Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 98
24.07.2020 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на първи юли, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 134 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 134/2020
г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на
страните срещу различни части на решение № 251/22.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както
следва:
-По
въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против решение № 251/22.11.2019
г., постановено по гр.д. № 195/2017
г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да
заплати на Ц.Х.Б. и на А.Х.А. по
5000 лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно
лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и
качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г.
в "МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 03.08.2014г. до
окончателното изплащане на сумите, както и да заплати по сметка на съда 400 лв.
-държавна такса върху уважения иск. Въззивникът
е настоявал, че решението на окръжия съд в обжалваната му част е неправилно –
незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане
на разноските. Навел оплаквания за несъобразяване от окръжния съд на
разпоредбата чл 20 ЗЗД при тълкуване волята на
страните и разкриване на избраната от тях по застрахователния договор
застрахователна клауза „claims-made”, при която предявяването на претенцията на
увреденото лице след изтичане на срока на полицата го лишава от право на
застрахователно обезщетение, изрично предвидена и в чл.2 от Общите условия на
договора.
С подадения чрез адв. адв. Г.Ш. писмен отговор, въззиваемите Ц.Х.Б.
и А.Х.А. – ищци по делото са оспорили
въззивната жалба и по съображения за правилността на решението на окръжния съд
в обжалваната му част, са молили за отхвърлянето й.
-По въззивна жалба на "МБАЛ-Шумен" АД, подадена
чрез адв.
С.П., против решение № 251/22.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в
ЧАСТТА, с която болницата е осъдена да заплати на Ц.Х.Б. и на А.Х.А. по 25 000 лева на всеки, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на
изискванията за своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода
12.08.2012г. - 15.08.2012г. в
"МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумите.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
решението на окръжния съд в обжалваната му част като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. Изложил е съображения за липсата на елементите от фактическия
състав, ангажиращ отговорността на възложителя на работата по чл. 49
ЗЗД, предвид липсата на установеност на конкретно физическо лице /или лица/ –
служител на болницата, който с конкретни противоправни деяния да е причинил
вредоносния резултат – смъртта на пациентката и предвид доказателствата по
делото, че същата е била възрастна жена на 75 години, пострадала при
пътнотранспортното произшествие, със съпътстващи заболявания и каквото и
лечение да е било предприето, не е било сигурно, че тя ще преодолее смъртта.
Евентуално е настоявал, че дори и при извод за наличие на лекарска грешка, то
същата се дължи на несъвършенството на медицинската
наука (методите на диагностика илечението, на особеното протичане на
заболяването при дадени болни) или на обективно трудни условия, при които се
осъществява дейността на лекаря и не е основание за ангажиране на отговорност.
Евентуално - за намаляване размера на обезщетението, поради наличие на съпричиняване на вредите от
пострадалата и от извършителя на ПТП – сочено като своевременно въведено в
процеса, но неразгледано от окръжния съд възражение. Молил е
за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част, за отхвърляне на иска и
за присъждане на сторените в двете инстанции разноски, евентуално за намаляване
размера на обезщетението.
Въззиваемите Ц.Х.Б. и на А.Х.А., чрез адв. Ш., са подали писмен
отговор, с който са оспорили жалбата и по подробни съображения за
неоснователността й са молили за оставянето й без уважение.
-По въззивна жалба на Ц.Х.Б. и А.Х.А., подадена чрез
адв.
Г.Ш., против решение № 251/22.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 195/2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете им срещу "МБАЛ-Шумен" АД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на
изискванията на своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода
12.08.2012г. - 15.08.2012г. в
"МБАЛ-Шумен" АД, ЗА
ГОРНИЦИТЕ НАД присъдените обезщетения от
по 25 000 лева на всеки от тях до размер
на сумите от по 75 000 лв. за всеки от тях (т.е.
по още 50 000 лв. за всеки).
Въззивниците
са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваните
му части като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на
материалния закон и поради необоснованост, молили са за отмяната му, за
уважаване на исковете срещу "МБАЛ-Шумен" АД в същите
части (за горниците над 25 000 лв. до 75 000 лв. за всеки), т.е.
допълнително за осъждане на ответника „МБАЛ- Шумен“ АД за сумите от по 50 000 лв. за всеки, ведно със законните лихви от 03.08.2014 г. до
окончателното им изплащане. Развили са съображения за неправилна оценка на
доказателствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въззиваемият "МБАЛ-Шумен" АД, чрез адв. С.П., е
подал писмен отговор,
с който е оспорил въззивната жалба на ищите и по съображения за
неоснователността й е молил за отхвърлянето й.
Решението
на окръжния съд не е обжалвано от ищите в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД за горниците над сумите от по 5 000 лв. до претендираните обезщетения от по 80 000 лв. за всеки.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са
поддържали съответно въззивните си жалби и отговорите и са претендирали
разноски.
Варненският апелативен съд, като извърши
служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
му част, а по правилността му, с оглед събраните по делото доказателства, като
съобрази възраженията и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред Варненския окръжен
съд се развило по искова молба на Ц.Х.Б. и А.Х.А., с която (след направен отказ от иска срещу трети ответник) са предявени исковe съответно по чл. чл.226, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
бр. 102 от 29.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г.)
във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД срещу "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, гр. София като първоначален
предпочитан ответник и в евентуалност при отхвърляне на иска срещу първия
ответник – по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД срещу "МБАЛ – Шумен" АД, гр.Шумен за осъждането им да заплатят на всеки от ищците сума от по
80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на майка
им Е.Г.Х., настъпила в резултат
на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията за своевременност,
достатъчност и качество, визирани в чл.46 от ЗЗО, проведено в периода 12.08.2012 г. – 15.08.2012
г. в „МБАЛ – Шумен„ АД от медицинския
персонал, чиято отговорност е застрахована при първия ответник "ДЗИ –
Общо застраховане" ЕАД по застраховка
„Професионална отговорност на медицински персонал“, сключена с полица № 2110
11 271 000034/29.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2014 г. (три години преди предявяване на иска на 03.08.2017г. ) до
окончателното им изплащане.
Ищците са твърдяли, че тяхната наследодателка е починала
на 15.08.2012
г. в „МБАЛ – Шумен„ АД, гр. Шумен, като непосредствената причина за
смъртта й била остра травматична
следкръвоизливна анемия, ретроперитониален хематом, предизвиканая от счупване на таза в областта на
оцетницата и частично разкъсване на саркоилачна става. Изложили са, че три дни преди това, на 12.08.2012 г. жената претърпяла ПТП като пътник в л.а. „ Рено 5 „, ДК № В 0048 СР, управляван от собственика И.М.С., който
бил ударен от л.а. „Сеат Толедо„, рег. № В 6638 РТ, след което по спешност била настанена за
лечение в „МБАЛ – Шумен„. Е.Х. се оплаквала от болки в гърдите, главата и
десния крак. Първоначално била прегледана от дежурния лекар в
„Спешно отделение„, който я изпратил
за снимки в отделението по образна диагностика, първоначално за рентгенография на глава, а след това и за образно изследване на таз,
тазобедрена става – дясна и шийни прешлени. Снимките били направени от рентгенов лаборант М.Г., като вторите – общо 3 бр. снимки – една на таз и 2 бр. на
шийни прешлени били разчетени от д-р В., която отбелязала, че тазовите кости и тазобедрени стави
са без травматични увреждания, шийни прешлени – без травматични изменения.
Рентгенова снимка на дясна тазобедрена става не била видяна и разчетена от В., тъй като преминала към първата серия снимки. Извършен бил консулт и с дежурния травматолог д-р В.Д., който
извършил преглед на пострадалата, запознал се с рентгенографията на таз и не установил данни за счупване, като препоръчал повторна рентгенография и консулт при оплаквания. Изготвени били и други изследвания, след което Х. била настанена за лечение във ІІ-ра хирургия на МБАЛ – Шумен, където била прегледана от неврохирург, проследил състоянието й на следващия ден. Х. се оплаквала от болки в гръдния кош и десния крак и на
14.08.2012 г. при визитацията на д-р С., който назначил и била извършена рентгенография
на бял дроб. На 14.08.2012 г. пострадалата била прегледана от завеждащия
ІІ-ро хирургично отделение д-р О. О., пред когото отново се оплакала от болки в тазобедрената става и това било отразено в историята на
заболяването, заедно с предписанията пациентката
да
остане за активно наблюдение. На вечерната
визитация на д-р
Б.М.(на 14.08.2012 г.), Х. отново споделила оплакванията си за болки
по цялото тяло и
основно в крака, за което й били назначени обезболяващи
средства. През нощта на 15.08.2012 г., в 02:00 часа д-р М., след преглед
на пациентката отразил същите оплаквания, констатирал ниско кръвно налягане 90/40 и назначил вливане на електролитен разтвор за венозно
лечение. В 04:55 часа, дежурната сестра намерила Х. починала. Виновният за произшествието водач,
срещу когото било образувано наказателно производство, междувременно починал и
наказателното производство срещу него било прекратено, а наказателното
производство срещу рентгенолога д-р В. било
на досъдебна фаза. Ищите са настоявали, че по време на престоя си в „МБАЛ – Шумен“ АД, майка им е била лишена от адекватно
лечение, основано на добра медицинска практика, отговаряща на изискванията за
своевременност, достатъчност и качество, визирани в чл.46, ал.3 от ЗЗО, което е
станало причина за нейната смърт. Изпитвали
изключително силни душевни болки и страдания, свързани с непрежалимата загуба
на майка им, която те обичали безрезервно, били
покрусени, изгубили чувство за перспектива в живота, изолирали се максимално от
околните, нищо не било в състояние да ги зарадва. Отговорността
на ответника „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. София следвала от
визирания договор за застраховка „ Професионална отговорност на медицински
персонал„ по застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011 г., сключена от „МБАЛ – Шумен“ АД с ответника „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД,
гр. София за период от 30.08.2011 г. до 29.08.2012 г., като деликтът попадал в срока на действието й.
Ответникът
„ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявените искове. Настоявал е, че не следва да отговаря,
доколкото исковете не са предявени в
срока на действие на договора - клауза по
чл.2, раздел І от Общите условия за застраховане на професионални
отговорности, явяващи се неразделна част от застрахователния договор по
застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011 г. Според тази клауза вредите се обезщетявали на основата на
искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при
условие, че събитията на чиято основа са предявени исковете са настъпили след началната
дата на застраховката. В случая смъртта
на лицето настъпила на 15.08.2012 г., а искът е бил предявен на 03.08.2017 г.,
т.е. години след изтичане крайния срок на застрахователния договор -
възприет модел „ climes made„. Оспорил е
наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 вр. 45 ЗЗД – извършено неадекватно лечение,
неотговарящо на изискванията на чл.46, ал.3 от ЗЗО и причинна връзка с вредоносния
резултат и е оспорил претендираните размери на обезщетенията като завишени и неотговарящи на чл.52 от ЗЗД
и на социално – икономическата обстановка към датата на деликта.
Ответникът „МБАЛ –
Шумен„ АД е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им с
присъждане на разноските. Липсвали конкретно посочени от ищците установени лица
от персонала на лечебното заведение – деликвенти, както и противоправните им действия и бездействия,
стоящи в причинна връзка със смъртта на
пациентката и ангажиращи и отговорността му като възложител на работата. Доколкото
счупването
на десния ацетабулум и разкъсването на дясната хълбочно-кръстцова става не са били изобразени на
рентгенографиите в проекциите, в които са направени, евентуална лекарска грешка би се дължала на несъвършенството в медицинската
наука или на обективно трудните условия на дейността
на лекаря. Сочил е, че медицинския персонал на
„МБАЛ – Шумен„ АД е извършил всичко възможно при лечението на Х. и е провел адекватно такова, съответстващо на изискванията
на чл.46, ал.3 от ЗЗО. В случай на ангажиране
отговорността
на „МБАЛ – Шумен„ АД, е заявил възражение
за завишаване размера на претенцията, както и възражение за съпричиняване
от пострадалата със съпътстващите я заболявания, както и принос от извършителя на ПТП.
Не
е било спорно по делото, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищците са наследници на Е.Г.Х.,
която на 12.08.2012 г. е претърпяла пътнотранспортно произшествие като пътник в
единия от двата участващи в произшествието леки автомобила. Жената била
откарана незавбавно в "МБАЛ – Шумен", като първоначално била
прегледана в Спешното отделение, а след това - и приета и лекувана във ІІ-ро
хирургично отделение на същата болница, където на 15.08.2012 г. починала. Още
от постъпването й в болницата, Е.Х. се
оплаквала от болки в гърдите, главата и десния крак, поради което приелият я
дежурен лекар в „Спешно отделение„ я изпратил за снимка в отделението по
образна диагностика, с искане за рентгенография на глава – фас и профил при работна
диагноза – ПТП, подкожен хематом на главата. В същия ден, по назначение на лекаря от спешното отделение
били направени и образни изследвания на таз, тазобедрена става – дясна и шийни
прешлени на пострадалата, по които рентгенологът (д-р В.) отбелязал,
че тазовите кости и тазобедрени стави са без травматични увреждания, шийни
прешлени – без травматични изменения. От извършена ехография на коремни органи,
била установена липса на течност в перитонеалната кухина и огнищни изменения на
паренхимни органи. Дежурният травматолог (д-р В.Д.)
също извършил преглед на пострадалата, запознал се с рентгенографията на таз и
не установил данни за счупване, но дал препоръка при продължаване на
оплакванията да се извърши повторна рентгенография след два дни и повторен
консулт с ортопед. Още на 12.08.2012 г. Х. била приета за лечение във ІІ-ро
хирургично отделение на "МБАЛ – Шумен“ АД със същите оплаквания,
включително болки в дясна тазобедрена става. Прегледана била и от дежурния
неврохирург (д-р С.), който минал и на визитация, проследил
състоянието на болната и на 13.08.2012 г. предписал съответно медикаментозно
лечение, а в историята на заболяването вписал, че пострадалата е спокойна, няма
главоболие, контактна, адекватна, няма данни за повишено черепно налягане. Х. продължила
да се оплаква от болки в гръдния кош и десния крак и на 14.08.2012 г. при
визитацията, дежурният лекар назначил да й бъде направена рентгенография на бял
дроб, което било сторено. На 14.08.2012 г. при прегледа й от завеждащия
отделението (д-р О.), Х. отново се оплакала от болки в
тазобедрената става, като лекарят отразил това в историята на заболяването и
записал, че тя следва да остане за активно наблюдение. Вечерта на същия ден
(14.08.2012 г.) пострадалата споделила оплакванията си за болки по цялото тяло и
основно в крака на следващия дежурен лекар в отделението (д-р М.),
който назначил обезболяващи средства. На 15.08.2012 г. в 02:00 часа лекарят (д-р.
М.) отново посетил пациентката, вписал в
картона й, че тя има същите оплаквания без промяна в състоянието ѝ,
измерил понижено кръвно налягане от 90/40 и назначил венозно вливане на
електролитен разтвор. Сутринта в същия ден, в 04:55 часа, при проверка на
банката от дежурната сестра, Х. била намерена починала, като в ИЗ било
отразено, че вероятната причина за това е от кардиологичен произход.
Вещите
лица доц.д-р Д., д-р В.Г. и
д-р Н.Г.,
изтготвили приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза, въз основа на медицинската документация и протокола
за аутопсия са посочили, че непосредствената причина за смъртта на Х. е остра
травматична следкръвоизливна анемия в резултат на масивен кръвоизлив зад
коремницата (ретроперитонеален) хематом. Според експертите, счупването на таза
в областта на срамната кост в дясно, в областта на оцетницата, частичното
разкъсване на дясната сакроилиачна става, счупването на седмо ребро в лява
гръдна половина, и образувалият се в резултат на травмите ретро - перитонеален
хематом, не са били диагностицирани при пролежаването на пострадалата в
болницата. На тези травми не е било провеждано лечение. Счупването в таза е
довело до острото кървене и обширния хематом. Недиагностицирането на счупването
на пубисната кост вдясно се дължало на технически проблем, възникнал с
рентгеновата система в отделението, а по отношение на останалите травматични
увреждания е било необходимо динамично проследяване на състоянието на пациента,
назначаване на други параклинични изследвания - лабораторни и образни,
допълнителни консултации със специалисти. Ненамаляването на оплакванията от
страна на пациентката (за болки в областта на крака и таза) са налагали
провеждането на допълнителни повторни прегледи, изследвания и консултации,
каквито не били извършени. Според вещите лица, при извършване на щателен
преглед на пациента по отношение на таза и при наличие на болка в посочената
област с оглед факта на претърпяното автопроизшествие би следвало лекуващият
лекар да предположи наличието на счупване в посочената област. Конкретната
локализация той е следвало да уточни след провеждане на образно изследване, а с
оглед клиничната картина при пациентката такова е следвало да бъде назначено
допълнително. От конкретно назначените от лекуващия лекар рентгенови снимки на
таза също не е могло по категоричен начин да бъде изключено счупване в областта
на таза. Допълнителните образни изследвания, които е могло и следвало да бъдат
назначени са скенер на таз и тазобедрени стави и кости. Чрез допълнителни
рентгенографии е могло да бъдат установени счупванията на пострадалата. Според
вещите лица, спадът на кръвното налягане (срив в хемодинамиката, установен от
дежурния лекар М. на 15.08.2012 г. в 2.00 ч.), заедно с
оплакванията за болки в дясна тазобедрена става, също са налагали незабавен
консулт с ортопед и назначаване на по - мащабно образно изследване, скенер на
таз, параклинични изследвания, минимум проследяване на хемоглобина (така вещите
лица при изслушването им в съдебно заседание). Експертите са посочили, че вида
и тежестта на получените травми при пълно и правилно проведено лечение допускат
да се избегне смъртта на Е.Х.. Поради недиагностицирането
на травматичните увреждания в областта на таза, лечение в тази посока не било
извършвано, а медицинските стандарти
били спазени само за диагнозата "Мозъчно сътресение лека степен - КП - 208
МКБ №S 06.00". Според вещите лица, са допуснати
пропуски и нарушения от специалисти във връзка с диагностицирането и лечението
(на счупванията, довели до остра травматчна кръвоизливна анемия в резултат на
масивен кръвоизлив – ретроперитонеален хематом), като лекарите не са изпълнили
своите задължения, тъй като не са диагностицирали травматичните увреждания
заради липсата на динамично проследяване на състоянието на пациентката,
назначаване на други изследвания – лабораторни и образни, допълнителни
консултации със специалисти, включително и допълнителни повторни прегледи,
изследвания и консултации при продължаващите оплаквания на жената за болките в
таза. Параклинични изследвания на пострадалата били направени само веднъж, при
постъпването ѝ в болницата, липсвало задълбочено клинично изследване на
пациента, а наблюдението над болната било провеждано повърхностно. Лечението на
пациентката е екипно, но основната отговорност е на лекуващия лекар и
завеждащия отделението. Според вещите лица, смъртта на Е.Х.
се дължи на травматичните увреждания, получени по време на пътнотранспортното
произшествие, като ролята на медицинския персонал е да диагностицира травмите,
да облекчи състоянието на пациента, да проведе лечение, което при определени
обстоятелства може да доведе до оздравяване на пациента. Вещите лица са пояснили
в съдебно заседание, че пациентката е с много други съпътстващи заболявания,
включително и хронична исхемична болест на сърцето и захарен диабет и те
допускат възможността от внезапна сърдечна смърт, но доказано е от
патоанатомичната експретиза, че жената е имала обширен хематом,
ретропериторитониален, вследствие на счупването на тазобедрената става, на база
на който е настъпила смъртта. Конкретната причина за смъртта не е сърдечното
заболяване, защото кръвозагубата е в голям обем. Установеното при аутопсията
онкологично заболяване на панкреаса, не е било известно на лекарите и на
пациентката и е било в много ранен стадий.
Заключението
на вещите лица е пълно и изчерпателно, изготвено е компетентно и безпристрастно
от специалисти в изследваната област и се подкрепя и от медицинската
документация по делото, не е било
оспорено от страните и се кредитира напълно от съда. От същото е категорично
установено, че непосредствената причина за смъртта на Х. е острата травматична
следкръвоизливна анемия в резултат на масивен кръвоизлив зад коремницата
(ретроперитонеален) хематом, образуван от счупването на тазобедрената става,
развил се в трите дни след произшествието. Установено е също така, че медицинските
специалисти - лекари от екипа на болницата – ответник са допуснали пропуски и
нарушения във връзка с диагностицирането и лечението (на счупванията, довели до
кръвоизлива и смъртта), не са изпълнили своите задължения да диагностицират
травматичните увреждания като извършат на динамично проследяване на състоянието
на пациентката, да назначат други изследвания – лабораторни и образни, да
наназначат и извършат допълнителни консултации със специалисти, включително и
допълнителни повторни прегледи, изследвания и консултации при продължаващите
оплаквания на жената за болките в таза.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст на закона е
отговорност за вреди, причинени от другиго. Тя е обезпечително – гаранционна.
Фактическия състав, уреден в чл.49 ЗЗД, включва следните елементи: На първо
място е необходимо да има възлагане на работата на физическо лице. Това лице
трябва виновно да е причинило вреди на трето лице. Увреждащото деяние да е
осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа. В случая се
претендира гаранционно-обезпечителната отговорност на въззивника „МБАЛ-Шумен”АД,
в качеството му на болнично заведение, носещо отговорност за вредите от личните
виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена от него
работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени
в Закон за здравето. Ищците са твърдели, че вредите им са вследствие на
неотговарящо на изискванията за своевременност, достатъчност и качество,
визирани в чл.46 от ЗЗО, лечение на тяхната майка от лекарите, ангажирани с
лечението й и работещи в "МБАЛ – Шумен“ АД. По делото не е имало спор, че
лечението е осъществявано единствено от лекарите, за които отговаря ответникът
"МБАЛ – Шумен“ АД и доколкото отговорността на ответника „МБАЛ-Шумен”АД е
гаранционно обезпечителна, за ангажирането й не е нужно установяването на
конкретния извършител на деликта. Освен това, ищецът е посочил в исковата си
молба и уточнението, имената на лекарите, ангажирани с лечението на майка им,
както и противоправните им действия, конкретно изразяващи се в недиагостициране
и лечение на счупването в таза й, поради което оплакванията на „МБАЛ-Шумен”АД във
въззивната жалба за непосочване и неустановяване на конкретни лица – деликвенти
и на противоправното им поведение е неоснователно. Освен това следва да се има
предвид, че при търсена отгтоворност за увреждащо действие на екип от лекари,
основанието на иска не се извежда от буквалното съдържание на употребените в
исковата молба изрази, с които
увреденият квалифицира действията на медицинките лица, или квалифицира въздействието им върху здравето на пациента.
Пострадалият от лекарска грешка не е длъжен да означава изложените с иска
обстоятелства нито с езика на закона, за да имат те значението на фактически
състав, нито с езика на медицината, за да бъдат те годно въведени като спорен
предмет с оглед защитата на ответника (така трайната практика на ВКС – решение
№ 889 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1694/2019 г. IIIг.о.; решение № 80 от
03.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5554/2013 г. и др.)
Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено
виновно противоправно поведение от неговите служители при оказване на
медицинска помощ и в пряка причинно-следствена връзка с това тяхно поведение
стои настъпилото увреждане. В чл. 46, ал.2 и ал.3 от ЗЗО (в ред. 2012 г.) е
посочено, че качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК,
трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра
медицинска практика, а правилата за добра медицинска практика съдържат
изисквания за своевременност, достатъчност и качества на медицинската помощ, като
след изм. от 2019 г. текстът е, че качеството на оказаната медицинска помощ,
закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от
Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правила за добра
медицинска практика. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗ, медицинската помощ се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии, а съгласно чл.80 от ЗЗ, качеството на медицинската помощ се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4
от ЗСОЛЛДМ. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и
осигуряване защита правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават
с наредби на министъра на здравеопазването. Ето защо, противоправно е поведение
на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени
по реда на чл. 5, т. 4
от ЗСОЛЛДМ, с основните принципи на правото на медицинска помощ -
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (решение
№77/30.05. 2017г. по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о.).
В конкретната хипотеза е приложима НАРЕДБА № 20 от
23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия,
неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия,
пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия
/обн., ДВ, бр. 53
от 13.07.2010 г., отм. бр. 11 от 10.02.2015 г./, както и Наредба №
21/28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и
травматология", обн. ДВ, бр. 75/ 04 г., отм. ДВ, бр. 95/16 г. В утвърдения
стандарт по хирургия, раздел І.1 е посочено, че Медицинските стандарти по
специалности с хирургична насоченост имат за цел да формулират изисквания за
качество на хирургичната помощ, оказвана на пациентите в хирургичен кабинет,
хирургично отделение или хирургична клиника, независимо от обема на
извършваната в тях оперативна дейност. Според медицинския стандарт по хирургия,
раздел IV. „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в
хирургична структура“ в Лечебно заведение за болнична помощ, се изисква, съгл.
1.2.3., при постъпване на пациент със спешно състояние хирургът в приемния
кабинет да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен лекар
и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи
основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни биохимични и
инструментални изследвания и консултации;
т. 1.2.4. При уточнена диагноза или продължаващи
диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургична
клиника/отделение: 1.2.4.1 за динамично наблюдение - предава се на дежурния
лекар или на лекуващия лекар; 1.2.4.4. при необходимост и в зависимост от
заболяването или възрастта на пациента се осъществяват консултации с кардиолог,
анестезиолог, педиатър и др.; Клиничният диагностичен преглед като част от
диагностичния процес (Раздел ІV 2.1.4.) включва следните основни компоненти:
2.1.4.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата
органна локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури,
наличие на спешни индикации за операция; 2.1.4.2. физикален преглед, насочен
към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение
и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично
заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни
индикации за операция; 2.1.4.3. назначаване и провеждане на биохимични,
микробиологични, вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към
уточняване на основното заболяване и неговите усложнения; 2.1.4.4. назначаване
и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на
основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция,
евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на
оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването; 2.1.4.5.
провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени
към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност.
Медицинският стандарт по специалността „Ортопедия и
травматология” определя изискванията относно: 1/ здравните изисквания за
ортопедично-травматологична дейност в лечебни заведения за извънболнична и
болнична помощ; 2/ осигуреност с оборудване, апаратура и консумативи; 3/
осигуреност с човешки ресурси и квалификация на персонала; 4/ организация на
дейността; 5/ диагностични и лечебни дейности; 6/ критерии за оценка на качеството
на извършваната дейност.
В случая, доказано с обсъдената медицинска документация
по делото и със заключението на вещите лица, изготвили комплексната медицинска
експретиза, че лекарите при ответника „МБАЛ Шумен“ АД, ангажирани с лечението
на пострадалата при катастрофата майка на ищците, не са спазили посочените
изисквания на медицинските стандарти - не са изпълнили своите задължения да
диагностицират травматичните увреждания, довели до кръвоизлива и смъртта на
пациентката, като не са извършили динамично проследяване на състоянието на
пациентката, не са назначили други изследвания – лабораторни и образни, не са
извършили допълнителни консултации със специалисти, включително и допълнителни
повторни прегледи, изследвания и консултации, като параклинични изследвания на
пострадалата били направени само веднъж, при постъпването на жената в
болницата, липсвало задълбочено клинично изследване на пациента, а наблюдението
над болната било провеждано повърхностно, въпреки продължаващите оплаквания на
жената за болките в таза, а вечерта преди смъртта й и при рязка промяна в
кръвното й налягатне. Като не са осъществили в пълния необходим обем
диагностичните дейности, които специалистите в хирургичното отделение са били
длъжни да извършат, както с оглед приетите стандарти и влошаващото се състояние
на пациента, така и предвид задължението им за спазване на основните принципи
при осъществяване на медицинската дейност - своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ, действията (бездействията) на медицинските
специалисти при МБАЛ - Шумен са в причинна връзка с леталния изход на Х..
Следователно, установени са елементите
на фактическия състав, предвиден в нормата на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на „МБАЛ Шумен“ АД за
обезщетяване на причинените
неимуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Както е посочено в
ППВС №4/23.12.1968г. залегналото в
чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. На преценка подлежат характера
на увреждането, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено,
първопричината за увреждането, здравословното състояние и възрастта на
починалата жена, близката ѝ връзка с децата ѝ. В случая, смъртта на майка им, ищците (съответно към датата
на деликта на 56 г. - жената и на 49 г. – мъжът) преживяват тежко, като болките
и страданията им са доказани по делото с показанията на свидетелите М.Н.К. (живееща на съпружески начала с ищеца А.А.) и К.Ж.Б. (съпруг
на ищцата Ц.Б.). Свидетелите са изнесли данни за
близката връзка на ищците с починалата, за отношенията им на привързаност и за
отражението на тежката загуба на родителя в живота им. През последните години Е.Х. (на 75 г. към датата на смъртта)
живеела сама в къща в с.Млада гвардия, като ищците всяка седмица контактували с нея – посещавали я, помагали
ѝ, носели храна и
лекарства. След ранната загуба на
баща им при трагични обстоятелства, майка им била най-важния човек в живота,
поради което тежко
преживявали загубата й. Затворили се в себе си, ограничили
контактите си, не можели да спят, плачели и до настоящия момент трудно преживявали смъртта й. Съобразявайки всичко
изложено по – горе, както и обстоятелствата при които е настъпила смъртта (неочаквано и нелепо,
в болничното заведение под наблюдение на лекари и вследствие на неадекватно
лечение), близките отношения на ищците с починалата, загубата им доживот, а от
друга страна и напредналата възраст на пострадалата (на 75 г. – към датата на
деликта) и наличието на съпътстващи за възрастта й заболявания (хипертония,
диабет и др.), както и възрастта на нейните наследници – ищци (дъщеря и син на
зряла възраст - съответно на 56 г. и на 49 г. към датата на деликта), живеещи отделно и в други населени места и
като съобрази социално икономическите условия и стандарта на живот в страната
към датата на деликта (2012 г.), както и съдебната практика за присъжданите
обезщетения в подобни казуси и за същия период намира, че справедлив по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението се равнява сумата от по 30 000 лв.
за всеки от ищците.
Възражението по чл.51 от ЗЗД за съпричиняване на
увреждането от пострадала с оглед заболяванията й е неоснователно, доколкото
категорично е заключението на вещите лица, че смъртта е пряко следствие на
развилия се от счупването кръвоизлив и хематом, а не от диабета, болестта на
сърцето или установеното от аутопсията онкологично заболяване в равнен стадий. Неоснователно
е и възражението за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на
увреждането от деликвента – причинител на ПТП, тъй като отговорността на
съпричинителите – деликвенти (причинителят на ПТП и на лекарите) е солидарна и ответникът
„МБАЛ Шумен“ АД отговаря изцяло с оглед гаранционно-обезпечителната му
отговорност спрямо лекарите, на които е възложил лечението на пациентката.
По отговорността на застрахователя (предпочетения първи ответник) „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД по прекия иск на
ищците по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.):
Не е било спорно, а и се установява
по делото със застрахователна
полица №211011271000034/29.08.2011г., че между "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД като
застраховател и "МБАЛ-Шумен"АД като застраховащ е сключен договор за
застраховка "Професионална отговорност на медицински персонал" за
периода 30.08.2011 г. -29.08.2012 г. Застрахован е
медицинският персонал на лечебното заведение от висш медицински персонал (лекари) и
медицински специалисти(мед. сестри), като предмет на застраховката е
професионалната отговорност на застрахования за причинено телесно увреждане или
смърт на пациент в резултат на
небрежност, грешка или пропуск,
допуснати при професионално обслужване, което е предоставено или е трялбвало да бъде предоставено от
застрахования. Предвидена е ретроактивна дата - 30.08.2008 г. и застрахователен лимит за един иск за висшия медицински
персонал до размер на 10 000 лв., а
за всички искове – до 100 000 лв. Лимитът за един иск е максималният
размер на застраховнателно обезщетение, което застрахователят ще изплати по
един иск, независимо от броя на застрахованите лица и броя на увредените лица,
предявили иска, съгласно чл.12 от Общите условия за застраховане на
професионални отговорности. Процесния договор е сключен при действието на чл.223 от КЗ
/обн. ДВ, бр. 103/05 г., отм.
ДВ, бр. 102/15 г. / като вид договор за застраховка
"Гражданска отговорност", от подкатегорията застраховка
"професионална отговорност на лекари и медицински персонал", чието
сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл.189, ал.1 от ЗЗ,
и който няма самостоятелна уредба в КЗ (отм.), като попада в хипотезата на
третия вид задължителни застраховки по чл.249, т.3 от КЗ
(отм.) - други застраховки, установени със закон или с международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Той е задължителен за лечебните заведения съгл. чл.189 от ЗЗ. Смъртта на пациентката, с което е финализиран и
фактическия състав на деликта, е настъпила
на 15.08.2012 г. – при действието на застрахователния договор (до 29.08.2012 г. ), като искът срещу застрахователя е предявен на 03.08.2017 г. т.е. В застрахователната полица е посочено, че
застрахователят покрива всеки иск за обезщетение, предявен срещу застраховатния
или срещу застраховано лице от медицинския персонал на застрахования за първи
път писмено през срока на застраховката. В чл. 2 от Общите условия на договора,
също е предвидено, че вредите се обезщетяват на основата на искове, предявени
за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията на
чиято основа са предявени исковете, са настъпили след началната дата на
застраховката. Според Общите условия на договора, „иск“ е писмена претенция за
обезщетение, предявена в срока на застраховката срещу застрахования,
застрахователя или по надлежния ред пред компетентен български съд. В тази
връзка, застрахователят е навел и възражението, че не следва да отговаря,
доколкото договорът е сключен при клаузата "claims - made principle" при която, за да възникне правото на застрахователно
обезщетение, предявяването на претенцията на пострадалия трябва да е станало по
време на действието на застрахователния договор. Този принцип, обаче не е възприет от българския законодател,
поради което и следва да се приеме, че той не е меродавен за отговорността на
застрахователя. В тази насока е новата практика на ВКС по чл.290 и
сл. от ГПК - Решение №355 от 19.03.2019 г. на ВКС по т.д.№855/2018 г., II т.о. За разлика от КЗ (отм.), в действащия Кодекс за застраховането,
в сила от 16.01.2016 г., законодателят в чл. 469 КЗ
е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка
"професионална отговорност" - настъпване на вредоносния резултат, за
който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и
анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка
"Професионалната отговорност" позволяват да се приеме, че ако вредата
не е настъпила, т. е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав
на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и
застрахователното събитие и то е изцяло относимо и към разглеждания случай т.
е. и при действието на приложимия КЗ (отм.); Отговорността е
за застрахователя, сключил договор "професионална отговорност" за
периода на проявлението на вредата у пострадалото лице, като при предвидено
ретроактивно застраховане, този е застрахователят, който следва да покрие
отговорността на застрахованото лице и за времето посочено в полицата преди
датата на сключване на застрахователния договор. За да възникнат правните
последици на така въведеното ретроактивно покритие, обаче е необходимо и
липсата на знание у застраховащия или у застрахования към момента на сключване
на застрахователния договор, че застрахователното събитие е настъпило през този
минал период, като доказателствената тежест за знанието е на застрахователят. Затова, доколкото законодателят не свързва
писменото предявяване на претенциите за обезщетяване срещу застрахователя с момента
на определяне застрахователното събитие при застраховка "професионална
отговорност", то изтичането на едногодишния срок на действие на
застрахователния договор, само по себе си е правноирелевантно и не може да
обоснове успешен отказ на застрахователя от осигуряване на застрахователна
защита, щом пропускът или грешката, довели до причиняване на вредата са
допуснати след началната дата на застраховката, респ. след съответната
разпоредена и/или вписана в полицата ретроактивна дата. Освен това, цитираните клаузи от договора и общите условия досежно срока за
предявяване на претенциите, противоречат на разпоредбата на чл.186, ал.7 КЗ
отм., съгласно която Общите условия не могат да предвиждат условия и изисквания
към застрахования, включително такива при настъпване на застрахователното
събитие и по отношение на неговото доказване, за които може да бъде направена
благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на
ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на
доказването му, както и такива, за които може да се прецени, че съществува
правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. Все в посока на извода за неприложимост на принципа "claims
- made principle" е и това, че правото на
застрахования да получи застрахователно обезщетение за вреди, настъпили по
време на действие на договора е предпоставено от поведението на трето лице –
увредения, от чиято воля зависи дали и кога ще предяви съдебен иск против
застрахования за причинените му от последния вреди. Понастоящем вече действа и Наредба за задължителното застраховане
на лицата, упражняващи медицинска професия, обн. ДВ,
бр. 80/2018 г., която изрично урежда този вид застраховане, с определяне
на условията и редът за сключването на договора, минималния му срок,
застрахователното покритие, размерът на минималната застрахователна сума и
начинът на нейното определяне, в съответствие с признатите принципи и
действащите разпоредби на КЗ. В този
смисъл, исковете по чл.226 ал.1 от КЗ, даващи правото на пострадалите
лица, спрямо които
застрахователят е отговорен да предявят пряк иск
срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” са основателни до
размера на застрахователния лимит от по 5000 лева за всеки един от ищците и до този размер следва да бъдат уважени, ведно със
зцаконните лихви от 03.08.2014г. /три години преди
завеждане на исковата молба/ до изплащане на вземането.
Евентуалните искове по чл. 49
от ЗЗД срещу втория ответник - "МБАЛ - ШУМЕН" АД подлежат на разглеждане
за разликата над 5000 лв. до 80000 лв.
Предвид установените по
делото предпоставки, представляващи и фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД,
съобразно изложените мотиви по-горе в настощото решение, същите са основателни
за горницата над 5 000 лв. до 30 000 лв., т.е. за сумата от
25 000 лв. за всеки ищец и в тези размери те подлежат на уважаване, ведно
със законната лихва, считано от 03.08.2014г. /три години преди завеждане на
исковата молба/ до изплащане на вземането. За разликата до пълния предявен
размер от 80000 лв. исковете са неосновантелни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до идентични
правни изводи, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт в обжалваните
пред настоящата инстанция части, който не страда от визираните във въззивните
жалби оплаквания и в тези части той следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора пред
настоящата инстанция, разноските пред
първата инстанция не подлежат на промяна. За настоящата инстанция, страните си дължат разноски съразмерно на
резултата, както следва: Въззивникът "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД няма право на разноски за настоящото
производство. Той
дължи на адв.Ш. – процесуален представител на
ищците сумата от 121,80 лв. - част от адвокатското
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, дължимо (изчислено от минимален
размер от 4060 лв. общо за двамата ищци). "МБАЛ -
ШУМЕН" АД също дължи на адв. Ш. част от
адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на сумата
от 1 339,80 лв. с оглед
резултата от въззивното производство по исковете срещу него. Ищците дължат на ответника "МБАЛ
- ШУМЕН" АД сумата от 1 353,33 лева - съразмерна част от адвокатското възнаграждение на
процесуалния му представител, посочено в списъка по чл. 80 ГПК и доказано
(включително и плащането) с договора за правна помощ.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
251/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г.
по описа на Шуменския окръжен съд, в обжалваните части, с които съдът: - е осъдил „ДЗИ
– Общо застраховане" ЕАД,
гр. София с ЕИК ********* да заплати на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** ***, и А.Х.А. с ЕГН **********,***, по 5000
лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно
лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и
качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г.
в "МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумите; - е осъдил "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК *********, да заплати
на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** ***, и
А.Х.А. с ЕГН **********,***, по 25000 лева на всеки, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х.,
в резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията на
своевременност, достатъчност и качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в
"МБАЛ-Шумен" АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумите; - е отхвърлил, предявения от Ц.Х.Б. с ЕГН **********
***, и А.Х.А. с ЕГН **********,*** против "МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК ********* искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат
на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност,
достатъчност и качество, проведено в периода 12.08.2012г. -
15.08.2012г. в "МБАЛ-Шумен" АД за
горницата над 25 000 лв. на всеки от тях до
претендираните по 80 000 лв. за всеки от ищците;
ОСЪЖДА Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и А.Х.А.
с ЕГН ********** да заплати на
"МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК
*********, сумата от 1 353,33 лева, представляваща съразмерна с резулнтата част от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат
ГЕОРГИ ВАЛЕНТИНОВ ШАРЕНКОВ ***.Константинов №16, ет.3, офис 9Б, в качеството му
на процесуален представител на Ц.Х.Б.
с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН **********,
сумата от 1 339,80 лв. - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА"ДЗИ –
Общо застраховане" ЕАД, гр. София с
ЕИК ********* да заплати на
адвокат ГЕОРГИ ВАЛЕНТИНОВ ШАРЕНКОВ ***.Константинов №16, ет.3, офис 9Б, в
качеството му на процесуален представител на Ц.Х.Б.
с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН **********, сумата от 121,80 лв. - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: