О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
24.06.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№263/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.ИВ.ГР., действащ в качеството си на управител на „******” ООД, ЕИК ******, адрес на управление гр.Дупница, *********************с адрес за призоваване гр.********************************срещу решение от 21.02.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№692/2019г., в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати сумата 143,70 лева разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска и сума в размер на 263 лева, представляваща пълния размер на възнагражденията на вещото лице.Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията му основани на чл.78, ал.2 ГПК и не е приложил правилно разпоредбата на чл.78, ал.6 от процесуалния закон.Изложени са доводи за обосноваване разбирането, че при намаляване на иска, което на практика променя драстично периодите на които е основана претенцията и размера на иска е необходимо нормата на чл.78, ал.1 ГПК да бъде приложена при преценка за наличие на основанията по чл.78, ал.2 ГПК.Твърди се признание на вземане за сумата 19,16 лева и неясно намаление до неконкретизирана за период претенция за сумата от 40 лева.Заявено е, че работодателят не е дал повод за завеждане на спора, тъй като преди депозиране на исковата молба е изплатил дължимото възнаграждение и това е било известно на ищцата, въпреки което тя е завела два паралелни трудови спора, обединени в това производство.Позовава се на добросъвестно плащане на възнаграждението за пълните месеци трудов стаж и признание на иска за сумата 19,16 лева и счита, че разноските следва да се възложат на ищцата.Изразено е разбирането, че в противен случай би се стигнало до предявяване на прекомерно завишена претенция, последващо намаляване до символичен размер ,което не би лишило ищеца от правото да получи пълния размер на адвокатското възнаграждение.Счита, че плащане на разноски на основание чл.78, ал.6 ГПК се дължи, но не и когато по- голямата част от дори намаления размер на иска е отхвърлена – в този случай делото не е решено в полза на лицето, освободено от държавни такси.Относно посоченото вземане също следва да бъде приложена нормата на чл.78, ал.2 ГПК.В жалбата е формулирано искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – К.М.Д. чрез пълномощник адв.Д..Писмен отговор не е подаден.
С обжалваното решение, ДнРС е осъдил „******” ООД, ЕИК ****** да заплати на К.М.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата 19,16 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за шест работни дни на м.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане, отхвърляйки иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40.00 лева или за сумата 20.84 лева.На основание чл.78, ал.1 ГПК дружеството е осъдено да заплати на Д. сумата 143,70 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска, а по сметка на РС- Дупница държавна такса в размер на 50.00 лева и 263.00 лева за възнаграждение за вещи лица, платени от бюджета на съда.
Решението е връчено на жалбоподателя на 06.03.2020г.Жалбата е подадена на 20.03.2020г. видно от удостоверяването върху същата.
В частта си за разноските, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е с характер на определение, което по аргумент на чл. 274 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не е нито преграждащо хода на делото, нито е посочено изрично в закон. Произнасянето на съда по разноските, по разпореждане на закона и съгл. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК подлежи на самостоятелно въззивно обжалване само в случаите на чл. 248 ГПК .
Характерът на молбите, адресирани до съда, се определя от тяхното съдържание, като няма пречка няколко различни волеизявления на страните, да бъдат изложени на един и същи хартиен носител. Документ, подаден до съда и озаглавен “въззивна жалба”, не е достатъчен, за да се квалифицира процесуалното действие като сезиране с въззивна жалба.
В случаите като настоящия, в който страната се оплаква от първоинстанционното решение, но пороците, които сочи касаят преценка и произнасяне на съда по дължимостта и размера на присъдените разноски и искане за изменение в тази част , тези оплаквания се разглеждат по друг ред и от съда, постановил решението.
Трайна
и последователна е съдебната практика, че съгласно чл. 248, ал.
1 ГПК страната, която е недоволна само
от разрешаването на въпроса за разноските,
може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението или допълването му, като едва определението, с
което той се произнася по това искане, подлежи
на самостоятелно въззивно обжалване пред
по-горния съд, и то само, ако и основният
акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване.
На основание чл.6, ал.2 ГПК и чл.7, ал.1 ГПК съдът приема, че е налице сезиране за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
При тези обстоятелства производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, делото да бъде изпратено на компетентния районен съд за произнасяне по чл.248 ГПК в съответствие с изложените в жалбата доводи относно дължимост и размера на присъдените разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№218/20г. по описа на КнОС.
ИЗПРАЩА делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по обективириното в подадена въззивна жалба №3545/06.03.2020г. от „******” ООД, ЕИК ****** искане за изменение на постановеното на 21.02.2020г. по гр.д.№692/2019г. решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: