РЕШЕНИЕ
№ 2241
гр. Пловдив, 28.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административнонаказателно дело № 1982 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-
Пловдив обжалва чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карабелов Решение
№ 463 от 02.03.2022 г., постановено по АНД № 3229/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 21 н.с., с което е било отменено Наказателно постановление № 40
от 28.04.2021 г. на Директора на БД ИБР за наложена на „ПИМК Кариери“ ЕООД гр. Пловдив
имуществена санкция от 5000 лева на основание чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ за
нарушение по чл.143, т.2 от Закона за водите.
С жалбата се моли решението на РС Пловдив да се отмени изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо това да се потвърди
наказателното постановление. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че е
нарушен принципът ne bis in idem. Изразява се становище относно това, че с едно и
също деяние са извършени две административни нарушения, поради което и
наказващият орган е преценил, че следва да се наложат две отделни наказания.
Твърди се неправилно тълкуване разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, като се сочи, че
законодателят не предвиждал забрана за паралелно развитие на две
административнонаказателни производства за всяко от констатираните нарушения и
че тогава, когато било издадено процесното наказателно постановление с №40,
обсъжданото от РС друго наказателно постановление с № 39 все още не било влязло
в сила. Излагат се и съображения и по
същество във връзка с установените от районния съд конкретни факти. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител. След
закриване на съдебното заседание по делото жалбоподателят е изпратил молба, с
която се поддържа жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба
„ПИМК Кариери“ ЕООД, не е депозирал отговор по жалбата и не изпраща
представител в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева прави искане първоинстанционното решение
да се потвърди поради неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение в
съответната му част, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с
нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението в обжалваната му
част се явява неблагоприятно, поради което и тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение е изложил пространни
и задълбочени мотиви относно установения от него факт на нарушение на принципа ne bis in idem. Посоченият факт настоящата съдебна
инстанция намира за действително сложил се в производството пред районния съд,
поради което и задължително съобразен от него при постановяване на съдебното му
решение. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е установил фактите и
обстоятелствата по влизането в сила преди момента на произнасянето му на друго
наказателно постановление, а именно НП № 39/21.04.2021 г., с което същото лице
е било санкционирано макар и за друго нарушение по ЗВ, но основано на същите
факти, които са предмет и на обжалваното пред районния съд НП № 40/28.04.2021
г. Въззивната съдебна инстанция е направила изключително коректна и съпоставка
на фактическите обстоятелства и конкретното деяние, които са предмет на всяко
от двете административнонаказателни производства, като правилно, с оглед на наличното
описание по всяко от двете обсъждани наказателни постановления, е достигнала до
извода, че се касае до пълна идентичност на описаните факти по всяко от двете
отделни наказателни постановления, на които, с оглед на конкретно посочените и
разграничени във всяко от наказателните постановления последици от описаното
едно поведение на нарушител, е дадена и съответна различна правна оценка на
деянието. Действително, както много точно е забелязано от районния съд, в
процесното наказателно постановление липсва описание на каквито и да било
допълнителни действия, респ. бездействия от страна на сочения за нарушител,
които да са в по-голям, или в различен обем от тези, описани по предходното
наказателно постановление, а именно това с № 39, доколкото соченото в
наказателно постановление № 40/28.04.2021 г. като установено намаляване
проводимостта на речното легло на река Марица, което е квалифицирано по реда на
чл.143, т.2 от ЗВ, е описано да съставлява последица именно от осъществените
действия по преграждане с отбивна дига-подход на реката, което пък е описано
като противоправно поведение, довело до нарушение забраната по чл.143, т.1 от
ЗВ да не се нарушава естественото състояние на леглата на реките. В тази насока
и законосъобразна е преценката на районния съд, че се касае до наличието на две
административнонаказателни производства, които са основани на едно и също
деяние, доколкото то произтича от идентични факти.
Действително не е налице законова забрана
двете производства да се развиват успоредно. Съгласно чл.17 от ЗАНН обаче, никой не може да бъде наказан
повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в
сила наказателно постановление или решение на съда. Следователно, за
преценка на обстоятелството дали е нарушен принципът „не два пъти за едно и
също“ от значение е направената от районния съд преценка, основана на правилно
установени факти относно наличието на вече приключило с влязъл в сила акт друго
административнонаказателно производство по същите факти, към момента, в който
другото производство е все още висящо. В тази насока действително, както сочи
касационният жалбоподател, към момента на издаване на процесното наказателно
постановление не е съществувала пречка за развитието на производството, но
районният съд е извършил преценката си към релевантния момент на своето
произнасяне, което е напълно съответно на разрешението, дадено в ТР № 3/2015 г.
по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. В това ТР е посочено изрично, че забраната за повторно съдене
и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem - е
класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се
допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Дублирането на наказателни
процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след
като другата е приключила с влязъл в сила акт. В тази насока в
същото ТР е посочено и че чл.4,
§1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС поначало не забранява паралелното
протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото
деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на
влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване,
когато деецът вече е „съществено засегнат“ от дейността на властите,
възниква състояние на нарушение на правилото. Следователно, първото
производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт,
окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно
деяние. В
процесния случай Районният съд е констатирал именно този факт, че към момента
на неговото произнасяне в хода на продължаващо развоя си /висящо/ административнонаказателно
производство, е влязло в сила окончателно съдебно решение, поставило край на
друго такова производство, проведено срещу същото лице за същото деяние,
основано на същите фактически констатации, по което производство това лице е
било наказано. При наличието на такава констатация, която е изцяло
законосъобразна и впрочем не е оспорена от касационния жалбоподател, правилна е
била и преценката на въззивния съд за нарушение на посочения основен принцип ne bis in idem, доколкото предвид
окончателно приключилата процедура с наказателен характер с наказването на ответника
по повод на НП № 39/21.04.2021 г. за
деяние, предмет на НП № 40/28.04.2021 г., продължаването на процедурата по
второто наказателно постановление вече е недопустимо.
Фактът, че с едно и също деяние, предмет
на всяко от двете наказателни постановления, деецът може да е осъществил
съставите на повече от едно нарушения, както в случая е дадена квалификация по
всяко от двете наказателни постановления съответно по едното по чл.143, т.1, а
по другото /процесното/ по чл.143, т.2 от ЗВ, предвид установените последици на
деянието, не предполага възможност за несъобразяване с вложения в разпоредбата
на чл.17 от ЗАНН основен принцип. В тази насока, действително, съгласно чл.18
от ЗАНН, ако с едно и също деяние е осъществен състав на няколко различни
нарушения, то наложените наказания следва да се изтърпяват поотделно.
Съществена обаче за преценка дали е нарушен принципът ne bis in idem е оценката
за налична идентичност на фактите, на които е дадена и съответна правна квалификация,
а не каква правна оценка е дадена на фактите. При това, съгласно цитираното
вече няколко пъти ТР № 3/2015г. правната квалификация на деянията е критерий
без решаваща роля за определянето на idem. Следователно, когато вече е било
осъществено административно наказване с влязъл в сила акт по конкретни факти,
не е допустимо продължаването на образувано административнонаказателно
производство, имащо за предмет идентични факти, независимо от това, че същите
биха могли да се подведат и под друга правна квалификация, различна от дадената
такава по приключилото производство. В
тази насока и районният съд много точно е посочил, че при наличие на идеална
съвкупност от нарушения, които са осъществени с едно и също изпълнително деяние,
развитието на едно единствено производство, в което двете нарушения да бъдат
квалифицирани и разгледани, би предоставило възможност за реализиране на
последиците, визирани по чл.18 от ЗАНН, а именно деецът да понесе отделно наказание
за всяко от осъществените с това едно деяние нарушения. В случая разделянето в
две производства, касаещи напълно идентични факти и идентично фактическо
поведение на един и същи субект на отговорността само въз основа на това, че то
осъществява състави на две отделни нарушения, е предпоставило възможността за
нарушение на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за
едно и също негово поведение, каквото нарушение в крайна сметка е било и
констатирано от съда, постановил обжалваното съдебно решение. Сиреч, независимо
от факта, че поведението на провереното дружество може да осъществява и състав
на нарушението по чл.143, т.2 от ЗВ, за което принципно следва да се търпи
отделно наказание, то при условие, че това същото поведение междувременно вече
е било квалифицирано като нарушение по чл.143, т.1 от ЗВ и за същото вече е
влязъл в сила акт с наказателен характер, то след този момент, повторното разглеждане
на соченото поведение вече се явява недопустимо. Ето защо и при констатиране
нарушение на основен принцип, вложен в нормата на чл.17 от ЗАНН, това е било
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Поради това и
районният съд е постановил законсъобразен съдебен акт, който следва да се
остави в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 463 от 02.03.2022 г., постановено по
АНД № 3229/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 21 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: