Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 15.02.2022
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Жени Стойчева и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№140 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На
01.09.2020 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от „***“ООД-гр.
София, в която се твърди, че С.Б.А. и А.Л.А. са менителнични поръчители по
издадения от „***“ЕООД-гр. Левски в полза на ищеца запис на заповед от
27.06.2019 г. за сумата от 307 733.97 лв. с падеж 08.08.2019 г.
Твърди се,
че със заявление от 23.07.2020 г. „***“ООД е поискало на основание чл.417, т.10
от ГПК да му бъдат издадени срещу издателя на записа на заповед и двамата
авалисти заповед за изпълнение и изп. лист за част от дължимите по записа на
заповед от 27.06.2019 г. 307 733.97 лв., а именно – за сумата от
57 733.97 лв. По образуваното въз основа на това заявление ч.гр.д. №361/2020
г. Левченски Районен съд издал както са поискани заповед за изпълнение №173 от
27.07.2020 г. и изп. лист от с.д.
Твърди се,
че въз основа на издадения изп. лист е предприето изпълнение в рамките на
изп.д. №2020***0400906 по описа на ЧСИ Т.К.. Заповедта за изпълнение е връчена на
тримата длъжници и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу нея са възразили само авалистите С.Б.А. и А.Л.А..
С оглед
гореизложеното, „***“ООД-гр. София е предявило срещу С.Б.А. и А.Л.А. иск по чл.
422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за
установено, че ответниците като солидарни длъжници дължат на ищеца сумата от
57 733.97 лв., явяваща се част от общодължимите 307 733.97 лв. по
запис на заповед от 27.06.2019 г., издаден от „***“ЕООД-гр. Левски и авалиран
от двамата ответници, за която част от 57 733.97 лв. е издадена заповед за
изпълнение №173/ 27.07.2020 г. по ч.гр.д. №361/2020 г. по описа на Левченски
Районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2020 г.
до окончателното ѝ заплащане.
Въз основа
на исковата молба първоначално е било образувано гр.д. №685/2020 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и са разменени книжа, съгласно чл.131 от ГПК. На
23.10.2020 г. е депозиран отговор със съдържанието по чл.131, ал.2 от ГПК и с
приложенията по чл.131, ал.3 от ГПК. В определение от 26.10.2020 г. по гр.д.
№685/2020 г. Плевенски Окръжен съд е счел, че се касае за търговски спор, тъй като вземанията, чието съществуване е предмет
на установяване, произтичат от търговска сделка. Прекратил е производството по
делото и е разпоредил то да се образува като търговско – за разглеждане на
предявения иск по правилата на чл.365 и сл. от ГПК. По настоящото т.д. е
стартирана нова размяна на книжа по реда на чл.367 и сл. от ГПК.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците
на 05.11.2020 г. и в указания срок – на 11.11.2020 г. е депозиран отговор, в
който се съдържа възражение по чл.369 от ГПК. Твърди се, че записа на заповед е
издаден от дружеството не при упражняване на търговското му занятие, а
ответниците са го авалирали като „частни
лица“. Възражението е оставено
без уважение с определение №260034 от 29.01.2021 г. и е постановено, че спора
ще бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
В отговора се съдържа възражение за унищожаемост на записа на заповед и
авала, като се твърди, че управителят на „***“ООД- М. И.Д.е принудил
ответниците да подпишат ценната книга чрез възбуждане на основателен страх. Твърди
се още, че М. И.Д. въвел ответниците в заблуждение, че записа на заповед и
авала ще служат само като обезпечение за сключените помежду им каузални сделки за
доставката на оборудване и машина. Сочи се, че във вр. с тези обстоятелства по
сигнал на ответниците до Плевенска Окръжна прокуратура е образувана преписка
№3620/2020 г.
Ответниците твърдят, че „***“ООД и „***“ЕООД са сключили на 27.11.2018 г.
два договора: един – за доставка на технологично оборудване на складове за
съхранение на растителна продукция и друг – за доставка на зърнопочистваща
машина PETKUS. В изпълнение на тези договори „***“ООД превело на „***“ЕООД общо 394 377.08
лв. „***“ЕООД поръчало оборудването и машината, но доставката им се забавила.
Поради тази причина и защото „***“ООД не подготвило напълно площадката за
монтаж на съоръжението, се стигнало до подписването на финално споразумение от
27.06.2019 г., съгласно което „***“ЕООД следвало да върне на „***“ООД сумата от
307 733.97 лв. За обезпечаване на това задължение на 27.06.2019 г. „***“ЕООД
издало записа на заповед за сумата от 307 733.97 лв., а С.Б.А. и А.Л.А. го
авалирали.
Ответниците твърдят, че по-късно оборудването и машината били произведени и
„***“ООД и „***“ЕООД се договорили устно
те да бъдат доставени вместо реално изпълнение на финалното споразумение, т.е.
вместо плащане на сумата от 307 733.97 лв. Доставката била осъществена на
22.04.2020 г., като ищецът приел оборудването и машината без възражения и организирал
монтажа им. Ответниците считат, че така вземането за сумата от 307 733.97
лв. било погасено, но „***“ООД недобросъвестно
не върнало записа на заповед на „***“ЕООД и предприело действия за снабдяване
със заповед за изпълнение и изп. лист.
При условията на евентуалност ответниците твърдят, че не дължат на ищеца сумата
от 57 733.97 лв., защото тя е събрана в резултат на принудително
изпълнение срещу „***“ЕООД, предприето в рамките на изп.д. №906/2020 г. по
описа на ЧСИ Т.К..
Препис от отговора е връчен на ищеца за допълнителна искова молба /ДИМ/ на 24.11.2020
г. и в указания срок – на 08.12.2020 г. такава е депозирана.
Ищецът намира за недопустимо възражението за унищожаемост на записа на
заповед, доколкото „***“ЕООД не е възразило по чл.414 от ГПК срещу издаване на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №361/2020 г. по описа на Левченски Районен
съд и доколкото отговорността на менителничните поръчители не зависи от
действителността на менителничното задължение.
Ищецът отрича М. И.Д. да е заплашвал ответниците. Твърди, че единствената
им среща е била през май 2019 г. в кантората на адв. Чернев в гр. Враца, а
записа на заповед и авала са подписани на 27.06.2019 г. на бензиностанция OMV в гр. Враца в присъствието на В.И.П..
Като аргумент за липсата на заплашване ищецът сочи, че ответниците са учредили
в негова полза ипотека за обезпечаване връщането на сумата по финалното
споразумение.
Ищецът твърди, че записа на заповед обезпечава задължението за
възстановяване на сумите, платени от него и от „***“ЕООД по издадените от „***“ЕООД
във връзка с двата договора от 27.11.2018 г. фактури, които суми се явяват
платени на отпаднало основание след „прекратяване“ на двата договора поради
виновното им неизпълнение от „***“ЕООД.
Според ищеца, след прекратяването на двата договора от 27.11.2018 г., е без
значение какво е изпълнено по тях. Въпреки това – за пълнота на изложението
заявява, че изпълненото е непълно и неточно. Оспорва автентичността на
подписите на страните, положени в оферта 151118-01А от 18.11.2018 г., като твърди,
че се касае за материална подправка. Твърди, че доставеното оборудване е
непълно – липсват основни компоненти, което пречи да бъде пуснато в
експлоатация. Сочи, че не е подписван нито приемо-предавателен протокол за
доставката, нито Акт 19 във връзка с монтажа, каквито документи изисква чл.7 от
договора.
Ищецът твърди, че оборудването е доставено 2 години след крайния срок по
договора, като причина за това е забавянето на окончателното плащане към
турската фирма от страна на „***“ЕООД – то е осъществено едва на 06.03.2020 г.
Уточнява се, че ищецът е извършил третото междинно плащане към „***“ЕООД – в
размер на 157 608.91 лв. още на 25.01.2019 г.
В ДИМ се твърди, че „***“ЕООД не е платило цялата цена на машината PETKUS на немския доставчик, поради което за да бъде получена машината, се е
наложило ищецът да плати повторно
нейната цена директно на немския доставчик.
Ищецът заявява, че след завеждане на делото – с покана, получена на
30.10.2020 г., е предложил на ответниците варианти за решаване на спора. Те
отговорили по ел. поща.
Ищецът признава, че след завеждане на делото вземането му по заповедта за
изпълнение е погасено чрез проведено принудително изпълнение срещу „***“ЕООД.
Счита обаче, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, поради което
дължат направените разноски.
Ако ответниците потвърдят, че ще се ползват от оферта 151118-01А от
18.11.2018 г., ищецът моли да бъде открито производство по чл.193 от ГПК за
оспорване автентичността на подписите на страните.
Преписи от ДИМ и приложенията към нея са връчени на ответниците на 05.01.2021
г. и на 15.01.2021 г. те са депозирали допълнителен отговор. В него се сочи, че
допустимостта на възражението им за унищожаемост на записа на заповед не зависи
от това дали заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на „***“ЕООД
или не.
Според ответниците, финалното споразумение от 27.06.2019 г. е анекс към двата договора от 27.11.2018
г. и е системно обвързано с тях.
В допълнителния отговор се поддържа тезата, че поведението на ищеца е недобросъвестно, защото той хем е
получил реално изпълнение по двата договора от 27.11.2018 г., хем иска
установяване на вземането по финалното споразумение.
Ответниците твърдят, че ищецът им е превел 30 % от стойността на машината,
които 30 % са били платени на немския
производител. Твърдят също, че останалите 70 % /а не цялата стойност/ са
платени директно от ищеца на производителя. Уточнява се, че в сумата по
финалното споразумение, респ. по записа на заповед, са включени само тези 30 %,
но същите се претендират неоснователно, доколкото са платени на производителя и
доколкото ищецът е получил машината.
Ответниците твърдят, че всичкото оборудване е сглобено и трайно прикрепено
към имота на ищеца, като последният не е загубил интерес от реалното изпълнение
на договорите от 27.11.2018 г. Сочат, че на ищеца са върнати 36 000 лв.,
защото е отпаднал ангажимента на „***“ЕООД във връзка с монтажа. Последният е
бил извършен от наети от ищеца лица и с тях е следвало да се подпише Акт 19.
Във връзка с оспорването на офертата, ответниците твърдят, че нейн автор е Управителят
на „***“ЕООД и че два пъти е изпращана на ищеца по ел. поща.
С определение №260034 от 29.01.2021 г., постановено на основание чл.374 от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, предявил
им е проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
В молба от 11.02.2021 г. ответниците са заявили, че не желаят да се ползват
от оспорената като документ оферта от 18.11.2018 г.
В молба от 18.02.2021 г. ищецът е потвърдил, че е получил офертата по ел.
поща. Твърди, че офертата била разпечатана, подписана, сканирана и върната
обратно по ел. поща. В същата молба ищецът заявява, че не е загубил правен
интерес от иска по чл.422 от ГПК, тъй като неговата цел е установяване
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението, когато то
не е било принудително събрано.
В молба от 11.03.2021 г. ищецът е заявил, че оттегля оспорването на
верността на съдържанието на офертата, както и оспорването на автентичността на
подписите в офертата.
На 07.05.2021 г. е постъпила молба, към
която е приложена извънсъдебна спогодба от 26.04.2021 г., постигната от ищеца,
двамата ответници и неучастващото в
настоящото производство трето лице „***“ЕООД-гр.Левски.
Ищецът иска спогодбата да бъде одобрена като съдебна в насроченото за
17.05.2021 г. о.с.з.
В о.с.з. на 17.05.2021 г.
процесуалният представител на ищеца е поискал като по-удачно спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, предвид
конструкцията на извънсъдебната спогодба, включваща участието на трето лице и
уговорките за изпълнение на задължения
по договори, които са извън предмета на делото. Процесуалният
представител на ответниците също е направил искане за спиране на производството
по делото по взаимно съгласие на страните. С протоколно определение от
17.05.2021 г. съдът е спрял производството
по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.
В 6-месечния срок от спиране на
производството – с молба от 04.10.2021 г. ищецът е поискал неговото
възобновяване. С определение №260347 от 05.10.2021 г. производството по делото
е възобновено.
С молба от 13.01.2022 г. ответниците
са поискали да бъде прекратено производството по делото, поради недопустимост
на иска.
В о.с.з. на 17.01.2022 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил, че искането на ответниците за прекратяване на
производството по делото се явява несъстоятелно по арг. от т.9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдебното дирене е приключило в
о.с.з. на 17.01.2022 г., когато процесуалният представител на ищеца е пледирал
за уважаване на предявения иск. Подробни аргументи за неговата основателност и
доказаност са развити в писмена защита от 26.01.2022 г.
„***“ООД
претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
С.Б.А. и А.Л.А.
не са се явили лично и не са представлявани в о.с.з. на 17.01.2022 г. Не са
ангажирали писмени бележки по съществото на спора. С молбата си от 13.01.2022
г. ответниците са представили списък по чл.80 от ГПК и претендират заплащане на
посочените в него разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Плевенски Окръжен съд намира, че е сезиран с иск по чл. 422 във вр. с
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, който е допустим, защото:
Видно от приложеното ч.гр.д.№361/2020 г. по описа на
Левченски Районен съд, то е образувано по заявление от 23.07.2020
г., подадено от „***“ООД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК срещу „***“ЕООД,
С.Б.А. и А.Л.А. като солидарни длъжници за сумата от 57 733.97 лв.,
явяваща се част от общодължимите 307 733.97 лв. по запис на заповед от
27.06.2019 г. с падеж 08.08.2019 г., издаден от „***“ЕООД и авалиран от С.Б.А.
и А.Л.А..
Към
заявлението е приложен посочения запис на заповед. „***“ООД не се е позовало на
каузални правоотношения с издателя и/или с авалистите.
На 27.07.2020
г. е издадена заповед №173 за изпълнение на следните вземания на „***“ООД от „***“ЕООД,
С.Б.А. и А.Л.А. като солидарни длъжници: за сумата от 57 733.97 лв. – част
от 307 733.97 лв.; за законната лихва върху сумата от 57 733.97 лв.,
считано от 23.07.2020 г. до изплащане на вземането и за разноските за ДТ и адв.
възнаграждение. В заповедта е отбелязано, че вземането произтича от запис на
заповед от 27.06.2019 г. с падеж 08.08.2019 г. за сумата от 307 733.97 лв.,
издаден от „***“ЕООД и авалиран от С.Б.А. и А.Л.А..
От тримата
солидарни длъжници само С.Б.А. и А.Л.А. са подали възражения по чл.414 от ГПК,
които са бланкетни. Заявителят „***“ООД е бил уведомен за подадените възражения
по чл.414 от ГПК на 19.08.2020 г. с указанието, че може в едномесечен срок да
предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Исковата молба на „***“ООД,
с която срещу С.Б.А. и А.Л.А. е предявен иска по чл. 422 във вр. с чл.415,
ал.1, т. 1 от ГПК, е подадена в Плевенски Окръжен съд в срока по чл.415, ал.4
от ГПК – на 01.09.2020 г.
Между страните не е спорно и е видно от писмо на
стр.172 от делото, че изп.д. №2020***0400906 на ЧСИ Т.К.
е образувано по молба на „***“ООД въз основа на изп. лист от 07.07.2020 г.,
издаден по ч.гр.д. №281/2020 г. по описа на Левченски Районен съд срещу „***“ЕООД,
С.Б.А. и А.Л.А. като солидарни длъжници: за сумата от 50 000 лв. – част от
307 733.97 лв.; за законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от 03.07.2020
г. до изплащане на вземането и за разноските за ДТ и адв. възнаграждение – общо
2 218 лв. В хода на изпълнението взискателят е представил втори изп. лист – този от 27.07.2020 г.,
издаден по ч.гр.д. №361/2020 г. по описа на Левченски Районен съд срещу „***“ЕООД,
С.Б.А. и А.Л.А. като солидарни длъжници: за сумата от 57 733.97 лв. – част
от 307 733.97 лв.; за законната лихва върху сумата от 57 733.97 лв.,
считано от 23.07.2020 г. до изплащане *** вземането и за разноските за ДТ и
адв. възнаграждение – общо 2 516.67 лв. Поискал е присъединяването му на
основание чл.456, ал.2 от ГПК. В писмото си ЧСИ Т.К. е посочила, че главницата
по изп. лист от 27.07.2020 г. е погасена с плащане от 06.08.2020 г., постъпило
от наложен запор върху банкова сметка на „***“ЕООД. Посочено е още, че изп.
дело е прекратено с разпореждане от 05.10.2020 г. поради пълно погасяване.
По делото са представени платежно нареждане от
29.07.2020 г. за сумата от 56 835.28 лв. и платежно нареждане от
06.08.2020 г. за сумата от 87 658.09 лв. – и
двете за кредитни преводи от сметка на „***“ЕООД по сметката на ЧСИ Т.К., в
частност по нейно изп.д. №2020***0400906.
Съгласно т.9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, „в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес“. Така е, защото в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК
заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите,
събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на
издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи
на проверка в исковия процес. В хипотезата по чл. 417 ГПК
изпълнителната сила на заповедта се стабилизира след влизане в сила на
съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено
нещо. Това обосновава правния интерес от водене и на настоящото дело и прави
несъстоятелно искането на ответниците за прекратяването му – поради
недопустимост на иска.
Ищецът не се
е позовал на каузални отношения с издателя на записа на заповед и/или
авалистите. Твърдението за съществуването на каузални отношения между „***“ООД
и „***“ЕООД са въведени от ответниците С.Б.А. и А.Л.А. във вр. с техни възражения
срещу основателността на иска.
Съгласно Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1027/2013 г., II т. о., ТК, с оглед
самостоятелния и неакцесорен характер на менителничното поръчителство /авала/ спрямо
главното задължение, което обезпечава, авалистът не може да противопоставя на
приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да направи
издателят на записа на заповед – нито абсолютни възражения за недействителност
на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, нито лични възражения,
произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората.
Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално
правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо в две хипотези: ако
авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното правоотношение с хонората.
Предвид
посочената съдебна практика, спорен се явява въпроса какви възражения могат да
релевират ответниците като авалисти?
С.Б.А. и А.Л.А.
са направили възражения за недействителност на записа на заповед, които не
касаят формата му. Те са недопустими поради естеството си, а не защото хонората
не е възразил срещу издаването на заповедта за изпълнение въз основа на записа
на заповед.
Видно от договор за доставка на
технологично оборудване от 27.11.2018 г., „***“ООД
е възложило, а „***“ЕООД ЕООД е приело да достави и монтира на обект „Складове
за съхранение на растителна продукция“ в с. *** технологично оборудване, съгласно
оферта 151118-01А от 18.11.2018 г. Ответниците не са страна по този договор.
Видно от договор за доставка на
зърнопочистваща машина PETKUS от 27.11.2018 г., „***“ООД е възложило, а „***“ЕООД ЕООД е приело да достави и монтира на
обект „Складове за съхранение на растителна продукция“ в с. ***зърнопочистваща
машина PETKUS, съгласно Приложение №1. Ответниците не са страна и по този договор.
Видно от финално споразумение от
27.06.2019 г., страните по горепосочените два
договора от 27.11.2018 г. са приели, че „***“ООД и „***“ЕООД са заплатили на „***“ЕООД
общо 394 377.08 лв. – по издадени от него фактури №20, 21, 23, 24, 25, 26,
28, 29, 30 и 31. Прието е още, че „***“ЕООД не е изпълнило точно задълженията
си по двата договора от 27.11.2018 г. и по анексите към тях от 22.05.2019 г.,
поради което неизпълнение договорите се прекратяват с подписването на финалното
споразумение и „***“ЕООД дължи възстановяване на получените от „***“ООД и „***“ЕООД
суми. От 394 377.08 лв. на 18.06.2019 г. са възстановени 11 000 лв. и
към момента на подписване на финалното споразумение остават за възстановяване
още 383 377.08 лв. Страните са се съгласили от тях да бъдат приспаднати
75 643.11 лв., явяващи се стойност на СМР, които могат да бъдат ползвани
от „***“ООД. Така дължимият остатък възлиза на 307 733.97 лв. и „***“ЕООД
поема задължението да плати по сметка на „***“ООД три вноски, всяка от по
102 577.99 лв. – на 11.07.2019 г., на 25.07.2019 г. и на 08.08.2019 г. В
чл.9 от финалното споразумение е предвидено за гарантиране изпълнението на
задължението за възстановяване на сумата от 307 733.97 лв. „***“ЕООД да
издаде в полза на „***“ООД запис на заповед с падеж 08.08.2019 г., който да
бъде авалиран от С.Б.А. и А.Л.А.. Последните не са страна по финалното
споразумение.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че личните възражения на ответниците, основани на
каузално правоотношение между приносителя и хонората, са допустими в хипотезата
на недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на ищеца.
Когато
авалистът твърди, че приносителят на записа на заповед е недобросъвестен и се
позовава на факти, които изключват неговата активна материална легитимация по
прекия менителничен иск, в тежест на авалиста е да докаже своите твърдения. Когато
ищецът по прекия менителничен иск е и кредитор по каузалното правоотношение, поради
което ответникът по прекия иск се е задължил с менителнична сделка, той /ищецът/
във всеки един момент знае какво е съдържанието на това каузално правоотношение,
както и дали са настъпили факти, които пораждат лични възражения срещу него /по арг. от Решение № 67 от 25.05.2017 г. на
ВКС по т. д. № 60075/2016 г., I г. о., ГК/. Лични /относителни/ са
възраженията, които произтичат или са свързани с каузалното правоотношение като
например възражения за унищожаването на договора, за развалянето му, за
неизпълнението му, за ненастъпилата изискуемост на задължението, покрито с
менителничната сделка или за погасяването /изцяло или частично/ на това
задължение.
Както вече беше мотивирано по-горе, знанието за погасяване на процесното вземане чрез принудителното му събиране в рамките на изп.д. №906/2020 г. по
описа на ЧСИ Т.К. не обосновава недобросъвестност или злоупотреба с право от
страна на ищеца. В тази светлина в процесния случай спорен е въпроса погасено
ли е частично задължението на „***“ЕООД по финалното споразумение от 27.06.2019
г. – за плащане на сумата от 57 733.97 лв. чрез предаване на „***“ООД на технологичното оборудване и машината
– предмет на доставка и монтаж по договорите от 27.11.2018 г. Тук е мястото да
се отбележи, че се касае за даване вместо изпълнение по финалното споразумение
от 27.06.2019 г. като погасителен способ по смисъла на чл.65, ал.2 от ЗЗД, а не
за реално изпълнение на договорите от 27.11.2018 г. След прекратяване
действието на тези договори поради неизпълнението им от страна на „***“ЕООД,
вече не може да ст.д. за реалното им изпълнение от страна на същото дружество.
По делото не се събраха
доказателства да е постигнато съгласие между „***“ЕООД
като длъжник и „***“ООД като кредитор за
соченото от ответниците даване вместо изпълнение. Вярно е, че Закона не изисква
специална форма за този договор, т.е. той може да е и устен /както твърдят
ответниците/, но за сключването му не е достатъчно да се докаже предаването,
респ. приемането на процесните вещи като фактически акт. Така е, защото е
възможно този фактически акт да е извършен на друго основание /различно от
даването вместо изпълнение по финалното споразумение/ или без основание. От
друга страна, предвид естеството на процесните вещи, извършването на
фактическия акт е трудно доказуемо без съставянето на двустранно подписани
удостоверителни писмени документи.
Следва да се отбележи, че дори когато основанието за предаването, респ.
приемането на процесните вещи е писмен договор /като тези от 27.11.2018 г./,
обичайно в този писмен договор изрично се изисква съставянето на предавателно-приемателен
протокол, а какво остава когато основанието е устен договор.
По делото не се събраха нито
писмени, нито гласни доказателства на
22.04.2020 г. „***“ЕООД да е предало, а „***“ООД да е приело в съответен вид,
обем и състояние технологичното оборудване и машината – предмет на доставка и
монтаж по договорите от 27.11.2018 г. Не се явяват такива писмени доказателства
представените от ответниците фактура от
17.04.2020 г. за 95 000 щ.д., фактура от 28.02.2019 г. за 18 676
евро, транспортни и митнически документи. От разпита на свидетелите Г.Н., Б.К., Х.И. и А.Б. ответниците са се отказали.
Видно от писменото заключение на ВЛ инж.
Е.Ц., към момента на огледа в с. ***технологичното оборудване
е „доставено“, но не е налице пълно
съответствие на отделните компоненти с техническата спецификация по договора от
27.11.2018 г. Според съда, ВЛ инж. Е.Ц.
не може да установи релевантната доставка
на 22.04.2020 г. като двустранен приемо-предавателен процес, а само наличността на оборудването към момента
на огледа. Същото важи и за машината.
Без значение е дали и в каква степен е извършен монтаж и пускане в
експлоатация на технологичния поток, тъй като те не са предмет на финалното
споразумение като каузално правоотношение между „***“ООД и „***“ЕООД, а на
прекратените договори от 27.11.2018 г. В
този смисъл са ирелевантни както заключението на ВЛ инж. Е.Ц. в съответната му
част, така и свидетелските показания на Д.Ц., който освен това твърди, че е
започнал работа по монтажа на 06.05.2020 г. /т.е. след 22.04.2020 г./.
ВЛ Т.И. е анализирало посочените във
финалното споразумение фактури и е установило, че:
1.фактури с №20, 24 и 25 са издадени от „***“ЕООД на „***“ООД
– във вр. с договора от 27.11.2018 г. за технологичното оборудване. Фактура №20
е осчетоводена при ищеца и сумата по нея – 63 115.75 лв. е платена изцяло,
но по-късно фактурата е сторнирана. Фактури №24 и 25 не са осчетоводени при
ищеца, но са осчетоводени плащания по тях в общ размер на 220 195.58 лв.
2.фактури с №21, 29 и 30 са издадени от „***“ЕООД на „***“ООД
– във вр. с договора от 27.11.2018 г. за машината. Фактура №21 е осчетоводена
при ищеца и платена изцяло, но по-късно е сторнирана. По фактури №29 и 30 няма
плащания.
3.фактури с №26, 28 и 31 са издадени от „***“ЕООД на „***“ООД
във вр. с договор за строителство от 13.02.2019 г. /който не е представен по
делото/. Трите фактури не са осчетоводени при ищеца, но са осчетоводени
плащания по тях в общ размер на 75 643.51 лв.
4.фактура с №23 е издадена от „***“ЕООД на „***“ЕООД и
сумата по нея – 14 733 лв. е платена от третото лице.
Анализа на фактурите сочи, че базовата сума по финалното споразумение – тази от 394 377.08 лв.
е формирана от ищеца като резултат не само от отношенията му с „***“ЕООД по
двата договора от 27.11.2018 г., но и във вр. с друг договор помежду им, както
и във вр. с отношенията на ищеца с трето лице. По тази причина дължимата за
възстановяване от „***“ЕООД крайна сума по финалното споразумение – тази от
307 733.97 лв. не се явява просто стойност на недоставените по двата
договора от 27.11.2018 г. машина и технологично оборудване, за да се приеме
по-нататък, че доставката им се явява даване вместо плащане на сумата от 307 733.97 лв.
С.Б.А. и А.Л.А. са направили възражения за недействителност и на авала. Не
се подкрепят от събраните доказателства твърденията на ответниците за авалиране
на записа на заповед след възбуждане на основателен страх у тях от страна на
Управителя на ищцовото дружество – М. Д. и след въвеждането им от същия в
заблуждение, че записа на заповед и авала ще служат като обезпечение за
сключените помежду им договори за доставката на оборудване и машина.
Св. В.П., която е присъствала на срещата на бензиностанцията в гр. Враца, отрича да
е имало заплахи, натиск, кавги. Самата свидетелка твърди, че е разбрала, че
записа на заповед е във връзка с финалното споразумение. От разпита на св. Г.Н. за доказване на обратното ответниците са се отказали.
От приложения по делото нот. акт
№26/02.12.2019 г. на нотариус С. Л. е видно, че ответниците доброволно са
учредили ипотека върху свой имот в полза на ищеца – за обезпечаване
изпълнението на задължението на „***“ЕООД по финалното споразумение от
27.06.2019 г.
От приложеното по делото постановление
от 13.01.2021 г. по пр. №3620/2020 г. на Плевенска Окръжна прокуратура е
видно, че е отказано образуването по сигнал на ответниците на досъдебно
производство поради недостатъчно данни за извършено от М. Д. престъпление по
чл.214, ал.2, т.1 във вр. с чл.312а, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 от НК.
В заключение – съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че към 23.07.2020 г. /когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е съществувало
вземането на „***“ООД от „***“ЕООД за сумата от 57 733.97 лв. – част от
сумата от 307 733.97 лв., дължима съгласно запис на заповед от 27.06.2019
г. с падеж 08.08.2019 г., издаден от „***“ЕООД в полза на „***“ООД и авалиран
от ответниците С.Б.А. и А.Л.А., за да обезпечи изпълнението на задължението на „***“ЕООД
към „***“ООД по финално споразумение от 27.06.2019 г. – за възстановяване на
сумата от 307 733.97 лв. Доколкото менителничните поръчители отговарят
както отговаря издателя на менителничния ефект, към 23.07.2020 г. е
съществувало и вземането на „***“ООД от ответниците С.Б.А. и А.Л.А. за
процесната сума. То е погасено към момента на приключване на съдебното дирене чрез
осъщественото срещу „***“ЕООД принудително изпълнение въз основа на изп. лист
от 27.07.2020 г., но този факт не следва да бъде съобразяван от съда и иска по
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК не следва да бъде отхвърлен, а уважен. По арг. от т.9 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, установяването на
права, които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при
приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес,
обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца, което ще се
упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право – в случая стабилизирането
на заповедта за изпълнение след влизане в сила на съдебното решение за
уважаване на установителния иск.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая „***“ООД е направило по ч.гр.д. №361/2020
г. по описа на Левченски Районен съд разноски за ДТ и за адв. възнаграждение в
размер на общо в размер на общо
2 516.67 лв. и е поискало в заявлението присъждането на тези разноски.
В настоящото исково производство „***“ООД е направило разноски за ДТ в размер
на 1 154.68 лв., за адв. възнаграждение – в размер на 2 262 лв. и за
депозити за възнаграждения на ВЛ – 844 лв. и е поискало присъждането на тези
разноски в общ размер на 4 260.68 лв.
При този
изход на спора по същество, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на „***“ООД сумата от 2 516.67
лв., явяваща се разноски, направени в заповедното производство и сумата от 4 260.68 лв., явяваща се разноски,
направени в настоящото исково производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че съществуват следните
вземания на „***“ООД-гр. София, с ЕИК: *** от ответниците С.Б.А. ***, с
ЕГН: ********** и А.Л.А. от с.гр., с ЕГН: ********** като солидарни длъжници:
за сумата от 57 733.97 лв., явяваща се част от общодължимите
307 733.97 лв. по запис на заповед от 27.06.2019 г., издаден в полза на
ищеца от „***“ЕООД-гр. Левски, с ЕИК: *** и авалиран от двамата ответници, за
която част от 57 733.97 лв. са издадени заповед за изпълнение №173/27.07.2020
г. и изп. лист от 27.07.2020 г. по ч.гр.д. №361/2020 г. по описа на Левченски
Районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2020 г.
до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от С.Б.А. ***, с ЕГН: ********** и А.Л.А. от с.гр., с
ЕГН: ********** да заплатят в полза на ищеца „***“ООД-гр. София, с ЕИК: ***сумата
от 2 516.67 лв., явяваща се
разноски, направени в заповедното производство и сумата от 4 260.68 лв., явяваща се разноски, направени в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: