№ 71437
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20251110112181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Р. Г., чрез адв. П. Р., срещу
„********************************************** „************“ ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа
на длъжност „***********“ в *************************.
В исковата молба се твърди, че наложеното на ищцата със Заповед № РД-36-2 от
05.02.2025 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ било незаконосъобразно, а твърденията,
изложени в нея – неверни. Възразява, че на процесната дата 10.10.2024 г. не се били
случвали инциденти, нито е имало нарушения. Твърди, че в текста на заповедта непълно
били описани само отделни елементи от възникналата на 16.09.2024 г. конфликтна ситуация,
при която ищцата била малтретирана от своя колежка и други лица, които в последствие
предизвикали и нейното уволнение. Описаният в заповедта за уволнение случай касаел
инцидент от 16.09.2024 г., поради което не била налице твърдяната от работодателя
„множественост“ и „системност“ на твърдените нарушения. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„********************************************** „************“ ЕАД за отговор, като
в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Т.Х.. Процесуалният
представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Възразява, че всички
данни, събрани в хода на дисциплинарното производство, били еднопосочни относно датата
на извършване на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, а именно
10.10.2024 г. Ситуацията от 16.09.2024 г., за която се говори в исковата молба, била различна.
За нея ищцата споменавала за първи път в исковата си молба и не била доведена
своевременно до знанието на работодателя. При налагане на дисциплинарното наказание
били спазени всички законови изисквания – заповедта била мотивирана, издадена в
1
сроковете по чл. 194 КТ и след спазване на процедурата по чл. 193 КТ. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като потвърди законността
на извършеното уволнение. Претендира направените по делото разноски и присъждане на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, че през процесния период между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „***********“ в
*************************. както и че трудовото правоотношение между тях било
прекратено със Заповед № РД-36-2 от 05.02.2025 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която била връчена на ищцата на 07.02.2025 г. Тези обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава
своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищцата, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищцата
са поискани обяснения за конкретните нарушения);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищцата;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателно е искането на ответника за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане в първото съдебно заседание за установяване на
посочените в отговора обстоятелства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
2
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищцата на предишната работа на длъжност „***********“ в *************************.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
„***********“ в *************************. както и че трудовото правоотношение между
тях било прекратено със Заповед № РД-36-2 от 05.02.2025 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, която била връчена на ищцата на 07.02.2025 г. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищцата, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищцата
са поискани обяснения за конкретните нарушения);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищцата;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
3
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.06.2025 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4