Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 21.01.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Плевенски районен съд в публично заседание на 20.01.2020 година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова 

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6123, по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

          Постъпила е искова молба от А.С.М. ***, против *** гр. С., ***, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 4401.49лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2010г. до окончателното ѝ изплащане, която към 02.09.2019г. възлиза на 4130.54лв., договорна лихва в размер на 689.72лв., 394.56лв. – разноски по ***на РС Е.П., както и разноски по изп.дело  *** по описа на ***– 503.00лв. юрк.възнаграждение 193.24лв. такса и 992.59лв. пропорционална такса, поради изтекла погасителна давност на задължението. Твърди, че по издадения изпълнителен лист на 28.06.2010г. погасителната 5 год.давност е изтекла на 28.06.2015г., а изпълнителното производство е образувано едва на 22.12.2016г., като ПДИ му е връчена на 11.09.2019г. Твърди множество нарушения в заповедното и изпълнителното производства. Претендира разноски.

Ответникът признава исковете, моли разноските да бъдат възложени на ищеца, като се отхвърли претенцията му за разноски.

В докладваната молба на ищеца в съдебно заседание на 20.01.2020г., същият е направил искане да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК.

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: От приложеното производство по ***на РС Е.П., се установява, че срещу ищеца А.С.М. е издадена Заповед за изпълнение ***с която е разпоредено той да заплати на *** сумите от: 4401.49лв. главница, просрочена договорна лихва от 460.25лв., и наказателна лихва от 229.47лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2010г. до окончателното ѝ изплащане, както и 394.56лв. – разноски. Издаден е изпълнителен лист, образувано е изп.д. *** по описа на ***по този изпълнителен лист, ПДИ по което е изпратена на ищеца на 02.09.2019г.

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените с исковата молба и събрани от съда доказателства се установява, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително установително решение относно недължимостта на вземането на ответника спрямо ищеца.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца. С оглед обстоятелството, че същият е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да му присъди от сочените в него суми, претендираните 391.28 лв. - заплатена държавна такса. Доколкото в случая се касае за процесуално представителство на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗА, на представителя на ищеца – адв. Р.Н.Р.следва да бъде присъдено възнаграждение, представляващо минимума по ***– 869.15лв. Искането на ответника за възлагане на разноските на ищеца, е неоснователно, доколкото, за да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е необходимо не само ответникът да е признал иска, но и да не е дал повод за завеждането на делото. В случая, от ПДИ по изп.д. *** по описа на ***е видно, че той е изпратил поканата на 02.09.2019г. на ищеца, който от своя страна е завел настоящия иск на 16.09.2019г. Тези действия сочат, че ответникът активно е предприемал действия спрямо ищеца до подаване на исковата молба и по този начин е дал повод за завеждане на делото, независимо от признанието в отговора му. Именно тези действия на съдебния изпълнител сочат и допустимостта на самия иск.

          Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че А.С.М., ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ***, ***, адрес на управление ***, сумите от: 4401.49лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2010г. до окончателното ѝ изплащане, която към 02.09.2019г. възлиза на 4130.54лв., договорна лихва в размер на 689.72лв., 394.56лв. – разноски по ***на РС Е.П., както и разноски по изп.дело *** по описа на ***– 503.00лв. юрк.възнаграждение 193.24лв. такса и 992.59лв. пропорционална такса, поради изтекла погасителна давност на задължението.

 

 ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***, ***, адрес на управление ***, да заплати на А.С.М., ЕГН ********** ***, разноски по настоящото производство в размер на 391.28 лв. - заплатена държавна такса.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, ***, ***, адрес на управление ***, да заплати на адв. Р.Н.Р.***, адвокатско възнаграждение в размер на 869.15лв.

 

            Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: