Решение по дело №126/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 104/31.08.2012 г., постановено по Г. д. № 132/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, А. А. И. от Г. М. е осъден да заплати на Г. Ю. С. от Г. С. сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен иска в останалата част и за разликата от 2000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв. С решението А. А. И. е осъден да заплати на Г. Ю. С. и сумата в размер на 2030 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски по делото.

Недоволен от така постановено решение в частта, с която съдът е уважил частично иска за неимуществени вреди, е останал жалбодателят Г. Ю. С. от с. Ч., община М., който го атакува като необосновано и незаконосъобразно, за което излага подробни съображения. Моли искът за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния предявен рÓзмер от 7000 лв., или- завишен. Счита, че първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението, не се е съобразил в достатъчна степен с нанесените телесни увреждания и претърпените болки и страдания. От доказателствата се установявали хирургичните интервенции и медицински манипулации, които били необходими, и на които бил подложен жалбодателя по време на продължителното лечение, освен тези, при причиняването на увреждането. Съдът не преценил всички претърпени физически болки, страдания, неудобства, емоционален стрес. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът на същия изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Ищецът твърди, че по силата на одобрено на 25.10.2011 г. от Районен съд- М. споразумение по НОХД № 121/2011 г. по описа на същия съд, ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 04.01.2010 г. в Г. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на корените на първи и втори горни леви зъби и надлъжно счупване на корена на втори горен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, за което и на основание л. 129 ал. 1 от НК във вр. с чл. 42а ал. 2т. 1 и т. 2 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК, бил осъден на наказание „пробация” с пробационни мерки за срок от шест месеца. Вследствие на виновното поведение на ответника, ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди- болки и страдания от причиненото му увреждане, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, болки и страдания, причинени от останалите травматични увреждания- кръвонасядане в дясната слепоочна област и на лигавицата на горната и долната устна, охлузване на кожата на горната устна. Претърпял болезнена операция на първи горен ляв зъб, който бил изваден, поставили му инплант и костозаместител, а по- късно и протеза. По време на лечебния процес, който продължил повече от година, а и след това, не можел да се храни нормално, търпял болки, неудобства, самочувствието му се понижило, достойнството му било наранено. Предстояло му лечение и на втория увреден зъб. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., платими от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който с поведението си го предизвикал и провокирал.

Решението на първоинстанционният съд в частта, с която предявения иск за имуществени вреди е уважен, не е обжалвано и е влязло в сила.

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното като доказателство НОХД № 121/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че с определение от 25.10.2011 г. е одобрено споразумение, с което А. А. И. от Г. М. е признат за виновен в това, че на 04.01.2010 г. в Г. М. причинил средна телесна повреда на Г. Ю. С. от с. Ч., общ. М., изразяваща се в счупване на корените на първи и втори горни леви зъби и надлъжно- счупване на корена на втори горен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което на основание чл. 129 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК на същия е наложено наказание „пробация” за срок от 6 месеца.

От заключението на вещото лице д- р М., по назначената по делото съдебно- медицинска експертиза по писмени данни № 64/2012 г. и разпита на същия в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, се установява, че на Г. Ю. С. е било причинено счупване на короните на първи и втори Òорни леви зъби, надлъжно счупване на корена на втори горен ляв зъб, кръвонасядане в дясната слепоочна област и на лигавицата на горната и долна устна, охлузване на кожата на горната устна. Счупването на короните на първи и втори горни леви зъби и надлъжното счупване на корена на втори горен ляв зъб е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, а останалите травматични увреждания са причинили блока и страдание. Първи горен ляв зъб е бил изваден, поради невъзможност за лечение и на негово място бил поставен титанов имплант, в последствие на който била изработена металокерамична коронка. Втори горен ляв зъб бил възстановен Ч. изграждане и на същия предстояло поставяне на металокерамична коронка.

От представените по делото План за лечение от 07.01.2010 г., информирано съгласие за екстракция на зъб от 14.01.2010 г., Инструкция за поведение след хирургична интервенция в устната кухина, Епикриза от 12.06.2010 г., всички издадени от лекар по дентална медицина, се установяват извършените на ищеца манипулации във връзка с лечението на причинените му увреждания.

Разпитания по делото св. Ю. А. С., баща на ищеца, установява, че през 2010 г. имало случай, при който сина му се прибрал у дома със счупени зъби в следствие побой, нанесен му от ответника. От уврежданията, синът му имал болки, не можел да се храни. Тези показания се подкрепят и от показанията на св. И.Е., първи братовчед на ищеца. Последният твърди, че в Г. С. през месец януари 2010 г., ищецът отишъл в дома му и тогава лицето му било подпухнало, липсвали му зъби, за което обяснил, че са вследствие на побой. Ищецът изпитвал голяма болка, затруднявал се при говорене, фъфлел, не можел да дъвче нормално. Обяснява, че на ищеца била направена операция, при което, един месец бил без зъб и поради това си стоял в къщи, не излизал от срам, а по- късно излизал с маска, поради студения въздух. След това му бил поставен временен зъб, след това имплант, а на съседния зъб предстояло лечение. Свидетеля твърди и, че към настоящия момент ищецът продължавал да изпитва болки в зъбите.

Показанията на тези свидетели съдът кредитира като последователни и подкрепени от писмените доказателства по делото.

С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира предявения иск за сумата в размер на 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК неимуществени вреди, за основателен и доказан, но завишен по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗДД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму като тази вина се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а съгласно разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото, има последиците на влязла в сила присъда. В случая е безспорно, че с одобрено от съда споразумение от 25.10.2011 г. по НОХД № 121/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, което има последиците на влязла в сила присъда, А. А. И. от Г. М. е признат за виновен в това, че на 04.01.2010 г. в Г. М. причинил средна телесна повреда на Г. Ю. С. от с. Чл, общ. М., изразяваща се в счупване на корените на първи и втори горни леви зъби и надлъжно- счупване на корена на втори горен ляв зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което на основание чл. 129 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК на същия е наложено наказание „пробация” за срок от 6 месеца. Или, установено е противоправно и виновно поведение на ответника по иска- ответникът е извършил спрямо ищеца по иска противоправно деяние, действал е виновно и в резултат на това му е причинил средна телесна повреда. Ищецът е претърпял болки и страдания, поради факта на увреждането, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. Налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди. С оглед характера и степента на получените увреждания от ищеца, които са нарушили нормалния му ритъм на живот, довели са до ограничаване на социалните му контакти през известен период от време, претърпял е хирургическа интервенция, търпял е болки, страдания и неудобства продължително време, съдът приема, че дължимото му обезщетение за неимуществени вреди за посоченото увреждане следва съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да бъде определено по справедливост. С оглед на това, съдът намира, че сумата в размер на 3000 лв., е справедлива и достатъчна да възмезди причинените увреждания, болки, страдания и неудобства на ищеца. Следва поради това, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждането, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. В останалата част до пълния размер иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд като е направил различен извод относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил иска за разликата от 2000 лв. до 3000 лв., е постановил незаконосъобразно решение в тази част, което следва да се отмени. В тази част следва да се постанови друго решение, с което на ищеца се присъди допълнително и сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетението за неимуществени, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Довода на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат е несъстоятелен. От събраните по делото доказателства не се установява укоримо поведение на пострадалия, поради което не е налице хипотезата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обуславяща намаляването на размера на определеното обезщетение.

В останалата част решението на първоинстанционният съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съразмерно уважената част от иска пред тази инстанция в размер на 40 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд- следва да заплати държавна такса върху допълнително присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 104/31.08.2012 г., постановено по Г. д. № 132/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Ю. С. от Г. С. против А. А. И. от Г. М. за разликата от 2000 лв. до 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. А. И. с ЕГН * от Г. М., У. „Ч. № 4 В. А . 4 ап. 10 да заплати на Г. Ю. С. с ЕГН * с постоянен адрес Г. С., К. „Бл” У. „З. – 2 В. Б . 4 ап. 24 допълнително и сумата в размер на 1000 лв. /разликата от 2000 лв. до 3000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за тази инстанция в размер на 40 лв.

ОСЪЖДА А. А. И. с ЕГН * от Г. М., У. „Ч. № 4 В. А . 4 ап. 10 да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса в размер на 40 лв

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/