№ 355
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100501329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Й. А. Л. срещу решение №
2015023/01.07.2021г., постановено по гр. дело № 23524/2019г. по описа на СРС, 57-и
състав, с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е признато за установено, че Й. А. Л.
дължи на К. А. С., на основА.е чл. 535 ТЗ, сумата от 5 000 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 16.09.2017г., с падеж 23.09.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2018г. до окончателното й
изплащане, за която по ч.гр.д. № 37574/2018г. на СРС, 57-и състав на 19.11.2018г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и Й. А. Л. е осъден да
заплати на К. А. С. разноски по делото и такива, сторени по ч.гр.д. № 37574/2018г. на
СРС, 57-и състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Посочва, че менителничното правоотношение поначало не било
абстрактно. То възниквало, за да постигне определена цел и най-често служило като
гаранция за обезпечаване на вземане, което произтичало от друга каузална сделка.
Липсата на каузално правоотношение давала възможност на заинтересованото лице да
черпи лични възражения от този факт и при оспорване на задължението, поето със
записа на заповед, съдът следвало да разгледа отношенията между стрА.те по
1
каузалната сделка. Позовава се на съдебна практика. Ищецът неправомерно черпел
права от абстрактната сделка запис на заповед, тъй като същият бил издаден като
гаранция по каузална сделка наем на ремарке, по която ответникът надлежно изпълнил
задължението си да върне наетата вещ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. А. С. депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд анализирал релевантните за спора факти и
доказателства и приел за установено, че бил налице редовен от външна страна и
действителен запис на заповед с изискуемото съдържА.е по чл. 535 ТЗ, по който
ответникът Й. А. Л. поел задължение да плати на поемателя К. А. С. сумата от 5000
лева. Липсвало оспорване, че ответникът не е подписал процесния запис на заповед,
недоказано било и възражението му, че процесният запис за заповед бил издаден да
обезпечи изпълнение по възникнало между стрА.те каузално правоотношение. Поради
това и правилно СРС приел, че предявеният установителен иск с правно основА.е чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ бил основателен и доказан и като такъв бил уважен.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основА.я.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основА.я по следните мотиви:
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основА.ето е извън съдържА.ето на документа.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основА.е на поетото
от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Съгласно задължителните за съдилищата указА.я, дадени с т. 17 от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, с които е преодоляна противоречивата съдебна практика, в т.ч.
тази, на която въззивникът се позовава, в производството по установителния иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си,
2
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основА. на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, всяка от стрА.те доказва фактите, на които са основА.
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В конкретния казус в срока по чл. 131 ГПК ответникът е заявил общо
оспорване, че не дължи по записа на заповед, тъй като същият бил издаден за
обезпечаване на задължението му да върне наетата вещ – ремарке за лекотоварен
автомобил, по договор за наем, сключен между него и юридическо лице. Твърди, че
изпълнил задълженията си по сключения наемен договор, предвид на което и не
дължал по издадения от него запис на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от стрА.те доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При доказателствена тежест за ответника, изрично указана му от съда, по делото
не са ангажирА. никакви доказателства за това да е налице връзка на процесния запис
на заповед с договор за наем на ремарке. Едва при доказана връзка между записа на
заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в
делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към
погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В този смисъл за
задължителните за съдилищата указА.я, дадени с т. 17 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При липса на доказана връзка на записа на заповед с твърдяното каузално
правоотношение ищецът не е длъжен да доказва съществуването на каузалния дълг. За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател
по ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу
ответника.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Видно от представената ценна книга, ответникът едностранно се е задължил да
заплати сумата от 5 000 лева с падеж на определен ден, който е настъпил. Ответникът
изрично признава, че е подписал процесния запис на заповед. Поради изложеното
съдът приема, че представеният менителничен ефект установява годно за изпълнение
вземане – установено по основА.е и размер. Искът за установяване съществуване на
вземане по ценната книга е основателен и правилно е уважен от СРС.
3
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основА.е чл. 272 ГПК, като на основА.е последната норма
настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира и доказва сторени такива за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 700 лева, която сума следва да
му бъде присъдена на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2015023/01.07.2021г., постановено по гр. дело №
23524/2019г. по описа на СРС, 57-и състав.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. А. Л., ЕГН **********, да заплати
на К. А. С., ЕГН **********, сумата 700 лева – разноски по делото, сторени пред
СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основА.е чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4