№ 28
гр. Габрово , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от подсъдимия М. В. АС. от с. Д., общ. Севлиево, чрез договорния защитник
адв. Р.Б. от АК – Габрово, срещу присъда № 3 от 18.03.2021 г. по НОХД № 839/2020 г.
по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда подсъдимият М. В. АС. е признат за ВИНОВЕН в това,
че на 12.06.2019 г., в гр. Габрово, на гише „Р.“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Габрово, съзнателно е ползвал неистински официален документ - нотариална
заверка на Нотариус № 298 - Н.К. с район на действие РС - Севлиево на договор за
покупко-продажба на МПС от *** г. между продавачите Х.С.Х. и М.Д.Х. и купувач М.
В. АС., в който подписът след „Нотариус“ не е изпълнен от нотариус Н.К. и
отпечатъкът от кръгъл печат с надпис „Нотариус № 298 Република България Н.К.
Район на действие РС Севлиево“ не е изпълнен с печата на нотариус Н.К., като от него
не може да се търси наказателна отговорност за съставянето му, поради което и на
основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично
и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
Със същата присъда подсъдимият М. В. АС. е признат за ВИНОВЕН в това, че
1
на 12.06.2019 г., в гр. Габрово, на гише „Р.“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Габрово, съзнателно е ползвал неистински частен документ - договор за покупко-
продажба на МПС от *** г. между продавачите Х.С.Х. и М.Д.Х. и купувач М. В. АС., в
който подписът след „Продавачи 1“ не е изпълнен от Х.С.Х. и подписът след
„Продавачи 2“ не е изпълнен от М.Д.Х., за да докаже, че е закупил посочения в
договора л.а. „О.“ с рег. № **, като от него за съставянето му не може да се носи
наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1,
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на пробация със следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. В. АС. е определено едно
общо наказание - най-тежкото от така наложените, а именно пробация със следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години.
С присъдата подсъдимият М. В. АС. е осъден да заплати разноските по делото,
от които 336.90 лв. по сметка на ОД на МВР – Габрово и 427 лв. в полза на съдебната
власт по сметка на РС - Габрово.
В жалбата на подсъдимия А. и допълнението към нея, изготвени от защитника
адв. Б., се твърди, че постановената присъда се основава на непълен и противоречив
доказателствен материал, като съдът е осъдил подсъдимия по недоказани обвинения.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането, че деянията на М.А. не са
осъществени от обективна страна, тъй като не е приобщен по надлежния ред
инкриминирания предмет. По това оплакване се посочва, че досъдебното производство
е било образувано едва на 23.08.2019 г. с Постановление на прокурор при РП –
Габрово и след тази дата инкриминираният документ по никакъв начин не е приобщен
по делото и поради това липсва предмет на престъпленията. Протоколът за доброволно
предаване от 12.06.2019 г. се явявал негодно доказателствено средство, а от тук и
липсват приложени по надлежния ред писмени доказателства. Обърнато е внимание, че
доказателствата, способните за доказване и доказателствените средства са предвидени
в НПК и същите имат значение и отношение тогава, когато са приобщени по
надлежния и предвидения в НПК ред, а чрез полицейска предварителна проверка не
могат да се събират доказателства и да се извършват процесуално-следствени действия.
Твърди се, че така, както е съставен протоколът за доброволно предаване от 12.06.2019
г., в т. 1 от същия е описано, че се приобщава документ в оригинал, но видно от
съдържанието на всички годно събрани доказателства (такива по реда на НПК), не се
2
установява наличието на такъв оригинал. Следващото оплакване от жалбата е за това,
че не е осъществено така описано деянието в ОА по смисъла на чл. 316, вр. с чл. 308,
ал. 2, вр. с ал.1 от НК, защото в производството не е доказано, че пред служител в
сектор „Пътна полиция“ при МВР - Габрово е ползван неистински официален
документ в оригинал, а не ксерокопие. На следващо място се заявява, че не може да се
твърди, че е ползван документа пред надлежен орган, след като в хода на
производството не е установено по някакъв начин да е извършен дори опит за
пререгистрация на процесното МПС. В жалбата се заявява и, че не са осъществени от
обективна страна деянията и по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, с оглед липсата на
обществена опасност на самите деяния, поради липсата на какъвто и да било престъпен
резултат, като първоинстанционният съд неправилно не е приложил чл. 9, ал. 2 от НК.
Следващото твърдение е, че не са осъществени деянията и във връзка с изискването за
използване на инкриминирания документ, след като липсват каквито и да било преки
доказателства в тази насока, а именно попълнено и разпечатано заявление, което да
обособи използването му така, както е повдигнато обвинението. Заявява се още, че
първоинстанционният съд неправилно не е преквалифицирал деянието по
привилегированите състави на чл. 308 и чл. 309 от НК, като в тази част липсвали и
мотиви в присъдата. В жалбата се заявява оплакване и за това, че
първоинстанционният съд, независимо от приложението на разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от НК, изключително много е завишил размера на наложеното наказание, без да си
дава сметка за последиците на самото деяние и личността на дееца, както и липсата на
настъпването на какъвто и да било престъпен резултат. Искането в жалбата, което е
доразвито в допълнителното становище, е въззивният съд да отмени атакувана присъда
и да върне делото на първоинстанционния съд или да отмени присъдата и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по двете обвинения; да
се отмени присъдата и да се постанови нова присъда поради наличие на
предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК; да измени присъдата, като приеме, че двете
инкриминирани деяния са осъществени при условията на маловажност; да измени
присъдата, като намали продължителността на двете задължителни пробационни мерки
до размера на законовия минимум.
Пред настоящата инстанция подсъдимият А. и защитникът му адв. Б.
поддържат жалбата по изложените в нея и допълнението към нея съображения, към
които се придържат и в хода по съществото на делото. При упражняване на правото си
на последна дума подсъдимият А. моли да бъде оправдан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово заявява, че присъдата следва
да се потвърди.
Въззивният съд, след като разгледа въззивната жалба, обсъди становищата на
3
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание
чл. 314 от НПК, приема следното:
Въззивната жалба е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която
е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадени в срока за
обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съставът на въззивния съд счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства,
като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетелите Д.М.А., Х.С.Х., М.Д.Х., К.Т.Ц., С.Ц.С., В.С.С. и И.Р.М., както и писмените
доказателства – протокол за доброволно предаване и предадения с него договор за
покупко-продажба на МПС (л. 14-15 от ДП), протокол за разпознаване на лица и
предмети и фотоалбума към нето (л. 49, л. 51-52 от ДП), справка от МВР и типова
длъжностна характеристика на длъжността „С.“ в група „Р. и отчет на МПС, отчет
водачи и АНД“ в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово (л. 32-35 от първоинстанционото
дело), протоколи за изземване на сравнителен материал – (л. 57-65 от
първоинстанционното дело); заключението на допуснатата и изслушана при
провеждането на съдебното следствие съдебно-почеркова (графическа) и техническа
експертиза. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка
е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя съществено по
всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият М. В. АС. е роден на *** г. в гр. Севлиево. Живее в с. Д., общ.
Севлиево. Завършил е основно образование. Подсъдимият А. е осъждан, като
последните по време осъждания са, както следва:
1. С протоколно определение от 07.10.2015 г. по НОХД № 1024/2015 г. по описа на
Районен съд – Габрово, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение за
решаване на делото, съгласно което подсъдимият М.А. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, за което му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
тригодишен изпитателен срок.
2. С протоколно определение от 15.09.2016 г. по НОХД № 362/2016 г. по описа на
Районен съд – Севлиево, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение
за решаване на делото, съгласно което подсъдимият М.А. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, аз което и при приложение на чл. 55 от НК му е наложено наказание
4
пробация.
На *** г. свидетелите Х.С.Х. и М.Д.Х. продали на свидетеля Д.М.А. собствения
си лек автомобил „О.“ с рег.№ ***. Сделката била сключена в изискваната от закона
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, като бил изготвен
договор за покупко- продажба на МПС, а нотариалната заверка била извършена от
Нотариус № 298 – Н.К., с район на действие района на Районен съд – Севлиево. След
прехвърляне на собствеността, свидетелят Х. предал регистрационни талона (част І и
част ІІ) на свидетелят А. а веднага след това представил копие от договора в данъчна
служба в гр. Севлиево, където превозното средство било отчислено от данъчната му
партида. Няколко дни след продажбата свидетелят Х. посетил Сектор ПП при ОД на
МВР Габрово, където отново представил копие от договора за продажба на
автомобила, за да бъде дерегистриран като собственик на продадения автомобил.
Въпреки че имал задължение като нов собственик, свидетелят Д.А. не се явил в сектор
ПП при ОД на МВР Габрово и не била извършена пререгистрация на превозното
средство, съответно не били издадени нови регистрационни талони с името на новия
собственик.
На неустановена дата, след закупуване на превозното средство, свидетелят
Д.А. продал лекия автомобил на свидетеля И.Р.М. от с. Б., общ. Севлиево. Сделката не
била оформена в изискваната от закона форма, а купувачът, след получаване на
договорената цена, предал на купувача двата регистрационни талона на превозното
средство.
На неустановена дата през 2019 г. свидетелят И.М. бил посетен от подсъдимия
М. В. АС.а, когото познавал от преди. Същият заявил, че иска да купи автомобила „О.“
с рег. № ***. М. се съгласил, но уточнил, че собствеността по документи се води на
Д.А. и при осъществяване на сделка може да представи само двата регистрационни
талона на превозното средство. Въпреки това М.А. потвърдил желанието си да купи
превозното средство и след заплащане на уговорената цена го откарал.
На неустановен ден през пролетта на 2019 г. подсъдимият М.А. се срещнал със
свидетеля Х. Х. в близост до работното му място в гр. Севлиево и поискал от него да
му прехвърли собствеността върху закупения автомобил. Х. отказал, като заявил, че
вече е продал автомобила на свидетеля Д.А. и не може да се разпорежда повече с него.
На 12.06.2019 г. свидетелката С.Ц.С. изпълнявала служебните си задължения
като системен оператор в група „Р. и отчет на МПС, отчет водачи и АНД“ в Сектор ПП
при ОД на МВР Габрово. Работела на гише „Р.“ в сградата на КАТ - Габрово, когато
при нея се явил подсъдимият М. В. АС.а. Същият искал да прехвърли собствеността на
лек автомобил „О.“ с рег.№ ***. Представил на свидетелката личната си карта, за да се
5
удостовери самоличността му и договор за покупко-продажба на МПС от *** г.,
сключен между Х.С.Х. и М.Д.Х., като продавачи и М. В. АС., като купувач. Договорът
бил с нотариална заверка на подписите на продавачите и купувача от Нотариус № 298
Н.К. с район на действие района на Районен съд - Севлиево. Свидетелката С.С.
извършила справка в системата за историята за регистрациите на превозното средство.
Тогава установила, че след продажбата автомобилът е отчислен от стария собственик,
но не е зачислен на новия, а посоченият за нов собственик в информационните масиви
не бил М.А.. С. уведомила свидетеля К.Ц. – инспектор в сектора. След това бил
проведен телефонен разговор с нотариус Н.К. от гр. Севлиево, която заявила, че след
извършената от нея справка е установила, че договор за покупко-продажба на
автомобила с купувач М.А. не съществува. Докато се водел телефонния разговор
подсъдимият чакал в близост до гишето и дочувайки съдържанието му напуснал
помещението като дори не взел личната си карта.
За случилото се бил подаден сигнал до сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Габрово. С протокол за доброволно
предаване от 12.06.2019 г. свидетелят К.Ц. предал на свидетеля В.С. – инспектор в
сектор „ПИП“ представения от подсъдимия А. на гишето за регистрация договор за
покупко-продажба на МПС.
От заключението на назначената при провеждане на съдебното следствие
съдебно-почеркова (графическа) и техническа експертиза (л. 67-79 от
първоинстанционното производство), което не се оспорва от страните и съдът възприе
като мотивирано и обосновано, се установява следното: 1. Подписът, положен след
думата „Продавачи 1“ в договор за покупко-продажба на МПС от *** г. не е изпълнен
от лицето Х.С.Х.; 2. Подписът, положен след думата „Продавачи 2“ в договор за
покупко-продажба на МПС от *** г не е изпълнен от М.Д.Х.; 3. Експертизата не може
да установи дали подписите, положени след думата „Продавачи 1“ и „Продавачи 2“ в
договор за покупко-продажба на МПС от *** г. са изпълнени от лицето М. В. АС.; 4.
Подписът, положен след думата „Купувач“ в договора най-вероятно е изпълнен от
лицето М. В. АС.; 5. Подписът, положен след думата „Нотариус“ на втора страница в
договора от *** г не е изпълнен от Нотариус № 298 Н.К. с район на действие РС -
Севлиево. Не може да се установи дали подписът, положен след думата „Нотариус“ е
изпълнен от лицето М. В. АС.; 6. Отпечатъкът от кръгъл печат с надписи „Нотариус №
298 Република България - Н.К. Район на действие РС Севлиево“ на първа и втора
страница в договор за покупко-продажба на МПС от *** г. не е изпълнен с печата на
нотариус № 298 Н.К.. Отпечатъкът от кръгъл печат с надписи „Нотариус № 298
Република България - Н.К. Район на действие РС Севлиево“ на първа и втора страница
в договор за покупко-продажба на МПС от *** г е цветно копие на оригинален
отпечатък от печат, отпечатано на цветен принтер; 7. Ръкописният текст „Х.С.Х.,
6
М.Д.Х., М. В. АС., Севлиево 2545“, с който са попълнени редовете в отпечатъка от
правоъгълен щемпел на втора страница в договор за покупко-продажба на МПС от ***
г., не е писан от М. В. АС..
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
При правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
извел правилни и законосъобразни изводи относно деятелността на подсъдимия М.А..
Несъмнено е, че на 12.06.2019 г. подсъдимото лице се е явило в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Габрово, където на гише „Р.“, наред с останалите
документи необходими за пререгистрация на превозно средство, е представил и
договор за покупко-продажба на МПС от 19.1.2017 г. с посочени в него страни –
продавачи Х.С.Х. и М.Д.Х. и купувач М. В. АС., с нотариална заверка на подписите на
страните, извършена от нотариус Н.К., чрез полагане на подпис от нотариуса и
полагане на кръгъл печат на нотариуса. Заключението на графическата експертиза,
изследвала обсъжданите документи, е подробно мотивирано и законосъобразно
изготвено, поради което правилно е кредитирано с доверие. От него безспорно се
установява, че подписът, положен след думата „Продавачи 1“ в договора не е изпълнен
от лицето Х.С.Х. и подписът, положен след думата „Продавачи 2“ не е изпълнен от
М.Д.Х., както и подписът, положен след думата „Нотариус“ на втора страница от
същия договор не е изпълнен от Нотариус № 298 Н.К. с район на действие РС –
Севлиево, а отпечатъкът от кръгъл печат с надписи „Нотариус № 298 Република
България - Н.К. Район на действие РС Севлиево“ на първа и втора страница в договора
не е изпълнен с печата на нотариус № 298 Н.К. и същият отпечатък съставлява цветно
копие на оригинален отпечатък от печат, отпечатан на цветен принтер. Договорът за
покупко-продажба безспорно е частен документ. Несъмнено е, че същият е неистински,
защото му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на други
лица – свидетелите Х. Х. и М. Х.ва, а не на неустановеното лице, което в
действителност го е съставило. Подсъдимият А. е употребил документа, за да се
докаже, че е закупил лек автомобил „О.“ с рег. № *** и желае да го регистрира на
негово име. В частта за извършената нотариална заверка използваният документ е
официален такъв, но същият е неистински, тъй като му е придаден вид, че е заверен с
подписа на нотариус Н.К. и че е поставен печата на този нотариус. Не може да се търси
наказателна отговорност от подсъдимия за съставянето на неистинските документи,
тъй като не се доказва той да ги е съставил. При тези безспорно установени положения
изцяло правилни и законосъобразни се явяват правните изводи на контролирания съд,
7
според които подсъдимият А. е осъществила признаците от обективния и от
субективния състав на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК, както и на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк престъпен умисъл и за двете престъпления,
при което е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване. Несъмнено е, че А. е
съзнавал, че се ползва от неистински частен документ - договор за покупко-продажба
на МПС, който обаче не материализира първична воля на сочените в него за
продавачи, тъй като подписите не са положени от тях, а от друго лице, след което
употребява неистинския документ в сектор „ПП“ – Габрово. Подсъдимият, който е
посочен в същия договор за купувач, е съзнавал, че се ползва и от неистински
официален документ, в който нотариалната заверка не е извършена от нотариус Н.К.,
тъй като подписът и печатът не са на сочения нотариус. М.А. е лице, за което не са
налице основания да се счита, че не е съзнавал запретеността на извършените деяния,
както и че те съставляват престъпления по наказателния закон. Знаел е, че не е
договарял с лицата, сочени за продавачи, както и че такъв договор не е бил предмет на
нотариална заверка. Запознат е, че употребата на документа следва да стане в
държавната институция, отговаряща за регистрацията на превозните средства – в
случая сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово. С депозиране на процесния
договор пред компетентния орган на публичната власт е целял пререгистрация на
автомобила, въпреки обективната липса на основания за това, поради
неавтентичността му както в частта му на частен документ, така и на официален такъв.
Следователно не може да има съмнение, че са проявени интелектуалния и волевия
моменти на прекия умисъл, изпълващ субективната страна както на престъплението по
чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, така и на престъплението по чл. 316,
във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Основното оплакване, развито в жалбата, се свежда до позицията, че деянията
на М.А. не са осъществени от обективна страна, тъй като не е приобщен по надлежния
ред процесния договор за покупко-продажба. Обосновава се виждането, че след като
инкринимираният документ е предаден с протокол за доброволно предаване от един
полицейски инспектор на друг и това се е случило преди формалното образуване на
наказателното производство с постановление на прокурор, то липсва предмет на
престъпленията. Наред с това се застъпва позицията, че протоколът за доброволно
предаване от 12.06.2019 г. се явявал негодно доказателствено средство, защото е
съставен от некомпетентен орган и не отговаря на изискванията на процесуалния
закон. Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни, за което следва да се
посочи следните аргументи:
В съдебната практика е налице известно противоречие по въпроса дали
8
протоколът за доброволно предаване съставлява писмено доказателствено средство
(примерно Р-102-12-ІІ на ВКС) или писмено доказателство (примерно Р-93-12-І на
ВКС). Няма спор обаче, че доброволното предаване не е регламентирано като отделен
способ за събиране на доказателства, за който НПК да предвижда конкретно
установена процедура за провеждането му. Обсъждания по настоящото дело протокол
за доброволно предаване установява единствено факта на предаването на описаните в
него документи, сред които и инкриминираният, от свидетеля К.Ц. – инспектор в
сектор „ПП“, на свидетеля В.С. – инспектор в сектор „ПИП“. Тъй като протоколът за
доброволно предаване не е документ, регламентиран в НПК, няма законово изискване
същият да е съставен от разследващ орган (примерно Р-97-11-ІІІ на ВКС) и при
участието на поемни лица. Не е налице основание за изключване на инкриминирания
договор от доказателствата по делото и заради това, че протоколът за доброволно
предаване е съставен преди формалното образуване на наказателното производство.
Както е посочил и съставът на районния съд, събраните в рамките на предварителната
проверка писмени доказателства се прилагат към материалите по образуваното
досъдебно производство, което е сторено и в случая. На следващо място, следва да се
отбележи, че становището на върховната съдебна инстанция по наказателни дела,
застъпено в множество решения, е напълно последователно за това, че механизмът на
събиране на веществени доказателства (към които с известни уговорки следва да се
причислят и писмените доказателства), може да бъде установяван чрез всички способи,
регламентирани в НПК, включително и чрез гласни доказателствени средства, тоест и
чрез свидетелски показания. В случая анализът на показанията на свидетелите К.Ц.,
С.С. и В.С. не поставя каквото и да е съмнение за произхода на приложения по делото
протокол за покупко-продажба на МПС и връзката му с инкриминираните деяния.
Следователно, и както правилно е приел и първоинстанционният съд, анализът на
доказателствената съвкупност води до извода, че на посочените в обвинителния акт
място и време обсъжданият договор е ползван от подсъдимото лице. В тази връзка
неоснователно е възражението за недоказаност инкриминираният документ да е
ползван в оригинал. Напротив, показанията на посочените по-горе трима свидетели
ясно и категорично установяват, че представеният от подсъдимия договор не е бил в
ксерокопие. В протокола за доброволно предаване е описан документ, който е
предаден под формата на ксерокопие, но както е заявил и свидетелят Ц. това
представлява разпечатка от автоматизираната система на МВР на сканирания истински
договор за покупко-продажба, а не на договора, който А. е ползвал. На следващо
място, обстоятелството, че печатът на нотариуса съставлява цветно копие на
оригинален отпечатък от печат, отпечатано на цветен принтер, не компрометира
извода за неавтентичност на документа, ползван от подсъдимия. Несъмнено е, че
положеният в договора подпис за нотариус не е изпълнен от нотариус К.. Доколкото
печатът на нотариуса, заедно с подписа му и останалите реквизити, изпълва
9
фактическия състав по нотариалното удостоверяване, обстоятелството, че в случая
върху договора е положен отпечатък на нотариалния печат, положен чрез цветен
принтер, не обосновава извод за несъставомерност на деянието по чл. 316, вр. с чл. 308
от НК.
Неснователно е възражението, че обвинението не било доказано, защото не
било установено подсъдимият да е представил пълния набор от документи,
необходими за пререгистрация на превозното средство. Преди всичко съдът следва да
отбележи, че от показанията на свидетелката С., които се подкрепят от показанията на
свидетеля Ц., се установява, че подсъдимият А. освен договора за покупко-продажба е
представил свидетелствата за регистрация на МПС – част І и част ІІ, застрахователна
полица и документ за самоличност. Обстоятелството, че освен договора за покупко-
продажба, в съставения от свидетеля Станев протокол за доброволно предаване не са
описани други документи, не опровергава съобщеното от разпитаните служители в
сектор „Пътна полиция“, включително за това, че внезапно А. напуснал службата, като
оставил на гишето документите, сред които и личната си карта. Както правилно е
посочил районният съд, представените от подсъдимия други документи нямат
отношение към двата неистински документа и не установят съставомерни признаци,
свързани с двете деяния. На следващо място, не е основание да се счита, че
престъпленията не са извършени и поради това, че не се е стигнало до служебно
попълване и представяне за подпис на подсъдимия на заявление за пререгистрация,
какъвто е реда по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Това е
така, защото с акта на депозиране на инкринимираните неистински документи пред
компетентния орган за пререгистрация, подсъдимият е обективирил желанието си да се
ползва от тях, по който начин е осъществил изпълнителните деяния и на двете
престъпления.
Въззивният съд не намира основания за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК по
отношение и на двете деяния. Обществената опасност е характеристика на
престъплението, изразяващо се в отрицателното въздействие на проявата върху обекта
и функционално производната на това нейна обществена укоримост. За степента на
обществена опасност, обаче - нейната малозначителност или явна незначителност,
следва да се съди от начина, по който защитеният обект е бил засегнат, от вида на
увредения или застрашен предмет, от времето, мястото и условията, при които е
реализирано това засягане, както и от субективните особености на проявата. В този
смисъл малозначително е това деяние, което въобще не е в състояние да засегне
защитения обществен порядък, или пък засягането му е така нищожно, че то не е годно
да окаже това отрицателно въздействие, което законодателят е счел за достатъчно
10
сериозно при криминализирането на проявата. В разглеждания случай всяко от
деянията, в които са се изразили престъпленията, накърнява обществените отношения,
уреждащи реда и правната сигурност на документирането. С депозирането на
неистинския официален документ и на неистинския частен документ в сектор „Пътна
полиция“ подсъдимият А. несъмнено е подронил общественоправната функция, която
се възлага на документите. Ето защо и въззивният съд приема, че извършеното не носи
белезите на визираната в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която само формално да изпълнява
признаците на престъпление.
Неоснователно е и виждането за наличие на маловажен случай на
престъпление по чл. 308, ал. 4 НК и по чл. 309, ал. 5 от НК. Според ПВС № 3-82 при
преценката за наличие на маловажен случай на документно престъпление следва да се
имат предвид обстоятелствата, при които е съставен или преправен документът, целта
на подправката, характерът на обществените отношения, които са застрашени от
невярното документиране или подправката, дали документът е употребен, или ако не е
употребен, по какви причини деецът не е сторил това, значимостта на засегнатите
права и отношения от престъплението, дали се касае до едно деяние или за две или
повече деяния, представляващи продължавано престъпление, данните за личността на
дееца, отношението му към извършеното деяние и др. В конкретния случай не са
обективирани обстоятелства, които да определят, че деянията на подсъдимия А. са с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този род. Използването на неистински официален и на неистински
частен документ е целяло пререгистрация на превозно средство. Документите са
представени през орган на изпълнителната власт, на който са възложени съответни
функции с нормативни актове. Целта е била да се въведе в заблуждение служителя в
сектор „ПП“. Деянията са осъществени от лице, което е осъждано, включително за
документно престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Тези обстоятелства
изключват възможността за третиране на деянията на подсъдимия А. като маловажни
случаи на документни престъпления.
Следващото оплакване е по размера на наложеното наказание пробация.
Настоящият съд намира, че жалбата е неоснователна и в тази част.
За престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години, а за престъпление по чл. 316, вр. с чл.
309, ал. 1 от НК – лишаване от свобода до две години.
Съставът на първоинстанционния съд е счел, че и за двете престъпления са
налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за замяна на наказанието
лишаване от свобода с пробация. Прилагайки по този начин закона, районният съд е
наложил на подсъдимия А. наказание пробация за престъплението по чл. 316, вр. с чл.
11
308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, което да включва пробационните мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично
и задължителни пробационни мерки с пробационен служител за срок от две години,
както и наказание пробация за престъплението по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК,
което да включва пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни пробационни
мерки с пробационен служител за срок от една година.
Въззивният съд намира, че не са били налице основанията за приложение на чл.
55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага
кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не може да се приеме, че е налице кумулативност на двете
условия, за което и да е от двете престъпления. Не се споделя и виждането на първия
съд, че деянията били с ниска степен на обществена опасност. Престъплението по чл.
316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК и в случая е извършено в условията на съвкупност с престъпление по чл. 316, вр. с
чл. 309, ал. 1 от НК. Само поради това обществената им опасност не следва да се
определя като ниска. Двете престъпления са извършени от осъждано лице –
обстоятелство, което първият съд изцяло е игнорирал.
Настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на
подсъдимия, поради което не са налице предпоставки за преодоляване на забраната за
reformatio in peius.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допълнително
облекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия А. и за двете престъпления.
Както се посочи по-горе, престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 е
тежко. Подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер. Същественото по
съдебното минало на А. е, че по споразумение по НОХД № 1024/2015 г., влязло в сила
на 07.10.2015 г., е осъден за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК, изразяващо се в съзнателно ползване на неистински официален документ –
свидетелство за основно образование, което представил пред ИА „Автомобилна
администрация“ и пред сектор „ПП“ при ОД на МВР – Габрово, за което му е
наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с определяне
на тригодишен изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Тези обстоятелства
навеждат изводи за завишена степен на обществена опасност на деянията и
извършителя. Поради това не следва да се намаляват размерите на наложените по реда
на чл. 55 от НК наказания пробация, включващи двете задължителни пробационни
12
мерки за срок от по две години за престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК и две задължителни пробационни мерки за срок от по една година за
престъплението по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия
М.А. е определено едно общо наказание - най-тежкото от наложените, а именно
пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
Правилно и в съответствие с основанието по чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
А. е осъден да заплати разноските по делото, от които 336.90 лв. по сметка на ОД на
МВР – Габрово и 427 лв. в полза на съдебната власт по сметка на РС - Габрово.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд, като отчита липсата на
възможност за преодоляване на забраната reformatio in peius по отношение на вида на
наказанията и приемайки, че присъдата е обоснована и законосъобразна в останалата
част, намира, че същата следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 18.03.2021 г. по НОХД № 839/2020 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13