О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………2020 г.гр. Варна
Варненският административен съд, Десети състав
на десети януари 2020 г., в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Ширванян
като разгледа докладваното от председателя
административно дело №2516 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
от АПК вр.
чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК
приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК.
Образувано е по Жалба и
Иск за обезщетение от Р.Д.Ч. *** за умишлено нарушени права по чл.4,
чл.19, ал.2 и чл.32 от и чл.12, чл.14
§1 и чл.15§1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, поради продължаващото неправомерно съхранение
и обработване на данните на
г-н Ч. след 25 май 2018г. и съобразно това причинени му и нанесени му
вреди за умишлено нарушение на разпоредбите
на чл.5, чл.6 § 1, букви «а» и «б» и чл.14,§1, вр. чл.1, чл.79, чл.82, чл.83, §2, §3 и §5 от Регламента с правно основание чл.79, чл.82 от Регламента, чл.39 от ЗИД
на ЗЗЛД, чл.4, чл.19, ал.2 и чл.32 от и
съгласно съдебната практика
на ВАС, съответствеща на ЗЗЛД, вр.
с Директива 95/46/ЕО от 24.10.1995г., респ. и на
Регламента, продължаващ и осъвременяващ
правилата за защита на данните
с цена – 90 000лв., от които: - 60 000лв.
по чл. 83, §3 и §5 б. «а» за причинени и нанесени му вреди от умишленото нарушение на чл.5, чл.6, §1 и чл.7,§ 1 от
Регламента и 30 000лв. по чл.83, §3
и §5, б. «б» за умишлено нарушените
му права по чл.12, чл.14, §1 и чл.15, §1 от
Регламента.
В жалбата и иск за обезщетение не са посочени конкретни административни актове и или
действия или бездействия, които са
незаконосъобразни или противоречат на актове на ЕС, не са изложени и конкретни фактически твърдения, от които да могат да се уточнят административните
актове и или действия или бездействия на ответника, които се оспорват като незаконосъобразни
и от които г-н Ч. претендира
вреди.
В жалбата и иск за обезщетение са цитирани множество разпоредби на законодателството на Р България и
на ЕС и е посочена съдебна
практика, които не могат да
бъдат отнесени към конкретни твърдения
по фактите. Към жалбата и иск за обезщетение са приложени доказателства
за водено между страните гражданско дело, приключило преди
25 май 2018г., т.е. неотносимо към
повдигнатия пред настоящия състав правен спор.
В петитума на жалбата и иск за обезщетение е «предвид изложената фактическа и правна обосновка» г-н Ч. намира, че «са налице основанията
за настоящите «Жалба» и «Иск за обезщетение» по реда на чл.79 и съгл. Разпоредбите на чл.82, §1, §2 изр.1 и §6 и чл.83, §2, букви «а», «б» и «ж» и §3 от Регламента срещу
Дружеството «ВиК- Варна»
ООД, «администратор», представлявано от В.В.– управител: - в защита на умишлено
нарушените му горепосочени права по чл.12, чл.14§1, чл.15§1 от Регламента
и чл.4, чл.19, ал.2 и чл.32 от . – за причинени и нанесени му вреди, поради умишлено нарушените основни принципи, изискващи «изричното даване на съгласие» и наличието на «валиден договор», при това
4 години нерагламентирано
от ЗЗЛД, респ. и от Директива 95/46/ЕО съхранение на личните му данни преди
и неправомерно извършената след 25 май промяна с тях от 08.06.2018г. на партида «абонаментен № 1106069» с
титуляр – Златка Чардаклиева,
в нарушение на императивните разпоредби
на чл.5, чл.6 §1, букви «а» и «б» и чл.7 §1 връзка с чл.1, чл.2, §1, чл.3 и чл.4, §1,§2,§7,§11,§17, §18
и §20 от Регламента. Ето защо
и съобразно тези умишлени, по смисъла на чл.83,
§2, буква «б», предл. 1 – нарушения на Регламента» и моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена жалбата му срещу
«ВиК Варна»ООД, като администратор и подадения въз основа на нея по реда на чл.82, §1 от Регламента «Иск за обезщетение»,
в размер на 90 000лв., от които –
60 000лв., по чл.83, §2, б. «б» и §3 и §5, б. «а» - за причинени
и нанесени му вреди от умишленото нарушение на чл.6, §1, б-и «а» и «б» и чл.7, §1
от Регламента. – 30 000лв., по чл.83, §3 и §5, буква «б» - за умишлено нарушените му права по чл.12, чл.14§1 и чл.15, §1 от Регламента.
От съдържанието на петитума на «жалба и иск за обезщетение» не се извежда извод
за наличие на оспорено действие, бездействие или акт на ответника,
което жалбоподателят иска
да бъде отменено. Посочването,
че ответника «неправомерно» съхранява
данни не може по тълкувателен път от съда да бъде приравнено на искане на съдебен акт, по силата на който дружеството да бъде задължено да преустанови съхранението на данни и или да бъде отменен конкретен акт, действие или бездействие.
С разпореждане 11982/03.09.2019г., Съдията докладчик, след извършената проверка на редовността и допустимостта на исковата молба е констатирал, че същата не отговаря на предвидените в АПК, респ. ГПК изисквания: от изложеното в жалбата и в исковата молба и от петитума на жалбата и иска не може да бъде направен извод кои действия, бездействия и или актове на ответника ищеца оспорва в хипотезата на чл.203 и сл. от АПК, какви са основанията за оспорването им, какви са вредите претърпени от всяко едно от действията, бездействията и/ или административния акт, които твърди, че е претърпял и размера на исковата претенция за всяка от твърдените вреди; не са представени и доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса за предявяване на иска, която е дължима съгласно чл.12 ал.3 предл. последно от АПК, като размерът й следва да се определи съгласно ЗОДОВ. На ищеца е дадена възможност да изправи нередовността на исковата молба, като му е указано в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с препис и за ответника:
1.Да посочи кои действия, бездействия и или актове на ответника ищеца оспорва в хипотезата на чл.203 и сл. от АПК;
2.Да посочи какви са основанията за оспорването им;
3.Да посочи какви са вредите претърпени от всяко едно от действията, бездействията и/ или административния акт, които твърди, че е претърпял и размера на исковата претенция за всяка от твърдените вреди.
4.Да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд – Варна държавна такса в размер на 10лв.
На г-н Ч. е указано, че при неизпълнение указанията на съда в дадения срок жалбата и предявеният иск за обезщетение ще бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Със същото разпореждане производството по исковата молба е оставено без движение.
В указания от съда срок от г-н Ч. е внесено доказателство за платена д.такса и е внесена писмена молба с.д. № 13942/17.09.2019г., в която като основание на жалбата е посочено в абз. 3 от обстоятелствената й част – умишлено нарушение на правата му по чл.4, чл.19, ал.2 и чл.32 от Конституцията и чл.12, чл.14, §1 и чл.15, §1 от Регламента и вследствие на това – причинени и нанесени му вреди за умишлено нарушение на разпоредбите на чл.5, чл.6, §1 букви „а“ и „б“ и чл.14, §1, вр. чл.1, чл.79, чл.82, чл.83, §2, §3 и §5 от Регламента. Сочи, че дружеството е извършена неправомерна умишлена промяна от 08.06.2018г. на партидата на абонатен номер № 1106069 на Златка Чардаклиева, като титулярен – „ВиК потребител“ и „частен абонат с клиентски номер 1106069“. Сочи, че с този умишлено неправомерен акт на 4г. нерегламентирано от ЗЗЛД и Директива 95/46/ЕО съхранение на данните му преди и последвалата след 25.05.2018г. неправомерна промяна с тях от 08.06.2018г. на партида абонатен номер № 1106069, с титуляр Златка Чардаклиева, дружеството съвсем умишлено по см. на чл.83, §2, букви „б“ и „ж“ е нарушило правата му по чл.6, §1, букви „а“ и „б“ и чл.14, §1 от Регламента.
Със с.д. 17036/18.11.2019г. от г-н Ч. е внесено писмено становище, в което сочи, че са налице основанията на подадените „Жалба“ и „Иск за обезщетение“ и иска осъждането на ответника за сумата от 90 000лв. за нарушения на Конституцията и Регламента. Не са посочени конкретни факти и не е посочено ясно вредите имуществени или неимуществени са.
В протокола в проведеното о.с.з. на 20.11.2019г. съдът е констатирал, че в жалбата и иск за обезщетение, в писмената молба и писменото становище не са посочени административния акт, действието или бездействието на дружеството, който г-н Ч. оспорва, не са изложени конкретни твърдения по фактите, от които съдът да може да определи предмета на спора, т.е. кой акт, действие или бездействие на дружеството следва да бъде разгледан в настоящото съдебно производство. В петитума на жалбата и иск за обезщетение не е изложено искане кой акт, действие или бездействие на дружеството да бъде отменен с решението на съда. Липсва и твърдение относно вида на вредите – дали са имуществени или неимуществени. Това уточнение е съществено за разпределение на доказателствената тежест между страните и указанията по доказателствата, които съдът следва да даде на страните.
В протоколното определение на г-н Ч. са поставени конкретни въпроси по фактите по спора и му е даден срок за представяне на молба с направени уточнения по така поставените въпроси. Въпросите имат за цел да изяснят твърденията на г-н Ч. по фактите и да бъде установено от кой акт, действие или бездействие на ответника претендира вреди. Със същото определение производството по делото е оставено без движение и на г-н Ч. е указано, че при неизпълнение на определението в посочения срок производството по делото ще бъде прекратено.
Постъпил е писмен отговор с.д. 19 128/27.12.2019г., съгласно който г-н Ч. иска отвода на съдията и прокурора по делото, сочи, че производството по делото е по реда на глава Х от АПК и, че той има качество жалбоподател, а не ищец, както е посочен в протоколното определение и на въпросите на съда дава следните отговори:
1. По първият и вторият поставени въпрос – ползва ли жилището находящо се в гр.Варна, ул.Н Бозвели №6, вх.А, ап.20 и ползва ли вода от водопроводната мрежа в това жилище, сочи че ползва жилището и ползва вода от водопреносната мрежа поддържана от ответника;
2. На вторият и третият въпрос – има ли издаден партиден номер за ползваната вода от „ВиК“ Варна ООД по негово заявление и подавал ли е такова заявление, сочи че не е подавал заявление и няма издаден партиден номер за ползваната вода по негово заявление.;
3. На въпроса от кое точно действие, бездействие или акт на ответника претендира вредите, сочи, че това са правно обоснованите в жалбата му неправомерни действия на ВиК Варна и цитираните съобразно това нарушение на регламента;
4. На шестия въпрос – да посочи датата, на която е извършено действието или бездействието, или е издаден акт на дружеството, или да посочи периодът в който са настъпили фактите от които претендира вредите, сочи дата 04.04.2014г., когато е подадено заявлението до РС Варна;
5. На седмия въпрос, сочи че претендира имуществени вреди в размер на 1 284.60лв., както са посочени в жалбата му на стр.22 от нея и неимуществените са посочени в правното основание на стр.1 ат жалбата му, съответно – защита на умишлено нарушените му горепосочени права по чл.12, чл.14 §1, чл.15 §1 от Регламента и чл.4, чл.19, ал.2 и чл.32 от Конституцията и – за причинените му и нанесени вреди, поради умишлено нарушение на основни принципи, относно изричното даване на съгласие и наличието на договор, при това нерегламентирано съхранение и обработка на данните му след 25май и извършената в тях промяна от 08.06.2018г. на партида „абонатен № 1106069“ с титуляр – Златка Чардаклиева, съгласно императивните разпоредби на чл.6, §1, букви „а“ и „б“ и чл.7, §1 вр. чл.1, чл.2§1, чл.3 и чл.4, §1,§2,§7, §11, §17,§18 и §20 от Регламента.
По така направените уточнения и искането за отвод съдът намира следното:
1. Не са налице основанията на чл.22 от ГПК за отвод на съдията докладчик поделото. Съдът е длъжен да изясни предмета на спора и за целта са му предоставени процесуални правомощия за оставяне на жалбата и или исковата молба без движение и даване на указания на страните, в това число и на жалбоподателя или ищеца за отстраняване на неясноти и грешки в изявленията или уточняване на твърденията му относно оспорения административен акт, действие или бездействие и настъпилите от този акт, действие или бездействие вреди. Предвид изложеното съдията докладчик по делото не уважава искането за отвод направено в с.д.19128/27.12.2019г. от г-н Ч..
2. Направеното искане за отвод на прокурора по делото в с.д.19128/27.12.2019г. от г-н Ч. не е от компетентността на настоящия съдебен състав, поради което и не дължи произнасяне в тази част на искането за отвод направено в с.д.19128/27.12.2019г. от г-н Ч..
3. От съдържанието на отговорите дадени на поставените от съда въпроси се налага извод, че жалбата и иск за обезщетение предявени от г-н Ч. и поставили началото на настоящото производство са недопустими.
От твърденията на г-н Ч. при отговора на седми въпрос и от стр.22 от жалбата и иск за обезщетение /съгласно съдържанието на която „юрк.Я., като процесуален представител в тези три съдебни дела, е получила общо 700лв. юрисконсултско възнаграждение, от които 100лв. за участие в Заповедното производство по чл410, ал.1, т.1 от ГПК; 300лв. за участие в исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, 300лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. За съдебни такси и разноски към трите производства са присъдени общо 225лв., от които 25лв. ДТ, 120лв. депозит за вещо лице; 75лв. доплатена ДТ, 5лв. за съдебно удостоверение и още 359.96 лв. приобщени към тях разноски в изпълнителното дело – 100лв. за адвокатско възнаграждение на ЧСИ, 151, 60лв. за обикновени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ; 108 лв. пропорционална такса по чл.26 от ТТР ЗЧСИ или общо 584.96лв“ се налага извод, че претендираните от него имуществени вреди представляват разноски и възнаграждение за юрисконсулт за представителство по водено от „ВиК“ООД Варна дело от граждански характер, както и разноски по изпълнителното дело срещу г-н Ч.. Това са отношения с гражданско правен характер, като имуществената вреда за г-н Ч. представлява заплащането от на разноските по гражданския спор с „ВиК“ Варна. Разноските и възнаграждението за юрисконсулта и вещото лице са присъдени на „ВиК“Варна ООД в съдебен акт, а не в административен акт и представляват по своя характер санкция за лицето предизвикало с поведението си правния спор. Същите не подлежат на преразглеждане по реда на АПК от административните съдилища. В тази част на жалбата и иск за обезщетение производството е недопустимо.
Производството както е инициирано от г-н Ч. е по реда на чл.203 и сл. от АПК – Глава единадесета „Производства за обезщетения“. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, „исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.“ Съгласно чл.204 от АПК, за да е допустим иск за обезщетение за вреди от акт в обхвата на разпоредбата на чл.203 от АПК, искът следва да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред или искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно нормата на ал.5 на чл.204 от АПК, за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.
В жалбата и иск за обезщетение и в другите подадени писмени молби не е посочен и не е поискана отмяната или преустановяването на акта, действието или бездействието на „ВиК“ ООД Варна, което г-н Ч. смята за незаконосъобразно. Изложени са противоречиви твърдения – от една страна това е подаването на заявление пред съда от 04.04.2014г., а от друга - промяна на партида от дружеството от 08.06.2018г.. Като доказателства относно твърденията за промяната на партидата се изискват от ответника с твърдение, че такива не са подписвани от г-н Ч. - сключен договор между г-н Ч. *** и изрично дадено писмено съгласие. Подаването на заявление от дружеството пред съда не представлява издаване на административен акт или действие или бездействие на дружеството, а упражняване на гарантираното му от закона право да заведе иск срещу неизряден длъжник /не като титуляр на партида, а като потребител на вода, който не е изпълнил задължението си да заплати потребеното количество вода/. От доводите в жалбата и иск за обезщетение и от доводите в другите подадени молби не се разбира в каква връзка се сочи промяната на партида от дружеството от 08.06.2018г., дали че от тази дата г-н Ч. е вписан като титуляр на партидата или друго и иска ли г-н Ч. заличаване на това вписване. В жалбата и иск за обезщетение и в останалите подадени от г-н Ч. писмени молби липсва петитум, в който да е посочен конкретен акт, действие или бездействие на ответника следва да бъде отменен със съдебното решение или прогласен за нищожен или да бъде установено, че действието или бездействието е незаконосъобразно.
Не е ясно в какво се изразяват и неимуществените вреди за жалбоподателя. Няма описание на преживяванията му от които да бъде обоснован извод за настъпила неимуществена вреда.
Съдът не може сам да формулира петитум на жалбата и иска за обезщетение презюмирайки какви са желанията на подателят им и какви неимуществени вреди са му нанесени. Съдът не може и сам при съобразяване на посочените в жалбата и иск за обезщетение норми да запълни чрез тълкуване и анализи фактическите твърдения на страната относно акта от които са произлезли вредите и на фактите обосноваващи извод за настъпването на вредите, включително и периода на настъпването им.
Нарушението на правата на гражданите не е абстрактно понятие, за описанието на което е достатъчно да бъдат цитирани само законовите разпоредби, в които са изредени правата, чието нарушение се сочи. За да може съдът да извърши преценка има ли нарушение на правата на гражданин по тези разпоредби е необходимо, лицето, което твърди извършено спрямо него нарушение да посочи в какво се изразява това нарушение, като посочи административния акт, които е нарушил правата му или опише в конкретика действията на служителите на дружеството, които са извършили или опише кои действия е следвало да извършат, но не са извършили, както и да опише в конкретика твърдените неимуществени вреди като преживени негативни емоции с интензитет, времетраене и последици. Именно относно тези конкретни твърдения съдът събира доказателства относно законосъобразността на акта и или наличието на действия или бездействия, с които да са нарушени правата на лицето. Т.е. само общото твърдение на г-н Ч., че данните му са съхранявани в противоречие със закона не е достатъчно за да бъде проведено съдебно производство срещу сочения от г.н Ч. ответник.
Както вече беше посочено, императивно разпоредбата на чл.204 от АПК изисква за да бъде допустим иск за обезщетение или да бъде твърдяна вреда от вече отменен акт или да бъде поискана отмяната му в производството по иска за обезщетение, както и да бъдат посочени вредите, чието обезщетение се иска. В случая това не е сторено и иска се явява недопустим и производството по него следва да бъде оставено без разглеждане.
Съдът намира, че ако приеме, че производството по делото следва да се развие по реда на Раздел Първи, Глава Десета на АПК, каквито са доводите на г-н Ч. релевирани в с.д. 19128/27.12.2019г., то жалбата му се явява нередовна. В нея не е посочен императивно изискуем съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1, т.5 от АПК реквизит – означение на обжалвания административен акт. Тази нередовност не е изправена въпреки дадените множество указания от съда, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.
До дата на постановяване на настоящото определение нередовностите по исковата молба не са отстранени. Налице са основанията на чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. за прекратяване на производството по делото и оставяне на исковата молба без разглеждане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Д.Ч.
обективирано в с.д. 19128/27.12.2019г. за отвод на
съдията – докладчик по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба и Иск за обезщетение от Р.Д.Ч. *** за умишлено нарушени права по чл.4,
чл.19, ал.2 и чл.32 от и чл.12, чл.14
§1 и чл.15§1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, поради продължаващото неправомерно съхранение
и обработване на данните на
г-н Ч. след 25 май 2018г. и съобразно това причинени му и нанесени му
вреди за умишлено нарушение на разпоредбите
на чл.5, чл.6 § 1, букви «а» и «б» и чл.14,§1, вр. чл.1, чл.79, чл.82, чл.83, §2, §3 и §5 от Регламента с правно основание чл.79, чл.82 от Регламента, чл.39 от ЗИД
на ЗЗЛД, чл.4, чл.19, ал.2 и чл.32 от и
съгласно съдебната практика
на ВАС, съответствеща на ЗЗЛД, вр.
с Директива 95/46/ЕО от 24.10.1995г., респ. и на
Регламента, продължаващ и осъвременяващ
правилата за защита на данните
с цена – 90 000лв., от които: - 60 000лв.
по чл. 83, §3 и §5 б. «а» за причинени и нанесени му вреди от умишленото нарушение на чл.5, чл.6, §1 и чл.7,§ 1 от
Регламента и 30 000лв. по чл.83, §3
и §5, б. «б» за умишлено нарушените
му права по чл.12, чл.14, §1 и чл.15, §1 от
Регламента.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 2516/2019 г. по описа на Х състав на Административен съд гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в седмодневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: