№ 657
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
в присъствието на прокурора К. К.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100603835 по описа за 2024 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.
Инициирано е по постъпила въззивна жалба от Ж. А., в качеството й на майка и
законен представител на малолетния П. И. Н., чрез адв. Ю. А. – САК, срещу Присъда
№ 497 от 08.11.2023г., постановена по НОХД № 1178/2023г., СРС, НО, 110-ти състав, с
която съдът е признал подсъдимия И. П. Н. за невинен в това, че в периода от
25.10.2018 г. до 28.02.2020 г., в гр.София, ж.к. „*******, *******, след като е бил
осъден с Решение по гр.дело №68716/2018 г., по описа на СРС, 3-то ГО, 84–ти състав,
влязло в законна сила на 05.03.2019 г., да издържа свой низходящ – П. И. Н., роден на
******* г., като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез неговата майка и
законен представител - Ж. П. А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски – за времето от 25.10.2018 г. до 28.02.2020 г.
включително, а именно: 16 пълни месечни вноски по 150 лева в общ размер на 2400
лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е
постановил направените деловодни разноски в досъдебната и съдебната фаза на
процеса да останат за сметка на държавата.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда, като се моли същата
да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен в престъплението, за
1
което е обвинен и предаден на съд.
В съдебно заседание, пред въззивната инстанция, на 25.09.2024г., частният
обвинител и законен представител и повереникът му не се явяват, въпреки че са били
уведомени за датата и часа на съдебното заседание, като не сочат и уважителни
причини за неявяването си. Съдът не е намерил основание да не даде ход на делото.
Настоящият съд е счел, че за пълното, всестранно и обективно изясняване на
обективната истина по делото не е необходимо провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В хода на съдебните прения, прокурорът заявява, че счита първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна. Намира фактическата обстановка за правилно
изяснена, а правните изводи на СРС, че подсъдимият не е извършил престъплението, в
което е бил обвинен, за напълно закономерни и обосновани. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е извел и , че не може да се произнася по липсата
на обвинение за конкретен период от време. В заключение, моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. Н. – адв. Г. счита оправдателната присъда за правилна,
законосъобразна и обоснована и моли въззивният съд да я потвърди. Посочва, че
жалбата е изцяло неоснователна и бланкетно попълнена, без да са посочени конкретни
оплаквания срещу обжалваната първоинстанционна присъда.
Подсъдимият Н. поддържа казаното от неговия защитник.
В предоставената му последна дума, подс. Н. моли присъдата да се потвърди.
СГС, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в
рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт в СРС срещу И. П. Н. за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК - за това, че в периода от 25.10.2018 г. до
28.02.2020 г., в гр.София, ж.к. „*******, *******, след като е бил осъден с Решение по
гр.дело №68716/2018 г. по описа на СРС, 3-то ГО, 84–ти състав, влязло в законна сила
на 05.03.2019 г., да издържа свой низходящ – П. И. Н., роден на ******* г., като
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез неговата майка и законен
представител - Ж. П. А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски – за времето от 25.10.2018 г. до 28.02.2020 г. включително, а
именно: 16 пълни месечни вноски по 150 лева в общ размер на 2400 лева.
В хода на първоинстанционното наказателно производство се е установило, че
подсъдимият е И. П. Н., ЕГН **********,който живеел съвместно със св. Ж. П. А.. От
съвместното им съжителство, на *******г. се родило общото им дете П. И. Н..
Родителите се разделили и след като подс. Н. не заплащал уговорена помежду им
издръжка, св. А. подала искова молба в СРС.
С решение № 56669/05.03.2019 г., постановено по гр.дело № 68716/2018г., по
описа на СРС, III ГО, 84-състав, влязло в законна сила на 15.03.2019г., упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете П. И. Н., било предоставено
на майката – Ж. П. А., а на бащата – подсъдимият Н., бил определен режим на лични
отношения с детето. По силата на горепосоченото съдебно решение, подсъдимият Н.
бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете П. И. Н., действащо
чрез своята майка и законен представител Ж. П. А., в размер на 150 лева, считано от
25.10.2018 г., до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването
на издръжката, платима до 12-то число на текущия месец. Решението влязло в законна
сила на 05.03.2019г. На основание влязлото в законна сила решение по цитираното
гр.дело, на 20.03.2019 г., за присъдената сума от 150 лева, е издаден изпълнителен
2
лист.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани трима свидетели –
Ж. А., Х.М. и А.Ч..
По досъдебното производство е била изготвена съдебно-оценителна експертиза.
Пред първата инстанция, вещото лице поддържа даденото заключение. То е било
прието от съда, макар че даденият отговор не обхваща инкриминирания период. На
вещото лице е била поставена допълнителна задача, след като се запознае с
материалите по делото, писмени и гласни доказателства, да даде отговор платена ли е
сумата, дължима за месечна издръжка в размер на 150лв. на месец на непълнолетното
дете П. И. Н., чрез неговата майка Ж. П. А., за периода 25.10.2018г. до 29.02.2020г.
/инкриминираният период по обвинението/. Вещото лице е дало заключение по така
поставената задача, че дължимата издръжка от страна на бащата И. П. Н., ЕГН
********** за периода 25.10.2018г. до 29.02.2020г. равняваща се на 16 пълни вноски,
на обща стойност 2 400лв. е изцяло платена. Съгласно заключението, подс. Н. е
заплатил издръжка в общ размер на 5 400лв., равняваща се на 36 пълни вноски, всяка
по 150лв. Подсъдимият е започнал да заплаща издръжката от 09.05.2019г. и във всеки
платежен документ е било описвано за кой месец е внасял сума. Видно от даденото
заключение е, че липсват платежни документи за пет месеца, а именно: м.12.2018г.,
м.02.2019г., м.03.2019г., м. 04.2019г., м.01.2020г., в общ размер на 750лв. Изрично е
посочено, че съгласно закона за счетоводството и НСС, с платените суми се покриват
най-старите задължения в хронологичен ред до изчерпване на внесените суми. На
базата на това обстоятелство, вещото лице е извело извод, че при наличието на
внесени издръжки равняващи се на 36 пълни вноски, подс. Н. е заплатил издръжката
на детето за периода 25.10.2018г. до 31.10.2021г.
В показанията, дадени пред първоинстанционния съд, св. А. също заявява, че за
инкриминираният период, подс. Н. е заплатил сумите за месечна издръжка на детето
им, макар и със забава в плащанията. В тази насока са и показанията й, депозирани
пред органите на досъдебното производство, приобщените по реда на чл. 281, ал.5, във
вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Св. А. отрича да е получавала суми „на ръка“ за
издръжката на детето П. Н.. От друга страна са показания на св. М. и св. Ч., които
категорично твърдят, че подсъдимият е заплащал издръжка на майката на детето му на
ръка. Св. Ч. дори твърди, че е предоставяла заем на подс. Н. във връзка с изплащането
на издръжката. Тези показания обаче, както е посочил и първоинстанционният съд, не
са конкретизирани относно основание и период. Поради това не са в състояние да
оборят показанията на св. А..
Първоинстанционният съд коректно е извел и обосновал извода си, включително
и с практика на ВКС, че осъдителното решение, досежно дължимата издръжка, е
влязло в сила на 05.03.2019г. и инкриминираният период не е бил правилно определен
относно интервалът от 28.10.2019г. до м.03.2019г., тъй като касае време преди
влизането в законна сила на осъдителното решение. За този период не може да се
търси наказателна отговорност на подс. Н.. Абсолютно коректно и в съответствие с
доказателствената маса, съдът е възприел, че относно останалите месеци от 15.03.2019
до 28.02.2020г. подсъдимият е заплатил напълно и изцяло.
Относно заявеното от св. А., че претендира бездействие от страна на подс. Н. по
повод неизпълнение на дължими суми за издръжка на сина им, касаещо период от
време след инкриминирания такъв, съдът, в съответствие с правните норми, е посочил,
че липсва основание за произнасянето му по този въпрос. Подс. Н. няма повдигнато
обвинение за този период от време и това обстоятелство се явява възпрепятстващо за
годно произнасяне от страна на първоинстанционният съд.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
3
инстанции, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е законосъобразна,
правилна и обоснована и, като такава, следва да бъде потвърдена изцяло. Бланкетно
изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон.
Като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на присъдата,
съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
присъдата, настоящият състав прецени, че същата следва да бъде изцяло
потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 497 от 08.11.2023г., постановена по НОХД
№ 1178/2023г., по описа на СРС, НО, 110-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4