№ 112
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500461 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 461/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Шумен, подадена
чрез адв. В.В., против решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които: -
Община Шумен е осъдена да заплати на АНГ. П. Й. на осн.чл.59 от ЗЗД
сумата от 8460,50лв., представляваща обезщетение за лишаването й от
ползването (съобразно приетото в решението -за периода от 13.04.2015 г. до
30.04.2020 г.) на собственият й недвижим поземлен имот с бивш
идентификатор №83510.664.504 по КК на гр. Шумен съгласно Заповед №КД-
14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Шумен, с площ 276 кв.м.
при граници: имоти с идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37;
83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26, който понастоящем представлява
част от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална
карта и регистри на гр. Шумен; - е отхвърлен, предявения от Община Шумен
срещу АНГ. П. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на 10 000 лв., частичен иск от общо 29 199,34 лв., за
извършени в имота на ищцата СМР /описани подробно в количествено-
1
стойностна сметка, намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото/ които
представлявали подобрения в този имот.
Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно като постановено
в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като
е молил за отмяната му и отхвърляне на иска на ищцата А.Й., евентуално – за
уважаване на насрещния му иск срещу нея и за присъждане на разноските.
Навел е оплаквания, че окръжният съд: - се произнесъл по нередовна искова
молба, предвид наличието на противоречиви твърдения от ищцата в исковата
й молба за наличието на противоправни действия от ответника (кражба на
имот и незаконно застрояване) и за вреди от това, едновременно с такива за
фактическо владение на имота й и претенция за обезщетение за лишаването й
от ползването му, както и предвид липсата на идентификация на процесния
имот; - определил квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, несъответстваща с
изложеното в исковата молба; - назначил служебно експертизи в нарушение
на диспозитивното начало в процеса; - придал доказателствена стойност на
нотариалния акт от 1931 г., въпреки установената му неистинност; - не
обсъдил възражението на общината, че не владее имота; - необосновано
възприел заключението на вещото лице Н. за размера на обезщетението като
за празен терен при данните, че към 1984 г. имотът е бил отреден и е
представлявал улица, т.е. никакво обезщетение не се дължало; - в разрез с
доказателствата, че имотът е бил отреден за улица с действащ ПУП и
данните, че извършената реконструкция през 2007 г. е увеличила стойността
му като такава, съдът възприел заключението на вещото лице Н., че не е
налице увеличение на стойността му по предназначение като лозе със
стопански постройки, ограда и насаждения, вместо да съобрази заключението
на вещото лице С. по този въпрос.
Насрещната страна АНГ. П. Й. не е подала писмен отговор на
въззивната жалба.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частите, с които са
отхвърлени исковете на А.Й..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът – Община
Шумен, чрез своя процесуален представител адв. В., е поддържал въззивната
жалба, а насрещната страна – А.Й., чрез адв. К., е оспорила жалбата и по
съображения за правилността на обжалваното решение е молила за неговото
2
потвърждаване и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2
от ЗА на адв. К..
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло, а по допустимостта му
съдът намира следното:
Оплакванията на въззивника за нередовност на исковата молба са
неоснователни. Исковата молба е редовна. Изложените от ищцата
обстоятелства, че е собственик на недвижим имот, че ответникът е изградил
върху имота й продължение на съществуваща улица и го ползва като обект на
публична общинска собственост, без да е придобил собствеността му по
предвиден в ЗОС ред, като напротив собствеността му върху имота е отречена
със СПН по влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по гр.д.
№ 3104/2016 г. по описа на ШРС (потвърдено с решение № 108/09.05.2019 г.
на ШОС по в.гр.д. № 41/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с
определение № 30 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 2893/2019 г. на ВКС I г.о.),
както и че общината отказва да й заплати обезщетение, определено по размер
от средния пазарен наем за терена не е в противоречие, а напълно
кореспондира със заявения петитум за осъждането му да й заплати
обезщетение за лишаването й от ползване на собствения й имот за процесния
период. Не е налице неяснота по отношение на претендираното за защита
право и съответно не е налице сочената във въззивната жалба нередовност на
исковата молба, изразяваща се в противоречие между изложените
обстоятелства и заявеното искане. Не е налице и липса на индивидуализация
на имота. Независимо, че ищцата е посочила имота с идентификатор
№83510.664.504 по изменение на КК на гр. Шумен от 2008 г. (което не е било
действащо към датата на подаване на исковата молба), същият е
индивидуализиран с местоположение и площ по приложена скица на л. 15 от
делото, като ясно е посочено, че това е имотът, предмет на уважения й
отрицателен установителен иск срещу Община – Шумен, който видно от
решенето на ШОС (предвид настъпилата в хода на производството промяна в
статута на имота) представлява част от имот с идентификатор 83510.664.37 по
действащата кадастрална карта и регистри на гр.Шумен и е имот с бивш
идентификатор №83510.664.504 по КК на гр.Шумен, съгласно заповед № КД
-14-27-1481/14.05.2008 г- на Началника на СГКК гр.Шумен, с площ 276 кв.м.
при граници: имоти и идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37;
3
83510.664.61; 83510.60; 83510.664.26. Това, че имотът със стар ИД
№83510.664.504 е част от сегашен имот с идентификатор 83510.664.37 по
действащата кадастрална карта на гр.Шумен, представляващ улица,
общината изрично е заявила в отговора на исковата молба с приложена
скица на последния и това не е било спорно по делото. Имотът е
индивидуализиран със зелен цвят като реална част с посочената площ и по
комбинираната скица – приложение №4 на л. 209 от заключението на вещото
лице инж.П.П. по СТЕ и посочен в заключението като част от ПИ
83510.664.37, както и с жълт цвят в скицата – приложение №4 на л.192 от
делото към заключението на вещото лице инж.С. – също като реална част от
имот 664.37 – улица. Горното означава, че имотът, за който ищцата
претендира обезщетение за лишаване от ползване е ясно идентифициран и не
е налице нередовност на исковата молба.
Постановеното, обаче решение е недопустимо в частта, с която съдът е
разгледал и се е произнесъл по недопустима претенция на ищцата за
заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползването на
собствения й имот за периода след завеждане на делото на 13.04.2020 г., т.е
от 14.04.2020 г. до 30.04.2020 г. В тази част обжалваното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено с прекратяване на производството
по иска в съответната му част.
По правилността на решението в обжалваната му част с оглед заявените
оплаквания и събраните по делото доказателства:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на АНГ. П. Й., с която срещу Община Шумен е бил предявен иск по чл. 59 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 43 056лв. - обезщетение за лишаването й от
ползването за периода от 30.04.2007г. до 30.04.2020г. на собствения й имот,
представляващ част от имот с идентификатор 83510.664.37 по действащата
кадастрална карта и регистри на гр.Шумен, идентичен с имот бивш
идентификатор №83510.664.504 по КК на гр.Шумен, съгласно заповед № КД
-14-27-1481/14.05.2008 г- на Началника на СГКК гр.Шумен, с площ 276 кв.м.
при граници: имоти и идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37;
83510.664.61; 83510.60; 83510.664.26, завзет през 2007 г. и застроен с улица от
общината. Ищцата е твърдяла: че е собственик на недвижимия имот по
наследство от нейния баща П.Б.Б., който придобил имота през 1931 г. чрез
4
покупка с НА № 74, том II, регистър №1954, нот.дело №320 на нотариуса при
Шуменския окръжен съд, както и по дарение от нейния брат З.П.Б. с договор,
сключен с нотариален акт №148, том XI, дело 3151/1994г. на нотариус Св. С.
при РС Шумен; че ответникът е изградил върху имота й продължение на
съществуваща улица и го ползва като обект на публична общинска
собственост, без да е придобил собствеността му по предвиден в ЗОС ред,
като напротив собствеността му върху имота е отречена със СПН по влязло в
сила решение по отрицателен установителен иск по гр.д. № 3104/2016 г. по
описа на ШРС (потвърдено с решение № 108/09.05.2019 г. на ШОС по в.гр.д.
№ 41/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 30 от
28.01.2020 г. по гр.д. № 2893/2019 г. на ВКС I г.о.); както и че общината
отказва да й заплати обезщетение, определено по размер от средния пазарен
наем за терена.
Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му по възражения
за недопустимостта му, евентуално неоснователността му (като относимите
към настоящото производство са наведените с въззивната жалба такива),
както и по възражение за погасяване на иска по давност, считано от 2007 г.
Предявил е насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждането на ищцата да му
заплати сумата от 10 000лв., като частичен иск от общо 29 199,34лв. –
представляваща обезщетение за извършени в имота на АНГ. П. Й. подобрения
чрез СМР (описани подробно в количествено-стойностна сметка, намираща се
на стр.81, 83 и 83 от делото), с които ищцата неоснователно се обогатила,
ведно със законните лихви от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане. Общината е твърдяла, че в качеството на добросъвестен
подобрител през 2007г. извършила ремонт и реконструкция на ул. Алеко
Константинов върху процесния терен, претендиран като собствен от ищцата,
като стойността на извършените строително-ремонтни работи възлизала на
сумата от 29 199,34лв. и ответницата дължала обезщетение в този размер,
като е претендирала част от него.
АНГ. П. Й. с писмения си отговор е оспорила насрещния иск и е молила
за отхвърлянето му. Сочила е, че общината незаконно завзела имота й и го
застроила с улица, поради което не е налице обогатяване със претендираните
СМР за изграждането й.
Предявеният от АНГ. П. Й. иск е по чл.59 от ЗЗД - който се е обогатил
5
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът по чл.59 от
ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е налице обогатяване на едно лице за
сметка на друго; - обедняването на другото лице; - липсата на основание за
обогатяването; - отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени
интересите на обеднелия;
В случая предвид наведените от ищцата твърдения, че ответникът се е
обогатил за нейна сметка чрез ползването на собствения й имот в процесния
период, тя следва да установи, че е собственик на имота, че е била лишена от
ползването му, поради неоснователното ползване на същия от ответника през
процесния период, вследствие на което той се е обогатил за нейна сметка с
претендираната сума.
Процесният имот със стар ИД №83510.664.504 и площ 276 кв.м. е част
от сегашен имот с идентификатор 83510.664.37 по действащата кадастрална
карта на гр.Шумен, представляващ улица (общината изрично е заявила в
отговора на исковата молба с приложена скица), като имотът е отбелязан със
зелен цвят като реална част с посочената площ по комбинираната скица –
приложение №4 на л. 209 от заключението на вещото лице инж.П.П. по СТЕ и
посочен в заключението като част от ПИ 83510.664.37, както и с жълт цвят в
скицата – приложение №4 на л.192 от делото към заключението на вещото
лице инж.С. – също като реална част от имот 664.37 – улица. За този имот,
между страните е водено дело за собственост по гр. дело № 3104/2016 по
описа на ШРС с предмет отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК на
АНГ. П. Й. против Община Шумен, приключило с влязло на 28.01.2020 г.
решение №940 от 29.10.2018г. по гр. дело № 3104/2016 по описа на ШРС,
потвърдено с решение № 108 от 09.05.2019г. по в.гр.д. № 41/2019г. и
недопуснато до касационно обжалване с определение № 30 от 28.01.2020 г. по
гр.д. № 2893/2019 г. на ВКС. С него е признато за установено по отношение
на АНГ. П. Й., че Община Шумен не е собственик на следния недвижим
имот- имот с бивш идентификатор № 83510.664.504 по КК на гр. Шумен
съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр.
Шумен, с площ 276 кв.м. при граници: имоти с идентификатор 83510.664.471;
83510.664.37; 83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26, който представлява
част от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална
карта и регистри на гр. Шумен. Процесуалната си легитимация по иска по чл.
6
124 ГПК ищцата е обосновала с правото си на собственост върху спорния
имот с идентични на поддържаните и в настоящото производство основания –
наследствено правоприемство от баща й, а той- приобретател по договор за
продажба от 1931 г., както и по дарение от брат й през 1994 г. Въпросът за
титулярството на правото на собственост е обусловило произнасяне по
същество на спора, тъй като установяването на собственическите права на
ищцата изключват тези на ответника върху същия имот. За да отрече правото
на собственост на общината, съдът е изследвал и установил, че ищцата е
придобила собствеността на спорния имот на соченото от нея основание –
идентично с твърдяното в настоящото производство. Предвид отреченото
право на собственост на общината със сила на пресъдено нещо на решението
по иска по чл. 124 от ГПК, общината не може да навежда в настоящото
производство възражения срещу придобивното основание на ищцата,
идентични с вече разгледаните в производството по чл. 124 от ГПК, нито да
оспорва нотариалните актове. Независимо от това, установено е по делото
със събраните доказателства, че наследодателят на ищцата П.Б.Б. през 1931 г.
е придобил чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 74,
том II, регистър 1954, дело 320 от 1931г. право на собственост върху нива –
бивше лозе от 0,900 ара, находяща се в землището на гр. Шумен, местността
„Смесе” при граници И.Б., Г.Б., Ж.А., А.Б. и наследниците на В.К.. П.Б.Б. е
починал на 23.06.1963г., като след смъртта си е оставил за наследници
преживяла съпруга Х.П.Б., починала на 03.03.1981г.у, и двете си деца- З.П.Б.
и ищцата А.П. Й.. През 1994 г. с нотариален акт №148, том XI, дело
3151/1994г. на нотариус Св. С. при РС Шумен, З.П.Б. е дарил на сестра си
А.П. Й. ½ ид.ч. от този имот, представляващ към този момент дворно място
от 0,900 кв.м. в местността „Смесе” край гр. Шумен, съставляващо парцел
№504 в кв.230 по плана на гр. Шумен при граници: от една страна парцел 503,
от втора 515, от трета парцели 512 и 511, а от четвърта парцели 505 и 502 от
същия квартал 230. Със събраната по настоящото дело съдебно-техническа
експертиза на вещото лице инж. П.П. (работило включително по
представените от ответната страна екземпляри от нотариалния акт от 1931 г.)
е установена идентичността на процесния имот – реална част с площ 276 кв.м.
от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална карта и
регистри на гр. Шумен, представляващ понастоящем улица с имота, придобит
от ищцата по наследство и сочените нотариални актове от 1931 г. и 1994 г.
7
Според кредитираното от съда заключение на експерта, което е пълно, ясно,
обосновано и не е оспорено от страните: в кадастрален план от 1971 г.,
имотът, описан в н.а. № 74, том ІІ, дело №320 от 1931 г. е отразен с
планоснимачен номер 504 и е с графична площ от 836 кв.м.; в кадастрален
план от 1986 г., имотът описан в н.а. № 74,том ІІ, дело №320 от 1931 г. е
отразен с планоснимачен номер 9628 и е с графична площ от 352 кв.м.; в
кадастрален план от 1996 г., имотът, описан в н.а. № 74, том ІІ, дело №320 от
1931 г. и в н.а. №148, том XI, дело 3151 от 1994г., е отразен с планоснимачен
номер 140 и е с площ от заснемане 387 кв.м.; в кадастрална карта на гр.
Шумен, одобрена със Заповед №РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния
директор на АПСК имотът, описан в н.а. № 74, том ІІ, дело №320 от 1931 г. и
в н.а. №148, том XI, дело 3151 от 1994г., е отразен с идентификатор
83510.664.61 и с площ 387 кв.м.; в кадастрална карта на гр. Шумен, изменена
със Заповед №КД-14-27-1481/ 14.05.2008 г. на началника на СГКК гр. Шумен,
имотът, описан в нот.акт № 74, том ІІ, дело №320 от 1931 г. и в н.а. №148,
том XI, дело 3151 от 1994г., е отразен като два имота - поземлен имот с
идентификатор 83510.664.61 с площ 409 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор с площ 275 кв.м; в действащата в момента кадастрална карта
на гр. Шумен - към 05.04.2021 г. имотът, описан в н.а. №74, том ІІ, дело №320
от 1931 г. и в н.а. №148, том XI, дело 3151 от 1994г., е отразен като поземлен
имот с идентификатор 83510.664.61 и с площ 387 кв.м. Вещото лице е
проследило състоянието на границите на имота, описан в нот.акт № акт №
74, том ІІ, дело №320 от 1931 г. и в нот.акт №148, том XI, дело 3151 от 1994г.,
съпоставяйки ги с одобрената през 2005 г. КККР на гр. Шумен, с изменената
през 2008 г. с отменената заповед №КД-14-27-1481/ 14.05.2008 г. на
началника на СГКК КККР, както и със сега действащата такава, като в
заключението е посочило, че видно от приложения № 6 и № 7, западната и
южната граници на имот с планоснимачен номер 504 по плана от 1971 г. се
променят в периода 1971-1986 г. - западната граница се „измества” на изток, а
южната граница се „измества” на север. Причината е в промяна
местоположението на пътя, който по плана от 1971 г. е на 20 м на изток от
имот 504, а по плана от 1986 г. преминава през него. Според експерта, след
отмяната на Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на началника на СГКК гр.
Шумен (б.с.:Заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на началника на СГКК е
обявена за нищожна с Решение №116 от 01.12.2017г. по адм. д. №305/2017г.
8
по описа на Административен съд Шумен, потвърдено с Решение №8897 от
29.06.2018г. по адм. д. №2255/2018г. по описа на ВАС), СГКК Шумен, в
изпълнение на задължението си по чл. 546 от ЗКИР, е възстановила
състоянието на имотите отпреди изменението. Нанесеният с изменението от
2008 г. в КККР имот 664.504 се заличавал, като се възстановявали
очертанията на ПИ 664.37 - улица „Алеко Константинов”. От приложение №4
е видно, че имот 661.504, нанесен през 2008 г., е част от улица „Алеко
Константинов” - ПИ 661.37 и не е самостоятелен обект на кадастъра към
момента. Т.е. ищцата е доказала по делото, че е собственик на процесния
имот, представляващ реална част от ПИ 664.37 - улица „Алеко
Константинов”. Според вещото лице Пекарек, процесният имот е част от ПИ
661.37 - улица „Алеко Константинов”, която през 2007 г. Община Шумен е
благоустроила. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице е
посочило, че улицата била прокарана още преди 2007г. и преди
асфалтирането й през 2007г. представлявала трошено-каменна настилка. В
насока, че процесният имот е част от улица Ал.Константинов“, както и че
ответникът е извършил през 2007 г. асфалтирането й не е било спорно от
общината, а и се установява от приложената техническа документация, от
заключението на вещото лице инж.П.Р. С. съдебно - техническа експертиза,
както и от показанията на свидетелите В.А.В. и С.П.И.. Не е било спорно по
делото, че за тази част от улицата не е била провеждана от общината
отчуждителна процедура по ЗОС, както и че улицата е общодостъпна и се
ползва като такава. Т.е. ищцата реално е била лишена от възможността да
ползва имота си като лозе с насаждения и да реализира доходи от него.
През целия процесен период общината е ползвала имота, попадащ в
отреждането за улица, за свои цели, за които е следвало да осъществи
разходи, свързани с присъщата й дейност с цел трайно задоволяване на
обществени потребности от общинско значение, като тези разходи са
спестени чрез ползването на имота на ищцата за улица. Налице е обогатяване
на ответника. Съгласно задължителната практика на ВКС (цитирана в
решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 2858/2014 г. III г.о.), когато
собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се
държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се
изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота, определени по действащите за периода
9
пазарни наемни цени. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето,
което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от
него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този
смисъл неоснователни са оплакванията на общината във въззивната й жалба.
Предвид предмета на настоящото производство (обжалвана е осъдителната
част за период от 13.04.2015 г. до 30.04.2020 г.) и съобразно размерите на
средния пазарен наем за празен терен за съответните години, определени в
табличен вид в заключението на вещото лице Н., обезщетението за периода
от 13.04.2015 г. до датата на исковата молба 13.04.2020 г. се равнява на
сумата от 8 205,84 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде
уважен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено до този размер,
като за периода от 14.04.2020 г. до 30 04.2020 г. и за горницата над 8 205,84
лв. до 8 460,50 лв. предвид недопустимостта на иска, решението следва да
бъде обезсилено и производството – прекратено.
По иска на общината по чл. 59 от ЗЗД:
Установено с допълнителното заключение на вещото лице инж.П.Р. С.
е, че описаните от общината в КСС-раздел-актувано на стр.81 до стр.83 от
делото СМР са действително извършени и съществуват към настоящия
момент, като за процесната площ от 276 кв.м., която лежи изцяло под
изпълненото строителство, стойността на СМР е 23 344 лв. с ДДС. Т.е.
размерът на обедняването на общината е установен по делото и е посочената
сума. Обогатяване на ищцата, който е другия елемент от състава на чл. 59 от
ЗЗД, обаче липсва. Според заключението на вещото лице С. Н. по съдебно-
техническата експертиза, не е налице обективно увеличение на пазарната
стойност на процесния недвижим имот, съобразно неговото предназначение
като лозе, с направения върху него от общината асфалтов път към датата на
извършване на експертизата, защото използването на имота по
предназначение е прекратено, той е трансформиран в път - част от градската
улична мрежа, която по своята същност няма пазарна стойност. Заключението
на вещото лице Н. по този въпрос е пълно, ясно и обосновано, не е оспорено
от страните и като компетентно изготвено от специалист в изследваната
област, се кредитира от съда. Този извод е и житейски логичен, защото
общината не е подобрила имота на ищцата в посочения смисъл, тъй като е
вложила средствата с оглед специфичното му използване за обществени
нужди – за улица, за каквито той очевидно не може да бъде използван от
10
собственичката. Затова, при липсата на обогатяване на ищцата със сторените
от общината разходи за изграждане на улицата върху нейния поземлен имот,
тя не дължи заплащане на обезщетение на общината и искът по чл. 59 от ЗЗД
срещу нея е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Обжалваното решение,
като постановяващо идентичен резултат в тази част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноските за държавна такса за
първоинстанционното производство, дължими от ответника, следва да бъдат
намалени до размер на 328,23 лв. и решението на окръжния съд в частта над
тази сума до 338,42 лв. следва да бъде отменено. Разноските за експертиза,
дължими от АНГ. П. Й. на Община Шумен следва да бъдат увеличени на
174,20 лв. (присъдени са 173,51 лв.), т.е. тя следва да бъде осъдена да доплати
сумата от 0,69 лв. За въззивното производство, на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв,
общината следва да заплати на адв. К. сумата от 1 039,81лв. - съразмерна с
резултата част от адвокатско възнаграждение в минимален размер (1053,81
лв.) за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по гр.д. №
116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която Община
Шумен е осъдена да заплати на АНГ. П. Й. на осн.чл.59 от ЗЗД обезщетение
за лишаването й от ползването на собствения й недвижим поземлен имот с
бивш идентификатор №83510.664.504 по КК на гр. Шумен съгласно Заповед
№КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Шумен, с площ 276
кв.м. при граници: имоти с идентификатор 83510.664.471; 83510.664.37;
83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26, представляващ понастоящем част
от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална карта и
регистри на гр. Шумен за горницата над 8 205,84 лв. до 8 460,50 лв. и за
периода от 14.04.2020 г. до 30 04.2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с
които: - Община Шумен е осъдена да заплати на АНГ. П. Й. на осн.чл.59 от
11
ЗЗД сумата от 8 205,84 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от
ползването за периода от 13.04.2015 г. до 13.04.2020 г. на собствения й
недвижим поземлен имот в гр.Шумен с площ 276 кв.м., представляващ реална
част от имот с идентификатор №83510.664.37 по действащата кадастрална
карта и регистри на гр. Шумен (означен със зелен цвят като реална част с
посочената площ по комбинирана скица – приложение №4 на л. 209 от
заключението на вещото лице инж.П.П. по СТЕ и с жълт цвят в скицата –
приложение №4 на л.192 от делото към заключението на вещото лице
инж.С.), идентичен с бивш идентификатор №83510.664.504 по КК на гр.
Шумен съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на
СГКК гр. Шумен, с площ 276 кв.м. при граници: имоти с идентификатор
83510.664.471; 83510.664.37; 83510.664.61; 83510.664.60; 83510.664.26; - е
отхвърлен, предявения от Община Шумен срещу АНГ. П. Й. иск по чл.59 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. - частичен иск от общо 29 199,34
лв., представляваща обезщетение за извършени в имота на АНГ. П. Й.
подобрения чрез СМР (описани подробно в количествено-стойностна сметка,
намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото), с които ищцата неоснователно се
обогатила.
ОТМЕНЯ решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по гр.д. №
116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която Община
Шумен е осъдена да заплати по сметка на ШОС държавна такса върху
уважената част от иска по чл.59 от ЗЗД за горницата над 328,23 лв. до
338,42лв.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на адвокат В.Т. К. сумата от
1039,81лв. – адвокатско възнаграждение за оказана на А.Й. безплатна защита
по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА АНГ. П. Й. с ЕГН ********** да заплати на Община Шумен,
допълнително сумата от 0,69 лв. - разноски за експертиза за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13