Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Милена Стоянова

при секретаря Милозинка Петкова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 581 по описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Валерия Гаврюшенко против Н.С.В. ***, с която е предявен осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен кредит на ответника за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15731878, като същият се е съгласил освен усвоения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 21.06.2018г. ответникът е активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-15976576 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта. Ищецът е предявил вземанията си по реда на заповедното производство, но заповедния съд е отхвърлил заявлението и поради това обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 964.12 лева – главница по кредита; сумата от 185.47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г., сумата от 52.16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, чрез назначения особен представител в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковите претенции по основание и размер. Оспорено е, че ответникът е запознат с приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта, тъй като същото не съдържа подпис на ответника. Направено е възражение за недействителност на договора поради незспазване на императивните изисквания, посочени в ЗПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 226/2020г. по описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит номер CREX-15731878, е видно, че на 02.02.2018год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател за закупуване на стока – ТВ на стойност 379.00 лева с включена застраховка «сигурност на плащанията» в размер на 34.11 лева или общо 413.11 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 05.02.2019г. да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 40.20 лева.

На същата дата е сключен и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” като кредитор може да издаде на ответника кредитна карта. Картата е предоставена на ответника с куриер с обратна разписка и е получена от него на 14.06.2018г., видно от приложената по делото обратна разписка на л. 70 от делото и е активирана на 21.06.2018г. Така ищецът е отпуснал на ответника като кредитополучател револвиращ кредит с максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лева и е издал кредитна карта Мастъркърд № 15976576.

Посочен е лихвен процент 35% и ГПР – 44.90%. Дължимата месечна такса е 4.00 лева, а при теглене на пари в брой от банкомат таксата е 2.00 лева +2% върху изтеглената сума. Обезщетението за забава е 10%+ОЛП на БНБ.

Представени са месечни извлечения, от които е видно усвояването на средствата по кредитната карта, както и размерът на задълженията на ответника.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че на 02.02.2018г.. ответникът е сключил договор за потребителски кредит № CREX-15731878. В договора е посочено, че кредиторът може да издаде на кредитополучателя кредитна карта Мастеркард. Последната е доставена на ответника чрез куриерска фирма на 14.06.2018г. и е активирана от него на 21.06.2018г.

Посочено е също, че ответникът е следвало да погаси минимална сума в размер на 540.00 лева или да извърши пълно погасяване на използвания кредитен лимит от кредитната карта в размер на 1149.50 лева. Месечните погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението. От датата на активирането на кредитната карта -21.06.2018г., ответникът е извършил погашения в общ размер от 440.00 лева, като последното е с дата 22.01.2019г.

Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението неиздължената главница е в размер на 964.12 лева, неплатените договорни лихва към 20.01.2020г. са в размер на 185.47 лева, а размерът на мораторната лихва към същата дата е 52.16 лева.

Вещото лице е посочило също, че след подаване на заявлението в съда на 29.01.2020г. няма постъпили плащания по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че при сключване на договора за потребителски кредит номер CREX-15731878 на 02.02.2018г., страните са договорили възможност за издаване на кредитна карта и такава е издадена на 14.06.2018г. - CARD – 15976576 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева. Установява се, че ответникът е активирал кредитната карта на 21.06.2018г. като видно от заключението на вещото лице е усвоил сумата в общ размер от 1404.12 лева. Ответникът е извършил погашения в общ размер от 440.00 лева, като е останало неплатено задължение в размер на 964.12 лева. С оглед извършените погашения, съдът намира че ответникът признава сключването на договора за кредитна карта, че е получил кредитната карта и че е активирал същата чрез първата извършена трансакция. Липсват доказателства ответникът да е извършил други плащания на задълженията си. Поради това същият дължи на ищеца сумата от 964.12 лева – непогасена главница.

Между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона. В случая, договорната лихва не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва. Според заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 185.47 лева за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и дължи обезщетение за забава, което според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 52.16 лева за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г.

Неоснователни са възраженията на ответната страна относно недължимост на процесните суми, тъй като същите се опровергават от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователни са и възраженията за нарушение на изискванията на ЗПК. Договорът за револвиращ потребителски кредит е т.нар. отворен тип договор за кредит, тъй като е отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита, се възстановява за всяка погасена от него сума многократно, изцяло или частично до максимално разрешения размер, без да е необходимо ново предоговаряне на всяко усвояване. При този тип договори, предварително не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще се усвоява и поради това, не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайния падеж, който е в пряка зависимост от размера на усвоената сума и от това дали кредитополучателят ще избере погасяване на цялата усвоена сума или частично.

Разноските на ищеца в настоящото дело са: 51.07 лева за платена държавна такса, разноски за особен представител в размер на 319.39 лева и разноски за вещо лице в размер на 150.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца в общ размер от 520.46 лева.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и възнаграждение в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:

IBAN ***, БНП Париба С.А. – клон София.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н. С.В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител сумата в размер на 964.12 лева – главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD - 15976576; сумата от 185.47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г., сумата от 52.16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2020г. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер от 620.46 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN ***, БНП Париба С.А. – клон София.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	23 декември 2021 г.
Съдия:	Милена Стоянова Стоянова

Дело:	20201320100581
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	9 април 2020 г.

Решение по дело №581/2020 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Председател: Милена Стоянова

Р Е Ш И :