингополучател по същия е съпругата му
- В*, ЕГН: **********. Твърди, че лизингополучателят В* го е упълномощила
да управлява колата в страната и чужбина гореописаното МПС, да я
представлява, да завеждам искове и да я представлява пред надлежните
съдебни и административни органи и др. правомощия, описани в
пълномощното.
Ищецът твърди, че си изкарвал прехраната като таксиметров шофьор,
управлявайки МПС. Твърди, че изземвайки автомобила, същият останал без
работа и прехрана за семейството си в периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021
г. и продължил да изплаща вноските за съответния лизинг. Твърди, че още
същата година-2021 г. депозирал молба за връщането на иззетия като
веществено доказателство автомобил марка "Ф*“, модел '"*", с рег. № *, но
прокуратурата отказала да го върне. Едва м. 05.2022 г. таксиметровият
автомобил бил върнат на лизингодателя.
Сочи, че не е могъл да прекрати първоначалния Договор за финансов
лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020, защото на първо място щях да
претърпя по-големи финансови загуби:
1. съгласно чл.14, ал.10 в Раздел VIII от договора трябвало да предаде
владението на автомобила на лизингодателя в срок от 24 часа в случаите на
прекратяване на договора. Сочи, че това не е могло да стане, поради
обективни причини, тъй като вещта била иззета като веществено
доказателство.
2. съгласно чл. 22, ал.4, б. "б" от Договор за финансов лизинг на МПС №
ФОП-050/07/01/2020 договорът се прекратява едностранно от
ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ когато: ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ бъде признат по
съответния предвиден от закона ред за виновен за извършено умишлено
престъпление от общ характер, при което е използвал обекта на лизинга", а
съгласно чл. 22, ал. 5 "В случаите на едностранно прекратяване на договора от
страна на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ губи правото си да
иска възстановяването на направените от него до този момент всякакви
вноски." Твърди, че към онзи момент не знаел, дали прокуратурата ще
прекрати ДП или ще бъде признат за невиновен. По последния начин, щял да
загуби много повече пари - всички направени до датата на привличането му
като обвиняем (26.06.2021 г.) вноски - 35 на брой (10 вноски по 185,00 лв. + 25
3
вноски по 370,00 лв.).
Твърд, че изобщо е нямал как да прехвърли на друго лице, защото бил
ограничен от клаузата на чл. 14, ал. 11 от Раздел VIII на цитирания договор и
защото предметът на договора не се намирал в негово владение, за да може да
го предостави на трети лица за ползване, макар същите да били одобрени от
Лизингодателя. Поради тази причина бил в безизходица и нямал друг избор
освен да продължи да изплаща първоначалния договор за лизинг, за да не
претърпи още по-големи финансови загуби, тъй като финансовите средства
били от изключителна важност за семейството му в този период.
Сочи, че поради факта, че автомобилът, чрез който упражнявал
професията си на таксиметров шофьор и изхранвал семейството си бил иззет
като веществено доказателство от прокуратурата, не могъл да упражнява
правото си на труд, да бъде полезен на себе си и на обществото, за да
продължил да издържа себе си и семейството си и да ни осигурява прехрана,
бил принуден да сключи втори договор за лизинг, за да може да
упражнява правото си на труд.
Твърди, че на 20.08.2021 г., заедно със съпругата си сключили втори
Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021г. със същия
лизингодател – „*“ АД, ЕИК: * като лизингополучател по него отново станала
съпругата му - В*. Предмет на договора бил автомобил марка "Ф*", модел "*",
рег. № *. Първата вноска по него направили на 01.09.2021 г. като за периода от
01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. включително - 255 дни, изплащали едновременно
два лизинга, въпреки че автомобилът от първия договор за лизинг ("Ф*",
модел "*", с рег. № *), бил иззет като веществено доказателство от
прокуратурата. За периода от 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. направил 18
парични вноски по описания втори договор за лизинг, съгласно Погасителен
план към договор № ФОП-160-1. Твърди, че този втори договор за лизинг бил
прекратен на 17.05.2022 г. Общо по него изплатил 6 600,00 лв. /шест хиляди и
шестстотин лева/, като сума е получил от негови лични средства, които
генерирал от таксиметровата си дейност с автомобила от втория лизинг
докато автомобила от първия лизинг бил иззет от органите на досъдебното
производство.
Сочи, че едновременно с вноските по втория лизинг с гореописаните
продължил да прави вноски по първоначалния Договор за финансов лизинг
на МПС № ФОП-050/07/01/2020. За периода 01.09.2021г. - 17.05.2022 г.
/датата на споразумението за прекратяване на втория договор за финансов
лизинг № ФОП-160-1/20/08/2021г./ направил 14 вноски но 370,00 лв. по
първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020.
Твърди, че по първия договор за лизинг изплатил общо сумата: 5 180,00 лв.
/пет хиляди сто и осемдесет лева/. Твърди, че тази сума била заплатена от него
с негови лични средства, а не със семейни такива, тъй като автомобилите били
нужни именно на него - за упражняване на трудова дейност.
Твърди, че общо за двата договора за лизинг в периода 01.09.2021г. -
4
17.05.2022 г. заплатил сумата 11 780.00 лв. /единадесет хиляди седемстотин и
осемдесет лева/. Твърди, че сумата от 11 780,00 лв. надвишава с 6 600,00 лв.
сумата, която щял да съм заплатил в този период за сключения първи договор
за лизинг, което обстоятелство, като вредоносен резултат, е в пряка
причинно-следствена връзка с действията на Прокуратура на Република
България по излишното изземане и задържане на автомобила, предмет на
първоначалния договор за лизинг.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Посочва банкова
сметка, на която да се плати сумата IBAN – *, с титуляр адвокат И. Н. И..
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Копие от постановление на СРП № 638/2021 от 26.06.2021г.; 2. Копие от
постановление за прекратяване на досъдебно производство на № 21394/2021 г. от
14.12.2022 г.; 3. Копие от платежно за платена ДТ; 4. Удостоверение за сключен
граждански брак; 5. Удостоверение за раждане на дъщеря ми А* М.ова С.а; 6. Копие
от Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020; 7. Погасителен план
по Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020; 8. Фактури за
извършените от мен плащания по договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-
050/07/01/2020 запериода01.09.2021г. - 17.05.2022 г. -28 бр.: Фактура № ********** ,
фактура№ **********, фактура № **********, фактура№ **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура №**********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № *********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********; 9. Копие от Договор за
финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021; 10. Погасителен план по Договор за
финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021; 11. Фактури за извършените от
мен плащания по договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021 за периода
01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. - 36 бр.: фактура №**********, фактура № **********,
фактура № 100038^Ш,^актура № 10003832669, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура №**********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура №**********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********; 12. Споразумение към
договор № ФОП-160-1/20/08/2021 от 17.05.2022г. 13. Пълномощно от В* за МПС;
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ПРБ подава отговор. Счита иска за
неоснователен. Не оспорва образуваното ДП и че е прекратено срещу ищеца.
Оспорва да са настъпили вреди, оспорва причинно-следствената връзка между
вредите и прекратеното ДП. Твърди, че не е доказано какво е било
състоянието на ищеца преди ДП, за да се прецени дали има вреди от
образуваното ДП. Счита, че първата дата, когато ищецът е могъл да търпи
5
вреди е 26.06.2021 г., когато е привлечен в качеството му на обвиняем, а като
крайна увреждаща дата – 24.10.2024 г., датата на постановлението на СРП за
прекратяване на ДП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. При условията на евентуалност счита, че претендираното
обезщетение е завишено и да бъде присъдена сума, по-малка от
претендираната. Счита, че разноски не се дължат. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.
Възразява срещу искането на ищеца да се допуска свидетел, тъй като
същият не бил индивидуализиран. Присъединява се към искането на ищеца да
се изиска материалите от ДП.
Представя писмена справка от НСлС и писмена справка от СДВР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. И. Н. И. от САК, с адрес: община
Столична, гр. С*, п.к. 1142, тел. *, с надлежно учредена представителна власт
за всички инстанции (л.10 от делото).
Ответникът е ПРБ, поради което се представлява от прокурори от
съответното районно ниво (т.5 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
По държавната такса
Цената на исковете е 18 595.02. На основание чл.9а, ал.1 ЗОДОВ
държавната такса за иска се определя по чл.2а ТДТССГПК. Същата е в размер
на 10.00 лева и ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК (л.11 от
делото).
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити
по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши доклад по делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Следва да се изиска от СРП досъдебно производство № 3383 ЗМК
638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на СРП.
По свидетелите
Искането за разпит на свидетели е допустимо, необходимо и относимо.
Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели.
С оглед изясняване на делото, съдът приема, че на основание чл.176,
ал.1 ГПК, следва да задължи ищецът да се яви в първото по делото открито
6
съдебно заседание, и да даде обяснения по делото.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 27.01.2024 година от 10.00 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
7
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 338954/24.10.2024 г. от М. С.
С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адв. И. Н. И. от САК, с адрес: община
Столична, гр. С*, п.к. 1142, тел. * срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ПРБ), гр. София, бул. Витоша № 2,с която са предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“ ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се
иска ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати
на ищеца М. С. С. сумите:
1. 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, главница представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от датата на
привличането му като обвиняем 26.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането
2. 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба (24.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането
3. 1995,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки/и,
представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева за периода от датата на
последната направена вноска по втория договор за лизинг -15.05.2022г. до 24.10.2024 г.
в размер на законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
които вреди са получени в резултат, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, в периода
от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по досъдебно производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281, ал.2,
т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на хора, каналджийство –
на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било прекратено, както и че е бил
задържан за 72 часа за довеждането му пред съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.
В исковата молба се твърди, че с постановление от 26.06.2021 г. по досъдебно
производство № 3383 ЗМК -638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. № 21394/21 г. по
описа на СРП, ищецът привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 281, ал. 2. тр. 1 и
т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора,
каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС). Сочи, че на 26.06.2021 г. е взета
мярка - 'Задържане за 72 часа" от органите на досъдебното производство.
Излага обстоятелства, че като веществени доказателства по ДП били иззети от него
телефон Samsung S6, модел 2018г. и SIM карта към него и автомобил марка "Ф*", модел „*“,
с рег. № *. Автомобилът е лизингов, собственост на лизингодателя - "*" АД, ЕИК: *. Датата
на изземване била 25.06.2021 г.
Твърди се, че на 14.12.2022 г. Софийска районна прокуратура прекратила изцяло
воденото срещу него наказателно производство (ДП). За времето от 26.06.2021 г. до
14.12.2022 г., бил с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК (б. м. квалифициран състав трафик на хора,
каналджийство – на повече от едно лице и чрез МПС) и едновременно с това, считано от
26.06.2021 г. бях задържан с мярка за неотклонение -"Задържане за 72 часа".
По иска за неимуществени вреди
Твърди, че следствие от воденето срещу него ДП претърпял неимуществени вреди за
ОБЩО ДНИ 537, обхващащ периода от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г. Твърди, че вредите е
получил от това, че ДП срещу него било прекратено, а имал качеството обвиняем и му била
взета мярка за неотклонение от 72 часа.
Като причинени вреди посочва: силен, непрекъснат стрес, страдания и депресивни
8
състояния. Всеки изминал ден изпитвал все повече и повече притеснения, че може да стане
грешка и да бъда осъден несправедливо. Това се отразило на здравословното му състояние,
така и на социалните му контакти. Имал много нощи на безсъние, не спял спокойно. За
периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021 г. бил изцяло безработен, и не могъл да упражнявам
правото си на труд, за да бъде полезен на себе си, на обществото и на семейството му. Бял
под постоянен стрес за това дали няма да бъда осъден несправедливо в резултат на
посочените по горе факти. По време на досъдебното производство, мислите му били
насочени най-вече към това, какво ще се случи със семейството му, ако въпреки невинността
му бъда осъден напълно несправедливо. Живеел в непрестанни притеснения за близките си
и за собствената си личност. Загубил вяра във всички и във всичко. Много пъти убеждавал
приятелите си и роднините си, че е жертва на несправедливост и че е невинен, въпреки че
бил привлечен като обвиняем по посоченото производство. Бил под постоянен стрес за това
дали няма да бъде осъден несправедливо в резултат на посочените по горе факти.
Приятелите му се отдръпнали от него, жена му също била резервирана, докато не било
прекратено производството и не му вярвала в началото че е невинен. Това се отразило и на
общуването с дъщеря му
По иска за имуществените вреди
По отношение на колата, твърди, че има договор за финансов лизинг на МПС №
ФОП-050/07/01/2020 като лизингополучател по същия е съпругата му - В*, ЕГН:
**********. Твърди, че лизингополучателят В* го е упълномощила да управлява колата в
страната и чужбина гореописаното МПС, да я представлява, да завеждам искове и да я
представлява пред надлежните съдебни и административни органи и др. правомощия,
описани в пълномощното.
Ищецът твърди, че си изкарвал прехраната като таксиметров шофьор, управлявайки
МПС. Твърди, че изземвайки автомобила, същият останал без работа и прехрана за
семейството си в периода от 26.06.2021 г. до 01.09.2021 г. и продължил да изплаща
вноските за съответния лизинг. Твърди, че още същата година-2021 г. депозирал молба за
връщането на иззетия като веществено доказателство автомобил марка "Ф*“, модел '"*", с
рег. № *, но прокуратурата отказала да го върне. Едва м. 05.2022 г. таксиметровият
автомобил бил върнат на лизингодателя.
Сочи, че не е могъл да прекрати първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС
№ ФОП-050/07/01/2020, защото на първо място щях да претърпя по-големи финансови
загуби:
1. съгласно чл.14, ал.10 в Раздел VIII от договора трябвало да предаде владението на
автомобила на лизингодателя в срок от 24 часа в случаите на прекратяване на договора.
Сочи, че това не е могло да стане, поради обективни причини, тъй като вещта била иззета
като веществено доказателство.
2. съгласно чл. 22, ал.4, б. "б" от Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-
050/07/01/2020 договорът се прекратява едностранно от ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ когато:
ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ бъде признат по съответния предвиден от закона ред за виновен
за извършено умишлено престъпление от общ характер, при което е използвал обекта на
лизинга", а съгласно чл. 22, ал. 5 "В случаите на едностранно прекратяване на договора от
страна на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ губи правото си да иска
възстановяването на направените от него до този момент всякакви вноски." Твърди, че към
онзи момент не знаел, дали прокуратурата ще прекрати ДП или ще бъде признат за
невиновен. По последния начин, щял да загуби много повече пари - всички направени до
датата на привличането му като обвиняем (26.06.2021 г.) вноски - 35 на брой (10 вноски по
185,00 лв. + 25 вноски по 370,00 лв.).
Твърд, че изобщо е нямал как да прехвърли на друго лице, защото бил ограничен от
клаузата на чл. 14, ал. 11 от Раздел VIII на цитирания договор и защото предметът на
9
договора не се намирал в негово владение, за да може да го предостави на трети лица за
ползване, макар същите да били одобрени от Лизингодателя. Поради тази причина бил в
безизходица и нямал друг избор освен да продължи да изплаща първоначалния договор за
лизинг, за да не претърпи още по-големи финансови загуби, тъй като финансовите средства
били от изключителна важност за семейството му в този период.
Сочи, че поради факта, че автомобилът, чрез който упражнявал професията си на
таксиметров шофьор и изхранвал семейството си бил иззет като веществено доказателство
от прокуратурата, не могъл да упражнява правото си на труд, да бъде полезен на себе си и
на обществото, за да продължил да издържа себе си и семейството си и да ни осигурява
прехрана, бил принуден да сключи втори договор за лизинг, за да може да упражнява
правото си на труд.
Твърди, че на 20.08.2021 г., заедно със съпругата си сключили втори Договор за
финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021г. със същия лизингодател – „*“ АД,
ЕИК: * като лизингополучател по него отново станала съпругата му - В*. Предмет на
договора бил автомобил марка "Ф*", модел "*", рег. № *. Първата вноска по него направили
на 01.09.2021 г. като за периода от 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. включително - 255 дни,
изплащали едновременно два лизинга, въпреки че автомобилът от първия договор за лизинг
("Ф*", модел "*", с рег. № *), бил иззет като веществено доказателство от прокуратурата. За
периода от 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. направил 18 парични вноски по описания втори
договор за лизинг, съгласно Погасителен план към договор № ФОП-160-1. Твърди, че този
втори договор за лизинг бил прекратен на 17.05.2022 г. Общо по него изплатил 6 600,00 лв.
/шест хиляди и шестстотин лева/, като сума е получил от негови лични средства, които
генерирал от таксиметровата си дейност с автомобила от втория лизинг докато
автомобила от първия лизинг бил иззет от органите на досъдебното производство.
Сочи, че едновременно с вноските по втория лизинг с гореописаните продължил да
прави вноски по първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-
050/07/01/2020. За периода 01.09.2021г. - 17.05.2022 г. /датата на споразумението за
прекратяване на втория договор за финансов лизинг № ФОП-160-1/20/08/2021г./ направил
14 вноски но 370,00 лв. по първоначалния Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-
050/07/01/2020. Твърди, че по първия договор за лизинг изплатил общо сумата: 5 180,00 лв.
/пет хиляди сто и осемдесет лева/. Твърди, че тази сума била заплатена от него с негови
лични средства, а не със семейни такива, тъй като автомобилите били нужни именно на него
- за упражняване на трудова дейност.
Твърди, че общо за двата договора за лизинг в периода 01.09.2021г. -17.05.2022 г.
заплатил сумата 11 780.00 лв. /единадесет хиляди седемстотин и осемдесет лева/. Твърди,
че сумата от 11 780,00 лв. надвишава с 6 600,00 лв. сумата, която щял да съм заплатил в този
период за сключения първи договор за лизинг, което обстоятелство, като вредоносен
резултат, е в пряка причинно-следствена връзка с действията на Прокуратура на
Република България по излишното изземане и задържане на автомобила, предмет на
първоначалния договор за лизинг.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Посочва банкова сметка, на която да
се плати сумата IBAN – *, с титуляр адвокат И. Н. И..
В срока по чл.131 ГПК ответникът ПРБ подава отговор. Счита иска за
неоснователен. Не оспорва образуваното ДП и че е прекратено срещу ищеца. Оспорва да са
настъпили вреди, оспорва причинно-следствената връзка между вредите и прекратеното ДП.
Твърди, че не е доказано какво е било състоянието на ищеца преди ДП, за да се прецени дали
има вреди от образуваното ДП. Счита, че първата дата, когато ищецът е могъл да търпи
вреди е 26.06.2021 г., когато е привлечен в качеството му на обвиняем, а като крайна
увреждаща дата – 24.10.2024 г., датата на постановлението на СРП за прекратяване на ДП.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. При условията на
10
евентуалност счита, че претендираното обезщетение е завишено и да бъде присъдена сума,
по-малка от претендираната. Счита, че разноски не се дължат. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителни искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 вр. чл.5, § 2, б. „c“
ЕКПЧ и чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде осъден да заплати на ищеца М. С. С. сумите:
1. 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, главница представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва считано от датата на
привличането му като обвиняем 26.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането
2. 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестстотин/ главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба (24.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането
3. 1995,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева и две стотинки/и,
представляващи мораторна лихва върху 6600.00 лева за периода от датата на
последната направена вноска по втория договор за лизинг -15.05.2022г. до 24.10.2024 г.
в размер на законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
които вреди са получени в резултат, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, в периода
от 26.06.2021 г. до 14.12.2022 г., по досъдебно производство № 3383 ЗМК 638/2021 г. по
описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.281, ал.2,
т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав трафик на хора, каналджийство –
на повече от едно лице и чрез МПС), което ДП е било прекратено, както и че е бил
задържан за 72 часа за довеждането му пред съд, като не е внесено искане по чл.64 НПК.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Между страните не се спори, че на 26.06.2021 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП № 3383 ЗМК-638/2021 г. по описа на 07 РУ – СДВР за престъпление по
чл.281, ал.2, пр.1 и т.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – квалифицирани състави на
трафик на мигранти с техническо средство и при условията на съучастие (л.12-13 от
делото).
Не е спорно, че на 26.06.2021 г. ищецът е бил задържан за срок от 72 години, на
основание чл.64, ал.2 НПК (л.14-15 от делото).
Не е спорно, че с постановление от 14.12.2022 г. по цитираното ДП наказателното
производство срещу ищеца е прекратено. Същото е вречено на ищеца на 26.01.2023 г. (л.16-
19 от делото). Ето защо срокът по чл.243, ал.4 НПК изтича на 02.02.2023 г.
Спори се дали ищецът е изпитал имуществени и неимуществени вреди, когато е бил
привлечен като обвиняем, както и дали тези вреди са вследствие, че е бил обвиняем по
цитираното ДП. Спори се за размера на вредите и периода им.
Не се спори, че на 07.10.2020 г. между „*“ АД, като лизингодател и В*, като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг на л.а. с рег. № *, съгласно погасителен
план. Договорът е с възможност за изкупуване (л.22-58 от делото).
11
Не е спорно, че на 20.08.2021 г. между „*“ АД, като лизингодател и В*, като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг на л.а. с рег. № *, съгласно погасителен
план. Договорът е с възможност за изкупуване (л.59-102 от делото).
Не е спорно, че на 17.05.2022 г. със споразумение № ФОР-160-1/20.08.2021 г.,
страните по втория договор за лизинг, са решили да го прекратят, считано от 17.05.2022 г.
Отбелязано е, че лизингополучателят няма непогасени задължения към лизингодателя и е
върнал вещта с прилежащите части и документи като застраховки, прегледи и др. (л.103 от
делото).
Не е спорно, че В* е упълномощила М. С* С. да стопанисва и управлява л.а. с рег. №
*, както и други фактически действия пред трети лица, с нотариална заверка на подписите
на 06.01.2020 г. (л.104 от делото).
Не се спори по т.1-2 от по-долу.
Спори се по т.3-6 по-долу.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи следните
факти:
1. образувано ДП срещу ищеца, което е прекратено;
2. задържане за 72 часа, като не е внесено искане по чл.64 НПК
3. вредите
4. причинно-следствената връзка между вредите и воденото ДП,
5. периода на изпитване на вредите,
6. размера на вредите
Отговорността по ЗОДОВ е обективна, поради което не се изисква установява на вина
(т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства: че е работил като
таксиметров шофьор; защо не е полагал труд за периода от 26.06.2021 г. до
01.09.2021 г.; плащане на лизинговите вноски; че е бил полезен за обществото;
приятелите си; какъв доход е получавал като таксиметров шофьор; източник
на лични средства; размер на лични средства; втората и първата кола по
лизинг за какво се е ползвала; покана на ответника за плащане на
имуществени вреди да е получена от ответника на 15.05.2022 г.; защо щял да
загуби всички вноски направени до датата на привличането му като обвиняем
(26.06.2021 г.); причинно-следствена връзка между вреди и деяние на
ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
12
следните документи: 1. Копие от постановление на СРП № 638/2021 от
26.06.2021г.; 2. Копие от постановление за прекратяване на досъдебно производство на
№ 21394/2021 г. от 14.12.2022 г.; 3. Копие от платежно за платена ДТ; 4.
Удостоверение за сключен граждански брак; 5. Удостоверение за раждане на
дъщеря ми А* М.ова С.а; 6. Копие от Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-
050/07/01/2020; 7. Погасителен план по Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-
050/07/01/2020; 8. Фактури за извършените от мен плащания по договор за финансов
лизинг на МПС № ФОП-050/07/01/2020 запериода01.09.2021г. - 17.05.2022 г. -28 бр.:
Фактура № ********** , фактура№ **********, фактура № **********, фактура№
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура №**********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № *********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********; 9.
Копие от Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021; 10. Погасителен
план по Договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-1/20/08/2021; 11. Фактури
за извършените от мен плащания по договор за финансов лизинг на МПС № ФОП-160-
1/20/08/2021 за периода 01.09.2021 г. до 15.05.2022 г. - 36 бр.: фактура №**********,
фактура № **********, фактура № 100038^Ш,^актура № 10003832669, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура
№**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №**********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********; 12.
Споразумение към договор № ФОП-160-1/20/08/2021 от 17.05.2022г. 13. Пълномощно от
В* за МПС;
писмена справка от НСлС и писмена справка от СДВР.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРП досъдебно производство № 3383 ЗМК
638/2021 г. по описа на 08 РУ СДВР, пр. пр. 21394/2021 г. по описа на СРП.
ДОПУСКА до изслушването на двама свидетел, при режим на
довеждане, от страна на ищеца, на основание 163 ГПК, като на основание
чл.158 ГПК ОПРЕДЕЛЯ краен срок за събиране и проверка на тези
доказателства, а именно първото редовно по делото съдебно заседание, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, делото ще се гледа без тези
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да се яви в първото по делото съдебно заседание,
на основание чл.176 ГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в
срок, делото ще се гледа без тези доказателства и съдът ще приеме, че
страната е създала пречки за установяване на твърденията си..
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
13
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
14
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2024 година от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връча на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15
16