Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.........Петя Маринова…..............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 122 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт К.Я., против Х.И.Г. ***, с
посочена цена на иска: 4000.00 лева.
В
исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288 ал. 1, т. 2,
б. „а“ от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл. 557 ал. 1, т. 2, б.
"а" от Кодекса за застраховането, изплатил по щета № 210006/07.01.2016
г., обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в общ
размер на 4000.00 лв. на М.Х.Г., пострадал като водач на МПС при ПТП, настъпило
на 21.10.2013 г., на път 301 при км. 36+200. Посочва се, че виновен за
катастрофата, съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 1327/2014 г. по описа на
Районен съд-Ловеч, е ответникът Х.И.Г., който управлявал т.а*********, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Посочва
се, че ПТП-то е настъпило при следния механизъм:
На
21.10.2013 г., М.Х.Г. пътувал по третокласен път 301 – гр. Левски – гр. Ловеч и
преди разклона за с. Деветаки настигнал товарен автомобил, управляван от Х.И.Г..
М. Г. предприел изпреварване на товарния автомобил в района на знак В24 –
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, а в този момент
водачът на товарния автомобил Х.Г. предприел маневра „завой на ляво“, като
навлязъл в лявата лента, по която вече се движел автомобилът, управляван от М. Г.,
като вследствие на настъпилото ПТП, на последния били причинени травматични
увреждания.
Изтъква
се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ /отм./, сега чл. 461 във
вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че М.Х.Г. се
обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
и свързаните с тях имуществени вреди, на основание чл. 288 от КЗ /отм./, сега
чл. 557 от КЗ, като по образувана щета № 210006/07.01.2016 г., УС на ГФ му
определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени
вреди в общ размер на 8000.00 лева, редуцирано с 50% до 4000.00 лева, поради
установеното независимо съпричиняване. Така
определеното обезщетение било изплатено на пълномощник на молителя с платежно
нареждане от 21.03.2016 г. С регресна покана, ищецът
твърди, че поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но
лицето не погасило задължението си.
В петитума на
ИМ, ищецът моли, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288 ал. 12 от Кодекса за
застраховането /отм./, сега чл. 558 ал. 7 от Кодекса за застраховането, да
бъдат призовани с ответника на съд и след установяване на горните
обстоятелства, същият да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд исковата
сума от 4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение по горепосочената щета, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Към исковата молба са приложени следните
писмени доказателства, които са приети по делото с протоколно определение от 30.03.2021
г., а именно: заверени преписи от: Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 67/22.10.2013 г.; Присъда № 7/17.02.2015 г.
с мотиви по НОХД № 1327/2014 г. по описа на Районен съд - Ловеч; справка от
базата данни на Информационен център към ГФ от 08.01.2016 г.; Уведомление за
неимуществени вреди вх.№ 24-01-10/07.01.2016 г.; лист за преглед на пациент в
спешно отделение от 21.10.2013 г.; амбулаторен лист от 30.10.2013 г.; 3 бр.
болнични листи на М.Х.Г.; съдебно медицинско свидетелство №111/2013 г.;
Протокол №4/10.02.2016 г. на Застрахователно-медицинска комисия при ГФ;
Медицинска експертиза по щета № 210006/07.01.2016 г.; Протокол от заседание на
УС на ГФ № 4/11.02.2016 г.; Писмо изх. № 24-01-10/11.02.2016 г.; Преводно
нареждане от 21.03.2016 г.; известия за доставяне 2 бр.; регресна
покана ПДП изх. № 236 GF – 976 до
ответника.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат К.К. от ЛАК, който поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен, като се постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът Х.И.Г. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявения осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съгласно представени списък, а именно:
160.00 лева – внесена държавна такса. В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, или общо разноски: 260.00 лева. Искането на ищеца в частта на
разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лева, следва да бъде
отхвърлено.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Х.И.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, на основание чл. 288 ал. 12 във връзка с
ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /отм./, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните
директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, сумата 4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди по щета № 210006/07.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба /23.01.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 260.00 лв. /двеста и шестдесет
лева/, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД в
частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер над 100.00 лева до пълния претендиран размер от 150.00
лева.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в
полза на ищеца Гаранционен фонд:
IBAN: ***: UNCRBGSF
„Уникредит
Булбанк“ АД.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: