О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №902
гр. Пловдив, 17.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Ст. Бозева ВЧНД № 1320/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 1006/29.06.2020г. по ЧНД № 3078/2020г. по
описа на Районен съд Пловдив – 25 н.с. е потвърдено Постановление на РП Пловдив
от 10.03.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 188/2018г. по описа на Отдел „ИП“ на ОДМВР Пловдив, водено за
престъпление по чл. 201, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от
Г.И.К., като управител на „****“ ЕООД, представлявано от адв. А.Ш., в която се
сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са анализирани
събраните факти и доказателства. Отправя се искане за отмяна на същото и
връщане делото на прокуратурата, както и да се посочи „друг да продължи
разследването“ /цитатът е от частната жалба/.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по
делото, доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:
Жалбата, депозирана чрез адв. Ш., е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се приеме, че същата е
ДОПУСТИМА.
Досъдебното производство е било водено за престъпление по
чл. 201, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в условията на продължавано
престъпление, в периода 16.08.2017г. - 03.10.2017г., длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т. 1, б.“б“ от НК – „Продавач извън магазин“ /търговски представител/
на „****" ЕООД, гр. Пловдив, на десет пъти присвоил чужди движими вещи
/пари/ - сумата от общо 3 954.82 лева, собственост на „****" ЕООД, които
му били връчени в това му качество да ги пази и управлява. По делото няма
привлечено обвиняемо лице.
Районна прокуратура Пловдив, след проведено разследване,
е приела фактическа обстановка, подробно изложена в постановлението за
прекратяване на производството, след което е заключила, че в процесния случай не се установяват доказателства за
осъществено престъпление по чл. 201 от НК, тъй като няма доказателства, че
именно свидетелката Ч. е получила паричните средства в качеството си на
служител на дружеството и не е предала същите на управляващите ощетеното
юридическо лице. Поради това и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24,
ал.1, т.1, предл.1 от НПК е постановено прекратяване
на воденото наказателно производство.
В атакуваното пред Окръжен съд Пловдив определение
районният съд е възприел идентична фактология, която е приел за установена от
разпитите на свидетелите по делото, от представените счетоводни и търговски
документи, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Като е
споделил напълно правните изводи на прокуратурата, заключавайки, че липсата на документи за отчитане на
парични средства в дружеството лишава същото от възможността да се защити
адекватно, както и прокуратурата от възможността да направи друг извод,
различен от този, че липсват категорични доказателства свид. Ч. да е извършила
длъжностно присвояване и изобщо такова престъпление да е било извършено.
Фактическата обстановка, възприета от районния съд
/идентична на тази от постановлението за прекратяване на наказателното
производство/, се потвърждава от събраните основно гласни доказателства по
разследването. Единствената корекция, която според настоящия състав се налага,
касае факта, че не винаги на практика при неплащане или непълно заплащане на
доставената от шофьора стока, това се отбелязвало от шофьора върху оставяната
на клиентите стокова разписка, нито се оформял друг документ за това при
клиентите – виж в тази насока показанията на свидетелите К. /т.2, л. 120/, К.
/т.2, л. 170/, Д. /т.2, л. 171/.
Интересуващите настоящото производство обстоятелства са в
три насоки: първо - как е било удостоверявано, че клиентът дължи пари по
извършена доставка; второ - при по-късно заплащане на търговския представител,
съставяни ли са документи за това и трето – как е ставало отчитането на сумите,
получени от търговския представител в дружеството, респективно – оформяно ли е
било това писмено.
Принципно е правилно обаче първо да се отбележи по
извършеното разследване, че не са били разпитани в качеството им на свидетели
представители на две от дружествата, по които свид. К. твърди, че има
неотчетени от Ч. фактури – това са дружествата „****“ ЕООД и „*****“ ЕООД, като
само за последното има данни, че не са били намерени представители на
дружеството.
На следващо място – за дружеството ЕТ „*****“ – от
показанията на свид. К. се установява, че фактурите, които „****“ ЕООД са им
издавали по доставки са до м. март 2017 година и не попадат в инкриминирания
период.
От показанията на свид. М., Г. П., К., а така и от
показанията на свидетелите – управители или представители на
дружествата-клиенти на „****“ ЕООД по процесните фактури, се установява, че към
разследвания период при пълно неплащане или непълно плащане на текуща доставка,
доставчикът /шофьорът/ не оставял фактура на клиента, а такава се предоставяла
едва при заплащане изцяло на сумата по доставката. Клиентите по т.нар.
„отложено плащане“, т.е. които не са заплатили стоките към момента на текущата
доставка, сочат, че са заплащали стоките при следваща доставка или при явяване
на търговския представител за следваща заявка, като поредна заявка не била
вземана без същите да са заплатили предходната такава, което обаче винаги
ставало до 9-то число на следващия месец /в този смисъл са и показанията на
свид. Г.К./. Т.е. наличието на фактура у клиента удостоверява пълното заплащане
на стоките от негова страна, включително, когато това е станало в последствие.
Видно е, че с изключение на ЕТ „****“ останалите
дружества представят копия от предоставените им от „****“ ЕООД фактури /том 1 и
т.2 л.125-131 са на ЕТ „****“, но от януари до март 2017г./, ведно с касов бон.
Т.е. следва да се приеме, че сумите по тях са заплатени изцяло. Според
свидетелите К., П., М. на екземплярите от стоковите разписки, копие от които се
оставя и при клиента, а вторият екземпляр се връща от шофьора, следвало да е
отразено на кого клиентите са заплатили сумите по доставките при несвоевременно
плащане на текуща доставка. Свид. К. твърди, че „****“ ЕООД не съхранява копия
от тези стокови разписки. Що се касае до дружествата- клиенти, свид. К./“***“
ЕООД/ отрича да е отразявано това обстоятелство върху техния или друг екземпляр
на стоките разписки. Свид. Д. /“***“ ООД/ твърди, че е заплащала цялата
стойност по фактурите, като това е ставало „почти винаги за текуща фактура“ и не
е подписвала документ, че дължи плащане по фактура.
За дружеството ЕТ „****“, свид.
Х. изрично сочи, че винаги е заплащала текущата фактура в деня на доставката, т.е.
на шофьора.
Фактурите за фирма ЕТ „****“ са от 16.08.2017г. и от
01.09.2017г., като разпитана продавач-консултантът – свид. Д. – пояснява, че ако
не е заплатила предходна доставка, не е било възможно да направи следващата, а
това ставало ежеседмично. Свид. Д.потвърждава, че се изписвало задължението на
самата стокова разписка, обаче в хода на разследването от дружеството не е била
изискана да се представи въпросната стокова разписка, придружаваща стоката по процесните
фактури, за да се установи дали и кое лице е получило пълното плащане по фактурата.
Като според показанията на свид. К., търговският представител или шофьорът удостоверявал
с подписа си върху нея получаването на сумите.
Останалите свидетели – С. /ЕТ „****“/ и К. /ЕТ „***“/ изобщо
не са били питани дали съхраняват екземпляр от стоковите разписки със съответни
записвания, независимо от дадените подробни указания какви въпроси да им бъдат
задавани в постановлението за възлагане на действия по делегация, с което
разследващия полицай възложил разпита на лицата да се проведе в РУ Велинград.
Т.е. до настоящия момент категорични доказателства на
кого са заплащани от клиентите неотчетените при доставката суми, не са
ангажирани. Не е установено по делото и как са били заприходявани
средствата в касата на дружеството, и по-точно тези, които се предават от
търговския представител като евентуално получени от клиентите.
Изложеното от свид. Д. на фона на твърденията на
управителя на „****“ ЕООД и на свид. М., за ежемесечен контрол върху отчитането
на средствата от търговските представители, не обяснява защо от страна на
дружеството са реагирали на евентуално неотчитане на средства от Ч. едва в
началото на ноември 2017г., след като фактурите, по които се твърди, че има
получени, но неотчетени средства от нейна страна, са преобладаващо издадени
през месеците август и септември 2017г./тогава са били извършени и доставките/.
При твърдения за ежеседмични посещения и нови заявки от страна на клиентите, ако
действително тези средства не са били отчетени от страна на търговския
представител, при така описаната от представителите на дружеството „****“ ЕООД организация
на работата, това е трябвало да стане
ясно много по-рано от началото на ноември 2017 година.
По делото не са събрани писмени доказателства -
/евентуално счетоводни записвания/, от които да се установи дали действително
не са отчитани от Ч. получавани от клиентите суми. Това обстоятелство се твърди
от свидетелите от ръководството на „****“ ЕООД. Представените извадки от
стоковата програма на дружеството, показват единствено, че шофьорите при
извършените доставки не са отчели определени суми като заплатени в същия ден.
Назначената на досъдебното производство счетоводна експертиза, реално
представлява анализ на събраните гласни доказателства, базирайки изводите си
само на свидетелски показания и на извадки от стоковата програма /разпечатани
близо година след твърденията за инкриминираното посегателство/. Не са
изследвани счетоводните и касови записвания
в дружеството, а така и съответстващите им стокови отразявания по
въведената в дружеството програма. Изводът на прокуратурата за липса на
доказателства Ч. да не е отчитала пари, собственост на дружеството, в касата на
същото, обаче в случая се базира не само на този доказателствен способ, а на
база на доказателствената съвкупност, преценена
поотделно и в логическата й връзка в цялост. Ето защо, предвид показанията на
свидетелите, ангажирани с търговската и организационна дейност в „****“ ЕООД,
за липсата на каквато и да е документална отчетност в дружеството при отчитане
на средства от страна на търговските представители – не се съставят писмени
документи, това не се отразява и по електронен път, което да гарантира и на
съответния търговски представител, че е предал суми в касата на дружеството, връщане
на делото на прокуратурата за изследване на счетоводни записвания в дружеството
и евентуално водената касова книга е безпредметно.
Предвид изложеното по-горе и
невъзможността да се съберат ясни доказателства относно това отчела ли е
свидетелката Ч. процесните суми в касата на дружеството, безпредметно е делото
да се връща за допълнително разследване - за допълнителен разпит на свидетелите
от клиентите на „****“ ЕООД за установяване съхраняват ли екземпляри от
стоковите разписки и установяване кому са предали въпросните суми по фактурите;
за издирване на представители на „***“
ЕООД и на „***“ ЕООД; за събиране на писмени доказателства за наличието на
неотчетени средства по каса и счетоводно в дружеството. Крайният извод на РС
Пловдив и на РП Пловдив за липсата на доказателства Ч. да не е отчела средства
на дружеството, като основание за прекратяване на производството е обоснован и
законосъобразен.
Разследването
не сочи да е осъществен и друг състав на престъпление по НК.
Поради което и на основание чл. 243, ал.8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1006/29.06.2020г. по ЧНД
№ 3078/2020г. по описа на Районен съд Пловдив – 25 н.с., с което е потвърдено
Постановление на РП Пловдив от 10.03.2020г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 188/2018г. по описа на Отдел „ИП“ на
ОДМВР Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: