№ 14911
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110132503 по описа за 2022 година
Предявен е от „Х.С.“ ООД срещу „Й.“ ЕООД установителен иск с правно основание
чл.415 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 2067,67 лева, представляваща възнаграждение по договор за
извършване на софтуерни услуги, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
в съда – 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и лихва за
забава в размер на 241,27лв. за периода от 17.12.2020г. до 09.02.2022г. Ищецът твърди, че
между страните е бил сключен договор за извършване на софтуерни услуги, като следвало
ищецът да разработва софтуер на ответника по възлагане от негова страна, като
заплащането е било уговорено по конкретни задачи за часова ставка. За извършената работа
е издадена фактура на 17.12.2020г. за софтуерни услуги през месец ноември и декември
2020г., която била частично платена от ответника. Останал незаплатен остатък в размер на
претендирания, с което обосновава интереса си от предявяване на настоящия иск.
Претендира разноски по делото.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК дава становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора, поради което не е заплатил претендираните суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че помежду им е бил сключен неформален договор за
извършване на софтуерни услуги.
Не се оспорва и обстоятелството, че действително претендираната сума не е
заплатена от ответника.
Представена е по делото фактура №**********/17.12.2020г. на стойност 10960,30лв.
без ДДС или 13152,36 с ДДС– предоставени софтуерни услуги 11-12.2020г.
От приетата по делото ССЕ се установява, че след изследване на получени
разпечатки от информационната система на НАП на справка-декларация, ведно с
извлечение от дневник за покупки ответното дружество е включило процесната фактура в
Дневника за покупки за м. 02,2021г. с право на ползване на данъчен кредит в размер на
1
2192,06лв.
Установява се от разпита на свидетеля Колев, че ищцовото дружество е имало
договорни отношения с ответника по повод на проект за предоставяне на софтуерни услуги.
Работили по проекта за период от три месеца. Заявява, че самото възлагане на работата е
било на база ежедневни задачи, като представителите на ищеца са се занимавали с
подредбата на интерфейса за потребители на един уеб сайт. За да бъде отчитана
извършената работа се попълвала времева ставка, като впоследствие е издавана и фактура за
съответния месец. Твърди, че не знае фактурите да са били оспорвани. Заявява, че не е
оспорвана и извършваната от тях работа.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 6437/2022год. по описа на СРС, 179-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията
му.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието
на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищеца предмет; 2.
изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение,
съобразно уговореното с възложителя и да е предал изработеното на възложителя, като
ответникът да е приел изработената работа. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от
ищеца-изпълнител. В случай, че се установи възникването на твърдените субективни права,
ответникът следва да докаже, че е заплатил претендирано парично вземане.
Не се оспорва между страните, че помежду им е съществувало облигационно
правоотношение с твърдения в исковата молба предмет.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да извърши работата, съобразно поръчката в срок и без отклонение, и да предаде работата
на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното
и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно, за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.
264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че процесната фактура е платена
частично и е включена изцяло в подадената справка-декларация и Дневник за попукпите при
ответника представлява извънсъдебно признание за приемане на извршената работа, което
прави иска основетелен в сочения от ищеца размер.
Ответникът не твърди и не представя доказателства да е заплатил претендираното
парично вземане. До края на съдебно дирене не твърди и не представя доказателства за
насрещно доказване по установените факти от гласните доказателства.
2
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че предявеният иск подлежи на
уважение по основание и в предявения размер, доколкото ищецът е изпълнил своята тежест
на доказване. Налице е облигационно отношение, по което изпълнителят-ищец е престирал
съобразно възложената работа, която се явява полезна за поръчващия (арг. от чл. 267, ал. 1
ЗЗД), поради което изпълнителят има право на съответно възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
обезщетение за забава. Доказа се по делото от показанията на разпитания свидетел, че
фактурите за дължимите суми се издават след извършването на работата. Съгласно чл. 303а,
ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата,
срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата.
Доколкото се установи, че извършването на услугите предхожда издаването на фактурата,
искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски, както за исковото, така и за заповедното производство.
Ищецът доказва разноски в размер на 347лв. – разноски за заповедното производство, както
и сумата от 547лв. разноски за исковото производство, които му се дължат в пълен размер.
При този изход на спора ответното дружество няма право на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415,ал.1 ГПК, че „Й.“ ЕООД с ЕИК:
*** и адрес: *** дължи на Х.С.С ООД с ЕИК: *** и адрес: *** сумата 2 067,67 лева,
представляваща главница за неплатено частично задължение за предоставени софтуерни
услуги, съгласно фактура № 29/17.12.2020 г., ведно със законна лихва за период от
09.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 241,27 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 17.12.2020 г. до 09.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 6437/2022г. по описа на СРС, II ГО, 179
състав.
ОСЪЖДА Й.“ ЕООД с ЕИК: *** да заплати на Х.С.С ООД с ЕИК: *** и адрес: *** на
основание чл.78,ал.1 сумата от 347лв. – разноски за заповедното производство и сумата от
547лв. – разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3