РЕШЕНИЕ
№195
гр.Русе, 06.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на седми
юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 135 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът А.О.Ф. ***, чрез
процесуалния си представител адв. Б.М., обжалва Решение № 64/24.03.2021 г.,
постановено по АНД № 115/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия Г № 0019494, издаден от
ОД на МВР – гр. Русе, с доводи, че така постановеното решение е неправилно. Твърди,
че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на Русенския
районен съд, като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане на
разноски и пред двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба –
ОДМВР – гр. Русе в депозирано по делото възражение от процесуалния
представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Иска от съда,
решението на РРС да бъде оставено в сила и на касационния ответник да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирани от касатора разноски за адвокат.
Окръжна прокуратура Русе,
представлявана от прокурор Манолов, поддържа становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на
касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 64/24.03.2021
г.,постановено по АНД № 115/2021 г. по описа на Русенския районен съд, с което
решаващият съд е потвърдил като законосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба серия Г, № 0019494, издаден от ОДМВР – Русе, с който електронен фиш на А.О.
Фентинян, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) и на основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание – Глоба в размер на
250 лв.
За да постанови съдебния си акт, Русенския
районен съд е приел, че оспорваният електронен фиш за налагане на глоба е
законосъобразен от формална страна, съдържа всички изискуеми реквизити. Въззивният
съд е намерил за безспорно установено, че Ф. е извършил твърдяното
административно нарушение и че правилно и законосъобразно за така извършеното
от него административно нарушение, му е наложено съответстващото административно
наказание.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от Русенския районен съд и наведените от касатора възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна
- участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, както и на пороците, твърдяни в жалбата на А.Ф., поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, постановено от
първоинстанционния съд – като правилно – да бъде оставено в сила. Съображенията
на съда за това са следните:
На първо място, необходимо е изрично
да бъде посочено, че всички доводи за незаконосъобразност на оспорвания
електронен фиш, които са били изложени пред районния съд, са обсъдени от този
съд, и съдът в постановеното решение, е изложил убедителни мотиви защо счита
тези доводи за неоснователни. В тази връзка настоящата инстанция намира, че не
е нужно тяхното преповтаряне и в настоящото решение на основание чл. 221, ал. 2
от АПК. По същество развитите пред настоящата инстанция възражение преповтарят
доводите на наказаното лице, поддържани и пред въззивната инстанция.
Не може да бъде споделена тезата на
касатора, че в конкретния случай не ставало ясно за какво точно административно
нарушение е санкциониран – като собственик несключил застраховка „ГО“ или като
водач, управлявал МПС без сключена застраховка „ГО“. От там се твърди и
нарушение на изискуемата форма с довод, че в първия случай се съставя АУАН, а
във втория се издава електронен фиш. Развиват се доводи и за неправилна правна
квалификация на установеното нарушение.
По делото и пред въззивната инстанция
не е било спорно, че на посочената в електронния фиш дата и час за
управляваното от касатора МПС, което е и негова собственост, не е налице
валидна сключена застраховка „ГО“. Този факт е установен чрез извършена проверка
в Гаранционния фонд.
Настоящият съд намира, че основното
възражение на касатора за неяснота относно конкретното административно
нарушение, за което е санкциониран се основава на неправилно тълкуване на
приложената от административнонаказващият орган норма на чл. 638, ал. 4 от КЗ.
Касационният
жалбоподател цитира разпоредбите на чл. 638, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КЗ като
счита, че с първата се определя административно наказание за собственик на
автомобил без сключена застраховка ГО, докато втората разпоредба урежда
отговорност за управление на МПС без сключена такава застраховка. Точният
прочит на посочените норми сочи, че такава интерпретация е неправилна. Съгласно
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо
лице. Доколкото лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор, то очевидно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ предвижда административно наказание за собственика на МПС, който не е
сключил изискващата се задължителна застраховка ГО. Съгласно чл. 647, ал. 1 и 2
от КЗ за посоченото нарушение се съставя АУАН и се издава наказателно
постановление от определените в тази норма органи.
От
своя страна чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Видно е, че тази
разпоредба също предвижда санкция за собственика на моторното превозно
средство, когато не е сключил застраховка ГО за него. Специфичен в случая е
начина и момента на установяване на нарушението, а именно чрез автоматизирано
техническо средство или система и по времена управление на МПС, за което няма
сключена застраховка ГО. Това обаче не означава, че с посочената норма е
предвидена санкция за управляващия моторното превозно средство. Такава е
уредена в чл. 638, ал. 3 от КЗ, като в случая липсва каквото и да е позоваване
от административнонаказващия орган на тази норма.
В случая,
както правилно е установил и въззивния съд, касаторът е санкциониран в
качеството му на собственик на МПС за неизпълненото от него задължение да
сключи застраховка ГО. Доколкото обаче това нарушение е установено по реда на
чл. 638, ал. 4 от КЗ, то правилно е било квалифицирано от АНО, именно като
административно нарушение по чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1
от КЗ и за него правилно на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ е издаден електронен
фиш.
На
следващо място настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
касационния жалбоподател за маловажност на извършеното нарушение. В тази посока
напълно се споделят изводите на районния съд. Установеното нарушение, извършено
от касатора, всъщност разкрива белезите на обичайно нарушение от този вид без
да са установени каквито и да е обстоятелства, сочещи неговата по-ниска
обществена опасност.
Ето защо, настоящият касационен
състав на Административен съд - Русе намира, че постановеното от Русенския
районен съд решение не страда от пороци, които да обосновават неговата
неправилност. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон, като не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата на А.О.Ф.
като неоснователна – да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на основание
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН на касационния ответник се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. по арг. от чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. II от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 64/24.03.2021
г., постановено по АНД № 115/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия Г № 0019494, издаден от
ОД на МВР – гр. Русе.
ОСЪЖДА А.О.Ф., ЕГН **********,***
Освободител 86, бл. Афродита, вх. А, ет. 3, да заплати на Областна дирекция на
МВР гр. Русе разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.