Присъда по дело №139/2024 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 13 от 03.10.2024г. по НОХД № 139/2024г. по описа на Районен
съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО - Бяла е внесла обвинителен акт срещу Л.В.К. от гр.Р.,
за това, че в периода месец януари 2022г. до месец февруари 2024г. включително в гр.Бяла,
обл.Русе, след като бил осъдена с Решение № 263 от 20.02.2020г. по гр.д. № 6086/2019г. по
описа на Районен съд – Русе, изменено с Решение № 260147 от 14.12.2020г. по в.гр.д. №
421/2020г. по описа на Окръжен съд – Русе, влязло в законна сила на 27.10.2021г., да
издържа свои низходящи – децата си Й.И.К., роден на ....................г. и И.И.К., родена на
............., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно двадесет и пет месечни вноски по 152,50 лева всяка, за всяко от децата или
общо петдесет месечни вноски в общ размер на 7 625 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание, представителя на прокуратурата поддържа обвинението. Пледира
за налагане на наказание лишаване от свобода в максимален размер, което да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок.
Производството по отношение на подсъдимата протича при условията на чл.269, ал.3,
т.3 от НПК. Същата е редовно призована за съдебното заседание и е изпълнена процедурата
по чл.247в, ал.1 от НПК.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Л.В.К. е родена на .........г. в гр.Г.българско гражданство, със средно
образование, разведена, неосъждана, работи в „Е. гр.Р., с адрес в гр.Р., ул.“Д.“ № .ет.., ап..,
ЕГН **********.
Подсъдимата и св. К. сключили брак през 2005г., като по време на брака им се родили
две деца – Й.И.К., роден на ....................г. и И.И.К., родена на ............. Бракът им бил
прекратен с Решение № 20 от 09.02.2018г. по гр.д. № 1032/2017г. по описа на Районен съд –
Бяла, потвърдено с Решение № 275 от 22.06.2018г. по в.гр.д. № 287/2018г. на Окръжен съд –
Русе. Упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца било предоставено на подсъдимата К.а, а на св. К. бил определен режим на лични
отношения и същият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка. През 2019г., св. К.
предявил пред Районен съд – Русе иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на
мерките относно упражняване на родителските права спрямо децата Й и И. С Решение №
263 от 20.02.2020г. по гр.д № 6086/2019г. на Районен съд – Русе искът бил отхвърлен. По
жалба на св. К. било образувано въззивно производство, което приключило с Решение №
260147 от 14.12.2020г. по в.гр.д. № 421/2020г. на Окръжен съд – Русе, влязло в сила на
27.10.2021г., с което първоинстанционното решение било отменено и били изменени
определените мерки относно упражняването на родителските права спрямо децата, като
били предоставени на бащата. Подсъдимата била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка
за децата в размер на 152,50 лева за всяко дете. Подсъдимата била наясно със съдебното
решение и вмененото с него задължение за издръжка по отношение на двете деца, но тя не
заплащала такава. По този повод, по инициатива на св. К. било образувано изпълнително
дело № 261606 от 09.11.2021г. по описа на съдебно-изпълнителна служба при Районен съд –
Бяла, като били наложени запори на банковите сметки, но не постъпили никакви суми.
Недоволен от това, св. К. подал жалба в Районна прокуратура – Русе и било образувано
досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението, както и авторството
1

на подс. К.а. Същите не са оспорени от страните. Не са налице доказателства, които да
опровергават извършеното от подсъдимата престъпление. Не са налице каквито и да било
противоречия в доказателствената съвкупност по делото, които с оглед разпоредбата на
чл.305, ал.3 от НПК да налагат излагането на подробни мотиви, относно това кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля. Съдът намира, че както писмените, така и
гласните доказателствени средства безспорно доказват приетата за установена от съда
фактическа обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и възниква за
родителите от правопораждащия юридически факт от категорията на юридическите
събития, който в случая е раждането на детето. От този момент, за всеки един от двамата
родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за
издръжка на малолетно дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които
се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, както и че същите са
основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл.3, т.1 и чл.18, т.1 от Конвенция
за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. ратифицирана с решение на ВНС
от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.
Престъплението по чл.183 от НК е от категорията на т. нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на
бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се
преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване
на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая е
налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на две или повече вноски, а именно по двадесет и пет
вноски за всяко от двете деца.
Предвид на това, съдът намира, че е осъществен състава на престъплението, за което
подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност по чл.183, ал.1 от НК. От обективна
страна, подсъдимата в периода месец януари 2022г. до месец февруари 2024г. включително,
след като била осъдена с Решение № 260147 от 14.12.2020г. по в.гр.д. № 421/2020г. по описа
на Окръжен съд – Русе, влязло в законна сила на 27.10.2021г., да издържа свои низходящи –
децата си Й.И.К., роден на ....................г. и И.И.К., родена на ............., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет и
пет месечни вноски по 152,50 лева всяка, за всяко от децата или общо петдесет месечни
вноски в общ размер на 7 625 лева.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
пряк умисъл. В съзнанието на същата са намерили отражение всички елементи на състава на
престъплението, а именно, че е осъдена да издържа свои низходящи, както и че не е
изпълнила задълженията си през инкриминирания период, като пряко е целяла настъпването
на общественоопасните последици на своето деяние и е искала тяхното настъпване.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата за престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало. Не са
налице отегчаващи обстоятелства. За постигането целите на чл.36 от НК съдът намери, че
най-подходящо наказание се явява Пробация при пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година, чрез явяване и подписване на
осъдената пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
2

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

3

Номер на акта:	13
Дата:	4 октомври 2024 г. (в сила от 21 октомври 2024 г.)
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20244510200139
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 май 2024 г.

Присъда по дело №139/2024 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите