№ 4485
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110159993 по описа за 2022 година
„Т... ЕАД е предявило срещу Д. С. П. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 1778,72 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до
окончателното изплащане, 277,20 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
08.09.2021 г., 47,69 лева – сума за дялово разпределение за периода 08.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане и 10,06 лева –
мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 08.09.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. ........, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
54510/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, от
14.04.2004 г., по силата на който Д. С. П. придобива собствеността върху недвижим имот в
гр. София, ж. к. „........... От удостоверение за сключен граждански брак е видно, че Д. С. П.е
е в граждански брак от 30.01.1988 г. С оглед на това съдът намира, че по силата на закона
между ответника като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект с абонатен № .....0, като имотът е бил придобит в режим на СИО, няма
данни за прекратяване на брака, следователно отговорността е солидарна и изпълнение на
цялото задължение може да се търси от който и да е от длъжниците.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 1753,09 лева без предишни
2
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 47,69 лева.
Според изравнителните сметки и главните отчети на ФДР за процесния период в процесния
имот има 3 броя радиатори с ИРРО. ТЕ за БГВ в процесния имот се изчислява по
показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота.
В срока за отговора на исковата молба не е направено възражение за изтекла
погасителна давност. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява
дължимостта на доставената от ищеца топлинна енергия, то предявения главен иск следва да
бъде уважен до размера на доставена топлинна енергия, установен от експертизата.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 273,20 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
674,94 лева от общо направени разноски в размер на 84,54 лева - държавна такса в исковото
и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен
представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответникът е бил представляван от особен
представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.... ЕАД, ЕИК ..... срещу Д. С.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. С. П. дължи на „.... ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1753,09 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане, 273,20 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.09.2021 г., 47,69 лева – сума за дялово разпределение за
периода 08.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното
изплащане и 10,06 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 08.09.2021 г., за
3
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. ........, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 54510/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми: над 1753,09 лева до сумата от 1778,72 лева и над 273,20 лева до сумата от
277,20 лева.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, да заплати на „.... ЕАД, ЕИК ..... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 674,94 лева.
Решението е постановено при участието на „.....ОД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4