Р Е Ш Е Н И Е № 260173
гр.Хасково,
21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при
секретаря В. К., като
разгледа докладваното от мл.съдия Капка Вражилова в.гр.д. №219 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД- гр.Пловдив срещу Решение № 260027/18.02.2021г., постановено по гр.д. № 1320 по описа за 2020г. на РС-Димитровград, с което е признато за установено, че А.Й.А. ЕГН ********** *** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД- гр.Пловдив ЕИК ********* сумата от 274.06 лв., представляваща стойността на допълнително начислена по фактура № ***г. ел.енергия за периода от 01.10.2018г. до 14.11.2018г., по партида с клиентски № ***, за ИТН ***, за обект в с.***.
Със същото решение съдът е осъдил
ответника „ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД- гр.Пловдив да заплати на А.Й.А. сумата от
350лв.- направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД- гр.Пловдив, който чрез процесуалния си представител- юрисконсулт В.И. обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, за който твърди, че е постановен при непълнота на доказателствата и нарушение на материалния закон. Намира, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца. Въззивникът смята за неправилен извода на решаващия съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката, след като не е било доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, доколкото не се твърди неизпълнение на договора от страна на клиента. Смята, че единственото условие за упражняване правото на оператора на корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия. Твърди, че изводът му произтича от разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ, които въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване/СТЕ/ отчита неправилно консумираната електрическа енергия. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС, като цитира конкретни решения на върховната инстанция.
Моли съда да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. Намира въззивната жалба за изцяло неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд- за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, а въззиваемият чрез процесуалния си представител адв.Д.Д.-*** депозира писмена молба, в която излага правни доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че в нарушение на въведените с чл.54 ал.1 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив, както и чл.49 ал.4 вр. ал.3 от ПИКЕЕ от 30.04.2019г. клиентът на дружеството не е бил уведомен по никакъв начин за откритата процедура по преизчисляване на потребеното количество електрическа енергия. Не намира, че това е било сторено с Уведомително писмо изх.№8015383-1/13.10.2020г. доколкото последното е от същата дата, когато е била издадена и корекционна фактура № ***г.. Прави извод, че съставеният Констативен протокол № ***г. не съставлява годно доказателство за законосъобразно извършена проверка на СТИ, доколкото същият представлява частен документ, оспорен от ищеца и като такъв не се ползва с доказателствена сила и не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. Счита за неспазена разпоредбата на чл.28 ал.2 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД- гр.Пловдив, тъй като предвидената в текста на същата разпоредба справка за коригиране на сметката за електроенергия е била издадена на 19.09.2020г., т.е. две години след проверката на СТИ. Отделно от това излага доводи за нищожност на разпоредбата на чл.28 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД- гр.Пловдив на основание чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД. Цитира практика на ВКС в тази насока. Счита, че е налице празнота в ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД- гр.Пловдив, доколкото липсва ред за уведомяване на клиента при корекция на сметката. Твърди, че правилата на ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между страните, давайки възможност едностранно и произволно доставчикът да определя заплащането на суми от потребителя и като такива същите представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. В конкретния случай смята за недоказан определения от ответното дружество срок от 44 дни, за който е била начислена ел.енергия, както и фактът, че описаното въздействие от СТЕ е било осъществено от потребителя. Счита, че постановеното от РС-Димитровград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС- Димитровград е
бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от А.Й.А.
*** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД-
гр.Пловдив, с искане да бъде прието за установено, че не дължи на ответника сумата
от 274.06 лв., представляваща корекция на сметка за минал период,
а именно от 01.10.2018г. до 14.11.2018г., като допълнително начислена
ел.енергия за клиентски № ***, с ИТН *** в с.***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил.
В конкретният случай в Констативен протокол за оглед на средството за измерване при демонтаж от електрическата мрежа на основание заявление за метрологична експертиза на абонат на „Електроразпределение Юг“ ЕАД № ***г. е отразено наличие на следи от нерегламентирана намеса на трифазен статичен електромер с идентификационен № ***, монтиран при спазване на изискванията за монтаж и предназначен да отчита потребената ел.енергия за обект, представляващ гъбарник, находящ се в с.***. Протоколът е съставен в присъствието на представител на абоната А.Й.А.. От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване №956/18.08.2020г., изготвен от експерти при Български институт по метрология ГД“Мерки и измервателни уреди“, РО-гр.София, сектор ЕВРО, приет по делото като писмено доказателство е установено, че до вътрешността на електромера е осъществяван достъп и по този начин са изменяни техническите и метрологични характеристики на същия, в резултат на което преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото. В тази връзка от доставчика „Електоразпределение Юг“ЕАД е била изготвена Справка за коригиране на сметката за електроенергия на абоната, като е определена като потребена 1446 киловата ел.енергия на обща стойност от 274.06 лева, за която е издадена фактура № ***г.. Абонатът и ищец по делото е уведомен за направената от доставчика корекция с Писмо изх.№80153831 от 13.10.2020г.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия, без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевият период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя направения по-горе извод от съда, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила, доколкото в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това, че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, негово е задължението да го стопанисва и поддържа винаги технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия, който няма подобни задължения. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, поради което й последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същият следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
Всички гореизложено води до извод, че в конкретния случай, доколкото средството за измерване е собственост на въззивника и той отговаря за неговата техническа изправност, то не могат да бъдат вменени в тежест на потребителя установените изменения в техническите и метрологични характеристики на същото и само на база на този обективен факт да бъде доначислена стойност за потребена ел.енергия. Не се установява също така, че отразения в Констативния протокол №956/18.08.2020г. от експерта достъп до вътрешността на електромера е осъществен от абоната ищец по делото, доколкото не са ангажирани доказателства в, от които да се извежда, че същият има достъп до СТИ и разполага със съответните технически познания, за да извърши манипулация на устройството.
Пред настоящата въззивна инстанция от страните не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от този на решаващия съд, поради което решението на РС-Димитровград следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2021г..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260027/18.02.2021г., постановено по гр.д. № 1320 по описа за 2020г. на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД-
гр.Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив ул.Христо Г. Данов №37, ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.А. ЕГН **********
*** сумата
от 300 лв. направени разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.