№ 1244
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110146176 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 46176 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 37198/05.08.2021г. на СРС.
Ищцата Т. П. Т. чрез адв. Р.Ш. - АК-София, е предявила срещу Г.С. К. в
качеството му на частен съдебен изпълнител и срещу Т.В.К. в качеството му
на помощник-частен съдебен изпълнител при същия искове с правно
основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 и чл. 37, ал. 3
ЗЧСИ за осъждането им да ѝ заплатят солидарно сумата от 273,00 лева,
представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 15506/2019г. на СГС, от които
200,00 лева - част от разходите за адвокатски хонорар, и 73,00 лева - такси и
разноски към съда и съдебния изпълнител във връзка с жалбата ѝ, по която е
образувано посоченото дело, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба (05.08.2021г.) до окончателното ѝ изплащане.
Основателноста на претенцията си ищцата обосновава с
обстоятелството, че е конституирана като длъжник по изп.д. №
20199240401239 на ЧСИ № 924 - Г.К., образувано въз основа на издаден на
25.07.2018г. по в.гр.д. № 4672/2018г. на СГС изпълнителен лист за
изпълнение на постановения по това дело режим на лични контакти на К.К.Ж.
- дъщеря на ищцата, с баща ѝ К.П.Ж.. На 07.10.2019г. на ищцата била връчена
покана за доброволно изпълнение. Тя изразила готовност да предаде детето за
изпълнение на режима на лични контакти, като отбелязала, че пречка за това
би било нежеланието на детето и отношението му към бащата. В периода
м.09.2019г.-м.03.2020г. частен съдебен изпълнител Г.К. и помощниците му
М.Л. и Т.К. ежеседмично посещавали адреса на ищцата за привеждане в
изпълнение на изпълнителния лист. Ищцата им оказвала съдействие, но
детето нито веднъж не изразило желание и готовност да иде при баща си. В
тази връзка на ищцата били наложени множество глоби по чл. 528, ал. 5 вр.
чл. 527, ал. 3 ГПК. На 25.10.2019г. Помощник-ЧСИ наложил на Т.Т. глоба в
размер на 400,00 лева за това, че тя не предала детето на баща му за
осъществяване на режим на лични контакти, съгласно Протокол за предаване
на дете от 16.10.2019г. Постановлението било обжалвано пред Софийския
градски съд, като с Решение № 160/08.01.2020г. по ч.гр.д. № 15506/2019г. на
СГС, ГО, ІІ-Д състав, то било отменено. Ищцата сторила разноски за делото,
които с Определение № 7593/26.05.2020г. по същото дело било отказано да ѝ
бъдат присъдени, с указание, че отговорност за същите следва да търси по
исков ред от съдебния изпълнител. Тъй като за действията на помощник-
съдебния изпълнител той отговарял солидарно, изплащане на тези разноски
се търси и от двамата. За насрочените по делото публични съдебни заседания
ищцата не се явява и не изпраща представител, съответно се представлява от
адв. Ш., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г.С. К. чрез адв. А.С. - АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 59116/24.09.2021г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Обосновава
позиция, че не е дал повод за образуване на делото, като разноски извън
изпълнителното дело в полза на ищцата не се дължат. Оспорва да отговаря
2
солидарно за действията на помощника си, който не бил допуснал
неизпълнение на задълженията си. В насрочените по делото публични
съдебни заседания не се явява, като се представлява от адв. С., който оспорва
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмени бележки, вх. № 25420/11.02.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т.В.К. чрез адв. Ж.Е. - АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 63299/01.10.2021г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че изцяло
подкрепя изложеното от другия ответник, като го поддържа и на собствено
основание. Заявява, че не е дал повод за предявяване на иска, който е
неоснователен. В насрочените по делото публични съдебни заседания не се
явява, като се представлява от адв. Е., който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 22488/08.02.2022г. на СРС.
2Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 и
чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ е за ищеца. Същият следва да докаже извършено от
ответника незаконосъобразно действие/бездействие по проведено
принудително изпълнение, включително такова на помощник-частен съдебен
изпълнител, понесените от ищцата вреди и техния размер, както и причинната
връзка между вредите и действията на съдебния изпълнител / неговия
помощник. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил
претендираните спрямо него суми, както обстоятелствата, които го
освобождават от отговорност. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представените по делото книжа, ищцата е длъжница по изп.д.
№ 20199240401239 на ЧСИ № 924 - Г.К., като предмет на делото е изпълнение
на определен от съда режим на личен контакт на детето К.К.Ж. с баща му
К.П.Ж.. С Постановление от 25.10.2019г. Помощник-ЧСИ Т.К. е наложил на
ищцата на основание чл. 528, ал. 5 ГПК глоба в размер на 400,00 лева за това,
че на 16/17.10.2019г. не е предала детето на баща му за осъществяване на
режима на лични контакти. По жалба на Ташева с Решение от 08.01.2020г. по
ч.гр.д. № 15506/2019г. на СГС, ГО, ІІ-Д състав, постановлението за налагане
на глоба е отменено, тъй като не са били налице предпоставки за налагането ѝ
и неизпълнение от страна на майката на задължението за предаване на детето.
Сочи се, че причина за това е нежеланието на детето и проблем в
изграждането на емоционална връзка с бащата. С Определение №
7593/26.05.2020г. по същото дело съдебният състав е отказал да допълни
3
решението си в частта за разноските. Посочено е, че отговорността за
съдебни разноски почива върху неоснователно предизвикания правен спор.
Съдебният спор по делото бил породен от незаконосъобразните действия на
съдебният изпълнител, разноските по него имали характер на вреди, за които
бил отговорен съдебният изпълнител.
В съдебната практика е налице разнобой относно отговорността за
разноските в производствата по чл. 435 ГПК за обжалване действията на
съдебния изпълнител. По изложените в предходния абзац съображения някои
съдебни състави не присъждат разноски в полза на страните по
изпълнителното производство. Други напротив - разпределят разноски
съобразно общите правила. Настоящият съдебен състав принципно споделя
виждането, че, доколкото се касае за производство с две страни, развиващо се
по реда на ГПК, макар и със съответни специфики, за него е приложима
нормата на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по разноските в делото,
като отговорността за тях се поема от страната (взискател/длъжник), която е
загубила същото.
Съдът следва да решава делата съобразно закона и вътрешното си
убеждение, но и воден от принципа на справедливостта. Тъй като на ищцата с
влязъл в сила акт е отказано присъждане на сторените от нея разноски по
оспорване действията на съдебния изпълнител, като е указано, че
евентуалните вреди, които съставляват тези разноски, следва да се понесат от
съдебния изпълнител и след предявен иск по чл. 441 ГПК, то, ако съдът
следва съображенията си, че разноските следва да се разпределят в
производството по чл. 435 ГПК, то би се стигнало до несправедливост. От
една страна ищцата няма да може да получи компенсация за причинените
имуществени вреди, а от друга това ще се дължи не на нейните постъпки, а на
противоречия в тълкуването и прилагането на закона. Настоящият съдебен
състав приема, че при това положение е решен въпросът относно това кой е
отговорен за разноските в успешно проведеното производството по
оспорване постановлението на съдебния изпълнител, като по делото остава да
се установят наличието и размерът на вредите.
Видно от представените на л. 27 и 28 заверени преписи от вносни
бележки, ищцата е заплатила във връзка с ч.гр.д. 15506/2019г. на СГС такси в
общ размер от 73,00 лева. Видно от заверения препис от пълномощно на л. 29
от делото тя е заплатила за конкретното дело и хонорар на адв. Ш. в размер
на 300,00 лева. Така общият размер на сторените разноски е 373,00 лева. По
настоящото дело не се претендира целият адвокатски хонорар, а само 200,00
лева от него. Доколкото се установява заплащане на разноски в
претендирания размер от 273,00 лева, като постановлението на съдебния
изпълнител е отменено като незаконосъобразно и при преценка, че
отговорността за разноски в производството следва да се носи от съдебния
изпълнител, то съдът приема, че исковете срещу съдебния изпълнител и
неговия помощник са основателни и следва да бъдат уважени. Солидарната
отговорност между ответниците произтича от нормата на чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ.
Горните съображения за достатъчни за обосноваване основателността
на предявените искове, като останалите изтъкнати от страните съображения
не разколебават изводите на съда.
4
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ищцата. Същата своевременно е заявила
претенция в тази насока. Доказани са разноски в общ размер от 350,00 лева,
които следва да бъдат присъдени в нейна полза. Доколкото отговорността за
разноски не е солидарна, то всеки от ответниците следва да заплати по 175,00
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С. К., ЕГН **********, в качеството му на частен съдебен
изпълнител № 924, и Т.В.К., ЕГН **********, в качеството му на помощник-
частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител № 924 - Г.К., да
заплатят солидарно на Т. П. Т. , ЕГН **********, на основание чл. 441, ал. 1
ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ, сумата от 273,00
лева, представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 15506/2019г. на СГС, от
които 200,00 лева - част от разходите за адвокатски хонорар, и 73,00 лева -
такси и разноски към съда и съдебния изпълнител, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба (05.08.2021г.) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Г.С. К. , ЕГН **********, да заплати на Т. П. Т. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
46176/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА Т.В.К., ЕГН **********, да заплати на Т. П. Т. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
46176/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5