№ 3744
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206883 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „***“, бл. 12, ет. 5, ап. 41, представлявано от управителя Л. И.Т.А., против
наказателно постановление № К-0056046/22.12.2021 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, за нарушения на разпоредбите на чл. 63, т. 3 ЗЗП, чл. 6, т.
4 ЗЗП и чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП. За всяко от тях на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
В жалбата бланкетно се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Поддържа се недоказаност на тезата на наказващия орган и се
застъпва становище в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По
изложените доводи в съвкупност се прави искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 20.09.2022 г. открито съдебно заседание наказващият орган се
представлява от адв. А., а ход на делото спрямо „***“ ЕООД е даден при условията на чл.
61, ал. 2 ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил намерен на адреса, посочен в жалбата.
В дадения ход по същество адв. А. пледира НП да бъде потвърдено. Оспорва
твърденията за допуснати при издаването на АУАН и НП съществени нарушения на
процесуалните правила и доводите в насока маловажност на случая, и намира нарушенията
за доказани. Претендира присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски за
изготвено становище по жалбата от юрк. Д..
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
1
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 26.11.2021 г. свидетелката И. К. и колегата й П. Г., инспектори в РД София на КЗП,
извършили проверка в обект на контрол магазин за дрехи „Е.“, находящ се в гр. София, бул.
„***“ № 36, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката установили, че търговецът е
направил съобщение за намаление на цените на предлаганите стоки, като на стъклена
витрина на търговския обект били поставени стикери със съобщение „до - 70 % Sale“, като
обаче не бил обявен срокът, през който стоките се продават с намалени цени с до - 70 %.
Инспекторите констатирали също, че търговецът предлагал за продажба стоки с намалени
цени - мъжки и дамски кожени якета, дамски сака и блузи, мъжки блузи, без да са им
определени специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в
търговския обект, и предварително не бил информирал по подходящ начин потребителите
за намалените стоки. Освен това на етикетите на намалените стоки била обявена само
старата цена, без да е обявена новата продажна цена след направеното намаление, по някой
от изискуемите начини: 1. Чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, 2.
чрез думите „нова цена“ и стара цена“, последвани от съответните суми, или 3. чрез
посочване на процент на намалението, като новата цена да е поставена до старата, която да е
зачертана.
Възприемайки горните обстоятелства, свид. К. съставила констативен протокол № К-
2722999/26.11.2021 г., в който ги описала подробно. Протоколът бил съставен в
присъствието на г-жа Г. И., продавач-консултант в обекта, като й бил връчен препис от
него.
Управителят на „***“ УООД бил призован да се яви в сградата на РД София при КЗП
за приключване на проверката, и на 14.12.2021 г. в негово присъствие свид. К. съставила
АУАН № К-0056046/14.12.2021 г., в който описала подробно обстоятелствата по
извършените нарушения и посочила правната квалификация на всяко от тях - съответно по
чл. 63, т. 3 ЗЗП, чл. 6, т. 4 ЗЗП и чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП. АУАН бил предявен и връчен на
управителя на юридическото лице, и в законоустановения тридневен срок срещу него
постъпило писмено възражение.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на всяко от нарушенията и цитиране разпоредбите на чл. 63, т. 3 ЗЗП,
чл. 6, т. 4 ЗЗП и чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП, директорът на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП,
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209 ЗЗП относно
нарушенията по чл. 63, т. 3 ЗЗП и чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП, и на основание чл. 197 ЗЗП за
нарушението по чл. 6, т. 4 ЗЗП, наложил на дружеството-жалбоподател за всяко от
нарушенията имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката И. К., и писмени - констативен протокол № К-
2722999/26.12.2021 г.; заповед № 673/21.08.2019 г. и заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на КЗП.
Събраната в хода на съдебното следствие доказателствената съвкупност по естеството
си е еднопосочна и установява по еднозначен начин гореизложените факти, предвид което
съответното възражение в жалбата е лишено от основание и не следва да бъде споделено.
По-конкретно, времето и мястото на извършената от свидетелката К. и колегата й Г.
проверка в обекта на контрол - магазин за дрехи „Е.“, находящ се в гр. София, бул. „***“ №
36, стопанисван от „***“ ЕООД, и констатираните обстоятелства относно обявеното в
2
обекта намаление, се изясняват еднопосочно от свидетелските показания и писмените
доказателства. Изложението на свидетелката е детайлно и последователно, и кореспондира с
обстоятелствата, обективирани в изготвения в хода на извършената проверка констативен
протокол.
Материалната компетентност на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган, съответно за съставянето на АУАН и издаването на НП,
следват от длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на
заповед № 673/21.08.2019 г. и заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването им на представител на дружеството-жалбоподател.
Наред с това съдът прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на всяко от нарушенията, с изрично посочване
на времето, мястото и обстоятелствата по осъществяването му.
Неоснователни са релевираните оплаквания относно допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като предвид бланкетния им характер, за съда обективно не е
налице възможността да ги обсъди подробно.
Предвид горното съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са нарушили правото на защита на дружеството-жалбоподател и да представляват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е материалноправно законосъобразно и по
трите си пункта.
От доказателствената съвкупност се установи категорично, че към 26.11.2021 г. в гр.
София, в обект на контрол - магазин за дрехи „Е.“, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 36,
стопанисван от „***“ ЕООД, търговецът е направил съобщение за намаление на цените на
предлаганите стоки, като на стъклена витрина на търговския обект били поставени стикери
със съобщение „до - 70 % Sale“. Същевременно обаче не бил обявен срокът, през който
стоките се продават с намалени цени с до - 70 % - нарушение на разпоредбата на чл. 63, т. 3
ЗЗП; за стоките, предлагани за продажба с намалени цени, не били определени специално
обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и
потребителите не били предварително информирани по подходящ начин за намалените
стоки - нарушение по чл. 6, т. 4 ЗЗП, и на етикетите на намалените стоки била обявена само
старата цена, без да е обявена новата продажна цена след направеното намаление, по някой
от изискуемите начини: 1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, 2.
чрез думите „нова цена“ и стара цена“, последвани от съответните суми, или 3. чрез
посочване на процент на намалението, като новата цена да е поставена до старата, която да е
зачертана - нарушение по чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП.
Нарушенията са категорично осъществени от обективна страна, с оглед
неизпълнението на вменените на търговеца от съответните законови норми изисквания, като
субективната им съставомерност не подлежи на изследване, предвид обективния характер
на отговорността на юридическите лица.
За нарушенията по чл. 63, т. 3 ЗЗП и чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП санкционната
разпоредба на чл. 209 ЗЗП предвижда за едноличните търговци и юридическите лица,
каквото е жалбоподателят „***“ ЕООД, налагане на имуществена санкция в размер от 500
лв. до 5 000 лв., а за нарушението по чл. 6, т. 4 ЗЗП съответната санкционна норма на чл. 197
ЗЗП - имуществена санкция в размер от 500 до 3 000 лв. за всеки отделен случай.
В процесната хипотеза жалбоподателят е санкциониран за всяко от трите осъществени
3
нарушения с имуществена санкция в минимален размер от по 500 лв., който се явява
справедлив, обоснован и съответен на тежестта на всяко от нарушенията, които са
извършени за първи път /предвид липсата на данни в насока осъществени от дружеството
предходни аналогични нарушения/.
Същевременно не са налице предпоставките за третиране на процесните случаи като
маловажни, което да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Установените в практиката критерии за дефиниране маловажността на
случая са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност - време, място, обстановка, механизъм и др. В случая всяко от
осъществените нарушения разкрива типичната за съответния вид обществена опасност, а не
занижена такава, като следва да се отчете и техният брой. Предвид това и отчитайки и
факта, че в процесните случаи нарушенията са осъществени от търговец-професионалист, и
макар формални по характер, затрудняват безпрепятственото реализиране на основни
потребителски права, съдът прие, че институтът на маловажния случай не следва да намери
приложение спрямо нито едно от тях.
С оглед изложеното и доколкото при извършената цялостна служебна проверка на
материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление
не се констатираха допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила, обуславящи отмяната или изменението му, съдебният състав прие, че следва да
бъде потвърдено в цялост. Жалбата на „***“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП,
като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за изготвеното по жалбата писмено
становище от юрк. Д., съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата
на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0056046/22.12.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП срещу „***“ ЕООД, за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 63, т. 3 ЗЗП, чл. 6, т. 4 ЗЗП и чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗП, за
всяко от които му е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.,
съответно на основание 209 ЗЗП, чл. 197 ЗЗП и чл. 209 ЗЗП.
4
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„***“, бл. 12, ет. 5, ап. 41, представлявано от управителя Л. И.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5