Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........18.12........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На................................осми...декември……….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 550

по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на А.Н.К. чрез пълномощника му адв.А.К.,*** против решение № 260024/31.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 2207/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:

УВАЖАВА предявеният от В.П.П., ЕГН ********** против А.Н.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 59,ал. 9 СК, вр. чл. 127,ал.2 СК, като: ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А. А. К., род. на *** год. на адреса на нейната майка :К.В., гр. Л.,ул."*******"№** ***** и ИЗМЕНЯ режима на лични контакти между бащата и детето определен с Решение по гр. дело № 376/2016 год. на PC Костинброд, както следва- 1 седмица непрекъснато по местоживеене на бащата през коледните празници, като всяка нечетна година, детето прекарва Коледа с баща си; 1 седмица непрекъснато по местоживеене на бащата през великденските празници; 1 месец през лятото непрекъснато по местоживеене на бащата , когато майката не е в платен годишен отпуск, а през останалото време по предварителна уговорка между родителите.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.К., ЕГН ********** против В.П.П., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК във вр.чл.127, ал.2 от СК и го осъжда да заплати разноски на ищцата.

Иска се отмяна на този акт изцяло и отхвърляне предявените искове като неоснователни и недоказани, респ. да бъдат уважени изцяло предявения от въззивника насрещен иск и съединените с него, като основателни и доказани и да не се присъждат съдебно-деловодни разноски на никоя от страните или да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции, ако се приеме, че такива се дължат. Направено е алтернативно искане в случай, че не се приемат аргументите на въззивника, а се приемат доводите на районния съд по отношение на това, че обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено УРП не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки и в тази връзка, че родителските права следва да се упражняват от майката, то с оглед доказателствата и обстоятелствата по делото се счита, че за защита интереса на детето ще бъде по-благоприятно местоживеенето му да бъде определено на адреса на майката в БГ, а режимът на контакти с бащата да бъде разширен, с оглед безспорния му родителски капацитет и ресурс за пълноценно обезпечаване грижите за детето (възприети и от първоинстанционния съд), изключителната му близост и привързаност с детето и желанието му да прекарва повече време с него, както и с оглед обстоятелството, че майката пребивава преимуществено в чужбина. В този случай е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде определено местоживеенето на детето на българския адрес на майката: гр.Я., ул."******" №* и бъде изменен (разширен) режима на лични контакти между бащата и детето, определен с решението по гр.д. № 376/16 г. на РС-Костинброд, като същият бъде допълнен в следния смисъл: „Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване по местоживеене на бащата, от 9.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в неделния ден, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и 7 дни непрекъснато с преспиване по местоживеене на бащата по Коледните и Новогодишните празници през всяка четна година и 7 дни непрекъснато с преспиване по местоживеене на бащата по пролетната и Великденската ваканция през всяка нечетна година, а също и на рождения ден на бащата всяка година".

Счита се, че съдът е приложил едностранчив и избирателен аналитичен подход, довел до незаконосъобразни решаващи изводи и неправилно приложение на материалния закон. При анализа на доказателствата, ЯРС неправилно е възприел изцяло твърденията на ищцата и кредитирал всички ангажирани от нея доказателства, като елиминирал тези на ответника. Съдът изобщо не е обсъдил и мотивирал релевираните от въззивника възражения, довело до обжалвания резултат. Не са събрани доказателства, че преместването на местоживеенето на детето в чужбина е в негов интерес, че детето владее чужд език, че майката е осигурила добри условия, дали в страната, в която ще бъде местоживеенето на детето не е държава, създаваща опасност за живота и здравето на детето. Събраните пред районния съд доказателства водят по-скоро към уважаване на насрещните искове на въззивника предвид установеното неупражняване на родителските права от страна на майката от м.март 2017 г., а осъществяването им чрез нейните родители. Установено е, че бащата има постоянен трудов договор, добри възпитателски качества и морален облик, което е предпоставка за уважаване на иска му, но тези обстоятелства не са обсъдени в пълнота от съда.

В законоустановения срок ищцата по делото В.П.П. е депозирала чрез пълномощника си адв.С. отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт, поради което не отговаря на истината твърдението в жалбата, че не са събрани доказателства, установяващи, че преместването на детето в чужбина е в негов интерес. Правилни са изводите на районния съд, че е налице желание и намерение у майката да бъде променено местоживеенето на детето в чужбина, където тя се е установила трайно, а е налице и положително становище на британските социални служби. От друга страна не са налице предпоставки за уважаване на насрещните искове на въззивника предвид обстоятелството, че той има друго дете от предишен брак, за което също не полага грижи, което е индиция за негативното му отношение към майката, с която детето се чувства добре.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват лично, а чрез своите пълномощници поддържат становищата си по въззивната жалба и отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС е депозирана искова молба от В.П.П., с която се претендира постановяване на решение за изменение местоживеенето на детето А. А. К., ЕГН ********** като бъде определено същото на адреса на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, а именно: В., гр.Л., ул.“******“ № **, ********, както и да бъде изменен определеният с решение № 131/06.07.2016 г. на PC Костинброд режим на лични контакти между бащата и детето, като същият да има право да вижда и осъществява лични контакти с детето през Коледната и Великденската ваканция, както и един месец през лятото, което да бъде съобразно промененото местоживеене. Твърденията са за това, че с посоченото решение от 2016 год. бракът между страните бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето А. било предоставено на майката. С решение от 2018 г. на ЯРС било разрешено детето да пътува в държави членки на ЕС без съгласието на бащата за срок от 5 години. Със споразумението по чл. 51 от СК не бил уреден въпросът относно местоживеенето на детето. От март 2018 год. ищцата живеела и работела във Великобритания, поради което и счита, че адресът на детето следвало да бъде определен на адреса на законния му представител. Излагат се подробни съображения относно възможностите на майката да се грижи за детето във Великобритания, както и ползите от живота му там, включително желанието на детето в тази насока.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор и насрещен иск като оспорва претенцията, за което излага съображения и моли да бъде отхвърлена. Същевременно е предявил против ищцата иск с правно основание чл. 59 ал.9 от СК за това родителските права да бъдат присъдени на него, местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на бащата, определяне режим на лични контакти с майката, както и издръжка. Счита, че са налице новонастъпили обстоятелства, а именно - ответницата не упражнявала на практика предоставените и родителки права по отношение на малолетното дете, не отглеждала и не се грижела за същото.

Ответницата по насрещния иск го оспорва изцяло като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Съгласно представеното удостоверение за раждане № ******/******* г. В.П. К. и А.Н.К. са родители на детето А. А.К., родена на *** г. С решение № 131/6.07.2016 г. по гр. дело № 376/2016 г. на РС Костинброд бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, по силата на постигнатото споразумение родителките права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. В споразумението не е било изрично вписано на кой адрес ще е местоживеенето на детето. С решение № 835/27.12.2018 г. по гр. дело № 2031/2018 г. ЯРС е разрешил пътуване на малолетното дете А., в чужбина - К. В. и държави членки на ЕС, без да е необходимо съгласие на бащата, за неопределен брой пътувания през ваканциите с цел екскурзии, когато не е ангажирано с учебни занимания в период от 5 години, придружавано от майката или упълномощено от нея лице.

За установяване на обстоятелството, че трайно се е установила във В. въззиваемата П. е представила пред районния съд в превод от английски език трудов договор от 15.04.2019 г. с Мой Парк ООД, служебна бележка от същия работодател, че П. работи там за предходен период от 21.02.2020 г., потвърждение за регистрация и името на общопрактикуващия й лекар, удостоверение за национално - осигурителен номер от 11.10.2016 г., както и пенсионен идентификационен номер от 27.02.2019 г., заедно с писма, отразяващи набраните суми, извлечение от разплащателна сметка и писмо до П. и Т. Т. за това, че са наели апартамент в гр.Л..

Въззивникът К. е представил служебна бележка от 16.07.2019 г. за това, че е в трудово правоотношение с ВФ 26030 с.Безмер и получава БТВ в размер 1275 лв.

В първата инстанция са назначени социални доклади, изготвени от Д „СП“ Ямбол и международен социален доклад от консултант по социална работа. В доклада на Д „СП“ Ямбол се посочва, че за детето А. след раздялата между родителите й основните грижи полага майката. След заминаването на майката за В.грижите се полагат от бабата по майчина линия, която притежава необходимите качества, жилищно-битови условия и ресурс да се грижи за детето подпомагана финансово от неговата майка. Бащата също притежава необходимия родителски капацитет и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето и да осигури всичко необходимо за неговото развитие. В обитаваната от него среда не са констатирани преки рискови фактори. Изпълнява опредения му режим на лични контакти и редовно заплаща издръжка. Бащата е изразил претенции относно упражняването на родителските права. При срещата с детето социалните работници са констатирали, че същото проявява емоционална привързаност и близост и към двамата си родители. Детето А. е изразило желание да живее при майка си, но е споделило, че ще му бъде мъчно за баща му.

В изготвения международен социален доклад от консултант по социална работа г-жа Д.Т. е извършена оценка на обстоятелствата и родителския капацитет на майката В.П.. Социалният работник е провел среща с майката и настоящият й съжител г-н Т. в дома им в Л. и продължила около 4 часа. Бил показан домът и различни документи по молба на социалният работник. Домът бил под наем и добре уреден. Едната от спалните била украсена за А.. Градът бил малък, но проспериращ. Имало културни забележителности, университет, места за прекарване на свободното време и др., имало и българска общност. През празниците през 2019 г. родителите на майката, заедно с А. са посетили дома, останали са 12 дни. Майката работела на постоянна позиция с възможност да промени своята работна схема с цел посещение при детето в България или за да полага грижи за него там. Семейните финанси били споделени от двойката, като пестели с цел закупуване на техен общ дом. Социалният работник се запознал с документи като доказателство за доходите на майката и съжителя й. Социалният работник е забелязал явна обич на майката, когато говори за детето, в къщата имало много негови снимки. Майката комуникирала редовно с учителите на детето. За периода май - ноември 2019 г. майката е пътувала до България три пъти, за да види детето, включително са го водили на почивка. В присъствието на социалния работник е проведен телефонен разговор между майката и детето. А. е казала на социалният работник, че й е харесало посещението по Коледа и би желала да живее с майка си в А., като се е съгласила, че в началото ще й бъде трудно, както и че е започнала да учи английски. Майката е споделила плановете си по отношение бъдещето на детето. В обобщение социалният работник е приел, че няма нито една причина да има каквито и да е резерви относно преместването на детето А..

Пред районния съд са разпитани свидетели – майките на страните Н.К.П. и И.Д. К.. Свидетлката П. заявява, че отношенията между страните не са особено приятелски. Свидетелката знаела от детето, че иска да отиде да живее при майка си, а баща му искал детето да остане тук, за да го вижда. А.била много привързана към майка си и постоянно питала кога ще я вземе. Майката не я е вземала, тъй като бащата не разрешавал. Детето искало да бъде плътно до майка си, общувало с нея всеки ден. Според свидетелката детето имало някакъв страх от режима на лични контакти с баща си, обчала го по свой начин. При баща си ходела като на гости, знаела, че там не е дома й. Когато бащата вземал детето с приспиване, през деня ходели при бабата, тъй като там се хранели. Понякога А. казвала, че не иска да ходи при баща си .Един път се е случило бащата да не върне детето след режим на контакти. А. имал по-голямо дете, но то не ходело при него. В. била прекрасна майка, от раждането на детето полагала грижи и с детето взаимно се обожавали. Свидетелката заявява, че за А. нищо лошо не можела да каже, не можел да готви. Казвали, че са купили дрешки на детето, които обаче оставали при тях. Детето се прибирало нормално от режима освен, че миришело на цигари. В. заминала окончателно за чужбина в края на април 2019 г. Преди това работела в България. От април до датата на с.з. се връщала няколко пъти. През останалото време свидетелката и мъжа й се грижели за детето. Миналата година детето си счупило кост и свидетелката уведомила и двамата родители. Никога не било отказвано на бащата да се чува с детето. Режимът на лични контакти се изпълнявал. Детето било привързано към баща си, понякога искало да ходи, понякога не.

Свидетелката К.посочва, че в началото след развода В. останала да живее в С. на общежитие заедно с детето, от където го вземали за режима на свиждане. След като се прибрала в Ямбол, В. оставила детето на родителите си и заминала за Англия, което се отразило много зле на детето. Когато синът й завел преди настоящото дело за родителки права се прибрала и живяла известно време в България. Според свидетелката от 2017 г. майката не упражнява родителските права, а ги упражняват бабата и дядото. Свидетелката не счита, че детето не иска да ходи при баща си. Когато идвало време да я връщат А. не искала да си ходи. Връзката баща - дъщеря била много силна, детето било щастливо. А. говорела повече за баба си, отколкото за майка си. Веднъж се наложило детето да влезе в болница, завел го бащата и друг роднина. Налагало се да се подпише този, който упражнява родителските права и отсъствието на майката било проблем. Според свидетелката бащата притежава необходимите качества да се грижи за детето. Докато живеели заедно всичко било нормално и двамата родители се грижели за детето. Когато А. взимал детето се виждали и със свидетелката, ходели на нейния адрес, а вечер се прибирали на адреса на бащата. Детето се виждало и с братчето, което имало. А. искал да се вижда с детето и да не се нарушават неговите родителски права. Когато било при тях детето било весело и щастливо. Бащата му купувал дрешки, но всичко което се купувало на А.се отказвало да се вземе.

Районният съд е изслушал двамата родители в съдебно заседание. Майката заявила пред съда, че е нейно задължение и желание да се грижи за детето, то било всичко, което имала. Не искала да накърнява режима на бащата, за това и сега детето било тук, за да може да се виждат. Искала всичко да е законно. Бащата посочил, че ще бъде постоянно до детето си, няма да отсъства, ще помага и ще се грижи с каквото може. Детето имало перспектива да живее и израсне тук, да учи и да постигне нещо в живота си.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно с изключение на частта за присъдените разноски.

Предявените искове – главен и насрещен са с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 127 ал. 2 от СК – за промяна местоживеенето на детето и режима на лични отношения с бащата, както и за промяна упражняването на родителските права по отношение на детето и следващите се от това последици с местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.

Твърденията и на двете страни са за това, че съобразно чл.59 ал.9 от ГПК е налице изменение в обстоятелствата, водещо до претендираното от всеки от тях изменение на определените мерки по отношение на детето с постановяване на решението за развод. Въззивният съд намира за правилно разрешението на въпроса относно изменение на местоживеенето на детето А. и режима на лични отношения с баща й предвид събраните по делото доказателства, сочещи на необходимост за тази промяна. Родителските права след прекратяване на брака са предоставени за упражняване на майката и съдът счита, че не са променени обстоятелствата в тази връзка, която промяна да води до предоставянето им на бащата, както желае той с насрещния си иск. Няма данни по делото майката да е изгубила или влошила родителските си качества и отношение към детето, да се е дезинтересирала от упражняването на родителските права или да действа в ущърб на интересите на детето. Единствено настъпилата промяна е в нейното местоживеене – преместването й и установяването й в друга държава – В.и именно това обстоятелство е довело до искането й за промяна местоживеенето на детето. От изготвения международен социален доклад е установено по делото, че майката се е устроила благополучно в чуждата държава – работи по трудов договор, има осигурителен и пенсионен идентификационен номер, има личен лекар и квартира. Това се установява и от представените в превод на български език писмени доказателства. Когато е поискано изменение на местоживеенето на детето и определянето му извън пределите на България възниква конфликт между интереса на детето и този на родителя, който не упражнява родителските права. При наличието на такава конкуренция на интереси следва да бъде даден превес на интереса на детето, а права на родителя, който не упражнява родителските права следва да бъдат защитени чрез определяне на подходящ режим на лични отношения с детето. Опасенията на бащата за нарушаване на определения режим на лични отношения или финансовите затруднения за изпълнението му, не може да бъде аргумент за отказ на съда да бъде променено местоживеенето на детето в друга държава.

Определения от районния съд режим на лични отношения между детето и бащата след промяна в местоживеенето на детето, въззивният съд счита, че е в интерес на детето. По този начин не биха се засегнали правата на бащата да осъществява пълноценен контакт с детето предвид даденото от социалния работник подробно описание на учебния процес и учебни ваканции във В.. Първоинстанционният съд е преценил като подходящ следния режим - 1 седмица непрекъснато по местоживеене на бащата през коледните празници, като всяка нечетна година, детето прекарва Коледа с баща си; 1 седмица непрекъснато по местоживеене на бащата през великденските празници; 1 месец през лятото непрекъснато по местоживеене на бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск, а през останалото време по предварителна уговорка между родителите. Въззивният съд намира за законосъобразен и правилен определения по този начин режим на лични отношения. Съдът няма правомощия да се намесва във финансовия аспект на изпълнение на режима на лични отношения нито относно реалното изпълнение на същия с оглед заявеното от въззивника искане да бъде разпоредено майката да организира пътуването на детето на нейни разноски или да бъде задължена да води детето от чужбина. Поради това не следва да бъде изменян от настоящата инстанция определения режим на лични отношения между детето и бащата.

При така направените от настоящия съд изводи и след като районния съд е достигнал до същите, атакуваното с въззивната жалба решение като правилно следва да бъде потвърдено с изключение на частта за присъдените разноски.

По отношение на присъдените разноски първоинстанционното решение следва да бъде отменено, тъй като съгласно трайната съдебна практика разноски не се дължат между страните независимо от изхода на спора – касае се за спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в настоящото по реда на чл.127 от СК във вр. чл.59 ал.9 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона. Не са налице типичните за исковото производство страни – ищец и ответник и е неприложимо правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора /в този смисъл определение № 385/25.08.2015 г. по гр.д.№ 3423/2015 г., I г.о. на ВКС/. По същите съображения разноски и в настоящото въззивно производство не се дължат, независимо от неговия изход.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                    РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/31.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 2207/2019 г. по описа на РС Ямбол, в частта в която съдът: УВАЖАВА предявеният от В.П.П., ЕГН ********** против А.Н.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 59,ал. 9 СК, вр. чл. 127,ал.2 СК, като: ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А.А.К., род. на *** год. на адреса на нейната майка: К. В., гр. Л.,ул."*******"№****** и ИЗМЕНЯ режима на лични контакти между бащата и детето определен с Решение по гр. дело № 376/2016 год. на PC Костинброд, както следва- 1 седмица непрекъснато по местоживеене на бащата през коледните празници, като всяка нечетна година, детето прекарва Коледа с баща си; 1 седмица непрекъснато по местоживеене на бащата през великденските празници; 1 месец през лятото непрекъснато по местоживеене на бащата , когато майката не е в платен годишен отпуск, а през останалото време по предварителна уговорка между родителите, както и ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.К., ЕГН ********** против В.П.П., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК във вр.чл.127, ал.2 от СК.

ОТМЕНЯ решение № 260024/31.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 2207/2019 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която А.Н.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на В.П.П., ЕГН ********** разноски в размер 3339,83 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.