РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1334 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
С.Х.К., с ЕГН-********** и Е.А.К., с ЕГН-**********,***, против Община Сърница, БУЛСТАТ: *********, с
адрес ул. „Свобода” №2, ПК 4633, отрицателен установителен с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което
признае за установено, че Община гр.Сърница,
ул.”Свобода” №2, ПК 4633 БУЛСТАТ: *********, не е собственик на: на: 1. имот №
170, с площ от 255 кв. метра, при граници и съседи: от юг-главен път
гр.Сърница-гр.Доспат, от изток-имот № 85 на насл. на А.а., от север- имот № 112
и от запад-имот № 171; 2. Имот №
171, с площ от 689 кв.м., при граници и съседи: от север-дере и имот №85 на
насл. на А.а., от изток – имот № 112 и имот № 170; от юг- гр.Сърница-гр.Доспат
и от запад-имот № 172.
В исковата
молба ищците излагат, че са съпрузи, и са в граждански брак от 1964 г..
Твърдят, че по-време на брака си са придобили чрез покупко-продажба от
продавача А.В.С.от гр. Сърница незастроено дворно място с площ от 550 m2, по нот.акт № 270 от 1978г. на праводателя им,
находящо се в м. „Крушата“, на с.Сърница, като са го закупили с нотариален акт
№ 154 от 1980 г.. Сочат, че към датата на закупуване на имота, за м. „Крушата“
не е имало одобрен кадастрален план, нито улична регулация. Поддържат, че
имотът е бил заграден и реалната му площ е била над 1 дка, тъй като от запад е
граничел с дере, както изрично е посочено в нотариален акт № 270 от 1978г.. От
североизток имотът е граничел с имота на А.А., от югозапад с нива на братя Б.,
от юг със съществуващата улица, чието местоположение не е променяно от 1978г.
до сега. Още през същата 1980г. с неформален Договор са закупили нивата на Б.,
тъй като те нямали нотариален акт за нея. Излагат, че това е така, защото за
нуждите в селата дворните места трябва да са поне 2 дка. Твърдят, че закупените
от тях два имота през 1980г. са били с площ от около 2 дка. Още тогава ги
заградили като едно общо дворно място, с дървена ограда, която съществува и до
сега. През следващите години са построили жилищната сграда, плевня, гараж и
други стопански постройки. Твърдят, че през 2012 г. се наложило да заведат
установителен иск за собственост против А.М.от с. Сърница, тъй като част от
тяхното дворно място, заснето по геодезическо заснемане на инж. Я.Ч.от 2010 г.,
като имот № 172-ри е неправилно възстановено с Решение на Поземлена комисия на А.М..
Излагат, че от геодезическото заснемане на инж. Чолаков било видно, че дворното
им място граничи от запад с дере, попълнено като имот №173, от север и
североизток с имот №85 на наследници на А.А.и от юг със съществуваща улица. В
дворното им място, заградено със съществуващата от 1980г. ограда, са попълнени
четири имота: имот 172-ри, с площ от 471 m2; имот 171-ви, в средата на двора им, с площ от 680 m2; имот №112-ти, с площ от 812 m2, застроен основно с жилищната им сграда и стопански постройки и имот
170-ти, с площ от 255 m2, в южната част на двора, откъм улицата, който е
лицето на двора им и в който е построен гараж. Сочат, че правния спор с А.М.е
разрешен с окончателно Решение №516 от 13.11.2013г., по в.гр.д.№737/2013г., по
описа на Окръжен съд – Пазарджик, влязло в сила на същата дата. Твърдят, че
спорният имот 171-ви е техен. Излагат, че кметът на Общината, без правно
основание, е издал Заповед № 996/19.02.2017 г., основаваща се на Протокол на
Експертен съвет от 24.04.2017 г., че имоти №№ 170 и 171 са общинска собственост
и е актувал части от дворното им място като общински, като въз основа на
Заповедта са издадени два акта за частна общинска собственост №№ 70 и 71, за
което ищците разбрали от съдържанието на издадени скици №№ 151 и 152 от
16.08.2018 г.. Твърдят, че са владелци на процесиите два имота и никой, вкл. и
общински служители, не са им пречили да ги вледят, нито официално са им
оспорвали правото на собственост върху тях. Считат, че влязлото в сила Решение
на Окръжния съд е задължително за Общината. Твърдят, че са доказали по
надлежния ред, включително с влязло в сила съдебно решение, че са придобили по
давност процесните имоти. Поддържат, че отбелязванията в действащите планове по
ЗКИР, вкл. и на основание Административен акт, както и актуванията с Актове за
частна и общинска собственост, имат само декларативен характер и сами по себе
си не пораждат правни последици при режима на ЗУТ, в който смисъл е
задължителната съдебна практика на ТР № 8/2014г., в сила от м.февруари 2016г.
на ОСГК на ВКС. Ето защо считат, че имат правен интерес да предявят отрицателен
установителен иск за имоти, за които вече са доказали, че са тяхна собственост.
Предвид изложеното молят искът им да бъде уважен. Ангажират доказателства.
Претендират разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответника Община Сърница, оспорва изцяло предявените
искове. Поддържат становище, че са недопустими, алтернативно неоснователни и
недоказани. Излага, че до началото на есента на 1989 г. години собствеността
върху земята и др. недвижими имоти като процесните е на държавата, съгласно чл.
4 и чл. 6 от ЗС /отм./, а в последствие по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в
ред от 1996 г.. Твърди се, че ищецът е подписал акт за непълноти и грешки,
неразделна част от Заповед № 996/19.02.2017 г., с което е удостоверил и
потвърдил фактическото положение, че собствеността върху процесните имоти е на
ответника. Предвид липсата на претенции от страна на трето лице и подписването
на акта за непълноти и грешки процесните имоти са актувани с Акт за частна
общинска собственост, което прави доводите на ищците за придобиването им по
давност неоснователни. Релевира възражение по смисъла на §1 ал. 2 от ЗР на ЗД
на ЗС в ред от 31.12.2017 г.. Предвид изложеното поддържа, че Община
Сърница е собственик на имоти № 170 и
171, в кв. „Крушата“, гр. Сърница и моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е подадена насрещна искова молба от Община Сърница против С.Х.К.,
с ЕГН-********** и Е.А.К., с ЕГН-**********,***, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се иска съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, по
отношение на Община Сърница, че С.Х.К., ЕГН ********** и Е.А.К., ЕГН ********** не са собственици на имот № 170 в кв. Крушата,
гр. Сърница с площ от 255
кв.м. при граници и съседи както следва: от юг - републикански път гр. Сърница
- гр. Доспат, от север имот №112, от изток имот №85, от запад имот №171, както
и на имот
№171 в кв. Крушата, гр. Сърница с площ от 689 кв.м. при граници и съседи както следва: от север улица и имот №85,
от изток имот №112 и имот №170, от юг -
републикански път гр. Сърница - гр. Доспат, от запад - имот №172. Претендират
разноски, ангажира доказателства. Поддържа се, че въз основа на законови
разпоредби по силата на ЗС в ред от преди 1990 г. и, ПЗР на ЗМСМА, ЗОС в ред от
1996 г. и към настоящия момент ищеца владее и ползва имотите предмет на спора,
считано от създаването си в началото на 2015 г., като правоприемник на Община
Велинград, която ги владее и ползва, считано от 1991 г.. Поддържа се, че Община
Сърница е придобила правото на собственост върху имотите- частна общинска
собственост по силата на закона, като правоприемник на Община Велинград и ги е
актувала като такива. В качеството си на собственик и владелец е подписала акт
за непълноти и грешки за нанасяне на имотите по кадастралния план на кв.
Крушата, което по безсъмнен начин доказва, че именно Община Сърница ги владее и
извършва действия на управление и разпореждане с тях в качеството си на
собственик. Сочи се, че ответниците по иска не могат да се позовават на изтекла
в тяхна полза придобивна давност, поради разпоредбата на §1 ал. 2 от ЗР на ЗД
на ЗС в ред от 31.12.2017 г.. Излага се, че е налице правен интерес от
предявяване на насрещния отрицателен установителен иск, тъй като в настоящия
случай по главния иск ищците не само отричат правата на ответника, но и
заявяват свои собствени върху процесните имоти. Предвид изложеното моли
предявеният иск да бъде уважен. Ангажира доказателства.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответниците по
насрещния иск считат, че производството по насрещната искова молба е
недопустимо и следва да се прекрати служебно. Излагат, че предявеният насрещен
иск е напълно идентичен, като предмет, страни и правно основание, с предявеният
от тях против Община Сърница отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Твърдят, че актовете за частна общинста
собственост и извършеното въз основа на тях попълване в кадастралния план не
пораждат никакви правни последици, тъй като имат единствено декларативен
характер, съгласно ТР № 8/2014 г., на ОСГК на ВКС. Правят искане за
прекратяване на производството по предявения насрещен иск на основание чл. 126 ГПК.Ангажират доказателства. Претендират разноски
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен
отрицателен установителен иск в тежест на ответниците е да докажат, че
претендираното от тях и оспорено от ищците право съществува, респ. да установят
правото си на собственост върху процесният недвижим имот, придобито на
основание: чл. 2а и чл. 3, ал.3 и чл. 5 ЗОС, или чл. 4 и чл. 6 от ЗС /отм./, или
по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС /в ред от 1996 г./- по главния иск, а по
насрещния- покупко- продажба и/или на наведеното оригинерно основание, т.е. че
са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху имота с намерение да го своят.
С оглед твърденията на страните с
доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: за Имот № 170, с
площ от 255 кв. метра, при граници и
съседи: от юг-главен път г. от гр. Сърница-гр. Доспат, от изток-имот № 85 на
насл. на А.А., от север- имот № 112 и от запад-имот № 171, както и за Имот №
171, с площ от 689 кв.м., при граници и съседи: от север-дере и имот №85 на
насл. на А.А., от изток – имот № 112 и имот № 170; от юг- гр. Сърница-гр. Доспат
и от запад-имот № 172, е издадена Заповед № 996/19.02.2017 г., основаваща се на
Протокол на Експертен съвет от 24.04.2017 г., и въз основа на Решение №
Х/04.09.2017 г. е прието геодезическо заснемане със забележка, че процесните
имоти следва да се актуват като общинска собственост, като са издадени Акт за
частна общинска собственост № 70/28.02.2018 г. и № 71/ 28.02.2018 г..
По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
По допустимостта на
главния иск
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение
№ 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права ако
отрече правата на ответника.
По предявен отрицателен иск за
собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор и докаже фактите, от които то произтича. В тежест на ответника е да докаже
по пътя на пълното и главно доказване, че спорното право е възникнало /правото
си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ищецът следва да докаже
факти, изключващи това право. До отричане със сила на присъдено нещо на
държавния, респективно общински характер на имота, владелецът не може да се
позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя и правния
му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Това е единствения
му възможен начин на защита.
В разглеждания случай, ищците се
позовават на първично придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза
придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от 1980 г..
Основанието за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал.1
ЗС е изтичането на десет годишен срок на необезпокоявано, трайно и
явно владение на имота. Това произтича и от нормата на чл. 68 ЗС,
съгласно която установилият владение, за да бъде то явно, трайно и несъмнено,
следва да е отблъснал владението на действителния собственик на имота спрямо
когото свои. Не следва и да е загубвал в срока установеното от него владение.
При съобразяване събраните по делото
доказателства съдът счита за доказано, че считано от 1980 г. ищите владеят
спорния имот, като владението им е предадено от лицето, с което са договаряли
по неформален договор. Този извод съдът прави, като взема предвид показанията
на разпитания свидетел И.С.К. и заключението на вещото лице по приетата
съдебно- техническа експертиза. Свидетелят К. излага, че процесните имоти са
собственост на родителите му, които са ги придобили в периода 1978-1980 г.,
чрез покупко- продажба от С.и наследниците на А.В., които са продали имот с
площ от над 2 дка. Така откакто били закупени имотите те били оградени с
дървена ограда и в тях били построени къща, плевня, като оттогава насам ищците
живеели в него. Съобразно изложеното от свидетеля мястото-застроеното и
незастроено било оградено и се владеело необезпокоявано от 1978 г. насам.
С оглед така дадените свидетелски
показания, които съдът кредитира изцяло при съобразяване разпоредбата на чл.
172 ГПК, доколкото същите не се опровергават, а напротив подкрепят се от
изслушаната съдбено- техническа експертиза, и по- конкретно от изложеното от
вещото лице в съдебно заседание, че на място процесните места са оградени с
дървена ограда, датираща от около 50 години, то се налага изводът, че ищците са
осъществявали фактическа власт, продължила в срока по чл. 79 от ЗС.
В своя защита Община Сърница релевира
възражение по смисъла на §1 ал. 2 от ЗР на ЗД на ЗС в ред от 31.12.2017 г.,
което съдът намира за неоснователно, тъй като по делото безспорно се
установява, че за времето от 1978 г. до момента на завеждане на иска, ищците
упражняват владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано,
демонстрирайки поведение на собственици, от което следва, че за времето до
31.05.1996 г., имотите са могли да се придобият на основание давност по чл. 79, ал. 1
ЗС. В случая
процесният имот е бил
актуван като общински през 2018 г., а като основание е посочено "общински имот". При това положение в тежест на ответника по иска е да
установи откога и на какво основание имотът е
станал общинска собственост преди съставянето на
цитирания акт. От 1978 г., когато ищците са установил владение върху него, до
съставянето на акта за държавна собственост през
2018 г., е изтекъл необходимия съгласно чл. 79, ал. 1
ЗС , при липса на доказателства установяващи, че имотът е бил собственост на държавата, на
кооперация, на обществена организация или общината.
След като ищците доказват фактите,
обуславящи правния им интерес-продължилото поне 10 години владение, ответникът
е този, който ще дължи доказване на собственото си право.
Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица
по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и
погасяването на държавната, съответно на общинската собственост.
Освен описание на имота и
неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното,
така и фактическото, по силата на което имотът
е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като
актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо
действие, а само конституират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи право на собственост. Актовете за държавна и
за общинска собственост имат констативно, а не
конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже
наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им
представлява твърдение за отрицателен факт, доказването става чрез доказване на
изключващите го положителни такива.
В случая процесните имоти са били актувани като общински
през 2018 г., а като основание е посочено " чл. 2а и чл. 3, ал.3 ЗОС".
При това положение в тежест на ответника по иска е било да установи откога и на
какво основание имотът е
станал частна общинска собственост преди
съставянето на цитирания акт за общинска собственост. Посочването на това общо нормативно основание в акта
за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имотите са били придобити от
общината, за да може да станат общински по силата на цитираната разпоредба от
ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорните имоти са били
придобит от държавата, респ. общината, чрез настъпване на конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт
за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира Община Сърница
като собственик на процесните имоти /в този смисъл Решение № 271 от 30.10.2012
г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът
за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ,
който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на
общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно
решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта
следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот
се счита за общинска собственост до доказване на противното. В заключение,
простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова
разпоредба, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на
собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на
фактите, по силата на които имотът е станал държавен, респ. общински в периода
преди влизане в сила на въпросната разпоредба. /в този смисъл Решение № 15 от
19.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015 г., ІІ г. о./ .
Изложеното опровергава констатациите в
актовете за общинска собственост. Посоченото в акта основание не се установява
по делото, поради което е оборена неговата доказателствената сила. Предвид това
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По допустимостта на
насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК
По предявен отрицателен иск за
собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор и докаже фактите, от които то произтича. В случая съдът намира, че ищецът
по насрещния иск не е навел нито обстоятелства, нито събрал доказателства
обосноваващи правния му интерес по насрещния установителен иск, поради което
производството по него, като недопустимо следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва
да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете. От
представените доказателства по делото се установява, че всеки от тях е
упълномощил адв. Х.и адв. Л.да го представлява по предявените от тях и срещу
тях искове. Налице са доказателства за заплащане на ищците възнаграждение за
осъществената защита в общ размер на 1200 лв., от които 600 лв., заплатени от Е.А.К.
по банков път за защита по предявения срещу нея насрещен иск, сумата от 900 лв.
платена общо от ищците на процесуалните им представители за защита по
предявените от тях и срещу тях искове. Претендира се адвокатско възнаграждение
в общ размер на 900 лв.. При съобразяване броя на исковете и страните по
делото, както и разпоредбите на чл. 7, ал.2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Ето защо Община Сърница следва
да бъде осъдена да заплати на ищците, респ. ответници по насрещния иск общо
сума в размер на 1020 лв., от които сумата от 900 лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат на всеки от ищците по всеки от исковете, сумата
от 100 лв., представляваща държавна такса по предявените искове, а сумата от 20
лв., представляваща държавна такса за вписване на исковата молба, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, по
предявеният от С.Х.К., с ЕГН-********** и Е.А.К., с ЕГН-**********,***, против Община Сърница, БУЛСТАТ:
*********, с адрес ул. „Свобода” №2, ПК 4633, отрицателен установителен иск,
че Община гр.Сърница, ул.”Свобода” №2,
ПК 4633 БУЛСТАТ: *********, не е собственик на: 1. имот № 170, с площ от 255
кв. метра, при граници и съседи: от юг-главен път гр.Сърница-гр.Доспат,
от изток-имот № 85 на насл. на А.а., от север- имот № 112 и от запад-имот №
171; 2. Имот № 171, с площ от 689 кв.м., при граници и съседи: от север-дере и
имот №85 на насл. на А.а., от изток – имот № 112 и имот № 170; от юг-
гр.Сърница-гр.Доспат и от запад-имот № 172.
ОСЪЖДА
Община
Сърница, БУЛСТАТ: *********, с адрес ул. „Свобода” №2, ПК 4633 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на С.Х.К., с ЕГН-********** и Е.А.К., с ЕГН-**********,***, сумата от 1020 лв.,
представляваща разноски за настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 130 ГПК производството в частта по предявения от Община
Сърница, БУЛСТАТ: *********, с адрес ул. „Свобода” №2, ПК 4633, против С.Х.К.,
с ЕГН-********** и Е.А.К., с ЕГН-**********,*** отрицателен установителен с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че
ответниците не са собственици на 1. имот № 170,
с площ от 255 кв. метра, при
граници и съседи: от юг-главен път гр.Сърница-гр.Доспат, от изток-имот № 85 на
насл. на А.а., от север- имот № 112 и от запад-имот № 171; 2. Имот № 171, с
площ от 689 кв.м., при граници и съседи: от север-дере и имот №85 на насл. на А.а.,
от изток – имот № 112 и имот № 170; от юг- гр.Сърница-гр.Доспат и от запад-имот
№ 172.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните, в частта, в която производството е прекратено има характер на
определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА