Определение по дело №412/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И като разгледа докладваното от младши съдия шейтанова дело за да се произнесе взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 4545/01.07.2014 г. /дата на пощ. клеймо 30.06.2014 г./ от [фирма], насочена против решение от № 1798/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1109/2013 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, в частта, с която по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТуволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на предишната работа, както и в частта, с която по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТвъззивникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 7 123,20 лева обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 29.10.2013 г. до 29.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която по иска с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТвъззивникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 240 лева обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението като постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът сочи, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и неправилно е приел, че ищцата отговоря на изискванията за заемане на длъжността, т.к. притежава средно специално образование специалност техник по строителство и архитектура. Въззивникът – работодател е въвел изискване и за вида на образованието в насока промяна на необходимата специалност – строителен техник със специалност В и К /водно строителство/, каквато ищцата не притежава. Според въззивника неправилен е и изводът на съда, че Т. Костичкова притежава алтернативния изискуем стаж от 7 г. като технически ръководител. Като стаж следва да се зачете само този на длъжността „Технически ръководител на пътен участък” в Областно пътно управление Б., който е недостатъчен. Въззивникът сочи, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл. 228 КТ не е 1 187,20 лв. /както е приел съдът/, понеже в тази сума се включват и изплатените режийни разходи и извънреден труд в размер на 209 лв., които нямат постоянен характер. Относно иска по чл. 220, ал. 1 КТ се сочи, че по същите съображения обезщетението от 240 лв. е завишено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата Т. Костичкова е подала отговор. В него се поддържа, че притежава изискващото се длъжността образование и освен това не й е била връчвана трудова характеристика. Освен това работодателят не е доказал да е настъпила промяна в изискванията, което се установява и от свидетелските показания. Назначеното на заеманата от ищцата длъжност лице Г. М. също не отговаря на изискванията.

В насрещната въззивна жалбана Т. Костичкова се сочи, че във възнаграждението по чл. 228 КТ следва да се включи освен основното възнаграждение, така и допълнителните възнаграждения съгласно Колективния трудов договор. Поради това съдът е следвало да възприеме втория вариант съдебно-икономическата експертиза, според който възнаграждението по чл. 228 КТ е 1 625,28 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ – 9 751,68 лв. Т. Костичкова моли да бъде отменено решението в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен като неоснователен за горницата над 7 123,20 лв.

[фирма] не е подало отговор на насрещната въззивна жалба.

Окръжен съд Благоевград след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Въззивните жалби саподадени своевременно от процесуално легитимирани страни и отговарят на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което са допустими. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – частично допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху решението настоящата инстанция намира, че то е частично правилно.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

С оглед изявленията в отговора на исковата молба не е спорно, че между ищцата Т. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] и ответното дружество [фирма] ЕИК[ЕИК] е съществувало трудово правоотношение по трудов договор за неопределено време № 234/30.09.2011 г. /л. 23/, което е било прекратено с процесната заповед № ЛС-01-181/17.10.2013 г. от датата на връчването, връчена при отказ пред двама свидетели на 29.10.2013 г. Датата и начинът на връчване на заповедта е удостоверен с подписите на двама свидетели. Връчването при отказ се установява и от показанията на свид. М., която свидетелства за обстоятелствата, свързани с връчването. Страните не спорят и че съгласно трудовия договор Т. Костичкова е заемала длъжността „Технически ръководител” с месторабота Регионално поделение Г. Д.. Не се спори и че едновременно с уволнителната заповед на ищцата е връчено предизвестие № ЛС-04-12/17.10.2013 г., както и че срокът на предизвестието не е спазен от работодателя.

Заповед № ЛС-01-181/17.10.2013 г. /л. 4/ е издадена от инж. П. Т. -представляващ дружеството към 29.10.2013 г. съгласно извършената служебно справка в ТР. Заповедта е мотивирана като в нея е посочено основанието за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение и са подробно описании на фактите – липса на необходимо образование и професионална квалификация за длъжността „Технически ръководител”, за която са повишени изискванията - висше образование строителен инженер специалност „В и К” или средно образование строителен техник специалност „Водно строителство” или строителен техник друга специалност със стаж минимум седем години като технически ръководител или като ръководител в областта на строителството. Настоящият състав намира, че с оглед релевираните факти се касае за уволнение на основание липса на необходимото образование за изпълняваната работа по см. на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. първо КТ. Действително посоченият в заповедта алтернативно изискуем минимален стаж от 7 г. на ръководна техническа длъжност не може да бъде отнесен към изискването за професионална квалификация. Трудовият стаж има значение за придобиване на професионален опит, рутина, организираност за ефективно изпълнение на трудови функции, но не се припокрива с професионалната квалификация, която според легалното й определение в чл. 8, ал. 3 от Закона за професионалното образование и обучение се изразява в придобити професионални знания и компетентности за упражняване на определена професия. Следователно измененията на изискванията за заемане на длъжността във връзка със стажа не могат да се подведат под фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. второ КТ. В случая обаче посоченото в заповедта алтернативното изискване за стаж на ръководна техническа длъжност не съставлява второ отделно основание за уволнение. При наличието на две уволнителни основания уволнението е законосъобразно ако се докаже изпълнението на законовите изисквания дори по отношение на едно от тях. В случая обаче въведените от ответното дружество изисквания са поставени в условия на алтернативност – заемащият длъжността следва да притежава определен вид и степен висше/средно образование или средно техническо образование по друга специалност със стаж на ръководна техническа длъжност. При тази постановка не е възможно да са релевирани две основания, защото в този случай ако работникът не притежава висше образование, но има диплома за средно образование строителен техник специалност „Водно строителство”, то уволнението би било законосъобразно. А според посоченото в заповедта в този случай работникът отговаря на повишените изисквания. В случая изискването за стаж е поставено във връзка с изискването за определен вид образование - средно техническо по специалност извън „ВиК” и „Водно строителство”, поради което се касае за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. първо КТ.

От доказателствата по делото се установява, че изискванията за заемане на длъжността са повишени след сключване на трудовия договор по надлежния ред. Според длъжностна характеристика от 2007 г. /л. 197/ за длъжността „Технически ръководител” се изисква образователно равнище средно образование, строителна специалност без посочена конкретна специалност. В тази характеристика длъжността е под код 1223 3006 по НКПД от 2005 г. От справка в кодовата таблица за преход по НКПД се установява, че тази длъжност по НКПД от 2011 г. е с код 3123 приложни специалисти с контролни функции в строителството, на която е назначена ищцата с трудовия договор. Със заповед № 06-226/03.09.2013 г. /л.37/ представляващият дружество инж. Т. е въвел промяна в изискваната образователна степен за заемане на длъжността „Технически ръководител” на район, а със заповед № 06-260/10.10.2013 г. /л. 38/ е въведено алтернативното изискване за средно техническо образование по специалност извън „ВиК” и „Водно строителство”. Новите изисквания са отразени в длъжностната характеристика от съответно съответно 05.09.2013 г. и 10.10.2013 г. /л. 49 и 75/, утвръдена от компетентния огран. Промяната е отразена и в утвърденото разписание на длъжностите. Промяната в изискванията се установява по несъмнен начин от писмените доказателства, поради което показанията на свид. П. и Т. за липса на промяна не следва да се кредитират.

В исковата молба е наведен довод за необуславеност на промените от характера на работата. Преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При наведени доводи в исковата молба относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания обаче съдът дължи мотиви в тази насока /така Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК/. В случая обаче не е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на посочената длъжност и въведените нови такива от работодателя, а само при такова несъответствие би могло да се приеме, че работодателят незаконосъобразно е упражнил потестативното си право. Изискванията за образование по специалност „В и К” и „Водно строителство” са пряко свръзвани с естеството на длъжността, включваща трудови функции по ръководство на дейността по поддържане на В и К мрежата. Изискването за друга специалност със стаж на ръководна техническа длъжност е свръзано с функциите по ръководство, включени в длъжността. Изтъкнатият довод за невръчване на новата длъжностна характеристика е неоснователен. От показанията на свид. М. се установява връчване при отказ, но дори и такова да липсва, невръчването на длъжностната характеристика е без правно значение за законосъобразността на уволнението /така Решение № 215/08.07.2010 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 166/2009 г./. Твърдението за назначаване на мястото на ищцата на лице, неотговарящо на завишените изисквания, е изложено във връзка с аргументите за липса на промяна на изискванията. Други доводи в исковата молба, въззивната жалба и отговора не са наведени.

Настоящият състав не споделя извода на районния съд, че ищцата притежава изискуемото средно образование в съответната специалност „Водно строителство”. Видно от диплома от 29.06.1978 г. от Техникум по строителство „Н. П.” Б. /л. 106/ ищцата има средно образование – среден техник по строителство и архитектура. Следователно тя няма висше образование като строителен инженер, а притежаваното от нея средно образование е в друга специалност, различна от „Водно строителство”. Специалността „Строителство и архитектура” е различна от изискуемата „Водно строителство” с оглед нейната насоченост.

Образованието на ищцата обаче отговаря на третото алтернативно изискване - средно техническо по специалност извън „ВиК” и „Водно строителство”. В исковата молба са изложени твърдения за натрупания от ищцата стаж на ръководни технически длъжности с този вид техническо образование в Областно пътно управление Б., [фирма] и [фирма]. С оглед твърденията във въззивната жалба ответното дружество не спори, че заеманата от ищцата длъжност „Технически ръководител –пътен участък” и заеманата от нея длъжност „Технически ръководител”, от която е уволнена с процесната заповед, са технически ръководни длъжности според новите изисквания за длъжността. Въззивникът обаче твърди, че отработеното от ищцата време на тези две длъжности е под 7 години. Ответникът обаче не е провел пълно и главно доказване, че и останалите посочени от ищцата длъжности в Областно пътно управление Б., [фирма] и [фирма] не са с трудови функции на технически ръководител. За същността на дадена длъжност се съди не по наименованието й, а според естеството на включените в нея трудови функции и задължения. Установяването на законността на уволнението / и следователно и на обстоятелството, че работникът не отговаря на нововъведените изисквания/, е в тежест на работодотеля, който черпи благоприятни последици от тези факти. Тези отрицателни факти оставят следа в обективната действителност и е възможно да бъдат доказани /например чрез изискване на съответните длъжностни характеристики/. Определени видове отрицателни факти подлежат на доказване-така ТР № 6/2013 г. на ОСГК относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Проведеното от ищцата доказване чрез прилагане на писмени доказателства образци УП- 2 и 3 е насрещно по своята характеристика и не е необходимо да е пълно. В хода на първоинстанционното производство с определение по чл. 140 ГПК на ответното дружество е указано кои факти следва да докаже. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с доклада. Поради недоказване от страна на ответното дружество на законността на уволнението искът правилно е бил уважен.

Поради това решението в частта, с която уволнението е признато за незаконосъобразно / и като израз на това за яснота е отменено действието уволнителната заповед/, следва да се потвърди. С решението обаче са отменени и заповеди от 03.09.2013 г. и 10.10.2013 г. на управителя на ответното дружество /л. 37 и 38/, с които се повишават изискванията за длъжността. За отмяната на тези заповеди предвид уточнението, направено в о.с.з. от 22.04.2014 г. /л. 160/, иск не е предявен. Освен това по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ законосъобразността на тези заповеди не подлежи на съдебен контрол извън преценката за наличието на изменение в изискванията за заемане на длъжността. Вероятно се касае за техническа грешка, но решението следва да бъде обезсилено в тази част.

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2, 3 КТ.

Правилно този иск е бил уважен. Видно от трудовия договор той е сключен за неопределено време и не е прекратен на друго основание.

Решението в частта относно иска по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отменено частично. Установява се, че считано от датата на връчване на заповедта за уволнение 29.10.2013 г. до 29.04.2014 г. ищцата е била безработна вследствие на прекратяването на трудовото й правоотношение. Видно от служебна бележка от Агенция по заетостта /л. 166/ към 14.04.2014 г. ищцата е регистрираната като търсеща работа. От приложеното на л. 18 копие от трудова книжка се установява, че в нея не е вписан нов трудов договор. От експертизата се установява, че последният пълно отработен месец преди уволнението е м. август 2013 г. Ищцата претендира, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението се включват както основната й заплата, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и допълнително възнаграждение за фирмен стаж, така и възнаграждението за домашно дежурство, извънреден труд и получените суми за режийни/социални разходи, допълнителни социални надбавки и суми по допълнително материално стимулиране. Районният съд е приел, че в брутното трудово възнаграждение за определянето на обезщетението се включват основната заплата, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, допълнителното възнаграждение за фирмен стаж и възнагражденията за извънреден труд и сумите за режийни – по първия вариант от допълнителната експертиза.

Настоящият състав намира, че брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ обхваща самоосновното трудово възнаграждение в размер на 740 лв., допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит определено в чл. 12 от НСОРЗ / и уговорено в чл. 17, ал. 1 от К./ в размер на 207,20 лв. и уговореното в чл. 22, ал. 1 К. на осн. чл. 6, ал. 1, т. 2 НСОРЗ допълнително възнаграждение за фирмен стаж в размер на 31 лв. Тези възнаграждения следва да бъдат включени в брутното трудово възнаграждение, понеже представляват съответно основно възнаграждение за изпълнение на трудовите задачи по см. на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се основно възнаграждение в зависимост единствено от отработеното време по см. на чл. 15 и чл. 17, ал. 1, т. 3 НСРОЗ. Сумираният размер на тези възнаграждения за месец август 2013 г. е 978,20 лв. и следователно дължимото обезщетение за периода е в размер на 5 869,20 лв.

Останалите възнаграждения не следва да се включват в базисното възнаграждение. Възнагражденията за домашно дежурство и извънреден труд макар да са трудови възнаграждения не са част от основното възнаграждение и не съставляват и възнаграждения над основното определени според прилаганите системи за заплащане на труда. Те нямат и постоянен характер, т.к. зависят от отработеното през съответния месец време. Получените суми за режийни/социални разходи и допълнителни социални надбавки не спадат към нито една от хипотезите на чл. 17, ал. 1, т.1-3 от наредбата. Те не се изплащат като възнаграждение за престирания труд и не са обвързани от прослуженото време. Суми по допълнително материално стимулиране през м. август 2013 г. не са начислени, но дори да бяха според Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о. подобни целеви награди и бонуси поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултатне спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Въпреки че тези възнаграждения са визирани в К., те не могат да бъдат включени в обезщетението по чл. 228 КТ само на това основание. Вътрешните правила относно работната не са приети като доказателство по делото поради преклузия.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ.

Искът за изплащане на възнаграждение за неспазения срок на предизвестието е евентуален спрямо иска по чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради незаконното уволнение. Двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда в следствие на уволнение - оставане на уволнения без работа. Именно и поради тази причина е допустима компенсацията между тези две обезщетения. Районният съд не е дължал произнасяне по този иск, понеже искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е бил уважен и не е настъпило процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск. В тази част решението следва да се обезсили.

По разноските. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено в съответните части относно разноските. С оглед изхода на спора ищцата има право на разноски сторени пред първата инстанция в размер на 139,57 лв. за адвокатско възнаграждение / а не 200 лв./, а ответното дружество – 187,16 лв. за адвокатско възнаграждение / от които присъдени 174 лв./. По евентуалния иск по чл. 220, ал. 1 КТ ответното дружество не дължи дт за предявявване в размер на 7,40 лв.

Пред въззивната инстанция ищцата е сторила разноски в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. Въззивникът е сторил разноски в размер на 567,46 лв.- дт за въззивно обжалване и 350 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. С оглед изхода на спора на ищцата има право на разноски в размер на 151,69 лв., а дружеството- в размер на 138,39 лв.

Водим от горните съображения съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1798/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1109/2013 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев В ЧАСТТА, с която е отменена Заповед № РД - 06 - 226/03.09.2013г., изменена и допълнена със Заповед № РД - 06 - 260/10.10.2013г. на [фирма] и В ЧАСТТА, с която [фирма] ЕИК[ЕИК] по искас правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ е осъдено да заплати на Т. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата от 240 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата,

ОТМЕНЯ решение № 1798/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1109/2013 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев В ЧАСТТА, с която предявеният от Т. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес: Б., ул. ”А. Чехов” № 3, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от общо 10 080 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането на ищцата без работа за периода от 29.10.2013 г. до 29.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, е уважен за разликата над размера от 5 869,20 лв.до размера от 7 123,20 лева,

както иВ ЧАСТТА, с която [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес: Б., ул. ”А. Чехов” № 3 е осъдено на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати наТ. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата от 200 лева направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, над размера от 139,57 лв., както и В ЧАСТТА, с която [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес: Б., ул. ”А. Чехов” № 3 е осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС Гоце Делчев сумата от 7,40 лева, представляващи държавна такса по иска по чл. 220, ал.1 от КТ,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес: Б., ул. ”А. Чехов” № 3, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от общо 10 080 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането на ищцата без работа за периода от 29.10.2013 г. до 29.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, за горницата над размера от 5 869,20 лв. до размера от 7 123,20 лева, като неоснователен,

като ПОТВЪРЖДАВА решение № 1798/16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 1109/2013 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес: Б., ул. ”А. Чехов” № 3 да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на Т. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] от [населено място], сума в размер на 151,69 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Т. Д. Костичкова ЕГН [ЕГН] от [населено място], да заплати на осн. чл. 78, ал. 2 и 3 ГПК на [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес: Б., ул. ”А. Чехов” № 3, сума в размер на 151,55 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред районния и окръжния съд и за внесена държавна такса за въззивно обжалване.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

Председател: Членове: