Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV-Н.О.
Районен съд – Дупница състав
17 септември 2020
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 434 2020
дело № по описа за
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0332-000126 от 06.03.2010 г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което на Д.К.Н. с ЕГН:**********,***,със съдебен адрес ***,чрез адвокат С.Г., е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП.С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,не се явява и упълномощения от него адвокат.
Въззиваемата страна – РУ гр. Рила, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 11.02.2020г., около 11.00 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ 320Д”, с рег.№Е5688КМ, в община Кочериново, на път Дупница-Благоевград-Кочериново-Рила,Рилски манастир,с посока на движение гр.Рила,,като на 10.02.2020г., около 19.50 часа,на път III 107,км.5+430,като прави движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и с характера,допуска ПТП ,като блъска челно с управлявания от него автомобил, намиращият се в дясна пътна лента,диво животно/посока към гр.Рила,и реализира ПТП с материални щети по автомобила.
АНО е приел, че водача не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства,за да спрат пред предвидимо препятствие, като или създадена опасност за движението.
На водача бил съставен АУАН № 176854 от 11.02.2020г., от мл. автоконтрольор при ОДМВР Л.В. Геберски в присъствието на свидетеля И. Василев С..Водачът подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл. 20,ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 200.00 лева.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан-актосъставителя Л.В. Геберски и свидетеля И. Василев С..
Свидетелят С. при разпита си е заявил, че не си спомня случая, но потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение, а свидетеля Геберски е дал показания относно случая.
Съгласно
така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 42 т.4 от ЗАНН административният орган следва да посочи в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че жалбоподателят на 11.02.2020г., около 11.00 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ 320Д”, с рег.№Е5688КМ, в община Кочериново, на път Дупница-Благоевград-Кочериново-Рила,Рилски манастир,с посока на движение гр.Рила,,като на 10.02.2020г., около 19.50 часа,на път III 107,км.5+430,като прави движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и с характера,допуска ПТП ,като блъска челно с управлявания от него автомобил, намиращият се в дясна пътна лента,диво животно/посока към гр.Рила,и реализира ПТП с материални щети по автомобила.Същата фактическа обстановка е посочена и в издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение,наказателно постановление.не става ясно на коя от двете дати и кои от двата посочени часа, и къде точно, жалбоподателят е извършил нарушението.
Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение не са представени други релевантни доказателства. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Твърди се в АУАН и НП, че жалбоподателят на 11.02.2020г., около 11.00 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ 320Д”, с рег.№Е5688КМ, в община Кочериново, на път Дупница-Благоевград-Кочериново-Рила,Рилски манастир,с посока на движение гр.Рила,,като на 10.02.2020г., около 19.50 часа,на път III 107,км.5+430,като прави движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и с характера,допуска ПТП ,като блъска челно с управлявания от него автомобил, намиращият се в дясна пътна лента,диво животно/посока към гр.Рила,и реализира ПТП с материални щети по автомобила.
АУАН и НП не притежават и необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В двата акта липсва описание на нарушението с неговите съставомерни признаци. Твърди се от органите на административнонаказателното производство, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост. Изводите за характера на скоростта са направени, без да е установено каква е била конкретната скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил и каква би била съобразената скорост, респ. съответства ли или не скоростта на движение на процесния автомобил на съобразената скорост. Понятието "съобразена скорост" е в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост. Налице е едно бланкетно обвинение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Всичко това води до неяснота в административнонаказателното производство, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на коя материалноправна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление в
посочената част е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на
законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо
съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние
водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и
при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете
хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие,
втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в
обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция,
дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана
отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която
жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое
е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е
намалил и спрял. Това не може да стане ясно и от събраните по делото
доказателства, които по-скоро навеждат на извод за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение на водача да контролира управлението върху
автомобила – самият водач е обяснил пред свидетелите, че излизайки от завои
първото нещо което е видяла е било полицай, а в платното му за движение
катастрофиралия друг автомобил.
Не се
установява наличието на доказана несъобразена с изброените в закона обстоятелства скорост, провокирала реализирането на
самостоятелно ПТП от страна на наказания водач.
Предвид изложеното съдът
намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и съответно
като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0332-000126 от 06.03.2010 г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което на Д.К.Н. с ЕГН:**********,***,със съдебен адрес ***,чрез адвокат С.Г., е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :