Р А З П О Р Е Ж Д
А Н Е
гр.София, 19.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в закрито
заседание на 19.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 12273 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД-длъжник по изп.д.№ 20209240400487 по описа на
ЧСИ Г.К.срещу постановлението от 31.08.2020 г. в частта, относно таксата по
т.26 от ТТЗЧСИ за размера над 15 лв. без ДДС /18 лв. с ДДС/-разноски по
изпълнителното дело и в частта за простите такси над 48 лв. с ДДС.Жалбоподателят
твърди, че не е ясно какъв е точно размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и че
неправилно таксата е изчислена върху сбора от сумата по изпълнителния лист и
размера на адвокатското възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното
постановление.
Ответникът
по частната жалба- „С.к.“ ООД оспорва същата.Поддържа становище, че ЧСИ е
начислил законосъобразно таксите по изпълнителното дело.Твърди, че когато
изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител длъжникът дължи такса и
при плащане в срока за доброволно изпълнение.Моли съда да потвърди обжалваното
постановление.
ЧСИ
е изложил мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като съгласно т.26
ТТРЗЧСИ тази такса се събира върху събраната
сума, а съгласно чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ и чл.83, ал.1 ЗЧСИ таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес.Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение представлява
разноски по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и се събират наред и заедно със сумите
по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.За да е дължима
начислената такса от ЧСИ тя следва да е послужила за способ, чрез който е
събрана сумата, а в случая в резултат на наложения запор по делото е събрана
дължимата сума.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20209240400487 по описа на ЧСИ Г.К.е образувано на по молба
на „С.к.“ ООД срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14590/19
г. на СГС за сумата от 82,37 лв.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 17.06.2020 г. на СГС по ч.гр.д.№ 14590/19 г. за
осъждане на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да заплати на „С.к.“ ООД сума в размер на 82,37 лв.,
представляваща направени разноски.
На 13.08.2020 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата от 382,26 лв., от
която-82,37 лв.-присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело, в
т.ч. 200,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение; 99,89 лв.-такси по ТТРЗЧСИ.
С възражение от
19.08.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да отмени таксите по т.1 и т.5 от
ТТРЗЧСИ, както и да измени размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като определи
същата само въз основа на сумата по изпълнителния лист.
С разпореждане от
31.08.2020 г., връчено на длъжника на 08.09.2020 г., ЧСИ е оставил молбата без
уважение.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Жалбата
се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите
случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.
Жалбоподателят е получил съобщение за размера на
разноските за дължимите такси по ТТРЗЧСИ с получаване на поканата за доброволно
изпълнение на 13.08.2020 г., а частната жалба е подадена на 14.09.2020 г., т.е.
след законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК.На обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението /ТР № 3/17 г. по т.д.№
3/15 г. на ОСГТК на ВКС, т.2/.Правото на страната да възрази за прекомерност
касае само разноските за адвокатско възнаграждение и отказът на съдебния
изпълнител да намали размера на таксите по ТТРЗЧСИ в случая е ирелевантен за
определяне на началния момент, от който тече срокът за обжалване на съответното
действие на ЧСИ.
Поради изложените съображения съдът счита, че по
отношение на разноските за таксите по ТТЗЧСИ частната жалба следва да се върне
като просрочена на основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА частната жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД-длъжник по изп.д.№ 20209240400487 по описа на ЧСИ Г.К.срещу постановлението
от 31.08.2020 г. в частта, относно таксата по т.26 от ТТЗЧСИ за размера над 15
лв. без ДДС /18 лв. с ДДС/-разноски по изпълнителното дело и в частта за
простите такси над 48 лв. с ДДС, като
просрочена.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.