Р Е Ш Е Н И Е
№ 260244/16.10.2020г.
гр.в., 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на девети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 3102 по описа за 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „Д.“ЕАД, чрез адв.
К.К. против НП
№ 03-010461/06.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800/хиляда и осемстотин / лева,
за нарушение на чл. 70 ал.5 от КТ.
В подадената до
съда жалба се излага становище, че издаденото НП е необосновано и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на същото , а при условията на алтернативност се иска намаляване размера на наложената административна
санкция към минималната такава. Излага се твърдение, че с допълнително споразумение
от 28.12.2018 г. е отстранен технически
пропуск, допуснат при изготвянето на трудов договор № 0791 от 28.12.2018 г. ,
като договорът е безсрочен на основание чл. 67 ал.1 т.1 от КТ. Иска се
присъждане на сторените по делото разноски от въззивника.
В хода на съдебното производство е представен договор за правна помощ,
удостоверяващ сторени разноски за адвокатско възнаграждание.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. м. от ВАК, който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
с оглед изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена се представлява от юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано. Излага становище, че от събраните по делото доказателства, безспорно
се доказва извършеното деяние, което противоречи на изискването на нормативните
разпоредби, приложимо, както към срочни, така и към безсрочни договори, а
именно изпитателният срок да бъде
приложен еднократно по отношение на един и същ работник или служител. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – П.Б. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – в.. Приобщени са
като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и справка за
актуални трудови договори на лицето ж.а...
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 01.10.2018 г. служители при ДИТ –в. – св. П.Б. – главен инспектор и инж.п.е.
– главен инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Д.“ЕАД със седалище и
адрес на управление ***. В хода на
проверката били изискани и представени документи досежно
трудовите правоотношения с работниците и служителите на дружеството.
Въз основа на представените документи е установено, че между „Д.“ЕАД и ж.г.а.. с ЕГН: ********** е
сключен трудов договор № 0782/09.11.2018 г. по силата на който последният се
задължава да изпълнява трудовите функции на длъжност „шофьор“ . Трудовият
договор е сключен на основание чл. 111, във вр. с чл.
70 ал.1 от КТ като безсрочен с уговорен изпитателен срок в полза на работодателя
от 6 месеца. На 09.11.2018 г., в 09.57 ч. в НАП е постъпило уведомление
по чл. 62 ал.5 от КТ по отношение на цитирания договор. Със заповед №
73/19.12.2018 г. издадена от представляващия дружеството е прекратен трудов
договор № 0782/09.11.2018 г. с ж.а... Впоследствие между дружеството и лицето г.а..,
на основание чл. 70 ал.1 т.1 , във вр. с чл. 67 ал.1
т.1 от КТ е сключен нов трудов договор №
0791/28.12.2018 г. , с което последният отново се задължава да изпълнява
трудовите функции на „шофьор“, като договорът отново е сключен като безсрочен с
определяне на срок за изпитване от четири месеца. На същата дата е подписано
допълнително споразумение към трудов договор № 0791/29.12.2008 г. , в което се
сочи, че се променя видът и основанието на трудовия договор, като последният се
сключва за неопределено време и следва да се счита като безсрочен такъв, а
именно - сключен на основание чл. 67 ал.1 т.1 от КТ.
При така установените факти, св. Б. съставил на дружеството АУАН №
03-010461/30.01.2019 г. за нарушение на чл. 70 ал.5 от КТ, въз основа на който
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-010461/06.02.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., съгласно чл. 15, ал.3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
както и видно от копие на Заповед № 3-07280/03.08.2010 г.
В хода
на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана
е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови
права са нарушение в разрез с разпоредбата на чл. 70 ал.5 от КТ, с посочване на
трите имена, ЕГН и длъжността, на която е назначено лицето.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че
от събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 70 ал.5 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор
със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. А
според ал.5 на цитираната правна норма, за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж
От доказателствата по делото е видно, че наказващият
орган е извършил документална проверка относно спазването на трудовото
законодателство въз основа на представените от дружеството писмени документи -
заверено копие на трудов договор № 0791/28.12.2018 г. и допълнително
споразумение към същия и заверено копие
на трудов договор № 0782/28.12.2018 г. От съдържанието на посочените трудови договори
е видно, че са сключени с един и същ работник, за един и същ характер на
работа, като и двата договора са безсрочни такива на основание чл. 67 ал.1 т.1
от КТ.
С оглед на изложеното и предвид липсата на съмнение
относно съдържанието на договорите по отношение прилагане клаузата за срок на
изпитване, съдът намира, че правилно е констатирано от работодателя извършено
нарушение на нормата на чл. 70 ал.5 от КТ.
Като неоснователни и юридически неиздържани съдът оцени
доводите на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че
нарушението е отстранено с подписване на допълнително споразумение към трудов
договор № 0791/28.12.2018 г. От анализа на съдържанието на цитирания трудов
договор и допълнителното споразумение към него е видно, че последното няма
никакви правни последици по отношение на вида и срока на действие на договора,
доколкото и в двете съглашения правоотношението с работника е уговорено като
безсрочно. Граматическото и логическо тълкуване на допълнителното споразумение
безспорно сочи, че със същото се преповтаря клаузата касаеща
срока на действие на договора, но не и клаузата за срока за изпитване на
работника.
В тази връзка, съдебната практика е трайна и
категорична в становището, че клауза за срок за изпитване може да се предвиди,
както при сключване на безсрочни, така и на срочни договори, като изпитателният
срок гарантира въможността на конкретната страна по
съглашението в съответен времеви период да прекрати трудовото правоотношение
без наличието на конкретно законово основание, а срокът на действие на
договора, касае времетраенето на правоотношението между страните и наличието на
предвиден срок на действие е самостоятелно основание за прекратяване на
отношението между страните.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно и
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника
на основание чл. 414, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН за квалифициране на случая като маловажен такъв, доколкото с
допуснатото нарушение са засегнати в съответната степен правата на конкретния
работник в съответната степен.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни
обстоятелства. По делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото
липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ .
С оглед на изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото
състояние на едноличния търговец, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание
определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани
в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед
направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
искането на въззивника за присъждане на сторените по
делото разноски за адвкатско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна
на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът
съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност,
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а
именно за сумата от 100 /сто/ лева.
В съответствие
с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение и адвокатско такова, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
съобразно размера на присъденото в полза на страната, а именно юрисконсултско възнаграждение за сумата за сумата от 83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева
и адвокатско възнаграждение за сумата от 50 /петдесет/ лева. При определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение, съдът съобрази както изменения размер на
административната санкция, така и размерът на заплатеното възнаграждение, което
видно от последния абзац на представеното пълномощно, което в тази си част
служи като разписка, е в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП 03-010461/06.02.2019
г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „Д.“ЕАД
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
1800/хиляда и осемстотин / лева, за нарушение на чл. 70 ал.5 от КТ, като
намалява размера на административното наказание до сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Д.“ЕАД
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ЕАД сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща разноските по делото за адвокатско възнаграждение осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: