МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 688 /
2018 г. по описа на ВОС, постановена на 17.05.2019 г..
Подс. Н.А.К.
- родена на *** ***, българска
гражданка, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН: ********** е предадена на съд с обвинение по:
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2
и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за
това, че в
периода 15.04.2013 г. до 14.01.2014 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, като осъществяваща фактически дейността на управител на ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“, за девет данъчни периода, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдила
неистина в подадени пред НАП - ТД гр. Варна справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС (1) За всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157 (5)
Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“ и приспаднала
неследващ се данъчен кредит както следва:
1. В Справка -
декларация по ЗДДС с вх. № 03001937737 / 15.04.2013 г. за данъчен период
м.03.2013 г. декларирала неполучена реално доставка по фактура с № 6 / 29.03.201З
г. /с включен ДДС в размер на 3 000,00 лв./с издател „Терем плюс“ ЕООД и
неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди/
2.В Справка-декларация по
ЗДДС с вх. № 03001955010 / 14.05.2013 г. за данъчен период м.04.201З г.,
декларирала неполучена реално доставка по фактура с № 200168 / 01.04.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 3 500,00 лв./ с издател ЕТ „Форест-
Ан.Г.“ и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 3500,00 лв. /три хилядии петстотин лв./;
3.В Справка - декларация по
ЗДДС с вх. № 03001972947 / 14.06.2013 г. за данъчен период м.05.2013 г.
декларирала неполучени реално доставки по фактури с № 300055 / 31.05.2013 г. /с включен ДДС в размер на 1 618,60 лв./
и № 300056 / 31.05.2013 г. /с включен
ДДС в размер на 1 506,00 лв./, с издател ЕТ „Форест-
Ан.Г.“ и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 3124.60 лв. /три
хиляди и сто двадесет и четири лв. и шестдесет ст./;
4. В Справка - декларация по
ЗДДС с вх. № 03001990075 / 15.07.2013 г. за данъчен период м.06.2013 г.
декларирала неполучени реално доставки по фактури с № 300095 / 30.06.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 2 300,00 лв./ и № 300096 / 30.06.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 700,00 лв./, с издател ЕТ „Форест-
Ан.Г.“ и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 3000,00 лв. / три
хиляди лв./;
5. В Справка - декларация по
ЗДДС с вх. № 03002006548 / 14.08.2013 г. за данъчен период м.07.2013 г.
декларирала неполучена реално доставка по фактура с № 11 / 30.07.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 11 400,00 лв. /с издател „Терем плюс“ ЕООД и
неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 11 400,00 лв. /единадесет
хиляди и четиристотин лв./;
6. В Справка - декларация по
ЗДДС с вх. № 03002024029 / 16.09.2013 г. за данъчен период м.08.2013 г.,
декларирала неполучени реално доставки по фактури с № 3000172 / 31.08.2013 г.
/с включен ДДС в размер на 11 000,00 лв./, № 11 / 29.04.2013 г. /с включен
ДДС в размер на 11 280,00 лв./ и № 3000173 / 31.08.2013 г. /с включен ДДС
в размер на 300,00 лв./ с издател ЕТ „Форест- Ан.Г.“
и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 22 580,00 лв. /двадесет
и две хиляди и петстотин и осемдесет лв./;
7. В Справка - декларация по
ЗДДС с вх. № 03002058216 / 14.11.2013 г. за данъчен период м.10.2013 г.
декларирала неполучена реално доставка по фактура с № 300053 / 31.05.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 25 724,00 лв./ с издател ЕТ „Форест-
Ан.Г.“ и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 25 724,00 лв. /двадесет
и пет хиляди и седемстотин и двадесет и четири лв./;
8. В Справка - декларация по
ЗДДС с вх. № 03002075295 / 14.12.2013 г. за данъчен период м.11.2013 г.
декларирала неполучена реално доставка по фактура с № 15000015 / 30.04.2013 г.
/с включен ДДС в размер на 23 287,75 лв./ с издател ЕТ „Форест-Ан.Г.“
и неправомерно ползвала данъчен кредит в размер на 23 287,75 лв. /двадесет
и три хиляди двеста осемдесет и седем лв. и седемдесет и пет ст./;
9. В
Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 03002092776 / 14.01.2014 г. за данъчен
период м.12.2013 г. декларирала неполучена реално доставка по фактури с №
1500015 / 30.04.2013 г. /с включен ДДС в размер на 17 180,00 лв./, №
15000016 / 30.12.2013 г. /с включен ДДС в размер на 3 600,00 лв./ и №
1500018 / 30.04.2013 г. /с включен ДДС в размер на 1000,00 лв./с издател ЕТ „Форест- Ан.Г.“ и неправомерно ползвала данъчен кредит в
размер на 21 780,00 лв., като общия размер на укритите данъчни задължения
и приспаднатия неследващ се данъчен кредит е 117 396,35 лв. /сто и
седемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и пет ст./.
Представителят на ВОП в хода на съдебните
прения поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинения. Твърди, че в хода на
делото са били събрани достатъчни доказателства установяващи авторството на
деянията предмет на обвинението. Счита, че с действията си подс.
К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на предявеното и́
обвинение. Предлага на съда да наложи на подс. К. наказание
около минимума предвиден в закона, което да се отложи с подходящ изпитателен
срок. Счита че предявения граждански иск следва да бъде уважен в пълния му
размер.
Процесуалният
представител на гр. ищец излага, че в производството по делото са били събрани
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 255 от НК. В
пледоарията си излага, че гражданският иск е доказан по основание и размер,
като моли съда да го уважи, така както е предявен.
Защитникът на подс. К., адв. Д. заявява, че
обвинението е недоказано и доверителката му, следва да бъде оправдана. Твърди,
че от доказателственият материал събран по делото не
може с категоричност да се приеме, че е осъществен състава на престъплението,
както от обективна така и от субективна страна. Сочи, че подс. К. е
осъществявала счетоводни услуги, като е подавала данъчни декларации,
включително цитираните в обвинението, но по искане на титуляра
на ЕТ и единствено и само въз основа на представените и счетоводни документи.
Предлага съда приеме, че подс. К. не е извършила
визираното в обвинителния акт престъпление и да я оправдае по него.
Подс. К.
дава подробни обяснения пред съда и не се признава за виновна. Излага обстойно
факти относно отношенията и́ със св. Ж., начина на работа, с
представляваните от нея дружества като счетоводител, както и за подаваните
инкриминирани декларации. Счита, че не е извършила престъплението в което е
обвинена. Моли съда да я оправдае по обвинението.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Н.К.
била съсобственик и управител на „Сити Груп“ ООД, впоследствие и едноличен
собственик на дружеството от 2007 г. което станало ЕООД. Със същото, както и с
ЕТ „Анастас Василка К.“ извършвала счетоводни услуги и обслужвала счетоводно
множество дружества.
Св. Ж.П.Ж.
била собственик на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ с ЕИК *********, вписано като търговец
на 29.02.1992 г. по фирмено дело № 1868 / 1992 г. на ВОС, със седалище гр. Вълчи
дол, ул. „Стефан Караджа“ № 5А. Основният предмет на дейност била търговия на
едро с алкохолни и други напитки. Едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС
на 24.02.1994 г.. На 01.09.2008 г. дружество „Радина 75“ ЕООД придобило ЕТ „Радина
75 Ж.П.“.
Св. Кр. Д., св. Ж.М. и Р.А. работели в счетоводната кантора на подс. К..
Св. Ж.Ж. и подс. Н.К. се познавали отдавна, като от около 2000-та
година счетоводната кантора на подс. К. започнала да
води счетоводството на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“. За тази цел св. Ж. упълномощила
нея и нейна служителка да подават в ТД на НАП - Варна СД и отчетни регистри, както
и декларации обр. 1 и 6 за наети лица по трудови
договори. Между двете се установило приятелство и взаимно доверие.
Подсъдимата подавала справки-декларации и дневници за
покупки и продажби на ЕТ „Радина 75 - Ж.П.", по представени от св. Ж. документи.
През 2008 г. след направени изчисления, подс. К. съобщила на св. Ж., че
обслужвания счетоводно от нея търговец е натрупал изключителен обем активи на
склад по документи, които вече не могат да се прикриват и следва да бъде взети
някакви мерки. Тогава св. Ж. решила да прекрати дейността си с ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“, като учредила дружеството „Радина 75“ ЕООД и на 01.09.2008 г.
то придобило ЕТ „Радина 75 Ж.П.“. След прекратяване на дейността на ЕТ, св. Ж. не дерегистрирала
търговеца по ЗДДС. Възложила на подс. К. *** нулеви
СД по ЗДДС.
Св. Ж. демонтирала фискалната памет на
касовия апарат на 05.09.2008 г., за което уведомила данъчните служби със
съответния протокол. Предоставила пълномощно на подс.
К. и на нейни служителки да я представляват пред ТД на НАП - Варна във връзка с
висящи ревизионни производства, както и да подават пред ТД на НАП - Варна
според уговорката им нулеви СД.
На 20.10.2010 г. при нотариус В. Петров бил заверен
договор за покупко-продажба ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ с купувач - св. ВеН.н Тр.. В
деня на заверяване на договора за продажба на предприятието, Тр. заверил при същия нотариус и две пълномощни – на подс. Н.К. и на
нейната служителка св. Р.С.. Този договор не бил вписан в Търговския регистър.
Освен счетоводната дейност, която упражнявала, подс. К. изработвала и своя линия детски дрехи под
наименованието „FH Junior“. Установила контакт с
контрагенти, които проявили интерес към дрехите, но изискването им при
продажбата било фактуриране, с начисляване на ДДС. Към него момент подс. К. нямала търговско дружество, което да е
регистрирано по ДДС. За да изпълни изискванията на контрагентите си, провела
разговор с нейна клиентка и приятелка св. А., с молба да ползва нейното
дружеството, като издава фактури към клиенти, респ. да и́ заплаща
полученото при продажбата ДДС, което на свой ред св. А. да внася. Св. А. не можела да удовлетвори
искането на подсъдимата.
Тогава подс. К. се обърнала със
същата молба към дългогодишната си приятелка св. Ж., знаейки, че
тя разполага с ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, търговец, който е регистриран по ДДС и на
който подс. К. подава нулеви данъчни декларации.
Уточнила, че ще й заплаща начисленото във фактурите ДДС. Св. Ж. дала съгласие
за извършване на тази търговска дейност от подс. К..
През 2013 г. подс. К. започнала
изработка и продажба на споменатите детски дрехи. Продавала ги основно на св. В.А.,
собственик на „Топ Чойс“ ООД, като били издавани
/част от фактурите – две са съставени и от подс. К./ фактури
за дрехите от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“. Плащанията били в брой, поради което
фактурите били придружени с фискален касов бон, на който било отразено, че той
е издаден от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, но номерът на устройството не отговарял на
това ЕТ, а бил регистриран на несъществуващо лице.
Така, в период от около седем месеца - 15.04.2013 г.
14.01.2014 г., подс. К. продава на „Топ Чойс“ ООД детски дрехи, който били фактурирани от ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“. Всички продажби на търговеца били към „Топ Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.
В рамките на посочения период, подс.
К. водейки счетоводството на ЕТ „Радина
75 Ж.П.“ подавала и съответните данъчни декларации в ТД на НАП Варна. Тяхното
съдържание се определяло от издадените от търговеца фактури – към „Топ Чойс“ ООД и получените такива от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ по
извършени от него покупки. Последните се определяли от приети и осчетоводени
фактури основно на две дружества ЕТ „Форест А.Г.“ и
„Терем Плюс“ ЕАД, който също се обслужвали счетоводно от подс.
К..
По този начин в дневниците за покупки на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“
били отразени следните фактури за покупки: фактура № 6 / 29.03.2013 г. с включен ДДС в размер на 3000,00 лв. с
издател „Терем плюс“ ЕООД; фактура с № 200168 / 01.04.2013 г. с издател ЕТ „Форест- А.Г.“; фактури с № 300055 / 31.05.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 1618,60 лв. /, № 300056 / 31.05.2013 г. /с включен ДДС
в размер на 1506,00 лв./ с издател ЕТ „Форест- Ан.Г.“;
фактури с № 300095 / 30.06.2013 г./ с включен ДДС в размер на 2300,00 лв./ и №
300096 / 30.06.2013 г. / с включен ДДС в размер на 700,00 лв./ с издател ЕТ „Форест- Ан.Г.“; фактура с № 11 / 30.07.2013 г., с издател
„Терем плюс“ ЕООД; фактури с № 3000172 / 31.08.2013 г. /с включен ДДС в размер
на 11000,00 лв./, № 11 / 29.04.2013 г. /с включен ДДС в размер на 11280,00 лв./
и № 3000173 / 31.08.2013 г. /с включен ДДС в размер на 300,00лв./ с издател ЕТ
„Форест- Ан.Г.“; фактура с № 300053 / 31.05.2013 г.
/с включен ДДС в размер на 25 724,00 лв./ с издател ЕТ „Форест-Ан.Г.“;
фактура с № 15000015 / 30.04.2013 г. /с включен ДДС в размер на 23 287,75 лв./
с издател ЕТ „Форест-Ан.Г.“.
На база тези данни за покупките и продажбите, подс. К., въз основа на дадените и пълномощия от св. Ж.
подала следните Справки Декларации по ЗДДС /СД/: Справка - декларация по ЗДДС
от 15.04.2013 г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ за данъчен период м.03.2013 г.,
подадена с вх. № 03001937737 пред ТД НАП - Варна, и в приложения към нея
дневник за покупки била включена фактура № 6 / 29.03.2013 г. с включен ДДС в размер на 3000,00
лв., с издател „Терем плюс“
ЕООД;
Справка - декларация по ЗДДС от 15.04.2013 г. на ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“ за данъчен период м.04.2013 г., подадена с вх. № 03001955010
пред ТД НАП - Варна, и в приложения към нея дневник за покупки била включена
фактура с № 200168 / 01.04.2013 г. с издател ЕТ „Форест-
Ан.Г.“, със заявено ползване на данъчен кредит в размер на 3500,00 лв.
В дневника за покупки към справка - декларация по ЗДДС от
14.06.2013 г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.", подадена в ТДна
НАП вх. № 03001972947 / 14.06.2013 г.,
за данъчен период м. 05.2013 г., били включени фактури, издадени от ЕТ „Форест- Ан.Г.“ с № 300055 / 31.05.2013 г. /с включен ДДС в размер на
1618,60 лв./ и № 300056 / 31.05.2013 г. /с включен ДДС в размер на 1506,00
лв./, със заявено ползване на данъчен кредит общо в размер на 3124, 60 лв.
В дневника за покупки за данъчен период м. 06.2013 г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 15.07.2013 г.,
подадена в ТД на НАП с вх. № 03001990075, били включени фактури, издадени от ЕТ
„Форест- Ан.Г.“ с № 300095 / 30.06.2013 г. /с включен ДДС в размер на
2300,00лв./ и № 300096 / 30.06.2013 г. /с включен ДДС в размер на 700,00 лв./, със
заявено ползване на данъчен кредит общо в размер на 3 000,00 лв.
В дневника за покупки за данъчен период м. 07.2013 г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.", приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.08.2013
г., подадена в ТД НАП с вх. № 03002006548, била включена фактура с № 11 / 30.07.2013
г., с издател „Терем плюс“ ЕООД. Размерът на данъчния кредит бил 11 400,00 лв.;
В дневника за покупки за данъчен период м. 08.2013 г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.", приложен към справка декларация по ЗДДС от 16.09.2013
г., подадена в ТД НАП с вх. № 03002024029, били включени фактури с № 3000172 / 31.08.2013
г. /с включен ДДС в размер на 11000,00 лв./, № 11 / 29.04.2013г. /с включен ДДС
в размер на 11280,00 лв./ и № 3000173 / 31.08.2013 г. /с включен ДДС в размер
на 300,00лв./ с издател ЕТ „Форест- Ан.Г.“. Размерът
на данъчния кредит бил общо 22 580,00 лв..
В дневника за покупки за данъчен период м. 10.2013 г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.11.2013 г.,
подадена в ТД на НАП с вх. № 03002058216, била включена фактура с № 300053 / 31.05.2013
г. с издател ЕТ „Форест-Ан.Г.“. Размерът на заявеният
данъчен кредит бил 25 724,00лв.
В дневника за покупки за данъчен период м. 11.2013 г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.12.2013 г.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03002075295, била включена фактура с № 15000015 / 30.04.2013
г. с издател ЕТ „Форест-Ан.Г.“. Размерът
на заявеният данъчен кредит бил 23 287,75лв.
В дневника за покупки за данъчен период м. 12.2013 г. на
ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.01.2014 г.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03002092776, били включени фактури с № № 1500015 / 30.04.2013
г. /с включен ДДС в размер на 17180,00лв./, № 15000016 / 30.12.2013 г. /с
включен ДДС в размер на 3600,00 лв./ и № 1500018 / 30.04.2013 г. /с включен ДДС
в размер на 1000,00 лв./ с издател ЕТ „Форест- Ан.Г.“. Размерът на заявеният данъчен кредит бил общо
21 780,00 лв.. Така в рамките на цитирания период, общият заявен данъчен кредит
по посочените ДД бил 117 396,35 лева.
През 2014 г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ била извършена
данъчна проверка, в хода на която собственикът, св. Ж.П.Ж. била призована да
представи документи във връзка с извършената и декларирана от ЕТ дейност. Св. Ж.
заела позиция пред приходната администрация, че не знае за подадените
декларации и тяхното съдържание. Посочила, че реално ако има дейност, то тя се
извършва от счетоводителят и́ подс. К.. Непосредствено
след това подала жалба до прокуратурата.
Тези нейни действия били в основата на разваляне
отношенията й с подс. К.. Те ескалирали и при отказа
на св. Ж. да извърши повторна продажба на придобития от нея апартамент,
собственост на подс. К. и нейната майка.
В рамките на данъчната проверка било установено, че
всички сделки обективирани във фактури издадени от ЕТ
„Форест А.Г.“ и „Терем Плюс“ ЕАД били фиктивни и по
тях нямало получена реално доставка, т.е в дневниците за покупки били вписани
несъществуващи покупки, а в дневниците за продажби - реална доставката към „Топ
Чойс“ ООД, като по този начин неправомерно се
претендирал, респ. приспадал данъчен кредит от дължимия към фиска
ДДС.
По делото са назначени съдебно - почеркови
експертизи. В първата са изследвани копия на фактури с издател ЕТ „Радина 75 Ж.П.“
от инкриминирания период и Уведомление за упълномощаване, оттегляне на
упълномощаване и промяна на електронен адрес с вх. № 0300И0120046 / 15.02.2012
г. от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и упълномощено лице подс.
К.. В заключението се сочи, че в две от фактурите подписът за „Съставител"
е изпълнен от подс. К.. Втората
експертиза е имала за задача да установи лицето, положило подпис за
„Възложител“ и „Изпълнител“ в Договор за дизайнерска изработка на детска
колекция FH Junior от 01.02.2013 г. със страни „ЕТ
Радина 75 -Ж.П.“ и Н.А.К.. Вещото лице сочи, че подписът за изпълнител е положен от Н.К.,
както и ръкописния текст под него, но че не може да се отговори от кое лице е
изпълнен подписът за „Възложител“. Св. Ж.П.Ж. категорично отрича да се е
подписвала в този договор.
По делото е изготвена ССчЕ, от
заключението на която е видно, че за инкриминирания период дружество ЕТ „Радина
75- Ж.П.“ неправомерно е приспаднало неследващ се данъчен кредит по несъстояли
се сделки с дружествата „Терем Плюс“ ЕАД и ЕТ „Форест
- Ан.Г.“. Неправомерно ползваният данъчен кредит по тези сделки възлиза общо на
117 396, 35 лв..
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. К.,
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетелите Ж. /чат от тях
приобщени по реда на чл. 281 от НПК/, Теменужка А., Р.А., К., З., Р., Г., Х., В.,
К.М., М.Д., К., както и прочетените показания по реда
на чл. 283 от НПК, за които е одобрено съгласие на страните на основание чл.
372, ал. 3 от НПК, а именно А.А., А.Г., Г., А., Тр., Кр.
Д., Л., М., С.И.В.А.а, свидетелство за съдимост на подсъдимата, Протоколи за разпознаване,
Протоколи за претърсване и изземване, както и като взе предвид заключенията по
изготвените по делото експертизи.
Показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, с изключение на св. Ж.
съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени
доказателства и са относими към предмета на доказване
в настоящото производство.
Съдът
кредитира обясненията на подс. К., доколкото същите
са последователни и съпоставени с другите доказателства непротиворечиви и кореспондират в по-голямата си част и с
показанията на изброените по-горе свидетели.
Останалите
събрани по ДП № 318 / 2014 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна и в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт,
включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
По
отношение на обвинението за престъпление по чл. чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 и 7 от НК, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК:
Подс. К. е предадена на
съд за деяние съставляващо избягване на данъци по смисъла на чл. 255, ал. 3 от НК. За разлика от обичайните случай, които попадат в обхвата на посоченото
престъпление, разглеждания случай е по-комплициран относно субекта, доколкото
прокуратурата е приела /така е повдигнато и обвинението/, че деянието е
извършено, като подс. К. „е осъществявала фактически
дейността на управител на ЕТ „Радина 75 - Ж.П.““, доколкото в инкриминирания период
15.04.2013 г. – 14.01.2014 г., собственик и представляващ посочения едноличен
търговец е св. Ж.П.Ж..
Без съмнение, съгласно т. 3 от ТР № 4 / 2016 г. на ВКС
уреждащ кръга на субектите на престъплението по чл. 255 от НК, подс. К. в качеството си на счетоводител и при наличието на
упълномощаване от страна на титуляра за извършване на
счетоводни операции, може да е извършител на престъплението. За да бъде
възприета обаче тази обвинителна конструкция, респ. да бъде удовлетворено
искането на държавното обвинение за
признаване виновността на лице, имащо качеството на субект на разглежданото
престъпление, следва по делото категорично да бъде установено, че това лице фактически
осъществява дейността и функциите, на не кого да е, а на данъчно задълженото
лице.
При тези уточнения, най-важния въпрос който трябва да бъде
изследван е – „знаела ли е св. Ж.П.Ж., че през инкриминирания период ЕТ „Радина 75-Ж.П.“
извършва търговска дейност и се води счетоводство, различно от това да се
подава нулева данъчна декларация по ЗДДС?“. Според съда положителния отговор е
налице.
Тук следва да бъде отворена една скоба. Държавното обвинение
е насочило своите усилия в доказване на това, че подс.
К. е извършвала търговска дейност чрез споменатия търговец и е подавала справки
декларации в ТД на НАП Варна от негово име. Но този въпрос изобщо не е бил
спорен в нито един момент от досъдебната фаза, а и в съдебната такава. Такива
доказателства са налични по делото и съда приема, че тези факти са безспорно
установени. Но това не е достатъчно да се приеме, че подс.
К. трябва да отговаря за посоченото престъпление.
Само по себе си факта, че подс. К.
изработва дрехи и ги продава, фактурирани от ЕТ „Радина 75-Ж.П.“, изобщо не
представлява фактическо осъществяване
дейност на споменатия търговец. Още по-малко изготвянето и подаването данъчни
декларации може да бъде такава дейност. В крайна сметка, както
правилно е приела ВОП, фиска е ощетен от ползването на фактури за
покупки, чиято стойност на ДДС е покрило стойността на ДДС от извършените
продажби, най-просто казано, продавачът е получил ДДС по издадените от него
фактури от реални сделки, а неговата стойност не е внесена, а е приспадната
чрез фактури за покупки, които са фиктивни.
Категорично и с още един факт посочен от ВОП следва съда да
се съгласи – това, че всички сделки на ЕТ „Радина 75-Ж.П.“ с дружествата „Терем
Плюс“ ЕАД и ЕТ „Форест - Ан.Г.“ не са извършени
реално, респ. и счетоводните документи, които ги регистрират и фигурират в
отчетите и декларациите, не пораждат нужния ефект. Но важното в случая, е че за
бъде ангажирана отговорността на подс. К., следва
категорично да е установено, че тя е била лицето, което е снабдявало ЕТ „Радина 75-Ж.П.“ с фактури за покупки от
споменатите дружества и това е ставало без знанието и съгласието на св. Ж..
Категоричен извод в тази насока обаче не може да се
направи. Направеният в обвинителния акт пространствения анализ на тези доказателствата не прави по-убедителна
обвинителната теза. Това, как е учреден ЕТ „Форест А.Г.“,
кога е продаден, кой е купувача, кой е имал пълномощни да осъществява счетоводството
и т.н., по никакъв начин не може да установи горните факти, имащи значение за
делото. Същото важи и за фактите, че към инкриминирания период лицата Д.К. и К.К. /бащи на децата на подс. К./
са били назначени на трудов договор при търговеца. Още по-малко значение за
случая има факта, че Д.К. е съдействал на Ат.Ив.Ат. да закупи ЕТ „Форест А.Г.“ и документите за това изготвени в кантората на
подс. К..
По същият начин са сложени нещата и с „Терем Плюс“ ЕАД.
Посочената фактология отговаря на действителността,
но тя не дава отговор на въпроса, кой е издал фактурите от двете дружества, как
те са стигнали до счетоводството им, т.е до подс. К.
за да може тя да ги осчетоводи, респ. отнесе към съответните отчети и
декларации.
Излишно е да бъде споменавано, че тежестта на доказване
лежи върху държавното обвинение, а самото обвинение изобщо не може да бъде
изграждано и да се крепи върху предположения. А те са такива, доколкото и СГЕ не дава отговор на въпроса,
кой е съставил фактурите, фигуриращи в обвинението.
За да ги легализира, държавното обвинение ги е обвързало с
основния доказателствен източник – показанията на св.
Ж.Ж.. Според съда обаче ВОП се е предоверила
на посочения свидетел. С оглед спецификата на делото, този свидетел е крайно
ненадежден и зависим от неговия изход, предвид на това, че определена позиция,
би му определила друго процесуално качество, а това категорично оправдава позоваването
на разпоредбата на чл. 121,
ал. 1 от НПК.
В основата на решението на съда да не възприеме
обвинителната теза, са показанията на св. Ж. и установените от тях факти и обстоятелства,
а преките и непосредствени разпити спомогнаха да се формират и нататъчните изводи.
Критичност към съобщеното от нея е най-леката форма на израз.
Съдът изобщо не дава вяра на това, което излага свидетелката. Нейните показания
са изключително противоречиви, както вътрешно така и отнесени към останалите
събрани по делото. Свидетелката е склонна и демонстрира пред съда завидна
избирателна памет – първоначално се твърдят едни факти, в последствие те се изменят
диаметрално противоположно. При съобразяване от нейната страна на неиздържаност
на версията й, се въвеждат изцяло нови обстоятелства, а при липса на възможност
за навременна реакция, заявява, че не си спомня за конкретния момент от
миналото.
В тясна връзка с
горното следва да се постави и въпросът дали трябва да се изследва личността на
св. Ж.? Положителният отговор на този въпрос се стори неотклоним за състава на
съда.
Св. Ж.Ж. е лице със значителен житейски опит, заемала е отчетнически длъжности, упражнява дейност – собственик на фирма
занимаваща се търговия на едро и дребно, извършвала е във времето /от 1993 г./
изключителна по обем търговска дейност на територията на гр. Варна и гр. Вълчи
дол, като е генерира и значителен обем от парични потоци. В рамките на тази
дейност, тя има познания както по счетоводство, така и относно начина на
функциониране на търговските дружества, отчетност, работа с администрацията и
основно с приходната такава. Това само по себе си изобщо изключва възможността св.
Ж. да не се е интересувала от счетоводното положение на ЕТ „Радина 75-Ж.П.“.
Това категорично се опровергава и от факта на упълномощаване на друг
счетоводител – св. Апостолова да проверява чрез електронния и́ достъп за
подаваните декларации от търговеца, именно в инкриминирания период /тези факти
съдът ще разгледа подробно по-долу/.
Отделно от това,
съгласно изложено, за съда изобщо няма съмнение, че тези качества на св. Ж. и́
дават възможност за подготовка на определена версия, и това не е малко
вероятно. Преките възприятия на съда, в рамките на съдебните заседания го доведе
извод, че св. Ж. има интелектуалния капацитет да заучи, възпроизведе и повтаря неколкократно една версия /както е в настоящия процес и
предварителното производство/, без да обърка основната теза – разминаване в
основните факти на съчинения разказ. Но с оглед изключително големия обем
информация, нейната специфика, както и отдалечеността на възпроизвежданите
факти във времето, се констатират споменатите по-горе противоречия, ангажиращи
съда и с процесуалния способ за сравнение, визиран в чл. 281 от НПК.
Най-неприемливо
звучене има факта, че св. Ж. е прекъснала отношенията си с подс.
К. през 2008 г. /годината на преустановяване дейността на ЕТ „Радина 75-Ж.П.“/ и от тогава до
началото на 2014 г. не е поддържала каквито и да е контакти с нея /стр. 60,
гръб, долу, стр. 61 2 абзац от протокола и т.н/. Първо, горното се опровергава
от самата Ж.. На лист 61, горе, заявява, че са се скарали с подс.
К. заради ревизионен акт издаден на ЕТ /той е издаден на 15.11.2010 г./, след
което си е взела документите за ЕООД. Едно изречение по-нататък сочи, че през 2013
г. подс. К. още е водела счетоводството на ЕООД-то.
Трудно може да се повярва, че счетоводството на едно дружество може да бъде
водено без собственикът да има контакт със счетоводителя и още нещо по-важно,
да има взаимно доверие между тях. Ако приемем, че от 2008 г. до 2013 г. св. Ж.
не е контактувала с подс. К., кой и́ е
съдействал да извърши продажба на ЕТ „Радина 75-Ж.П.“ на св. ВеН.н
Тр. – договорът е от 20.10.2010 г.. Ако приемем, че
това е св. К., то се изключва възможността двете дами да не са поддържали
отношения. Възниква и друг въпрос. Как след като св. Ж. е останала крайно недоволна
от работата на подс. К. като счетоводител, загубила е
доверие в нейните професионални способности, е делегирала на подсъдимата
пълномощия и се е съгласила да подава нулеви декларации за ЕТ. И още по-далеч. Ж.
твърди, че е приела съвета на подс. К. да не закриват
ЕТ, както и е предоставила пълномощия да ангажира адвокат за атакуване на ДРА
пред съда. Няма каквато и да е обективна причина да се дава вяра на подобни
твърдения, защото те са не само житейски неоправдани, но нямат и логика.
Не могат да не
бъдат отчетени и сходните факти, касаещи св. Ж.. В рамките на осъществяваната
от нея търговска дейност, тя е оперирала чрез ЕТ „Радина 75-Ж.П.“ и „Радина 75“ ЕООД. Към настоящият
момент и търговеца и дружеството са с установени чрез ДРА задължения към
държавата в размер на над половин милион лева. Това не може да не ни посочи,
отношението на св. Ж. към водене на счетоводство, нагласите и́ за
заплащане на данъци, както и че подобен вид заявки към приходната администрация
за ползване на неследващ се данъчен кредит, не са и́ чужди.
Но не само
вътрешните противоречия в показанията на св. Ж. са основание на съда да не ги
възприеме. Голяма част от свидетелите - Теменужка А., Р.А. /лист 65, гръб, абз. 2/, К., Р., З. и т.н. твърдят, че са виждали св. Ж.
включително и през 2014 г. в офиса на подс. К.. Св. Р.А.,
която няма никакво отношение към делото е работила в кантората на подс. К. от 2008 г. до 2011 г. и е категорична, че в този
период е виждала св. Ж. да посещава офиса на К. „веднъж в седмицата“. Твърдят,
че двете към този момент са поддържали приятелски отношения. Подс. К. дори е пренесла част от личните си вещи в дома св.
Ж. /св. А. л. 63 гръб/. Още по-показателно за неверността на твърденията на св.
Ж. е, че в средата на 2009 г. /19.06.2009 г./ е осъществена продажбата на
апартамент, при която сделка подс. К. е в качеството
на продавач, а св. Ж. купувач.
Най-важно
доказателство обаче се явява изготвената и приложена по делото Справка от НАП,
в която е отразено колко пъти и кога е влизано за
справка по отношение на ЕТ „Радина 75-Ж.П.“ с КЕП на М.Д. /стр. 175 от делото/. Твърденията на св. Ж.
се свеждат до това, че поради появилите се съмнения в коректността на подс. К. към нея, тя е упълномощила друг счетоводител /М.Д./
да извърши справка за това дали се подават нулеви СД. От съдържанието на
цитираната справка се установяват две основни несъответствия. Първо, че се
проверява точно това и второ, най-важното, че св. Ж. не е знаела, че ЕТ „Радина
75-Ж.П.“ извършва търговска дейност. Анализът на тази справка трябва да бъде
разделен на две – кога е влизано и какво е
проверявано. Видно е, че първото влизане в системата е от 03.10.2011 г., а
последното от 12.12.2013 г.. Установява се и влизане
през целия инкриминиран период 15.04.2013 – 14.01.2014 г., приблизително един
път месечно.
Второ, видно от
разяснителното писмо на приходната администрация /стр. 179 от делото/, в графата „услуга“ се изписва какво точно е
преглеждано чрез електронния достъп. В интересуващият ни период и инкриминирания
такъв, св. Ж. е осъществила достъп основно до две услуги – „Справка –
Декларация за ДДС“ и „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане“.
При първата, на потребителя, в случая и на св. Ж., се дава възможност да подаде
Справка декларация за ДДС или да се запознае с всички вече подадени такива
декларации. Тази операция е извършена от свидетелката на 11.05.2011 г.,
12.09.2012 г., 14.11.2012 г. и 12.12.2013 г.. При
втората, св. Ж. се е запознала с информацията за всички непогасени задължения
към НАП и към други взискатели. При това положение е
ясно, че св. Ж. не само е знаела, че представлявания от нея търговец ЕТ „Радина
75-Ж.П.“ извършва търговска дейност, но е била наясно в детайли и със обема на
тази дейност, подадените СД за ДДС, както и заявеното приспадане на данъчен
кредит. Отделно от това тя е наясно и с факта, че тези декларации се подават от
подс. К. и по съдържания нямат нищо общо твърдяната
от нея нулева стойност.
Посоченото е достатъчно,
съда да не възприеме показанията на св. Ж.. Това обаче мотивира съда да
предпочете обясненията на подс. К. и нейната версия
лансирана по случая, макар, че и тя не е издържана докрай, но се подкрепя от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Не следва да се отделя внимание на свидетелските
показания на свидетелите, които касаят период извън обвинението. Същото
внимание следва да се отдели и на фактите касаещи това, колко и какви дружества
има или е имала подс. К., как и на кого ги е продала,
с кого е била в съдружие и т.н., а на тях ВОП е придала доказателствена
тежест, каквато те нямат. Наведените твърдения в ОА и коментирани от държавното
обвинение по същество, с представяне на фирмени досиета, не кара съда мисли
различно по отношение основния факт. Това, че всички дружества на подс. К. са придобити от св. ВеН.н
Тр., със съдействието явно на св. К., не значи много. Същият аргумент може да се насочи и
към факта, че именно това лице /ВеН.н Тр./, на 20.10.2010 г. при нотариус Петров е подписал
договор за покупко-продажба ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ в качеството си на купувач. Този
договор не бил вписан в Търговския регистър, което обстоятелство е в основата
на непородените правни последици. Не се споменава в пледоарията дали св. Ж. е
знаела и за тази сделка, имаща отношение към нейните фискални ангажименти – РА
на ТД на НАП Варна е издаден на 15.11.2010 г. с който са определени задължения
на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ в размер на 173 000,46 лева ДДС. От коректност
трябва да се каже, че тези обстоятелства
могат да се отнесат към „сходни факти“, а те
следва да бъдат допускани като доказателство в нашия процес, доколкото в
предмета на доказване се включва и личността на подсъдимия, но тези факти не
могат да служат като доказателства за виновността или невинността на
подсъдимия.
Поради горното съдът
приема, че подс. К. фактически не е осъществявала дейността и функциите на
данъчно задълженото лице - св. Ж.Ж.. Точно обратното.
Последната е била наясно с извършването на търговска дейност от ЕТ „Радина 75-Ж.П.“,
както и воденото счетоводство.
Поради горните съображения съдът, намери, че подс. К. не е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК и я по оправда по възведеното
обвинение.
По отношение предявения граждански иск:
Настоящият
състав е приел, че разглеждането на гражданския иск е допустимо в наказателния
процес, доколкото правното му основание се явяват деянията предмет на
обвинението. Признаването на подс. К. за невиновна по
възведеното и́ обвинение, води след себе си и до отхвърлянето на гражданския
иск като неоснователен, с оглед съществуващата между тях функционална връзка.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: