Решение по дело №782/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 06 ноември 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 08.10.2020 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван И.

 

при участието на секретаря Анита П.

като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 782 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от М.В.М. с ЕГН ********** *** срещу М.Т.К. с ЕГН ********** ***, Й.П.И. с ЕГН ********** ***, М.И.М. с ЕГН ********** ***, П.Й.С. с ЕГН ********** *** и Г.Д.С. с ЕГН ********** ***, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 2/8 идеални части от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот Х, планоснимачен № 71, квартал 6 по плана на с. Паволче, община Враца, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., с площ на имота 538 кв.м., при съседи: улица, УПИ I-70 на В. П. Т., УПИ III-73 на И. П. Т., УПИ IХ-72 на М.И. ***, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и всички подобрения в имота, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна до размера от 2/8 идеални части на констативен нотариален акт № 23, т. X, рег. № 7853, дело № 1155/2017 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара и на констативен нотариален акт № 22, т. III, рег. № 2462, дело № 268/2019 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик по наследство, въз основа на два договора за продажба на наследство, сключени на 18.12.2013 г. и въз основа на присъединено давностно владение от своите родители М.М. и В.М., както и въз основа на добросъвество владение от 2013 г., на 2/8 идеални части от горепосочения недвижим имот, ведно с построените сгради и направените подобрения. В тази връзка поддържа, че нейният дядо и наследодател Й. Григоров К. и баба й М.Т.К. са придобили с договор за покупко-продажба от 12.10.1977 г. част от дворно място, незастроено, с планоснимачен № 342, парцел VIII, квартал 5 по плана на с. Паволче, с площ 390 кв.м., като твърди този имот да е идентичен с описания в исковата молба. В периода от 1980 г. до 1987 г. Й.К. построил в този имот масивна жилищна сграда на един етаж с площ 64 кв.м., две масивни стопански постройки с площ съответно 35 кв.м. и 15 кв.м., както и гараж. С договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г. М.К. продала на ищцата М.М. наследствените си права от Й.К., а именно 1/8 идеална част от наследството и от имота, а с договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г. М.М. продала на ищцата М.М. наследствените си права от Й.К., възлизащи отново на 1/8 идеална част от наследството и от имота. Поддържа се също, че М.М. винаги е владяла своята 1/8 идеална част и това е продължило до 18.12.2013 г., когато се е превърнала в държател на тази идеална част за дъщеря си – ищцата М.М.. Ищцата пък владее добросъвестно продадената й от М.К. с договор за продажба на наследство 1/8 идеална част от 18.12.2013 г. и до момента. С договор за гледане и издръжка от 23.01.2018 г. М.К. е прехвърлила на Й.И. и М.М. целия поземлен имот, а същият отново е прехвърлен с договор за покупко-продажба от 28.05.2018 г. на П.С. и Г.С., като ищцата навежда твърдения, че към датите на сключване на тези договори собствеността на 2/8 идеални части й е принадлежала и в този смисъл са извършени разпореждания с чужд имот, които не са й противопоставими. Сочи се също, че констативен нотариален акт № 23, т. X, рег. № 7853, дело № 1155/2017 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара и констативен нотариален акт № 22, т. III, рег. № 2462, дело № 268/2019 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара противоречат на действителното фактическо положение, както и че в разписния лист за с. Паволче процесният имот първо е записан като собственост на Й. Григоров К. и М.Т.К., а после като собственост на Й.П.И. (съответно съпругата му М.И.М.), отново в отклонение на действителното фактическо положение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответницата М.Т.К. е постъпил писмен отговор, с който е взето становище за основателност на предявения иск, като е изложено, че М.М. след смъртта на Й.К. си е владяла нейната получена по наследство 1/8 идеална част от имота до 2013 г., когато я продала на ищцата М.М., както и че ищцата владее нейните получени от М.К. и М.М. с договори за продажба на наследство 2/8 идеални части от 2013 г. до момента. В тази връзка се сочи, че ищцата има ключ от двора и от къщата, идва в имота винаги, когато поиска, а П.С., Г.С. и Д. К. са били уведомени от М.К., че ищцата е собственик на 2/8 идеални части от имота още през 2013 г.

С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът Г.Д.С. е взел становище за недопустимост на иска, като е навел твърдения, че ищцата не е формулирала конкретно искане за защита на имуществено право, насочено срещу него и че няма качеството на задължителен необходим другар по делото.

С отговора по чл. 131 от ГПК на П.Й.С. е взето становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Наведени са твърдения, че двата договора за продажба на наследство от 18.12.2013 г. са вписани в Служба по вписванията гр. Враца едва през 2020 г. и в този смисъл са непротивопоставими на нея и на Г.Д.С., както и че след като договорите не са били вписани, към момента на сключването им в наследството не са били включени недвижими имоти. Поддържа се също, че в нотариалното производство по сключването на договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г. с продавач М.К. и купувач ищцата М.М. са допуснати редица процесуални нарушения, водещи до нищожно нотариално удостоверяване: самоличността на продавача е удостоверена в отклонение на изискванията на чл. 578, ал. 5 от ГПК със свидетели, въпреки че продавачът е разполагал с валиден документ за самоличност; нотариусът не е удостоверил, че свидетелите отговарят на изискванията на чл. 584 от ГПК; единият свидетел – В.Л.С. е без посочено ЕГН, в отклонение от чл. 580, т. 3 от ГПК и в тази връзка се прави изрично възражение с правно основание чл. 576, във вр. с чл. 578, ал. 5, вр. с чл. 584 и вр. с чл. 580, т. 3 от ГПК. П.С. се е позовала и на разпоредбата на чл. 92 от ЗС относно притежаваното от нея и съпруга й Г.С. право на собственост върху построените в имота сгради. Поддържа се и че след смъртта на Й.К.М.К. е владяла абсолютно целия имот за себе си за повече от 10 години и го придобила по давностно владение.

С отговора си по чл. 131 от ГПК ответницата М.И.М. също  е взела становище за недопустимост на иска, тъй като няма собственически претенции по отношение на спорния имот и тъй като няма качеството на задължителен необходим другар по делото.

С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът Й.П.И. също  е взел становище за недопустимост на иска, тъй като няма собственически претенции по отношение на спорния имот и тъй като няма качеството на задължителен необходим другар по делото.

С определение от 24.07.2020 г. съдът на основание чл. 227 от ГПК конституира Д.Й. К. с ЕГН ********** и с адрес ***, П.Й.С. с ЕГН ********** и адрес *** и М.Й.М. с ЕГН ********** и адрес *** като ответници на мястото на починалата в хода на процеса М.Т.К..

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими по съображенията, изложени в определение от 20.07.2020 г. Освен там изложените в доводи за допустимост на исковете, съдът намира за необходимо да добави и следното: Доколкото с отговорите по чл. 131 от ГПК част от ответниците оспорват предявените искове като неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени, включително в съдебно заседание, единственият извод, който може да бъде направен от това обстоятелство е, че между ищцата и тези ответници съществува правен спор относно правото на собственост върху процесния имот. При отчитане на процесуалното поведение на страните следва да се вземат предвид техните искания към съда, изразени съответно с исковата молба и с отговора по чл. 131 от ГПК, а не доводите, поради които се отправят тези искания. Следва също да се има предвид, че правният интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато този интерес е евентуален, а не пряк, а собственическите права на ищеца само се смущават от ответника, без да се оспорват, включително и в случаите, когато несигурността на застрашеното право или правоотношение не е явна, но за нейното наличие може да се направи разумна субективна преценка, в който смисъл е последователната практика на Върховния касационен съд, напр. решение № 120/30.032011 г. по гр. дело № 462/2010 г. на ВКС, решение № 78/16.04.2014 г. по гр. дело № 5479/2013 г. на ВКС, решение № 35/01.09.2015 г. по търг. дело № 407/2014 г. на ВКС и др. Не може да се приеме и липса на правен интерес поради предявяване на установителен иск за собственост вместо осъдителен такъв, тъй като в актуалната си практика по чл. 290 от ГПК ВКС приема допустимост на установителния иск, когато е предявен от невладеещ собственик. В тази насока са решение № 405/20.12.2011 г. по гр. дело № 6/2011 г. на ВКС, І г.о.; решение № 110/30.06.2011 г. по гр. дело № 7468/2010 г., на ВКС, ІІ г.о.; решение № 201/11.05.2011 г. по гр. дело № 449/2010 г. на ВКС, І г.о.; решение № 938/29.12.2009 г. по гр. дело № 4305/2008г. на ВКС, І г.о.; решение № 665/12.11.2010 г. по гр. дело № 1921/2009 г., на ВКС, І г.о. и др. Според цитираната практика на ищеца не следва да се отрече възможността да предяви установителен иск, макар да разполага с по-силната защита, каквато дава ревандикационния иск. Доколкото правото на иск има за цел да удовлетвори нуждата и интереса на ищеца от защита, следва да се приеме тезата, застъпена в практиката на ВКС, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита, да прецени вида и интензитета й и в зависимост от това да предяви установителен, съответно осъдителен иск.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Видно от констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 190, т. І, дело № 564/1977 г. на Врачански народен съд, с него съпрузите Й. Г. К. и М.Т.К. са признати за собственици на основание покупко-продажба чрез възлагане от Градски народен съвет гр. Враца на част от дворно място с площ 390 кв.м., за която част е отреден планоснимачен № 342, парцел VIII, квартал 5 по плана на с. Паволче, община Враца, незастроено, при съседи: улица, И. Г., И. Х. и наследници на Г. Х.

С данъчни декларации, приложени на л. 45-60 от делото, през 1998 г. Й. Коцов е декларирал построени в горепосочения имот и придобити от него и съпругата му М.К. в режим на съпружеска имуществена общност масивна жилищна сграда на един етаж с площ 64 кв.м. и две масивни стопански постройки с площ съответно 35 кв.м. и 15 кв.м., а през 2003 г. М.К. е декларирала придобита по наследство 1/8 идеална част от същия имот.

С два договора за продажба на наследство от 18.12.2013 г., приложени на л. 19-21 от делото, с нотариално удостоверяване на подписите на страните (заверки с рег. № 6441 и 6442, и двете от 18.12.2013 г. на нотариус И.Л. с рег. № 339 в Нотариалната камара) М.Т.К. и М.Й.М. са продали на М.В.М. като съвкупност от права и задължения наследството си, останало им от Й. Григоров К. Двата договора са вписани в Служба по вписванията гр. Враца, като върху втория от тях е извършена от помощник-нотариус М.Р. поправка, като имената на продавача от М.Т.К. са променени на М.Й.М..

С констативен нотариален акт № 23, т. X, рег. № 7853, дело № 1155/2017 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара е призната М.Т.К. за собственик по давностно владение на имот УПИ X-71, квартал 6 по плана на с. Паволче, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., незастроен.

С договор за гледане и издръжка-нотариален акт № 96, т. I, рег. № 554, дело № 47/2018 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара М.Т.К. е прехвърлила на Й.П.И. собствеността върху имот УПИ X-71, квартал 6 по плана на с. Паволче, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., незастроен.

С договор за покупко-продажба-нотариален акт № 94, т. V, рег. № 3685, дело № 530/2018 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара Й.П.И. и М.И.М. са прехвърлили на П.Й.С. собствеността върху имот УПИ X-71, квартал 6 по плана на с. Паволче, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., незастроен.

С констативен нотариален акт № 22, т. III, рег. № 2462, дело № 268/2019 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара е призната П.Й.С. за собственик по давностно владение на имот УПИ X-71, квартал 6 по плана на с. Паволче, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и всички подобрения в имота.

По делото е приета съдебно-техническа експретиза, вещото лице по която дава заключение, че имот – част от дворно място с площ 390 кв.м., за която част е отреден планоснимачен № 342, парцел VIII, квартал 5 по плана на с. Паволче, община Враца е идентичен с имот УПИ X-71, квартал 6 по плана на с. Паволче, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и всички подобрения в имота. Разликата в площта на двата имота се дължи на придаваеми части съгласно заповед № 797/1955 г. Изградените в имота сгради не са нанесени в регулационния план на с. Паволче, тъй като същите не фигурират в регулационния план от 1981 г. и скиците към него, но са нанесени по-късно в неодобрения кадастрален план от 1987 г. Съгласно разписния лист от 1981 г. като собственици на имота са посочени Й. Г. К. и М.Т.К. въз основа на нотариалния акт от 1977 г.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 009/07.02.2020 г. на Кметство с. Паволче, Й. Г. К. е починал на 21.07.2003 г. и е оставил за наследници М.Т.К. – съпруга, Д.Й. К. – син, П.Й.С. – дъщеря и М. Й.М. – дъщеря.

Установява се от удостоверение за наследници с изх. № 030/15.07.2020 г. на Кметство с. Паволче, че М.Т.К. е починала на 04.07.2020 г. и е оставила за наследници Д.Й. Коцов – син, П.Й.С. – дъщеря и М.Й.М. – дъщеря.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Снежанка П., В.М.-баща на ищцата М.М., В. М.-сестра на ищцата, Ю.Г.-живущ на семейни начала с В. М., В. Б., И.Л., М.Р. и В.С. и обяснения на ответниците М. С. и П.С..

Снежанка П. дава показания, че живее в съседен на процесния имот в с. Паволче и често общува със съседите си. В имота живеели съпрузите баба М. и дядо Й., а след като дядо Й. починал, баба М., която била много жизнена и работлива, живеела сама в имота и почти сами се грижела за него, като при удобен случай й помагали трите й дъщери, за по няколко часа. Сградите в имота са строени от дядо Й. преди повече от 30 години. Когато баба М. получила инсулт около 2013 г., отсъствала от имота само около 10 дни, след което отново заживяла в него, без при нея постоянно да има човек за компания и помощ, като обаче и трите й дъщери със съпрузите си идвали да й помагат. Постепенно посещенията на децата на баба М. се разредили и тогава при нея идвали хора от селото да й помагат. За известен период от време при баба М. идвал човек от селото на име Й., който й помагал с дървата за огрев и други неща. Баба М. споделила на свидетелката, че има намерение да прехвърли имота на чужд човек с договора за издръжка и гледане, тъй като никой от децата й не я гледа, при което свидетелката се опитала да я разубеди, тъй като трите деца на баба М. щели да останат без наследство. Впоследствие обаче свидетелката разбрала от Й. и неговата съпруга М.М., че не са се разбрали с баба М. и последната е решила да развали договора за издръжка и гледане. В разговор баба М. споделила на свидетелката, че тя притежава половината от имота, а децата й ще наследят полагащите им се части. В последните три години от живота на баба М. за нея се грижела П.С., като идвала в имота почти всяка седмица, без през този период някой друг от наследниците да идва в имота. Ищцата М.М. и родителите й си влизали свободно в имота, без някой да им създава пречки за това.

Свидетелят В.М. дава показания, че преди смъртта на дядо Й. със съпругата си е ходел всяка седмица в имота и са помагали с каквото е нужно, а след 2003 г. по-рядко ходи в имота и обикновено само оставя съпругата си и дъщеря си, които обработват част от градината в имота. Все пак и след смъртта на дядо Й. свидетелят направил подобрение в имота, като направил метална стълба, водеща към тавана. През цялото време дядо Й. и баба М. посрещали М.М. и М.М. топло, като роднини и не им пречели да идват в имота. След като баба М. получила инсулт и била изписана от болницата, повече от месец била при свидетеля и семейството в кв. Медковец, за да се грижат за нея, като през този период личната й карта и банковата й карта за получаване на пенсия били у П.С.. М.М. и М.М. през цялото време ходели в имота, освен по време на престоя на М. в Англия, когато в имота ходела само майка й, като според свидетеля това било от името на М., тъй като М. вече била прехвърлила своята идеална част от имота на дъщеря си.

Свидетелката В. М. дава показания, че заедно с родителите си и сестра си М. редовно са посещавали имота в с. Паволче преди смъртта на баба М.. Пред нея баба М. заявила желание да прехвърли идеални части от имота на ищцата М. и за целта свидетелката, баба М., М. и приятелят на последната В. отишли в нотариална кантора. Оттам казали, че им трябва личната карта на баба М. и затова Валерия и М. отишли да помолят П.С., у която била картата, да им я даде, като й обяснили, че е необходима за сделка с идеални части от имота. П. отказала да даде личната карта, при което самоличността на баба М. била установена с показанията на свидетелката Валерия, М. и В.. Прехвърлянето било срещу пари, които М. изплатила на баба М., като нотариусът обяснил на последната в какво се състои сделката и баба М. го разбрала.

Свидетелят Ю.Г. дава показания, че М. (освен периода, в който била в Англия), сестра й и родителите им редовно посещавали имота в с. Паволче и влизали свободно в него, без да им пречи баба М. или някой друг и помагали според възможностите си, както и свидетеля. Къщата в имота била в обитаемо състояние, но леко занемарено. Свидетелят е виждал човек от селото на име Валентин да помага на баба М. често, като тя го черпела с вино и храна и после той си се прибирал.

Свидетелят В. Б. дава показания, че от 2018 г. до месец март 2020 г. с помощта на съпругата си е гледал баба М. в имота й, като й помагал за всичко: кладял й огън, носел й дърва и храна, копал, садил. Баба М. била трудноподвижна и се случвало да падне на земята, като при едно такова падане свидетелката Снежана П. помогнала на Валентин Борисов да вдигнат бабата. През този период освен свидетеля за баба М. се грижели само едно момиче от селото на име Василка и две от децата на баба М.-П. и Мито. През пролетта на 2020 г. баба М. казала на Василка и свидетеля Валентин, че не иска те повече да идват, като те се съобразили с волята й.

Свидетелката М.Р. дава показания, че тя е извършила в качеството си на помощник-нотариус поправката върху втория договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г., за което се е подписала и е поставила печат. Поправката е извършена върху името на лице, което не е било страна по сделката и чието име вероятно е останало от предходна сделка, като след поправката коректно са нанесени имената на страната по договора.

Свидетелят И.Л. дава показания, че при установяване на самоличността на страна по сделка със свидетелски показания, включително в процесния случай относно самоличността на М.К., е задал въпросите на свидетелите относно самоличността на лицето, за което са техните показания и ги е предупредил за наказателната отговорност. Поправката на договора на л. 21 от делото се е наложила поради допусната техническа грешка, като е удостоверена не с подписа на свидетеля, а с подпис на помощник-нотариус.

Свидетелят В.С. дава показания, че познава баба М. и удостоверил самоличността й при сключване на договор за продажба на наследство. Нотариусът попитал него и другия свидетел В. за самоличността на баба М. и ги предупредил за наказателната отговорност.

М. С. дава обяснения, че техническата грешка в договора на л. 21 от делото е открита през 2020 г. и поправена по надлежния ред, като към подписването на договора никой не е забелязал грешката в имената.

П.С. дава обяснения, че ищцата М. й е искала личните документи на М.К., но П.С. не й ги е дала, тъй като такава е била уговорката й с М.К.. П.С. е купувач на имота, за да съхрани същия за семейството.

При отчитане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът въприема както показанията на свидетелите по делото, така и обясненията на страните, тъй като между същите липсват значими противоречия и са в хармония с останалите събрани по делото доказателства.

От правна страна.

По искането с правно основание чл. 193 от ГПК и възраженията за нищожно нотариално удостоверяване.

Искането, съответно възражението са неоснователни. Ответницата П.С., въпреки възложената й доказателствена тежест, не успя да докаже, че двата договора за продажба на наследство са неистински документи в частта относно нотариалното удостоверяване и че са допуснати процесуални нарушения, водещи до нищожно нотариално удостоверяване на двата договора. Напротив, показанията на свидетелите И.Л., М.Р., В.С., В. М. и обясненията на М.М. сочат на несъмнен извод за наличие на истински официален свидетелстващ документ в частта за нотариалното удостоверяване и стриктно спазване на процесуалните изисквания на ГПК в нотариалното производство. Без значение е и обстоятелството, че М.К. е имала валиден документ за самоличност към датата, когато самоличността й е удостоверена от нотариуса със свидетелски показания, тъй като с разпоредбата на чл. 578, ал. 5, изречение последно от ГПК законодателят не е целял да ограничи възможността на лицата с валиден документ за самоличност да се разпореждат с имуществените си права, а единствено да гарантира по подходящ начин установяването на самоличността на лицата по нотариалните сделки.

Ищцата носи доказателствена тежест да установи, че е собственик на претендираните идеални части от процесния имот на твърдените правни основания.

Съпрузите Й. К. и М.К. са придобили в режим на семейна имуществена общност процесния имот в незастроено състояние, за което е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 190, т. І, дело № 564/1977 г. на Врачански народен съд.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, всички сгради в имота са строени от Й. Коцов, евентуално с помощта на неговия син, и са построени преди повече от 30 години.

След смъртта на Й. Коцов неговата 1/2 идеална част от имота е преминала у съпругата му М.К. и неговите три деца – Д. Коцов, П.С. и М.М., при равни права.

Следва да бъде зачетено действието на договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г., с който М.К. е продала на ищцата М.М. наследствените си права от Й.К., а именно 1/8 идеална част от наследството и от имота и договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г., с който М.М. продала на ищцата М.М. наследствените си права от Й.К., възлизащи отново на 1/8 идеална част от наследството и от имота. Договорите са сключени в изискуемата от закона форма, а вписването не е елемент от фактическия състав за пораждане на правното им действие. С двата договора ищцата М.М. е придобила общо 2/8 идеални части от процесния имот, ведно със сградите и подобренията в него.

Констативен нотариален акт № 23, т. X, рег. № 7853, дело № 1155/2017 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара, с който М.К. е призната за собственик на процесния имот, не отговаря на действителното правно положение. Същите съображения важат по отношение на констативен нотариален акт № 22, т. III, рег. № 2462, дело № 268/2019 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара. Това е така, тъй като към тези дати М.К. вече се е била разпоредила с 1/8 идеална част от имота с договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г. и тъй като е извършила извънсъдебно признание чрез подаването на данъчна декларация през 2003 г. за придобити по наследство идеални части от процесния имот. Договор за гледане и издръжка-нотариален акт № 96, т. I, рег. № 554, дело № 47/2018 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара и договор за покупко-продажба-нотариален акт № 94, т. V, рег. № 3685, дело № 530/2018 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара пък не са породили целеното с тях правно действие, тъй като притежаваните от М.М. 2/8 идеални части от собствеността не са били в патримониума на прехвърлителите по договорите. Отделно от това следва да се посочи, че предмет на двата договора е имотът без сградите в него.

Следва също да се има предвид, че по делото не се събраха гласни доказателства която и от страните по делото да е упражнявала лично фактическа власт върху процесния имот в обем, надвишаващ правата й в съсобствеността, нито се събраха доказателства П.С. да е отблъсквала фактическото владение на М.М. по отношение на припадащите се на последните идеални части. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели следва извод, че М.М. е владяла несмущавано притежаваните от нея 2/8 идеални части лично, съответно чрез майка си М.М..

По разноските.

При този изход на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1 215,00 лева за държавни такси, депозит за съдебно-техническа експертиза, депозит за свидетел и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК оспорването на истинността на официални документи – два договора за продажба на наследство от 18.12.2013 г., приложени на л. 19-21 от делото, в частта за извършените по тях нотариални удостоверявания от нотариус И.Л. с рег. № 339 в Нотариалната камара.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Д.Й. Коцов с ЕГН ********** и с адрес ***, П.Й.С. с ЕГН ********** и с адрес ***,  М.Й.М. с ЕГН ********** и с адрес ***, Й.П.И. с ЕГН ********** ***, М.И.М. с ЕГН ********** *** и Г.Д.С. с ЕГН ********** ***, че М.В.М. с ЕГН ********** *** е собственик на 2/8 идеални части от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот Х, планоснимачен № 71, квартал 6 по плана на с. Паволче, община Враца, одобрен със заповед № 824/16.11.1981 г., с площ на имота 538 кв.м., при съседи: улица, УПИ I-70 на Владин П. Тодоров, УПИ III-73 на И. П. Т., УПИ IХ-72 на М.И. ***, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и всички подобрения в имота.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК до размера от 2/8 идеални части констативен нотариален акт № 23, т. X, рег. № 7853, дело № 1155/2017 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара и констативен нотариален акт № 22, т. III, рег. № 2462, дело № 268/2019 г. на нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Й. К. с ЕГН ********** и с адрес ***, П.Й.С. с ЕГН ********** и с адрес ***,  М.Й.М. с ЕГН ********** и с адрес ***, Й.П.И. с ЕГН ********** ***, М.И.М. с ЕГН ********** *** и Г.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплатят на М.В.М. с ЕГН ********** *** сумата 1 215,00 лева-направени деловодни разноски за държавни такси, депозит за съдебно-техническа експертиза, депозит за свидетел и внесено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 782/2020 г. на Врачански районен съд.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                           Районен съдия: