Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

24.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

111

по описа за

2020

година.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с § 16 , ал. 1 от ЗУТ.

Депозирана е жалба от М.Н.А. от ***, действащ чрез пълномощника адв.Д.Ш., против Отказ с изх. № ***/*** г. на главния архитект на община Ардино да издаде удостоверение на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за постройки, изградени в УПИ **, квартал ** по ПУП на ***.

 Счита постановения отказ за незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че обжалваният акт е постановен противоречие с нормата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, както и не е събрал всички относими доказателства за издаването на акта.

В тази връзка твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м., построена през 1982 г. по силата на отстъпено право на строеж върху парцел - УПИ **, кв. ** по ПУП на ***, ***, с площ 860 кв.м. Впоследствие извършил допълнително застрояване в описания поземлен имот, като построил масивна пристройка към основната жилищна сграда с площ 69 кв.м., построена през 1982 г., и два масивни с площ 43 кв.м., построени през 1988 г.

Описаните строежи били изпълнени съгласно действащия ПУП на селото, по строителните правила и норми, действали по време на извършването им, както и след издаване на строителна виза от 06НС - ***, ***. За изграждането им притежавал и други строителни книжа, които били унищожени при възникнало природно бедствие в селото през 1997 г. Поради това, че е кметството липсвал архив, не успял да се снабди с копие от тези документи, както и с надлежен документ за собственост на описаните строежи от допълнителното застрояване на имота.

Предвид горното и тъй като към настоящия момент липсвала възможност да узакони постройките, няколкократно депозирал до Община Ардино заявления за извършване на необходимата проверка и евентуално издаване на Удостоверение по § 16, ал.1 от ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост на постройките. Със Заявление вх. № 94-М-273-3/15.08.2019 г. поискал за пореден път издаване на удостоверение за търпимост на посочените строежи. С писмо изх. № ***/*** г. бил уведомен от гл. архитект на община Ардино, че няма да му бъде издадено исканото удостоверение. Обжалвал този отказ пред АС - Кърджали, вследствие на което било образувано АД № 314/2019 год. по описа на съда. С Решение № 285 от 28.11.2019 г. съдът отменил отказа на гл. архитект на Общината като незаконосъобразен, и върнал преписката на административния орган с подробни указания за произнасяне в срок. Решението не било обжалвано от страните и влязло в законна сила от 18.12.2019 г.

Независимо от съдебния акт отново не били извършени никакви действия от страна на Община Ардино за изпълнение на съдебното решение и указанията на съда. Поради бездействието на административния орган бил принуден да депозира нова молба с вх. № ***/*** год., с която поискал да регистрира мълчаливо съгласие от страна на Община Ардино за издаване на Удостоверение по § 16 от ПР на ЗУТ, поискано със Заявление вх. № ***/*** г. В отговор на депозираната молба бил уведомен с писмо изх. № ***/*** г., подписано от главния архитект на община Ардино, че не може да му бъде издадено исканото Удостоверение. Изложени били следните мотиви: „1. Част от двуетажната масивна сграда - първи етаж с предназначение обор за животни и втори етаж с обособени гаражни клетки, видно от приложеното геодезическо заснемане излиза извън очертанията на УПИII от кв. **, върху който Ви е отстъпено право на строеж и попада в уличното регулация на ***, съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 2361 от 23.11.1971 год.; 2. Едноетажното масивна стопанска постройка към жилищната сграда е построена без необходимите строителни книжа.“

Въвежда доводи, че в съдържанието на оспорения административен акт на практика липсват мотиви, въз основа на които административният орган е извел съответните изводи и е постановил оспорения отказ. Въпреки, че имало посочени някакви фактически основания, в писмото не били въведени никакви конкретни и ясни правни основания за отказа. Липсата на ясни мотиви опорочавала обжалвания административен акт, до степен водеща до неговата отмяна, тъй като същия бил издаден при неспазване на установената от закона форма.

Отделно от изложеното счита, че посочените в обжалвания административен акт фактически основания за издаването му не представлявали съставомерни основания за отказ, и не можели да заместят липсващите мотиви за това, кога са били изградени процесиите строежи, налице ли са строителни книжа за тяхното изграждане, както и дали са били допустими по действащите подробно устройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването им, или съгласно този закон - ЗУТ.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Отказ с изх. № ***/*** г. на главния архитект на община Ардино да издаде удостоверение на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за постройки, изградени в УПИ **, квартал ** по ПУП на ***. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез адв.Ш. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че от съдържанието на процесния отказ било, че в него липсват каквито и да е мотиви, както и основания за постановяване на този отказ. Съдържанието на отказа не отговаряло на фактическия състав на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ за издаване или отказ за издаване на удостоверение за търпимост на имоти, тъй като, за да се постанови такъв отказ, административният орган е следвало да изследва наличието на предпоставките за това, а именно, наличието на строителни книжа, периода на изграждане на тези строежи, както и дали те са били допустими по строителните правила и норми и устройствените планове по време на тяхното изграждане или по сега действащия ЗУТ. Счита, че административният орган не е изпълнил тези свои задължения, демонстрирайки нежелание да изпълни тези разпоредби. Моли съда да разрешите спора по същество, като дадете конкретни указания на главния архитект на община Ардино, за извършване на такава проверка и издаване на законосъобразен акт, относно депозираното заявление.

Ответникът – главен архитект на община Ардино, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не излага становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С молба вх. № ***/*** г./л. 14 от делото/, адресирана до кмета на община Ардино, М.А.Н. от ***, е поискал му бъде издадено удостоверение за търпимост на строеж,  а именно изградени от него в парцел - УПИ **, кв. ** по ПУП на ***, ***, два масивни гаража, разположени на уличната регулация, построени през 1988 г. съгласно строителна виза с изх. № ***/*** г., както и масивна пристройка към жилищна сграда, построена през 1982 г. По така депозираната молба е бил постановен отказ от главния архитект на община Ардино, материализиран в писмо с изх. № ***/*** г./л. 15 от делото/. Жалбоподателят е обжалвал отказа пред Административен съд – Кърджали, при което с Решение № 285/28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 314/2019 г./л. 16 – л. 21/, е отменен Отказ с изх. № ***/*** г. на главния архитект на община Ардино, за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, по молба с вх. № ***/*** г., подадена от М.Н.А., като преписката е върната на издателя на отказа за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и приложението на закона.

На 27.01.2020 г. жалбоподателят депозирал до кмета на община Ардино молба с вх. № ***/*** г./л. 11/, с която е уведомил административния орган за бездействие на главния архитект на общината и е поискал да регистрира мълчаливо съгласие от страна на Община Ардино за издаване на удостоверение по § 16 от ПР на ЗУТ, поискано със Заявление вх. № ***/*** г.

С писмо изх. № ***/*** г./л. 4/, издадено от главния архитект на община Ардино, М. Н. А. е уведомен, че не може да му бъде издадено удостоверение по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поискано с заявление с вх. № *** от *** г. Изложени са следните мотиви: „1. Част от двуетажната масивна сграда - първи етаж с предназначение обор за животни и втори етаж с обособени гаражни клетки, видно от приложеното геодезическо заснемане излиза извън очертанията на УПИ ** от кв. **, върху който Ви е отстъпено право на строеж и попада в уличната регулация на ***, съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 2361 от 23.11.1971 год.; 2. Едноетажното масивна стопанска постройка към жилищната сграда е построена без необходимите строителни книжа; В архива на община Ардино няма данни за издадени разрешения за строеж и одобрени проекти за визираните строежи и има съставен Констативен акт № 01 от 27.10.2017 г. за незаконно строителство от служителите на отдел АБОбС при община Ардино и Констативен протокол от 17.07.2019 г. от РДНСК Кърджали за незаконен строеж.“

Видно от приетият като доказателство и цитиран в отказа Констативен акт № 01 oт 27.10.2017 год./КА/, съставен от работна група от трима служители на отдел „АБОБС” при Община Ардино/л. 23 - л. 25/, в същият е отразено, че строежът е изпълнен като: 1. Двуетажна масивна пристройка към жилищна сграда, представляваща складово помещение със застроена площ от 78.00 кв.м. и разгъната застроена площ – 156.00 кв.м., изградена в груб строеж, със стени, изпълнени с каменна и тухлена зидария, с монолитна междуетажна конструкция и с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и 2. Двуетажна масивна сграда на уличната регулация, от която първи етаж със застроена площ от 42.00 кв.м. – обор и втори етаж, със застроена площ от 42.00 кв.м. – две гаражни клетки, изградена в груб строеж, със стени, изпълнени с каменна и тухлена зидария, с монолитна междуетажна конструкция и с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. В КА е посочено, че строежът е собственост на М.Н.А., както и че същият е негов възложител и строител. Отразено е, че за строежът няма представени строителни книжа и документи – няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга, както и че няма строителен надзор и съгласуване с контролни органи. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. КА, съгласно разписка/л. 26/,  е връчен на жалбоподателя на 27.10.2017 г.

От приетия като доказателство и отразен в отказа Констативен протокол oт 10.07.2019 год., съставен от *** в РДНСК – Кърджали и от един служител – *** в общинска администрация – Ардино/л. 36 – л. 38/, се установява, че е извършена проверка на място по преписка № ***/*** год., по жалба от Н. Е. А. от ***. При проверката е констатирано, че на място, в УПИ **, кв. ** по плана на ***, има изградена двуетажна жилищна сграда, с размери в план 9.15 м./10.50 м., а към нея има изградена полумасивна стопанска постройка, представляваща складово помещение със застроена площ - 78 кв.м. и разгъната застроена площ – 156 кв. м., изпълнена на етап – груб строеж. Посочено е, че в имота има изградена двуетажна масивна сграда на улична регулация, от която, първият етаж е със застроена площ – 42 кв.м., с предназначение „обор за животни”, а вторият етаж е със застроена площ 42 кв.м. и представлява обособени 2/две/ гаражни клетки. В протокола е отразено, че сградата е на етап – груб строеж, с тухлени зидове и стоманобетонови колони и плоча, покрита с двускатен покрив, с керемиди и че за описаните по-горе строежи не се представят строителни книжа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка по делото не са представени доказателства за датата на съобщаването на жалбоподателя за постановения отказ, но с оглед изходящия номер и дата на писмото, в което е материализиран отказът - № 101 от 27.02.2020 г. и обстоятелството, че жалбата против същия е постъпила в съда на 10.03.2020 г./видно от вх. № 645/10.03.2020 г. на Административен съд – Кърджали/, то процесната жалба се явява депозирана на 12-тия ден от издаване на оспорения акт, респ. според съда, същата е надлежно подадена в законоустановения 14-дневен срок. Жалбата е депозирана от лице, което е подало заявление, съдържащо искане за издаване на удостоверение за търпимост на описаните строежи и което е заявило, че е собственик на същите, т.е. от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като с процесния отказ се засягат непосредствено негови права и законни интереси.

По изложените съображения съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок и по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Извършвайки преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата се явява основателна.

Обжалваният отказ, представляващ индивидуален административен акт, е издаден от материално и териториално компетентен орган – главния архитект на община Ардино. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, което предвижда и нормата на § 127, ал. 1, изр. посл. от ПЗР на ЗИД на ЗУТ( ДВ, бр. 82/2012 г.). В чл. 144, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. В този смисъл, така цитираните правни норми определят главния архитект на общината, като органът, компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ЗУТ.

На първо място съдът счита, че в конкретния случай е налице неспазване на установената от закона форма, явяващо се отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В тази връзка, удостоверението за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който се издава в административно производство, развиващо се само между лицето, респ. лицата, поискали издаването му и административния орган, поради което като всеки индивидуален административен акт, то следва да бъде надлежно мотивирано, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Безспорно е, че въпросът, дали строежът е търпим по смисъла на цитираната законова разпоредба, е от правно естество и подлежи на преценка във всеки отделен случай. В случая, оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост е издаден в установената от закона писмена форма, материализиран в писмо с изх. № ***/*** г., в което е посочен и адресата му, поискал издаването на удостоверението за търпимост.

В съдържанието на индивидуалния административен акт са изложени някакви фактически основания за издаването му, но липсват посочени конкретни такива, както и правни основания, послужили на административния орган, за да се произнесе в такъв смисъл, отказвайки да признае търпимост на процесните два строежа – масивна пристройка към основната жилищна сграда, с площ 69 кв.м., построена през 1982 год. и два масивни гаража, с площ 43 кв.м., построени през 1988 год. Липсата на ясни мотиви, т.е. на ясни и конкретни фактически основания, а и липсата и на посочени каквито и да са правни основания, във всички случаи, какъвто е и конкретния, представлява основание за отмяна, тъй като възпрепятства осъществяването на съдебен контрол върху акта, а събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства не могат да заместят липсващите мотиви на компетентния орган, както и е невъзможно липсата им да бъде преодоляна и чрез мотивите към настоящия съдебен акт.

Съгласно § 16, ал. 1, пр. 1 от ПР на ЗУТ, строежите, изградени до 7 април 1987 год. без строителни книжа, но допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предложение 2 – ро от текста, предвижда, че  те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение, че са търпими строежи. С други думи в производството по искане за издаване на такова удостоверение за търпимост, общинската администрация следва да изследва въпроса, налице ли са предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и може ли на процесния обект да се признае качеството на търпим строеж. Положителният отговор на този въпрос предполага наличието на следните предпоставки: строежът да е изграден до 7 април 1987 год.; за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен; да е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Именно това са фактите и обстоятелствата, за които административният орган следва задължително да събере данни при издаване или отказ от издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което от една страна в конкретния случай не е извършено от органа, издал оспорения отказ, а от друга страна, посочените в обжалвания отказ фактически основания за издаването му, не обосновават основания за отказ, респ. така формулирани същите не могат да заместят липсващите на практика мотиви на органа, относно това, кога са били изградени процесните строежи и дали са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, т.е. съгласно ЗУТ. Несъмнено в обжалвания акт е посочено, че за строежа няма издадени разрешения за строеж и одобрени проекти, но липсват мотиви относно останалите по-горе посочени предпоставки, за наличието или липсата на които, следва да отговори административният орган, след което да обоснове издаването или не на исканото удостоверение, както и на какво правно основание се постановява съответният акт.

В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че е  жалбоподателят е поискал издаването на удостоверение за търпимост, респ. регистрирането мълчаливо съгласие, за два отделни строежа: масивна пристройка към основната жилищна сграда, с площ на пристройката 69 кв.м., построена според заявителя през 1982 г. и два масивни гаража, с площ 43 кв.м., построени през 1988 г. в съответствие с виза изх. № 62/23.06.1998 г., според изложеното в молбата на М.А., то за административния орган възниква задължението да извърши проверка на заявените периоди на построяване на строежите с оглед приложението на различните хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ. В случай, че се установят безспорно годините/периода/ на извършване на тези два отделни строежа и същите съвпадат с декларираните такива от жалбоподателя, то за масивната двуетажна пристройка, построена през 1982 г., към основната жилищна сграда, следва да се изследва дали по отношение на този строеж е приложима хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като незаконен строеж, изграден до 7 април 1987 г. и съответно, за да се признае качеството му на търпим строеж, следва да се изследва и прецени наличието на останалите необходими, изискуеми от закона предпоставки, подробно обсъдени по-горе. За другия незаконен строеж - два масивни гаража, с обща площ 43 кв.м., построени през 1988 г., следва да извърши преценка за наличието на хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, като незаконен строеж, започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. и неузаконен до влизането в сила на този закон, т.е. до влизането в сила на ЗУТ и съответно, за да се признае качеството му на търпим строеж, следва да се изследва и прецени, следното: бил ли е допустим строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, както и дали са били декларирани от собственика им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Такава преценка от издателя на оспорения отказ не е извършена, както и липсва какъвто и да е анализ на относимите материалноправни предпоставки за търпимост на процесните строежи по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ. В този смисъл, настоящият състав намира, че по отношение на обжалвания отказ е налице и основанието за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а именно: допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган, в противоречие с изискванията на чл. 35 от АПК, не е изяснил всички факти и обстоятелства, явяващи се от значение за изясняването на случая, респ. за приложението на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ. В представената и приета по делото административната преписка не се съдържат данни за събирани от органа в тази насока доказателства, наличието на които се установява в хода на настоящото съдебно производство. Следва да се отбележи, че по делото са представени от жалбоподателя и приети като доказателства Строителна виза за проектиране на гаражни клетки с изх. № *** от *** г., Удостоверение с изх. № ** от *** г., издадено от ОбНС на селищна система ***, Кърджалийски окръг, Служебна бележка с изх. № *** от *** г., издадена от кмета на ***, които не се съдържат в административната преписка, съответно не са били изисквани и обсъждани от административния орган. Разпоредбата на чл. 35 от АПК въвежда изискването за органа, да издаде индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Съдът счита, че оспореният отказ е издаден, без да са изяснени релевантните фактите и обстоятелствата по случая, като административният орган не е събрал служебно необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и не е указал на заявителя да представи допълнително такива доказателства, ако разполага с тях, с които да се установи или изясни тези релевантни факти и обстоятелства.

По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспореният отказ на главния архитект на община Ардино се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. С оглед естеството на отменения акт, което не позволява решаването му по същество, следва на  основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на главния архитект на община Ардино за ново произнасяне. Преди да се произнесе с мотивиран акт по заявлението на М.Н.А., административният орган следва да изясни всички релевантни за случая факти и обстоятелства, които да бъдат установени чрез допустимите доказателствени средства по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК, както и относимите писмени доказателства, при което да установи дали всеки един от строежите е извършен през описаната от жалбоподателя година, след което, в случай, че осъществяването на строежа е в съответствие с описания в нормата на § 16 от ПР на ЗУТ период, да извърши преценка относно това, дали за съответния строеж няма строителни книжа, при което да даде отговор дали същият е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му или съгласно този закон – при хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ; или при хипотезата на ал. 2 на посочената норма, дали съответният строеж е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, и дали същият е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. След извършване на преценка за наличието или не на предпоставките на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, да се произнесе в мотивиран акт, при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК, включително и при постановяването на отказ да издаде удостоверение за търпимост за процесните строежи, като мотивира надлежно същият с посочване на фактическите и правни основания за издаването на акта.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане за присъждане на разноски в жалбата, следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на М.Н.А. от *** да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. и заплатена държавна такса при завеждане на делото в размер на 10 лв. Посоченото адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от жалбоподателя съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020 г./л. 5/, като размерът на същото е в съответствие с действащата към момента на сключване на договора разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 ( ред. с ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 год.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община Ардино, в качеството й на юридическо лице със самостоятелен бюджет, в чиято структура осъществява дейност издателят на оспорената по делото заповед – главен архитект на община Ардино.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Отказ с изх. № 101/27.02.2020 г. на главния архитект на община Ардино, да издаде удостоверение на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за постройки, изградени в УПИ **, квартал ** по ПУП на ***, по Заявление с вх. № *** от *** г., подадено от М.Н.А. от ***, с ЕГН **********.

ВРЪЩА преписката на главния архитект на община Ардино за ново разглеждане и произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Ардино, с административен адрес: ***, да заплати на М.Н.А. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 610 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: