№ 11986
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110144752 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. Ш.- И.,
ЕГН **********, чрез адв. П. Т., със съдебен адрес ..., адвокатско дружество „Н. и
партньори“, против ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 1141,99 лева, представляваща главница въз основа
на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01622039/21.11.2011 г., сумата от 886,23
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 29.11.2013 г. до
22.07.2021 г., добавка в размер на 557,93 лева, мораторна лихва в размер на 155,65 лева за
периода от 05.07.2012 г. до 02.12.2013 г., и на сумата от 137,11 лева, представляващи
присъдени разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 49778/2013 г., по описа на СРС, 57-ми състав.
Ищцата поддържа, че за горепосочените суми било образувано изпълнително дело
№ 2013/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я. въз основа на издаден в полза на ... изпълнителен лист,
като на 02.02.2017 г. като взискател по делото бил конституиран ..... Поддържа, че към
момента на подаване на исковата молба изпълнителното дело е висящо и спрямо нея се
предприемат изпълнителни действия. Твърди, че процесните вземания са недължими поради
погасяването им по давност, поради което същите не подлежали на принудително
изпълнение. Навежда твърдения, че последното валидно изпълнително действие за събиране
на процесните вземания е извършено на 14.08.2014 г., поради което на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело било прекратено ex lege поради настъпване на
перемпция, а пък процесните вземания били погасени по давност на 15.08.2019 г. Твърди, че
по изпълнителното дело не са събрани никакви суми. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
С исковата молба ищцата ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител.
Представя писмено становище, с което заявява, че поддържа предявения иск и не сочи нови
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
1
като неоснователен. Твърди, че на 21.11.2011 г. между ... с универсален правоприемник ..., в
качеството му на кредитор, от една страна, и ищцата Е. Д. Ш.- И., в качеството й на
кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за кредит № PLUS-01622039,
вследствие на което й е отпуснат кредит. Поради неизпълнение от страна на ищцата
кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 49778/2013 г., по описа на
СРС, въз основа на който бил издаден процесния изпълнителен лист. Твърди, че на
20.06.2014 г. за събиране на вземанията по изпълнителния лист било образувано
изпълнително производство № 2013/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № .. към КЧСИ.
Твърди, че на 03.07.2014 г. е изпратено искане за вписване на възбрана до Служба по
вписвания към Агенция по вписванията, като на тази дата било изпратено и запорно
съобщение до .... Поддържа, че на 07.08.2014 г. е изпратено запорно съобщение за запор на
дружествени дялове, а на 30.09.2016 г. е последвало и изпращането на запорно съобщение
до работодателя на ищцата .... Посочва, че на 07.03.2017 г. била депозирана молба за
конституиране на нов взискател в изпълнителното дело в лицето на ответника по
настоящото производство, с която е отправено и искане за насрочване на опис на движимите
вещи, собственост на длъжника. На 28.09.2017 г. били изпратени запорни съобщения до ...,
..., „... и до работодателя на ищцата .... По делото е бил насрочен опис на движими вещи на
07.02.2020 г., като на 25.05.2021 г. били изпратени запорни съобщения до ... и .... Поддържа,
че всяко направено от взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме
необходимите действия по изпълнението им. Посочва, че с оглед изброените изпълнителни
действия погасителната давност била прекъсвана многократно. Оспорва да е било налице
бездействие от страна на съдебния изпълнител. Твърди, че при настъпила перемпция
давността се прекъсва с искането за ново предприемане на изпълнителни действия във
връзка издадения изпълнителен лист. Посочва, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Твърди, че на 10.01.2017 г. между ... и ... е сключен договор за
цесия, по силата на който ... е прехвърлило вземанията си по сключения с ищцата Договор
за кредит № PLUS-01622039 на ответника. Посочва, че ответникът бил упълномощен от
името на цедента да уведоми ищцата за цесията на процесните вземания. Посочва, че като
упълномощено лице ответникът изпратил уведомление на ищцата за извършената цесия, но
пратката се върнала като „неполучена“. В случай че съдът приеме, че ишцата не е
уведомена надлежно, моли да бъде прието приложеното към отговора уведомление за
прехвърляне на вземанията и с него ищцата да бъде уведомена за цесията при връчването му
ведно с отговора на исковата молба и приложенията към него. Моли за отхвърляне на иска.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание, процесуалния представител на ответното
дружество представя писмено становище, с което поддържа доводите и възраженията,
изложени в отговора на исковата молба. Не прави искане за събиране на допълнителни
доказателства.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2013 г., издадена по
частно гражданско дело № 49778 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 57-ми
състав, Е. Ш. - И. е осъдена да заплати на ... – София сумата от 1141,99 лева, представляваща
главница въз основа на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
01622039/21.11.2011 г., сумата от 886,23 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 29.11.2013 г. до 22.07.2021 г., добавка в размер на 557,93 лева,
мораторна лихва в размер на 155,65 лева за периода от 05.07.2012 г. до 02.12.2013 г. и
2
сумата от 137,11 лева, представляващи присъдени разноски. Срещу заповедта не е
депозирано възражение, влязла е в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.
По молба на ... – София от 20.06.2014 г. и въз основа на издадения изпълнителен
лист, с постановление от 20.06.2014 г. е образувано изпълнително дело № 2013 по описа за
2014 г. на Частен съдебен изпълнител С.Я., рег. № .. и район на действие – Софийски
градски съд. В хода на изпълнителното производство са предприети следните действия по
принудително изпълнение: на 03.07.2014 г. е изпратено искане за вписване на възбрана до
Служба по вписвания към Агенция по вписванията и запорно съобщение до ...; на 07.08.2014
г. е изпратено запорно съобщение за запор на дружествени дялове; на 30.09.2016 г. е
изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата ...; на 07.03.2017 г. по
изпълнителното дело е депозирана молба за конституиране в качеството на взискател на
ответното дружество; на 28.09.2017 г. са изпратени запорни съобщения до ..., до ..., до „... и
до работодателя на Е. Ш. – И. - ...; на 07.02.2020 г. е насрочен опис на движими вещи и на
25.05.2021 г. са изпратени запорни съобщения до ... и до ....
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищцата е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане, тъй като в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен титул – заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и след влизането й в сила, праводателят на ищцовото дружество .... се е снабдил с
изпълнителен лист и е предприел действия по образуването на изпълнително производство,
което е висящо към момента на приключване на устните състезания по делото.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Със заповед за изпълнение от 04.12.2013 г. Е. Ш. – И. е осъдена да заплати на
праводателя на ответното дружество ... сумите, чията дължимост се иска да бъде отречена.
Заповедта е връчена на длъжника Е. Ш. – Ивано по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на 18.03.2014
г. и е влязла в сила на 01.04.2014 г. Считано от тази дата е започнал да тече петгодишния
общ давностен срок. Същият е прекъснат с извършени действия по принудително
изпълнение – вписване на възбрана на 07.07.2014 г., изпращане на запорни съобщения на
07.08.2014 г. (за запор на дружествени дялове), на 30.09.2016 г. (за запор на трудово
възнаграждение) е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата ..., на
28.09.2017 г. и на 25.05.2017 г (за запор на банкови сметки).
Всяко от тези действия, съставлява такова по принудително изпълнение за събиране
на процесното вземане и е годно да прекъсне давността. След прекъсването й започва да
тече нова петгодишна давност. Между горепосочените изпълнителни действия, които съдът
приема, че прекъсват давността, не е изтекъл срока по чл. 110 от ЗЗД, респ. принудителното
изпълнение на процесните парични задължения не е погасено по давност. Съдът не споделя
ищцовите доводи, изпълнителните действия, извършени след 07.07.2016 г. не са валидно
извършения, респ. не прекъсват давностния срок. Действително, в случая са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК – тъй като двугодишен срок не са предприети изпълнителни действия. Перемцията е
без правно значение за давността. Давността се прекъсва последователно с осъществяването
на изпълнителния способ и извършените изпълнителни действия тяхното поискване от
взискателя, след настъпила перемция, също прекъсват давността, независимо дали е
образувано нова дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото
изпълнително действие ( в този смисъл определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 495/2022 г., III г. о., ГК, решение № 3/22 г. на ІV ГО, решение № 37/21 г. на ІV ГО,
решение № 60282/22 г. на ІІІ ГО).
Предвид тези съображения, съдът приема, че между отделните зипълнителни
действия, годни да прекъснат давността, не е изтекъл петгодишен срок, който е
3
приложимият такъв при установяване на парично вземане с влязла в сила заповед за
изпълнение, поради което и отрицателният установителен иск се явява неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК и с оглед извода на първоинстанционния
съд за неоснователност на исковата претенция, в тежест на ищцата следва да бъдат
възложени разноските на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. Ш. - И., ЕГН **********, със съдебен адрес ...,
против ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., иск за признаване за установено,
че ищцата не дължи на ответника на сумата от 1141,99 лева, представляваща главница въз
основа на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01622039/21.11.2011 г., сумата от
886,23 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 29.11.2013 г. до
22.07.2021 г., добавка в размер на 557,93 лева, мораторна лихва в размер на 155,65 лева за
периода от 05.07.2012 г. до 02.12.2013 г., и на сумата от 137,11 лева, представляващи
присъдени разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 49778/2013 г., по описа на СРС, 57-ми състав.
ОСЪЖДА Е. Д. Ш. - И., ЕГН **********, със съдебен адрес ..., да заплати на ....,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4