Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
гр. Пловдив, 08 , 03 , 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 08.02.2022 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
и секретар М.Г., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3339 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
– Й.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0239-000302/03.12.2021 г. на Началник
РУ - Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че процесната
заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон и се иска нейната
отмяна, ведно с произтичащите от това последици. Допълнителни съображения са
изложени от адв. М.К. – пълномощник на жалбоподателя в депозирано по делото
становище, озаглавено като допълнителни мотиви. Претендира се присъждане на
сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът –
Началник РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив в придружаваща
административната преписка молба изразява становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав констатира,
че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има
правен интерес, видно от представените по делото доказателства, от които се
установява, че връчването на ЗППАМ е било осъществено на 19.12.2021 г., а
жалбата е входирана в Административен съд – Пловдив на 30.12.2021 г., поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА
, а разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
От доказателствата в приложената по
делото административна преписка се установява, че на 02.12.2021 г. около 10:01
часа в гр. Асеновград на ул. „Асен Карастоянов“, Й.П.П., ЕГН ********** е
управлявал МПС – „Мерцедес ЦЛЦ 200 ЦДИ“ с рег. № ***след употреба на наркотични
вещества и техните аналози. Водачът е тестван с годно техническо средство
Дрегер DrugTest 5000 с фабричен номер ARJF 0026, който е отчел положителен
резултат за Метамфетамин МЕТ в отделената от водача слюнка (лист 21-22).
На жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване № 0064353 в 10,25 часа, в който жалбоподателят
собственоръчно е вписал, че приема показанията на техническото средство/теста
(лист 15).
От Приложения по делото Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява, че П.
е съобщил, че на 27.11.2021 г. след 22 часа е употребил хапче Метамфетамин, а
като повод е посочил – веселие (лист 16).
Приобщен по делото е Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АВ № 114208 от
02.12.2021 г., съставен по отношение на Й.П.П., в който е отразена описаната
по-горе фактическа обстановка, а самият П. е вписал собственоръчно, че приема
теста и е отказал кръвна проба (лист 14).
Въз основа на АУАН-а е издадена и
оспорената ЗППАМ № 21-0239-000302 от 03.12.2021 г., с която административният
орган е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка на
основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
За удостоверяване компетентността на
органа, издал оспорения административен акт, е представена Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, от която е видно,
че в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, Директорът на ОД на МВР Пловдив е оправомощил началниците на
РУ на МВР, какъвто безспорно е и П.К.Б.(съгласно Заповед № 8121К-13/04.01.2018
г. на Министъра на вътрешните работи) да прилага с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП (лист 18-20).
Като свидетел по делото е разпитан Д.М.Р.,
чиито показания ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение
и ценени наред с останалия събран по делото доказателствен материал.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Правнорелевантните факти се
потвърждават по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства –
АУАН, чиято материална доказателствена сила, каквато притежава като официален
писмен документ, не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя,
талон за изследване и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Тук е мястото да се посочи, че от страна на
жалбоподателя не е направено оспорване на АУАН в частта на съдържанието му и
описаната в него фактическа обстановка, респ. не е поискано откриване на
производство по оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. В този смисъл и не
следва да бъдат разглеждани и коментирани възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на АУАН, в т.ч. и показанията на разпитания по делото
свидетел, доколкото тази проверка може да бъде направена в самостоятелно
съдебно производство по реда на ЗАНН. За настоящия спор е важно, че такъв акт е
издаден и че този акт представлява официален писмен документ, ползващ се с
материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема за недоказано, че
удостовереното във въпросния АУАН съдържание и фактическа обстановка, са
неистински. Съответно съдът не само кредитира този документ в неговата цялост,
но и преценява доказателствената му стойност съобразно нормата на чл. 179, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Казано по друг начин и на основание
горната норма, съдът е обвързан да приеме, че фактите, описани в него, са се
осъществили по начина, по който длъжностното лице, което го издало, е
установило, а именно, че на посочените в АУАН дата и място, именно
жалбоподателят е управлявал посоченото МПС след употреба на наркотично вещество
– Метамфетамин МЕТ, установено по надлежния ред. Следва да бъде съобразено също
така и че жалбоподателят изрично писмено е приел резултатите от извършената
предварителна качества проба, доколкото в АУАН липсват отразени възражения от
негова страна, напротив, изрично е посочил, че приема теста и отказва кръвна
проба. Липсват и съображения или доказателства, обосноваващи възможност за
извод за нарушение принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК.
Следователно правнорелевантните факти
– управление на МПС след употреба на наркотични вещества – са безспорно
установени, жалбоподателят не ги обори при негова доказателствена тежест. При
тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
В случая са налице безспорни писмени
доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, т.е. безспорно е доказано наличието на
предпоставката от хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП. Доколкото нормата
на чл. 171 от ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка
относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съдът обсъждайки показанията на св. Р.,
установява че същите не водят до оборване на установената по-горе фактическа
обстановка, а дават данни относно извършената проверка на лицата по повод
откриването на наркотични вещества в тях и в процесното МПС. Няма допуснати
съществени процесуални правила при съставянето на АУАН и процесното НП.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 (каквато е оспорената
заповед) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП са определени основните
структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, и една от тези
структури са областните дирекции на МВР, т.е. ОД на МВР Пловдив е структура, на
която е възложено осъществяването на контрол по ЗДвП, а нейният ръководител –
Директорът на ОД на МВР Пловдив – има качеството на ръководител на службата за
контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, който може да издава ЗППАМ и да
оправомощава други длъжностни лица, които да издават тези заповеди. Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед №
317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, в чиято т.І.2
изрично са посочени началниците на РУ на МВР, каквато длъжност заема
ответникът, видно от Заповед № 8121К-13 от 04.01.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви и всички други изискуеми
реквизити, изпълнителното деяние е посочено правилно, т.е., за жалбоподателя е
било възможно да разбере за какво нарушение на правилата за движение по
пътищата се прилага ПАМ и да организира защитата си. Приемането на резултатите
от теста и отказът в момента на проверката да даде кръвна проба, е
волеизявление на самия жалбоподател и представлява непредприемане на действия
от негова страна. Не е допуснато такова съществено нарушение на изискването за
форма, което да прави невъзможно упражняването на правото на защита.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, Съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на
движението по пътищата, защитата на живота и здравето на всички участници в
движението и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Предвид всичко изложено, Съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Пловдив, І отделение, V състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0239-000302/03.12.2021 г. на Началник РУ - Асеновград към ОД на МВР -
Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата на П. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/